При аваро-българското нападение на Византия през 619 бяха опустошени почти целия Илирик, а именно провинциите му: двете Панонии, двете Дакии, Дардания, Мизия, Превалитана, Родопа и всички други провинции, а още и Тракия, и земите при Дългата стена край Константинипол, както и останалите градове и селища. Тогава населението на тези земи, 270 000 мъже и жени, беше закарано в отвъдната земя към Панония, до река Дунав. Главен град на тази провинция някога беше така нареченият Сирмиум. Тракийците му казваха Срем, на името на одриския цар, отървал се някога от Александър. Баян настани целия този народ в града и околностите му - като нему подвластен. Според хунските закони пленниците бяха такива само една година. След това те можеха да избират: или да се откупят и върнат в страната си, или да останат в новата си страна като нейни равноправни граждани. Те упражняваха доходни занаяти и съживиха съществено стопанския живот в Панония. Именно оттогава те се смесиха с българи, авари и останалите народи, родиха им се деца от това смешение и станаха огромен народ. Българският им беше малко по-различен от черноморския български. Наричаха го западнобългарски. Но песните им бяха красиви. Те разказваха за древните пеонски времена, за Александър, за Траян неверника и войната на християнските им прадеди с него, за любов, омраза, за всичко… В песните им бяха мъката и радостта и след време всички българи по земята щяха да изпитват особено умиление, като ги слушат. Децата растяха с разказите на родителите си и копнееха един ден да се върнат по старите си земи. Именно на тях разчиташе Кубер. Всички те бяха християни и най-популярна за тях беше приказката от Стария завет, в която се разказваше как евреите избягват клането на фараона и достигат до мечтаната земя Палестина. Даже един свещеник на име Зелени беше измислил една песен, която се казваше „Тръгни“. Когато я пееха в църквите, те кънтяха – тази песен стана химна им. Този народ порасна, стана много голям. Изминаха години след неуспешния опит за преврат и силите на аварите отслабваха все повече. Накрая Кубер дойде с берзитска войска и се засели около Сирмиум. Хаганът от немай къде призна създалото се положение, като „възложи“ на Кубер да владее този народ като представител на хагана. Формата в случая беше безразлична на Кубер. Със силната си конница и ресурсите, докарани в района, той беше страхотна сила. Кубер имаше един близък приятел от детските години на име Мавър. Мавър също имаше изключителна музикална памет и пееше езиците, сред които живееше. Говореше български, латински, гръцки, славянски. Кубрат, докато беше жив, сякаш виждаше себе си в Мавър и много го обичаше. Той нареди Мавър да учи заедно с неговите деца и се радваше, че Кубер има такъв приятел. Това му напомняше дружбата му с Ираклий. Мавър беше човек на действието, а Кубер по-въздържаният, преценяващият тънко много ходове напред, стратег.

Беше 679. Бяха изминали 60 години от изселването на народа и вече растеше трета генерация от тях. Те непрекъснато си разказваха един на друг за земите на бащите и дядовците си и взаимно запалваха в сърцата си желанието за бягство.

Най-после дойде дълго очакваното време, пролетта на 679. Всички войници се отправиха на сборните си места. Цялата конница не се занимаваше с война, а с натирване на стадата през Дунава, Драва и Сава в Илирик. Аварите, разбира се, се въоръжиха и почнаха да ги преследват. Тогава берзитите пък им показваха своите магьосничества. Те бяха подготвили в близост до Сирмиум в една равнина маскирани ями с проходи, които бяха известни само на тях. Този прийом Валах приложи, за да унищожи армията на Пероз, където и Пероз намери сам смъртта си. Аварите се хванаха на въдицата и загубиха много конници. Кубер не даваше големи сражения, а малки и се оттегляше бързо в лагери към Илирик, които предварително бяха подготвени грижливо. Операцията беше сложна, защото се преселваше цял народ с покъщнината си. Почти милион и половина. След като и последният желаещ премина Дунава, почти цялата конница масирано се насочи срещу аварите. Имаше отряди, които почиваха, други, които водеха сражения. За славянските втйни това беше празник. След като изтласкаха аварите в Северна Панония и Горна Саксония без техните стада, направиха седмица почивка и се втурнаха към своите. Последваха ги останалите сорби от горното течение на Елба. Сега те се придвижваха по следите на конницата към Балканите. Малко след тях хърватите се насочиха към Далмация, тръгвайки от десния бряг на Елба. Берзитите прехвърлиха конната войска през Дунава и почнаха да охраняват десния му бряг. Отнеха всички плавателни съдове по Дунава. От този момент на сетне Дунава стана българска река. Идваше ред на Драва и Сава. С кораби бързо се придвижваха чак до техните извори и така Долна Панония стана българска, а аварските гарнизони, които бяха откъснати от централните войски, се съгласиха да живеят мирно в българската държава.

