Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2018 16:59 - Въстанието на Кубер срещу аварите и разширяване на България до Битолското поле след 679. Шесто нападение на Солун
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 4885 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 20.10.2020 19:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Нека проследим един разказ, което ни показва кога българската държава окончателно се разширява до територията на стара Македония, известен под заглавието „За междуособната война, тайно замислена срещу Солун от Мавър и Кубер“ в „Деянията на св. Димитър Солунски” (V.-VII. в.), ГИБИ 3 89. За да означим този източник, ще използваме по-долу съкращението ДСД.

Преди това, нека си припомним кои територии включват през шести век следните римски провинции:

Ш Първа или Горна Мизия: басейнът на река Морава;

Ш Втора или Долна Мизия: между Дунав и Стара планина, Добруджа и р. Вит;

Ш Превалитана или Превала: днешна Западна Сърбия до р. Дрина и част от Албания;

Ш Родопа: Родопите, Беломорското крайбрежие между реките Места и Марица, тоест днешна Западна Тракия;

Ш Тракия: средното течение на р. Марица с градовете Филипопол (Пловдив) и Бероя (Стара Загора).

А сега нека се занимаем с текста:

ДСД, ГИБИ 3 156: „…Както знаете, христолюбци, в предишните глави ние разказахме отчасти за славяните, т.е. за така наречения Хацон, и за аварите. Разказахме и за това, че опустошиха почти целия Илирик, именно провинциите му: двете Панонии, също и двете Дакии, Дардания, Мизия, Превалитана, Родопа и всички други провинции, а още и Тракия, и земите при Дългата стена край Константинипол, както и останалите градове и селища. Те завлякоха цялото това население в отвъдната земя към Панония, до река Дунав (619). Главен град на тази провинция някога беше така нареченият Сирмиум. И тъй, там, както се казва, споменатият хаган (Баян) настани целия пленен народ, вече като подвластен нему. Именно оттогава те се смесиха с българи, авари и останалите племена, родиха им се деца от това смешение и станаха огромен и много голям народ. Всяко дете наследи от баща си вродените качества и влечението на рода към ромейските предели. И както еврейският народ се размножавал в Египет при фараона, така и тук по същия начин, чрез православната вяра и светото и животворящо кръщение, се разрастваше християнското племе. Те си разказваха един на друг за земите на бащите си и взаимно запалваха в сърцата си желанието за бягство.

Защото вече бяха изминали около 60 години и повече, откакто варварите бяха извършили нападение над родителите им, и ето, появи се там друг народ (около 679). Мнозинството от тях бяха станали с течение на времето свободни и хаганът на аварите, като ги смяташе за свой народ, както беше обичай у аварите, постави им за началник Кубер (син на Кубрат). Той, като научи от някои, които му били по-близки, че този народ копнее за градовете на бащите си, започна да обмисля. После вдигна целия този прокуден ромейски народ заедно с други племена, както е разказано за юдеите в Мойсеевата книга „Изход“, т. е. пришълците тръгнаха заедно с покъщнината и оръжията си. Те се вдигнаха и въстанаха, както казахме, срещу хагана, така че когато самият хаган узна, започна да ги преследва.

Те влязоха в пет или шест сражения и във всичките той беше победен от тях. Той удари на бягство с останалата войска и се оттегли по-навътре в северните места.

И тъй, Кубер премина победоносно река Дунав с целия споменат народ, който беше с него, дойде в нашите земи и завладя Керамизийското поле (Битолско, Керамзия дн. Цер в Македония, Крушевско). Те, като се настаниха там, поискаха да се върнат в родните си градове, главно защото бяха запазили православната си вяра: едни – в нашия, пазен от мъченика град Солун, други пък – в прещастливия град и царица на градовете, трети – в останалите градове на Тракия.

А докато народът желаеше това, злонамерени съветници коварно поддържаха мнението, че никой от тях не трябва да се удостои с това желание, но че сам Кубер трябва да владее всички и да им стане предводител и хаган, защото са излезли заедно. Защото ако той се опита да отиде при този, който е отреден от Бога да царува над нас, то императорът щял да вземе целия му народ и да го разпръсне, а него да лиши от властта.

