Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2018 10:54 - Кубер, 5 май 679 година: Завръщането на българите в старата си родина
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 795 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 20.10.2020 21:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

На 5 май 679 година на полето между езерото и крепостните стени на Лихнида[1] се беше събрал много народ. Отново беше дошъл денят, в който се изпращат новобранците във войската. Навсякъде се въртяха шишове с агнета, около тях мъжете обсъждаха възбудено последните няколко успешни сражения с аварите, а жените приготвяха другото за празничния обяд. Малчугани се къпеха около брега на езерото. Въздухът беше кристално чист и небето ставаше двойно в изумруда на водите на езерото, а околните планини изучаваха релефа си, оглеждайки се в него. Накъдето да погледне човек, земята се беше окичила с цвят. Преди обед дойдоха и музикантите и вселената се изпълни с оня ритъм на хора и ръченици, който не прави разлика за какво разтупва сърцето на всички – за бой или за любов. Всички бяха така пъстро и красиво облечени, че човек не можеше да каже кои носии са по-хубави: онези на берзитите от Кавказ или тези на кутригурите от Дунава, или онези на славяните от Панония, или чернодрешковците от Тракия, или белодрешковците от Битолско… Бяха слезли и моровласи от планините, за да продават агнета. Латински търговци от Адриа продаваха зехтин, а българи от Ихтиман и от река Янтра – железни изделия. Край шатрата на Кубер вихрено се стрелна ято от млади, чуруликащи и смеещи се момичета с венци от цветя на главите. Кубер се радваше на тази гледка и си мислеше: „Да ти се завие свят от опиянението и щастието на тези хора. Боже мой, благодаря ти, че ни помогна най-после да се отървем от аварите, като си запазихме и имота.“ Погледът му се зарея в далечината, където се виждаха табуни коне и говеда.

Кубер беше със семейството си и с цялата си свита. До тяхната шатра бяха шатрите на воеводите му с техните семейства.

След като всички бяха насядали около дългата трапеза, Кубер стана и всички млъкнаха. Това се пренесе и в полето и музиката също заглъхна. Всеки искаше да чуе какво ще каже канязът ювиги.

- Майки и бащи, братя и сестри! Вие днес пращате момците си да окажат на всички ни най-великата чест – да ни бранят от нашите врагове! Нашият баща, великият Кубрат, обичаше да казва: „Войнишката слава ни дава земята, въздуха, водата! Войнишката слава ни дава живота!“ Да слави Бог вечната памет Кубрату!

- Амин н н н! – отекна полето. Болшинството от народа, който Кубер доведе от Панония, бяха християни.

- Вечна слава! - викаха кутригури, сибири и берзити и много от славяните.

Те не бяха християни.

 - Нашият баща обедини по времето на Ираклий всички българи: и федератите в Илирик и Тракия, и свободните в Мизия, и онези във Велика България та чак до Персия. И нашият баща ни завеща да върнем веднъж за винаги народа ни там, откъдето беше изпъден преди векове. Сега най-после сме точно там, където кошницата от лико спаси нашия тракиец Дионис, та той създаде този град и го нарече Лихнида. Пътят ни беше осеян с опасности. Едни от тях той сам преодоля, като поддържаше достойно приятелство с императора Ираклий, за други ни посочи пътя как да ги преодолеем заедно моите верни братя. Сега, когато Аспарух владее от Днепър до Панония и Балкана, а ние напълнихме с хора и добитък долините на Епирите, Илирия, Македония и Тесалия, сега когато нашите съюзници, славяните, владеят Пелопонес, Евбея, част от Тесалия и част от Тракия, сега пред нас се открива друг живот, живот на свободни и горди хора, които сами ще коват бъдещето си.

          Истеричен вик на одобрение огласи небето и ехото му се мяташе от връх на връх дълго време. Загърмяха тъпаните, засвири музиката и веселието продължи като буря, която на вълни - на вълни разлюлява гори, треви и морета.

          На трапезите се говореше шумно, хората ядяха, пиеха, докато не се стъмни. Тогава запалиха огньове и многогласните красиви песни станаха по-бавни и носталгични. Млади воеводи се бяха събрали около Кубер и неговия пръв воевода Мавър и искаха да използват редкия случай да говорят с него. Искаха да научат толкова много неща.

          - Кане – започна един, – баща ми казваше, че прадядо му воювал за Сирмиум и че тогава аварите били много силни. Какво е станало след това?

          Кубер се усмихна приветливо, отпи от виното си и отговори:

          - Ние тогава бяхме ударната сила на съюза, но аварите се отнасяха доста подло с нас. Ние печелехме победите като ги плащахме с жертви, а те в последния момент настъпваха и вземаха повече плячка от нас. Славяните пък се биеха под смъртен страх от аварите.

          Един от славянските воеводи се обади:

          - Да, чувал съм от моя прадядо, че те издевателствали над нас.

          - Да, така беше. Особено нетърпимо беше през зимата, когато аварите си вземаха славянски жени. Това накара Кубрат да прати брат си Само-боил, да организира въстанието ви. И то успя. 32 години имахте независимост и го боготворяхте. Имаше 12 вендски съпруги, които му родиха 22 синове и 15 дъщери.

          Тогава един от кутригурите се обади:

          - Аха а а, сега разбирам защо вие, славяните, изглеждате еднакви!

          Компанията избухна в смях.

          - А какво стана след превземането на Сирмиум?

          Ние се бяхме разбрали с княза Ардагаст и поведохме 100 000 славяни към местата, които преди време беше ограбил канязът ювиги Заберган. Тогава населихме цялата южна част от полуострова със славяни, научихме ги да воюват срещу ромеите и техните Славинии съществуват и до днес.