И тъй, Кубер премина победоносно река Дунав с целия този огромен народ и стигна до Керамизийското поле. Българите го наричаха Западна Мизия, защото българите по река Атил и берзитите казваха на запад - кара. А местните българи наричаха полето Битолско поле. Персите все още означаваха с карамисийци и бесигетите, които гърците записваха като масагети. Бяха посрещнати с възторг от месните българи, които помагаха на новодошлия народ да се утрои. Гърците, които бяха пришълци в градовете и бяха или византийски администратори, или търговци, бяха изпъдени. Подчиненото християнско население, говорещо латински, избяга в планините и оттук насетне се наричаше моровласи или черни латинци. Народът беше разпределен по целия Вардар и отвъд планината на старите пеласги, Беласица, в Тесалия и Лариса. Заети бяха новият и старият Епир, Албания и Дардания без крайбрежието. Голяма част се отправи към Тракия. Християните се радваха да намерят в крепостите на цялата първа Юстиниана множество църкви, в които служеха на собствения си език.

А с какво Охрид магически привличаше българите? Това е тяхната много стара родина. Думата лико на български и днес означава ленти, извлечени от под корите на върбови кори, които служат между другото и за плетене на кошници. Около Охридското езеро са расли винаги върби и хората са плели кошници от лико. Гърците записват тази дума ликос или лихос. Оттам идва и названието на езерото Лихнида. Според Дидор великият изобретател и политик Дионис, когото траките издигат като бог заради ползите, които им е донесъл, е бил намерен в кошница около това езеро и след като пораснал, основал града Лихнида. Така че българите се връщат там, където са техните тракийски корени.

От преселението на българите в тези земи изчезват почти изцяло старите названия на градове, реки, планини. Река Аксиос почва да се нарича Вардар, от санкритското вар – вода, и дар от глагола дарявам. Името на цар Дарий значи дарител.

Имаше гласове в двора на Кубер да се подчинят на императора. Кубер побесняваше, когато чуваше такива предложения:

- Вие не познавате политиката на Рим. Те първо ще напълнят коли със злато, за да купят болярите ни. След това ще ги направят патриции и ще ги изнежат в дворци, които ще им подарят. Следващата стъпка ще бъде да разселят войниците ни по цялата империя и след това да убият болярите. Тогава си вземат каруците със злато обратно. Следващата стъпка е разселването на семействата на войниците и с това не само им ставаме роби, ами ни затриват и името от земята завинаги. Това са го правили стотици пъти и дори някои от нашите са се ловили на тази въдица. Спомнете си за Виталиан. Не, боже, дай ми мъдрост да разбирам намеренията им и сила да не допусна това!

Кубер мислеше, че новият император Константин ще продължи политиката на Ираклий и му изпрати пратеници, за да му съобщи, че води армия, с част от която е готов да му служи, стига да я разположи в Солун и поеме издръжката ѝ. Пратениците водеше боилът Тарасий. Терасий беше бляскаво посрещнат и официално получи титлата патриций, златен меч и пръстен с надпис: „Богородице, помагай на Тарасий, ипат и кан на куберийците“. Константин нареди на подвластните му драговите да изплащат данъка си за издръжката и отвори вратите на Солун. Мавър беше начело на тези березити и когато влезе в Солун, градът се раздели. Болшинството го посрещна с възторг, защото беше българско, но гърците не вярваха на очите си. Те стенеха:

- Драги ни, мили ни свети Димитре! Ти ни опази от осем обсади на авари, българи и славяни, а сега Константин сам отвори вратите за българите.

Гърците с помощта на стратези гърци почнаха по различни поводи да изселват български семейства в Цариград, но Мавър, за да спре това, изпрати до Цариград вестоносци да каже на Константин, че скъсва с Кубер и изцяло става верен на империята. Тогава Константин изпрати писмена заповед за назначение на Мавър за консул и знаме – в знак на благоволение. Той заповяда да се поставят под заповедите на Мавър всички керамисийци, които той мислеше, че са се отделили от Кубер. Тази заповед беше оповестена и вписана в регистъра за наборниците. Оттогава целият български народ в Солун и околностите му беше поверен на Мавър и той стана негов военачалник. Мавър назначи за стотници, петдесетници и десетници свои верни хора. А войниците му, които бяха смели мъже, обрулени от много битки, бдяха денем и нощем, като получаваха издръжка от хазната.