Тогава престорено (Кубер) отправи пратеници до обладателя на скиптъра (Константин IV Погонат 668-685) с молба да остане там с народа, който беше с него, и да се заповяда на драговитските племена, които се намираха близо до нас, да им доставят достатъчно количество храни. Така и стана.

Когато повечето от тях влизаха по този начин в колибите на славяните за храна, те разпитваха за нашия град. И като научиха с точност, че не е далеч, мнозина от тези ромейски потомци започнаха оттогава да навлизат с жени и деца в този наш богоспасяем град. Тези, които се грижеха за управлението на града, веднага ги изпращаха с кораби в столицата. Споменатият Кубер узнал за това. Не можейки да скрие коварството, което лежало в сърцето му, за своя гибел и по свое усмотрение той направил съвещание заедно със съветниците си и тайно взел следното решение:

Един от неговите първенци бил изтъкнат и лукав във всичко, знаел нашия език, както и езика на ромеите, на славяните и на българите и, накратко казано, бил изкусен във всяко отношение и изпълнен с всяка дяволска хитрост. Той трябвало да се вдигне и привидно да прибегне, като другите, до нашия богопазен град, да се престори на покорен пред верния император и така да вкара със себе си при нас твърде много хора, които споделяли ужасния му план. И след това той щял да превземе града по този начин, именно чрез междуособна война. След превземането му, разбира се, гореказаният Кубер щял да се настани в него със своето имущество и с останалите първенци. А след като се укрепи, той щял да излезе срещу околните народи, да ги покори и да тръгне на война срещу островите, срещу Азия и дори срещу този, който обладаваше царската власт. И тъй, след като обсъдили и взели това решение, те го потвърдили с клетва.

Тогава един от тях на име Мавър се яви уж като беглец в нашия град и с благи и измамни думи, придружени с клетви, убеди най-напред управниците да съобщят за него на преблагочестивия император много хубави и препоръчителни неща.

Така благодетелят на всички, убеден от това, което му съобщили, им изпратил писмена заповед за назначение на този Мавър за консул и знаме – в знак на благоволение. Той заповяда да се поставят под заповедите на Мавър всички керамисийци (персийско название на масагети), които бяха избягали от хората на казания Кубер. Тази заповед беше оповестена и вписана в матрикулярния регистър (за наборниците). Оттогава целият прибягнал тук народ беше поверен на този Мавър и той стана негов военачалник.

Някои от ромейския род знаеха истината около Мавър, именно че той никога не спазва честната си дума, но поради злоба, клетвопрестъпничество и коварство винаги бил твърде лош по нрав и разорил много места и народи, та не трябвало да му се вярва. Но чрез доноса на тези, които му бяха близки по характер и държане, той узна и обезглави ония, които тайно разкриваха неговия страшен замисъл, а жените и децата им продаде както му бе угодно и където искаше. Поради това другите християни не смееха да издадат каквото знаеха за засадата, готвена срещу града. Те оплакваха и себе си и града, но никой не смееше да се противопостави (на Мавър), а дори и тези, които уж управляваха тогава, се страхуваха от него. Защото този Мавър назначи за стотници, петдесетници и десетници хора, които му бяха съмишленици в коварния план. А войниците му, които бяха смели мъже, бдяха там денем и нощем, като получаваха издръжка от хазната.

Ето какво беше намерението и планът им: през нощта на великата събота срещу големия празник, когато градът заедно с всички щеше да празнува тържеството на спасителното Христово възкресение, именно тогава той заедно със своите опитни във военното дело хора щеше да предизвика гражданска война, да хвърли огън на някои определени места и така да завладеят града.

Но този, който беше получил от Бога властта (Константин IV Погонат 668-685), по невидимо вдъхновение и знак - защото, както е писано, сърцето на императора е в божиите ръце и той го наклонява като вода, накъдето си иска, още преди да бе научил за коварния замисъл срещу града, реши да заповяда на Сисиний, който тогава беше стратег на корабите, мъж разумен и в думите, и в делата си и отдаден всецяло на Бога, да влезе заедно с подчинената си морска войска в този град, пазен от победоносеца. Той трябваше да охранява казания Мавър и тези, които бяха преминали с него, та при наличността на една такава войска хората на казания Кубер по-охотно да прибягват тук. Този преславен стратег Сисиний, като искаше да изпълни заповедта, излезе от областта на Елада и стигна на остров Скиатия (Скитос, един от Спорадските острови) в неделя преди първия ден от светата страстна седмица. Тази неделя се празнува от всички православни градове и се нарича Връбница.“

Следва описание на пътуването, при което свети Димитър „настоял“ Сициний да побърза за Солун, което той последвал. 

