Църковният историк Сократ ни разказва следното за възникването на манихейството:

        „Един скит на име Саркин се оженил за една робиня от Горна Тиба[1] и затова живеел в Египет. След като той там се запознал с египетското образование, размесил учението на Емпедокъл и Питагор с християнството. Той твърдял, че има две начала (природи): едно добро и едно лошо, по подобие на Емпедокъл, който нарича лошото кавга, а доброто приятелство. Буда, който по-рано се наричал Теребинтос, е бил негов ученик. Той отишъл във Вавилон, който бил населен от персите, и разказвал там за себе си различни неистини, например че бил роден от девица и че пораснал в планините. Този мъж написал четири книги, от които първата се нарича Мистерии, втората Евангелие, третата Съкровище и четвъртата Глави. Когато обаче веднъж  се правел, че създава мистерии, той бил блъснат от духа и паднал в една пропаст, където умрял. Жената, при която той живеел, го погребала, взела неговото състояние и си купила едно момче на възраст 7 години на име Кубрикус. Тя освободила момчето и го научила да чете и пише. Скоро след това и тя умряла и му оставила всичко, което принадлежало на Теребинтос, а също така и книгите, които Теребинтос бил събрал, когато е бил ученик на скитите. Освободеният Кубрикус взел книгите и отишъл в Персия. Там той променил името си и се нарекъл Мано. Той учел своите заблудени ученици по книгите на Буда и Теребинтос, като че били негови. Съдържанието на книгите, значи, е християнско, изразната форма обаче е била елинска. Тъй като Манихей е бил безбожен, е проповядвал да се почитат много богове (187) и учил да се почита Слънцето, въвел вярата в съдбата и учил, че душата преминава от едно тяло в друго, което съответства на учението на Емпедокъл, Питагор и на египтяните. Те казвали, че Христос не е съществувал материално и че той е бил само едно проявление. Той отхвърлил законите и пророците, при което сам се нарекъл утешител.

(Περι Μάνεντος τοϋ άρχηγοϋ της αίρέσέως των Μανιχαιων, και οθεν ην την αρχην.