Мавър беше в непрекъснат контакт с Кубер. Отделянето от Кубер беше мнимо и двамата чакаха удобен момент да изхвърлят гръцките войски от Солун. Планът им беше: през нощта на великата събота срещу големия празник, когато всички в града щяха да празнува тържеството на спасителното Христово възкресение, той заедно със своите опитни във военното дело хора да предизвика гражданска война, да хвърли огън на някои определени места. В така създалата се обстановка да завладее пристанището и да отвори вратите за войската на Кубер. Дали инстинктът на Константин му подсказа, или някой предател, Константин изпрати набожния Сисиний, който тогава беше стратег[1] на корабите, да влезе заедно с подчинената си морска войска в Солун и с нищо да не издава каквото и да е съмнение в Мавър. Сисиний беше способен военачалник. Той излезе от базата си в Елада, стигна до остров Скиатия, един от Спорадските острови, в неделя преди първия ден от светата страстна седмица. Тази неделя се празнува във всички православни градове и се нарича Връбница. Мавър виждаше, че нещата не вървят на добре, но Сисиний изигра играта си превъзходно и го успокои. Първата стъпка на Сисиний беше да съобщи, че много славяни отказват да хранят берзитите и че берзитите търсят масово подслон в Солун. Каза му, че иска да приеме колкото се може повече бежанци и тъй като беше тясно в града, Мавър да излезе от града и в западната част да устрои лагер и да приема бежанците. Тогава Сисиний прекара корабите към лагера, стовари много войници около него и съобщи на Мавър, че императорът иска да посрещне неговата войска в Цариград и иска да се срещне лично с него. В ушите на Мавър кънтяха думите на Кубер: „…и да затрият името ни от целия свят“, но нямаше какво да прави. Мавър беше приет с блясък в Цариград, издигнат с официална церемония за патриций и официално назначен за главнокомандващ. Получи лично от императора златен меч и личен печат с надпис: патриций Мавро, архонт на сермесиани и българи, както Кубрат навремето. Константин изпрати обаче от онези исаврийци, които изпълняваха специални задачи, и им нареди да намерят къде живее семейството на Мавър в Лихнида и да наблюдават какво е отношението към този беглец. Когато шпионите му донесоха, че семейството на Мавър е на още по-голяма почит в Охрид отпреди, Константин реши да приложи докрай древния план, който винаги даваше добри резултати. Не го предаде на смърт, а го лиши от достойнствата му и го заточи да живее в предградията под стража. Отне му властта и войската, която имаше, като известно време държа в тайна тази заповед от войниците му, за да предотврати бунт. Така войската на Мавър беше изолираната от тази на Кубер.

[1]

главнокомандващ

Извадка от: 

Кубрат, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048781-1, Издателство ГУТА-Н, София, 138 стр. Цена 6 лв. 0.190 kg.

https://www.book.store.bg/p157601/kubrat-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://www.ciela.com/kubrat-guta-n.html

https://m.helikon.bg/193088-%D0%9A%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39099#%D0%A0%D1%94%D0%A1%D1%93%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A

или
 

Кубрат, исторически роман с приложение: сведения на старите автори за Кубрат, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048781-1, Издателство ГУТА-Н, 25.06.2019, София, 178 стр. Цена 15 лв. 0.224 kg.

https://www.book.store.bg/p255381/kubrat-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://www.ciela.com/kubrat.html

https://m.helikon.bg/219309-%D0%9A%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82.-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=51787#%D0%A0%D1%94%D0%A1%D1%93%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

 

Видях коментар, че Българите били диваци
И че написаното е роман, а не история!? Не си спомням автора

Но той пропускаше ,че историята е романизирана по начало
Например , едни историци считат Атила за победител на Каталунските полета !Други- че е победен!? Явно зависи, кой оценя станалото
Някои считат римският император Галерий, узаконил християнството, за злодей, меко казано!? Други- за честен и почтен човек!?
Коя е истината? Не може да са две!
Това идва от историята, романизирана или не!

Сега, за диваците Българи
Има една икона-Веронска се нарича, на която е изобразен един"дивак "! Нашият владетел-Тервел!
След като сме диви, той какъв трябва да е?
Като спасител на Европа! Той голям ,в центъра й! Около него дребосъчета-князете в Европа, които е спасил!
Канонизиран като спасител на Европа! От Ватикана! И от нашата църква, естествено!
Много моля авторът на изтрития коментар да посочи и някои други канонизирани диваци!

Щастлива Нова Година!

Интересувам се от изгубената българска история, като любител само!
Но от толкова прочетен материал започнах да си изграждам вътрешна интуиция, кое е демагогия и нарочно написано и в кое има истина.
От духа скрит в тези редове виждам един различен прочит, който е през очите на преживелец на времената…
И даже да има грешни исторически факти е по-близко да разказа за тези времена…
Аз не можах да се примиря на моя пропуск да прочета толкова късно романите на Антон Дончев. Бях просто уодивен от поетичния език на историческата му проза… Честно!
А преди да изтриеш прочетох и грозния език на нечии изказвания…Отмини заблудата… тя сама се самоизтрива…
Моите почитания за написаното!