          - А моя дядо казваше, че имало и авари при обсадата на Цариград. Те как стигнаха до там, след като Балканите бяха населени почти изцяло от нашите?

          - Да, наистина, ние не ги пускахме да минават през нашите земи, защото си ги знаехме какви бандити са. Но Боян тръгна по Дунава и зае крепост след крепост. След това се спусна през Балкана, през източните проходи между Одесос и Месембрия и тъй слезе към Адрианополис и Цариград. Тогава воювахме заедно със славяни и авари, но не успяхме да вземем Цариград. Ромеите имаха един пълководец Коменциол. Тоя завалия имаше в живота си една-единствена победа и то тогава над славянските войски.

          - Защо, след това какво стана?

          - След това имаше множество сражения по обратния път, но той все ги губеше. Тиберий искаше от войската да зимува отвъд Дунава, но ние ги бяхме смръзнали от страх и самите войници не искаха. Войниците му се бунтуваха. Накрая даже император Мавриций взе, че ни съобщи, че оставя една армия на нашия произвол. Представяте ли си? Императорът да предаде войниците си! Някои от вашите дядовци са от тази армия. Затова другите войници, начело с Фока, му откъснаха главата.

          - А какво стана с Коменциол?

          - Коменциол избяга като подплашен заек през прохода на Траян и то през зимата. Придружителите му измряха от мраз, а той като проскубан врабец стигна до Адрианопол. Войниците му се подиграваха от стените и не искаха да го пуснат. Коменциол беше изправен пред съд, но Мавриций, преди Фока да го затрие, подкупи съдиите и го отърва. Нали Мавриций му беше наредил.

          - А кой върна аварите обратно в Панония?

          - Коменциол беше заменен от Петър, брата на императора. Но той веднъж ни нападна край Нове[2] до Янтра, въпреки че имаше примирие, и ние му разсипахме един легион. Налагаше се да ни се извинява и да плати неустойка за стореното. След това назначиха Приск, талантлив пълководец. Той първо прехвърли Дунава и воюва много успешно срещу нашите славяни. След това се върна, отиде към устието на Тиса и се вдигна по нея. Беше много умен пълководец и спечели доста сражения. Това накара аварите да се поумирят малко.

          - А Солун? – запита първият му воевода Мавър.

          - Солун нападахме 5 пъти, но не успяхме да го вземем, макар да е пълен с тракийци. Сега се разбрахме с императора да го населим с наши хора. Императора, за сега мисли, че ние след като се бием с аварите, сме негови хора. Но да видим!

          Мавър се засмя гръмко и също каза многозначно:

          - Да видим!

          - Казват, че Боян веднъж едва не убил Ираклий. Вярно ли е това?

          - Отчасти. Боян като видя, че ние се отделихме от него и вече не му се подчиняваме, се реши на една подлост. Прати пратеници да кажат на Ираклий, че иска да сключат вечен мир. Ираклий, приятелят на Кубрат, беше умен човек. Баща ми ми каза, че не му е повярвал, но нямал друг избор заради тежката война с Персия. Тогава той беше разпродал всичко, ама наистина всичко, което можеше да се продаде, за да въоръжи достатъчно армия срещу персите, да плати на баща ни да воюва в Азия и да пълни ненаситното гърло на Боян и болярите му. Така че Ираклий подготви за празненства по подписване на мирния договор, представления и игри и покани край Хераклея Боян. Боян преди срещата скри в горите край Дългата стена войници и когато тръгнаха един към друг, войниците почнаха да обграждат ромеите. Ираклий си свалил дрехите, преоблякъл се като селянин, нахлул короната на ръката като гривна и с всички сили едва се отървал с препускане към Анастасиевата стена. Тогава настанал страхотен грабеж. Ние отведохме и много народ към Панония, почти 200 000. Някои и от вашите деди са от тези хора.

          - И след това?

          - След това решихме, че е време да се вземе Цариград. Договорихме се с персийския цар да дойде с войска откъм Азия и едновременно да нападнем Цариград. Ираклий обаче прати умния си брат Георги срещу персийците и той взе, че спечели много победи. Така че до Босфора дойде само една малка войска от 3000 души персийци. На това отгоре войската на Георги се връщаше победоносно от Персия. Тогава именно Кубрат изпълни договора си с Ираклий и се отрече от Боян окончателно. Това беше! Оттам насетне авари не стъпиха по-вече на нашите земи отсам Дунава.

          Това преживяване на войниците около Кубер щеше да остане незабравимо. За него те щяха да разказват на внуци и правнуци.

Планинските отражения в Охридското езеро неусетно се смениха с отраженията на хиляди звезди, които също се бяха заслушали в тази невероятна приказка за завръщането на народа на българите в тяхната древна родина. Сегиз-тогиз някоя от тях политаше към земята, за да чуе по-добре.


[1] Охрид

[2] дн. г. Свищов

Откъс от: Ураган над Балканите (Тракийските императори и българите), исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049610-3, Издателство ГУТА-Н, София, 156 стр. Цена 10 лв. 0.213 kg.

https://www.book.store.bg/p164302/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-balgarite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39643#%D0%A1%D1%93%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D2%91-%D0%A0%C2%B1%D0%A0%C2%B0%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A1%E2%80%9A%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91%D0%A0%E2%84%96%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91%D0%A0%D1%98%D0%A0%D1%97%D0%A0%C2%B5%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5

 image




За научните основи на които е построен този роман виж: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

Ураган над Балканите (Тракийските императори и българите). Исторически роман с приложение: Сведения на старите автори за епохата на Анастасий, Юстин, Юстиниан и българите, 27.09.2019, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-19-3, Издателство ГУТА-Н, София, 256 стр. Цена 21 лв. 0.325 kg.

https://www.book.store.bg/p265556/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uragan-nad-balkanite.htmlimage

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
image





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959834
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031