....Романите са дошли в Дакия при един народ, който е употребявал славянските думи кема, берзовия, марис, страва, мед и т.н. и сега ние виждаме, че румънският език се състои от романски и славянски елементи. Това означава, че романите са дошли при един народ от славянската раса в Дакия. Този народ се е наричал унугури или унгри. Той е основал българската държава и е говорил български, което ние виждаме от грамотите, които произхождат от него. Така например в една грамота на унгарския воевода Мирча се казва между другото: „Азъ иже въ Христа бога благоверны и благочьстивыи и христолюбивыи, и самωдръжавныи ω Мирча великыи воевода и господинъ, милостiъ божиъ и божiемъ дарованiемъ ωбладажи и господствуъи въсеи земи уггровлахiискои и …”. А в една грамота на Александър, сина на Мирча, се казва между другото: Александръ воевода и господинъ въсеи земли угровлахiискои. Синъ Мирча великого воеводе[1].

        Езикът на грамотите е български. Името Мирча е българско име. От това се вижда, че власите са живеели в българската държава. Сега можем да разберем защо има български думи в румънския език. 

…

От историята знаем, че Дакия е била населена от хуни и хуногундури, които са основали българската държава, а от езика знаем, че в маджарския и румънския език има български думи. Това значи, че румънци и маджари са дошли при хуногундури или българи в Дакия, което засвидетелства и името Унгария, т.е. страна на уногурите или уногундурите. Унгарският учен О. Асбот установи ясно, че славянските думи в унгарския произлизат от един славянски народ, който е идентичен с днешните българи, а че даже и името на маджарската столица Пещ е една българска дума[2].

            Едно объркване възникна тук чрез заплитане на понятията, при което маджарите са били схващани за унгарци, докато между двата народа е имало една голяма разлика.

Унгарците (уногурите) са, първо, стари даки и, второ, един народ от славянката раса, докато маджарите са фино-монголски късни пришълци. Летописците от западните страни наричат маджарите унгри, защото живеят в страната на унгрите, но самия мaджар те наричат magyar. Той говори маджарски, а не езика на унгарите.

Едва когато отчитаме този факт, можем да разберем защо в маджарския език има толкова много български думи.

[1] Л. Милетич и Д. Агура, Дакороманите и тяхната славянска писменост, Сборник за народни умотворения, София IX, 279 и 327 ff.

[2] O. Asboth, A szlav szok a magyar nyeloben. Budapest 1893. Die Anfдngeder ungarisch-slawischen ethnischen Berьhrung, in Archiv fьr slaw. Phil. 22, 437-487.- В. Конев, Езикови взаимности между българи и маджари. Известия на Историко-филологическия факултет.  - Fr. Miklosich , Die slawischen Elemente im Magyarischen. Denkscbr. d. Wiener Akad. 21, 1-75

Произход на българите и прародината на славяните, Д-р Ганчо Ценов. Историко-филологическо изследване на историята на тракоилирийци, скити, готи, хуни, келти и др. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven, eine historisch-philologische Untersuchung ьber die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skyten, Goten, Hunnen, Kelten u. a., von Dr. Gantscho Tzenoff, Lektor an der Universitдt Berlin, 1930, Walter de Gruyter & co., превод от немски, Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, 13.12.2018, София, ISBN 978-619-7444-10-0. Стр. 392, Цена 30 лв. 0.500 kg.

https://www.book.store.bg/p244113/proizhod-na-bylgarite-d-r-gancho-cenov.html

https://ciela.com/proizhod-na-balgarite-i-prarodinata-na-slavyanite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=50518#%D0%A0%D1%97%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B7%D0%A1%E2%80%A6%D0%A0%D1%95%D0%A0%D2%91-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D1%97%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D2%91%D0%A0%D1%91%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A1%D0%83%D0%A0%C2%BB%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%86%D0%A1%D0%8F%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5

 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

 

.

Здравей, history2018. В съставянето на народите на Румъния и Унгария има много българска следа. За тях съм писал преди две теми в блога. Общото е в думите, и названията на обекти, които идват от български. С унгарския език изглежда нямаме нищо общо. Унгарци прилича да идва от оногундури, а маджарите се появяват по-късно в Европа. Дори отначало са ни били съседи откъм североизток, съперничещи с печенегите. Държавата им я наричаме Унгария, но те я наричат Magyar. Те заемат земите, населени със славяни и в съседство с германските племена.
Поздрави!

Унгарците, името им е вагяр, така се наричат , а унгарци-идва от нас така ,че международното им име е с Български произход Будапеща -името е също с Български произход, Балатон-блато, Печ.....
Всъщност те са заселени там принудително от цар Симеон- в най-западните ни земи

Лека нощ!

След промяната на мястото на българския пазар от Цариград в Солун, Симеон, след дългогодишен мир, води война с Източната римска империя и я печели. Тогава Византия плаща на унгарците да нападнат България и Симеон е принуден да воюва два пъти неуспешно с тях. Тогава пък Симеон използва притесните от узите печенеги търсещи място за заселване и заедно с тях нанася такова поражение на маджарите, че те са принудени да се изселят от Северното Черноморие през Угорските планини (Горни Карпати) и да нахълтат в Угорските земи първо в днешна Румъния и Словакия и след това, след много жестоки войни с българските князе там, да заемат днешното си отечество. Те са такава военна сила, че тероризират столетия западна Европа Византия и понякога България. Това даже принуждава източните (аустро) немци да се обединят с тях и да управляват Европа за дълъг период от време (Keizer & Koenig Monarchie, die Habsburger). Така че няма сведения в подкрепа на твърдението, че Симеон ги „настанил“ в Панония – те си я вземат пряко волята му със силата на оръжието.

Подробности за Симеоновите войни виж в:

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.
https://www.book/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html