„…Ето защо, прочее, страшно замисленият и подготвен заговор за междуособната война бе изоставен след това от Мавър и хората му. Веднага обзет от страх и отчаяние, Мавър изпадна в страшна треска поради униние и лежа на постеля много дни. Поради това той дори щеше да напусне този свят, ако казаният всеславен стратег, който не знаеше за този заговор, не го успокои с думи и клетви.“, ДСД, ГИБИ 3 164.

„…И тогава той заповяда на Мавър и на всички негови подчинени от хората на Кубер, както и на самата войска на корабите, да се установят на стан в западните части извън града, та керамисийците, които искаха да избягат от славяните, да идват там без страх и безпрепятствено. Така изминаха много дни. Но след това до гореказания боголюбив стратег пристигна царска заповед да бъдат доведени честоспоменаваните керамисийци с казаните кораби и с корабите, изпратени за това. Тогава същият Мавър заедно с тези, които бяха избягали с него, се яви при боговенчания император, където беше приет и стана началник.

Но дори и в този случай внушената по Божията воля предвидливост на победоносеца не остана бездейна, а чрез самия син на Мавър доведе до благочестивите уши на императора за заговора, готвен срещу града ни от Мавър и от Кубер. Той му разкри хитрия и коварен план на честоспоменавания Мавър и че в тракийските области той замисляше да извърши покушение срещу живота му. И стана ясно, че това е наистина така, защото честоспоменаваният Кубер, който спазваше уговореното помежду им, не беше докоснал никого от хората или от нещата на Мавър, а дори отдаваше на жените му същата почит, която имаха по-рано, дори по-голяма. Казаният преблагочестив император, като се уповаваше винаги на своето царство и на Бога, който му бе дал властта, предостави на него и самия Мавър. Не го предаде на смърт, а го лиши от достойнствата му и го заточи да живее в предградията под стража. Отне му властта и войската, която имаше.“, ДСД, ГИБИ 3 165.

А сега нека обмислим към кое време да отнесем описаното събитие. Знаем че има две отвличания на огромно количество пленници от Византия от аварите и прехвърлянето им през Дунава-едното през 539, в първата аварска война с Византия, и второто през 619, при неуспешния опит на аварския хаган да плени императора Ираклий при мирни преговори в  град Хераклея, когато целият брой на пленниците достигнал до 270 000 мъже и жени. Прибавяйки 60 години, виждаме, че възможните години за преселването в Битоля са или 599, или 679. Първата година отпада, понеже по това време аварите имат пълен контрол над съюзниците си и, което е по-важно, сами правят нападения на юг.

В този случай преселването на Кубер с народа му в Битоля става не по-рано от 679, тоест почти едновременно с кампанията на Аспарух. Тогава виждаме, че този Кубер е братът на Аспарух, за когото се говори в надписа на Мадарския конник и пътят му от бащината му Велика България към Македония е през Панония.

Нека отбележим, че ако смесването на отвлечените е ставало с българи, то българи са ги и отвлекли през крупномащабната война през 539 и 619 г.  Но ние знаем от преводача на „Хрониката на Константин Манасий“ (1335-1345) и от Павел Дякон (725...730-797...799), че тези земи са били заселени с българи преди 491. Тъй че между „отвлечените“ са били основно българи.

Нека си припомним и това, че Теофан Византийски (570) ни съобщава:

„...масагети, които персите наричат на своя език кермихиони...“, ГИБИ 2 217.

Керамихиони много напомня откъде идват тези керамисийци.

Който познава гръцката история, знае, че днешната гръцка нация в голямата си част се състои от погърчени трако-илирийци, славяни, българи. Обратното явление, да се асимилира маса от гърци, не ми е известно.