Извини от името на блъг.бг
анонимния съм LexParsy
:-)

Считам, че подобни книги трябва да стоят ясно в раздел литература, а историята да бъде отделена като наука и да се занимава само със събития които са се случили. Това е все едно да ида да си търся няколко книги по физика и някой да си е сложил там книгите от Научна фантастика. Трябва да се има уважение към това какво търси читателя и да се указва ясно веднага за какво е книгата.

Добре, към какъв вид литература да бъде причислена книгата? Техническа, историческа, фантастична, криминална....?
Всяка книга си има тематика На Вера Мутафчиева книгите какви да бъдат, тогава? Научно-фантастични ли?
Следователно, след като третира история, ще бъде литература на историческа тематика, няма да е на географска или астрономическа!
Това ,че е романизирана не отхвърля възможността да е носители на историческа информация Напротив, чрез роман тя, информацията, се приема много по- добре
Чел съм не малко романи за Август, Цезар, Александър Велики, Нерон, Месалина, Клавдий, Агрипина-Младата ....
И за нито една не мога да кажа ,че няма и историческа стойност! Напротив, скелетът им се гради на исторически факти! Измислени или нагласени са второстепенни герои, но те е ясно ,че са в миманса
А измислени и нагодени истории, нямащи връзка с истината, , като нашата, къде да ги поставим? В коя биб
лиотека? Или, на кой да ги дадем? На Гьобелс ли?Май го заслужават!

Първо за стила на изтрития постинг: без да се зачита достойнството на събеседника няма човешко общуване. Така че стилът на изтрития постинг не предполага общуване на образовани и добре възпитани хора, които имат желание да вникнат в един въпрос с помощта на формалната логика…, а останалото просто не ме интересува. Това е указано и в мотото на блога.

1) Откъса от книгата е даден заедно с корицата от книгата, а от нея се вижда че това е роман. Така, че няма никакъв стремеж да се представя романа за исторически труд, и в този грях не бива да ме обвинявате.
2) За онези от Вас, които се интересуват от историческия скелет на този разказ, нарочно поствах след този постинг извадка от моята история в постинга:
„Въстанието на Кубер срещу аварите и разширяване на България до Битолското поле след 679. Шесто нападение на Солун“ , която съдържа препредадени текстове от изключителния и единствен източник за нашата история за тези събития „Деянията на св. Димитър Солунски” (V.-VII. в.), ГИБИ 3 89, а също така и извадки от „Хрониката на Константин Манасий“ (1335-1345) и от Павел Дякон (725...730-797...799), Теофан Византийски (570), ГИБИ 2 217, надписа на печатът на Тарасий, Паисий Хилендарски (1762) „История славянобългарска“, Зигиберт (1030-1112), ЛИБИ 3 42. Сравнението ще Ви даде съвсем ясна представа, кое е информация от нашите първоизточници, и кое е творческа измислица на автора на романа. И тука, надявам се, ще видите ясно, че скелетът на романизирания разказ, препредава без каквито и да е изменения историческите сведения.
3) Допустимо ли е да се пишат романи на историческа тема? Реторичен въпрос. Има нобелови лауреати, автори на исторически романи (Стефан Цвайг). Дори прочутата „Римска история“ на Теодор Момзен е отличена с Нобелова награда, забележете, за литература.

4) Допустимо ли е да се пишат романи на историческа тема на български? И това е реторичен въпрос. Разликата, между този скромен разказ, и сценария на филма Аспарух е тази, че „ордата“ на Аспарух „създава“ българската държава през „680“, което според списъка на владетелите не е вярно, че „ханът“, каквато титла нашите владетели не са имали, се кълне в „Тангра“, какъвто бог българите не са имали и т.н., а разказа ми следва стриктно скелета на описаните исторически събития от старите автори.
5) От личния си житейски опит знам, че за много хора е трудно да четат „сухата“ информация в научните исторически трактати и първоизточници, което не е упрек в никой случай за тези хора, всеки от нас е просто различно устроен, но литературен разказ те с удоволствие биха прочели. А че това е така вижте, че за литературния разказ до момента е посетен над 3000 пъти, а историческата справка около 100 пъти, съотношение 30 към 1. Това демонстрира правотата на предишното изречение. И по тази причина смятам не само за легитимно, но и за дълг, българските интелектуалци да използват този бранш, за популяризиране важни моменти от нашата интересна история.

На всички желая щастлива 2019!