"Αλλα μεταξυ τοϋ χρηστοϋ σίτου ειωθε και, ζιζάνια φύεσθαι.Φθόνος γαρ τοίς αγαθοίς έφεδρεύειν φιλεϊ. Παρεφύη γαρ μικρονεμπροσθεν των Κωνσταντίνου χρόνων τψ άληθεϊ Χριστιανισμψ,Έλληνίζων Χριστιανισμος, καθάπερ και τοίς προφήταις ψευδοπροφήται, και αποστόλοίς ψευδοαπόστολοι παρεφύοντο. Τηνικαυταγαρ το Έμπεδοκλέους τοϋ παρ, "Ελλησι φιλοσόφου δόγμα, δια τοϋ Μανιχαίου Χριστιανισμον υπεκρινατο. Περι oυΕύσέβιος μεν ό Παμφιλου εν τη έβδόμn της Έκκλησιαστικης ίστορίας έπεμνήσθη·oυμην άκριβως διηγήσατο. Διόπερ το παραλειφθεν εκείνψ αναπληρωσαιάναγκαίον ήγουμαι. Γνωσθήσεται γάρ, τίς τε ων ο Μανιχαίος καί πόθεν, τοιαϋτα έτόλμησε. Σκυθιανός τις Σαρακηνοςγυναίκα ειχεν αιχμάλωτον έκ των aνω Θηβων· δι, ην την Αίγυπτονοικήσας, και την Αιγυπτιων παιδειαν μαθων, την Εμπεδοκλέουςκαι Πυθαγόρου δόξαν εις τον Χριστιανισμον παρήγαγε. Δυοφύσεις ειπων, άγαθήν τε και πονηραν, ως και Έμπεδοκλής, νεϊκοςονομάζων την πονηραν, φιλίαν δε την άγαθήν. Τούτου δε τοϋΣκυθιανοϋ μαθητης γίνεται Βούδδας, πρότερον Τερέβινθος καλούμενος. "Οστις έπι την Βαβυλωνίαν χώραν ορμήσας, ητις υπο Περσωνοικείται, πολλα περι έαυτοϋ έτερατεύετο, φάσχων έκ παρθένουγεγενήσθαι, και έν ορεσιν άνατετράφθαι. Ειτα συγγράφει βιβλίατέσσαρα, εν μ εν έπονομάσας των Μvστηρlων· ετερον δε, το Εύαγγέλιον· και τον Θησαυρον τρίτον, και τa Κεφάλαια τεταρτον. Τελεταςδε τινας ποιείν σχηματιζόμενος, έδισκεύθη ύπο πνεύματος,και οϋτως άπώλετο. Γυνη δε τις παρ ηκατέλυεν, εθαψεν αυτόν.και τa εκεινου χρήματα κατασχοϋσα, παιδάριον ωνήσατο, περι έπτa ετη την ήλικίαν, ονόματι Κούβρικον· τοϋτον έλευθερώσασα,και γράμματα έκδιδάξασα, μετα χρόνον έτελεύτηθε, πάντα αυτψ τα χρήματα τοϋ Τερεβίνθου καταλείψασα, και τα βιβλία aπερ ην συντάξας έκείνος, υπο Σκυθιανψ παιδευόμενος. Ταυτα λαβων ο (188) απελεύθερος Κούβρικος, και έπι τα Περσών μέρη χωρήσας, μετονομάζειμεν έαυτον Μάνην· τα δε τού Βούδδα ητοι Τερεβίνθου βιβλία, ώς οίκεϊα, τοίς υπ" αυτου πλανηθείσιν έξέδωκεν. Αί τώνβίβλων τοίνυν υποθέσεις, χριστιανίζουσι μεν τη φωνη, τοίς δεδογμασιν έλληνίζουσι· και γαρ, πολλους Θεους σέβειν ο Μανιχαίοςπροτρέπεται αθεος ων, και τον ηλιον προσκυνειν διδασκει· καιείμαρμένην είσάyει, και το έφ ήμίν αναιρεϊ· και μετενσωμάτωσιν δογματίζει φανερώς, "Εμπεδοκλέους και Πυθαγορου και Αιγυπτίωνταϊς δοξαις άκολουθήσας· και τον Χριστον έν σαρκι γεγονεναι oυ βούλεται, φάντασμα αvτον λέγων ειναι. και νομον και προφήτας αθετεί· και έαυτον ονομάζει Παράκλητον· απερ πάντα, άλλοτριατής ορθοδοξου "Εκκλησίας, καθέστηκεν. Έν δε ταίς έπιστολαϊς,και άποστολον έαυτον ονομάζειν έτόλμησεν. "Αλλα του τηλικούτουψεύδους άξίαν ευρετο δίκην δια τοιανδε αιτιαν· Του βασιλέως Περσών υίος νοσψ περιπεπτώκει· ο δε πατηρ, το δη λεγομενον,πάντα λίθον εκείνει, τον υίον σωθηναι βουλόμενος. μαθών τεπερι του Μανιχαίου, και τας τερατείας αυτoυ νομίσας ειναι αληθείς, ώς άποστολον μεταπέμπεται, πιστεύσας δι" αvτου σωθήσεσθαιτον υίόν. Ό δε, παραγενόμενος μετa του έπιπλάστου σχήματοςέγχειρίζεται τον του βασιλέως vίιόν. Ό δε βασιλευς έωρακως οτιο παίς έν ταίς χερσιν αυτου έτεθνήκει, συγκλείσας αvτον,τιμωρεϊσθαι ετοιμος ήν. Ό δε διαδρας έπι την Μεσοποταμιανδιασώζεται. Μαθών τε αυτον ο τών περσών βασιλευς έκει διατρίβειν, άνάρπαστον ποιήσας, ζώντα έξέδειρεν· και αχυρων τηνδοραν πληρώσας, προ τής πύλης τής πόλεως προυθηκε. Ταυταδε ήμείς, oυπλάσαντες λέγομεν, άλλα δια λόγου "Αρχελάου του έπισκόπου Κασχάρων, μιας τών έν Μεσοποταμία πολεων, έντυχόντεςσυνηγάγομεν. Αυτος γαρ "Αρχέλαος διαλεχθηναι αυτψ φησικατα πρόσωπον, και τα προγεγραμμένα είς τον βίον αvτου έκτίθεται. Τοίς ουν άγαθοίς ένακμάζουσιν ό φθόνος, κατα εφην,έφεδρεύειν φιλεί. Τίς δε ή αιτια, δι" ην ο άγαθος Θεος τουτο γίνεσθαι συγχωρεί, πότερον γυμνάσαι τa άγαθa τών δογμάτωνβουλ6μενος τής "Εκκλησίας, και την έπί τη πίστει προσγινομένηνάλαζονειαν έκκόπτειν. η οπως ποτε εχοι, δυσχερης μεν και μακραή απόδοσις· ουκ ευκαίρως δε νίν έξετάζεται. ουτε γaρ δόγματαπρόκειται γυμνάζειν ήμίν, οϋτε τους περι Προνοίας και κρισεωςτου θεου δυσευρέτους λογους κινείν, άλλ" ίστορίαν γεγονότων περιτaς "Εκκλησίας πραγμάτων ως οιόν τε διηγήσασθαι. Όπως μεν (189) ουν μικρον εμπροσθεν των Κωνσταντiνου χρονων ή Μανιχαιωνπαρεφύει θρησκεία, ειρηται. επανέλθομεν δε επι τους χρονουςτης προκειμένης ίστοριας[2].