И още нещо: Кубер се заселва със съгласието на императора, който нарежда и на подчинените му славянски племена, драговити, живеещи в околностите на Солун, да изхранват преселниците. Това надали се е харесало на славяните. Обърнете внимание, че Византия създава благоприятни условия за настаняване на Мавровите българи в Солун, за да могат Куберовите българи „по-лесно да избягат от славяните”. Това показва, че пришълците не са били желани от славяните.

Че Мавър е бил реална личност, се вижда и от намерения негов печат с надпис: Патриций Мавро, архонт на сермесиани и българи

Намерен е също и печатът на Тарасий с надпис: Богородице, помагай на Тарасий, ипат и кан на куберийците“, тоест на хората на Кубер.

И днес може да ви се случи, пазарувайки в Солун и околностите, да ви заговорят „гърци“ на български. Българи са засвидетелствани до късно и под планината Кисос, дн. Хортач в Халкидики, недалеч от Солун. А моят съсед в Германия е родом от Ксанти, мюсюлманин, гръцки гражданин, говорещ, освен гръцки, турски и един консервиран отпреди 70 години български език от Беломорска Тракия, тъй като след въвеждане само на гръцки в училищата той е говорел само с роднини и родители на български. Той се казва Корак, а жена му Ирни, забележете, един от синовете на Атила се е наричал Ирник. Синът му се нарича Айхан, спомете си за хунския пълководец Айган. Днеска много българи биха сметнали имена като Корак, Ирни, Айхан за турски, но старите автори еднозначно свидетелстват, че те са стари, български, и то много горди, имена.

Паисий Хилендарски (1762) в „История славянобългарска“ ни казва:

„…Както се каза, в началото най-силен и знаменит бил крал Батоя. Той завзел Нишката, Скопската и Охридската епархия от гърците и латините, изгонил ги от тая земя и от епархиите и населил тук българи. Поставил в град Охрид кралския престол и българската крепост, покорил гръцките кесари Константин Погонат и Юстиниан II и взимал много години данък от тях във времето на Шестия вселенски събор.“

Тъй като тук става дума за едно и също събитие, а Батоя е титла, производна на бат, бато, което значи старши или по-стар и се отнася за Аспарух. Пайсий нарича по същия начин Аспарух, като описва победата в Североизточна България под година 678 и не прави разлика между Кубер и Аспарух, като смята, че главнокомандващ е Аспарух. Но забележете, еднозначното поставяне на това събитие от Паисий във времето на „Шестия вселенски събор“, който, както е добре известно, се е състоял от 7 ноември 680 до 16 септември 681.

Дали Паисий е чел Зигиберт (1030-1112), ЛИБИ 3 42, който съвсем точно ни казва под година 680:

„...Отсега нататък трябва да се отбележи българското царство, чиито владетел бил Батай.“

А с какво привлича Охрид българите? Това е тяхната много стара родина. Думата лико на български и днес означава, ленти извлечени от под корите на върбови кори, които служат между другото и за плетене на кошници. Около Охридското езеро са расли винаги върби и хората са плели кошници от лико. Гърците записват тази дума ликос или лихос. От там идва и названието на езерото Лихнида. Според Дидор, великият изобретател и политик, Дионис, който траките издигат като бог заради ползите които им е донесъл, е бил намерен в кошница около това езеро и след като пораснал основал града Лихнида. Така че българите се връщат там, където са техните тракийски корени.

От преселението на българите в днешна Македония изчезват почти изцяло старите названия на градове, реки, планини. Река Аксиос почва да се нарича Вардар, от санкритското вар – вода, и дар от глагола дарявам (името на цар Дарий – дарител). Обърнете внимание на други имена на реки с тази структура и къде географски се намират те: Аму-даря, и Сър-даря, както и по-малките Чеб-даря, Шах-даря, и Куп-даря.

Заключение: През 539 ударната сила на аварската армия на Балканите са българите. Отвлича се огромно количество население от Балканите, което след 60 и повече години се смесва с българите и начело с Кубер води война за отделянето си от аварите и се заселва на територията на стара Македония, в Битолската равнина, и започва да се разселва в Тесалия и Епир. Тези българи са християни.