        Манихейството следователно е едно скитско или тракийско учение, защото произхожда от един скит. Скитското или тракийското учение сега пък е една смес от египетско образование и учението на Питагор, както и учението на Залмокс. В съответствие с учението на траките или скитите манихеите учили на преклонение пред Слънцето. Техният проповедник Буда бил роден от девица, а старите скити или българи вярвали, че те са възникнали от съединението на една девица и Слънцето. Името Мано е било и прякор на фригийците или на македонците, както ние вече показахме на стр. 112. И ако тази секта досега се е смятало, че е дошла от Азия, то това може да се припише на обстоятелството, че нейните основатели Ману и Буда се почитат в Азия (Индия, Персия)[3]. Ману и Буда са и български божества, както ние вече видяхме от българската митология. На Мано българите били наричани „Мано“, а тяхното християнство манихейство. По тази причина появяването на българите по времето на император Константин се означава от Сократ като появяване на манихеи.

[1]Това ще да е тесалийската Теба, която се намирала близо до Скития. Легендата обаче има предвид египетската Теба.

[2]Socrates, Historia ecclesiastica Lib. I c. XXII. Migne PatrologiaGraeco-latina LXVII. Виж също и Eusebius Buch VII, c. 31.

[3]Този факт може да стане ясен и от следните трудове: Franz Cumont, La cosmogonie manichйenne d"aprиs Theodore Bar Khцnig, Bruxelles 1908; M. A. Kugener et Franz Cumont, Extrait de la CXXIIIe homйlie de Sйvиres d"Antioche, Bruxelles 1912.

Извадка от: 

Готи или Българи, Д-р Ганчо Ценов. Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци с две карти, ЛАЙПЦИГ 1915, Leipzig 1915, Verlag der Dykschen Buchhandlung, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, 26.09.2018, София, ISBN 978-619-7444-09-4. Стр. 270, Цена 18 лв. 0.354 kg.

https://www.book.store.bg/p238666/goti-ili-bylgari-d-r-gancho-cenov.html

https://ciela.com/goti-ili-balgari.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=49732

 

https://m.helikon.bg/215288-%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8.html

Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

 

 

Здравей, history2018. На пръв поглед не се забелязва нищо, но от написаното става ясно. Книгите на Ганчо Ценов изглежда трябва да прочета, защото съм ги пропуснал.
Весели празници!

Приятно четене през почивните дни!