А сега нека си зададем въпроса какво става с населението на Балканите което говори латински? В Дуклянски летопис (1546) е записано, че по времето на Владин идва големия народ на българите от Волга със семействата и богатството си начело с хаган Крис (?) и девет князе, които превземат Мизия и Македония. Подчиненото християнско население говорещо латински бяга в планините и оттук насетне се нарича моровласи или черни латинци. Също там се казва, че населението слиза в градовете едва след като християнството се въвежда като държавна религия на Балканите.

Ивадка от: 

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

 

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

image


Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

 

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606


image





Гласувай:
5



1. get - - Извинете, че изказвам различно от вашето мнение по въпроса за ЕТИМОЛОГИЯ в ... ?
29.12.2018 19:33
historybg2018 написа:

А с какво привлича Охрид българите? Това е тяхната много стара родина. Думата лико на български и днес означава, ленти извлечени от под корите на върбови кори, които служат между другото и за плетене на кошници. Около Охридското езеро са расли винаги върби и хората са плели кошници от лико. Гърците записват тази дума ликос или лихос. От там идва и названието на езерото Лихнида. Според Дидор, великият изобретател и политик, Дионис, който траките издигат като бог заради ползите които им е донесъл, е бил намерен в кошница около това езеро и след като пораснал основал града Лихнида. Така че българите се връщат там, където са техните тракийски корени.


... името на град Охрид още и Лихнида - Но?
Правя го в интерес на истината за нас и нашата История на българите?

Лихнида е от едно и също семантично семейство от, което произхождат сходните Лукс(на), Леукос, Лико-Зура(епитет на Богинята Хера) и още други, при интерес мога да ви пиша на "лични"!

Та накратко смисъла който се крие в уж гръцкото наименование Лихнида е същият, като в Охрид! Накратко това е лъчиста, огрята ... сега вероятно бихме употребили слънчева.

- С уважение! И правилно ме разберете не го правя поради някаква дребнавост и с цел заяждане ... а на ползу Роду ... и да се разбере Колко древен е езика ни и откога и кой език са топонимите по Балкани - за които упорито ни внушават КАТО ЗА НЕ НАШИ!

На вас и близките ви пожелавам здраве! Светли празнични дни!
цитирай
2. historybg2018 - Благодаря Ви много за този коментар!
29.12.2018 20:48
Да Вие също сте прав. Ето и един интересен текст в посока на изказаната от вас мисъл писан през 1915 г.

Река Ксантус, на която Ликия се е намирала, е днешната река Бистрица или Халиакмон. Името Халиакмон се състои от думите алиос, Слънце (дор.) и кома, коса. Същото означава и сантос (рус), санто-комис, русокос. Името на Ликия е свързано със Слънцето (luceo, лик), както вече споменахме. Оттам се казва, че Ликия, от една страна, се намира на Олимп, от друга, на река Ксанти. В Похвалното слово на св. Кирил се казва, че един от неговите ученици е бил епископ в Ликия . Кириловите ученици са имали за център на своята дейност Ликиниус (Охрид). Българите не са имали епископи в Мала Азия. Не може да има съмнение, че Ликия, в която ученик на Кирил е бил епископ, се е намирала на езерото Лихнида. Ние даже вярваме, че името Ликия, Лихнида, Линкестис има един и същ корен лик, лукс, и следователно се отнасят към същата област. Ликия следователно е била страната между Бистрица (Ликус) и Охридското езеро.

Това е извадка от:
Д-р Ганчо Ценов, Готи или Българи, Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци с две карти, ЛАЙПЦИГ 1915, Leipzig 1915, Verlag der Dykschen Buchhandlung, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-09-4. Стр. 270, Цена 18 лв.
http://bgkniga/articul/18695/Goti_ili_Bylgari_Kritichno_izsledvane_na_iztochnicite_za_istoriqta_na_starite_skiti_traki_i_makedonci.html
https://www.book/p238666/goti-ili-bylgari-d-r-gancho-cenov.html
https://ciela/goti-ili-balgari
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравейте!
29.12.2018 21:30
Има и трето обяснение на Охрид-типично Бълтарско!
Градът ,особено от източната страна, към преспанското езеро е заобиколен от ридове Когато се спускали към долината, минавали рид, после втори, трети... На хората им омръзвало и при всеки нов рид казвали-Ох, рид!
Така се появило актуалното име-Охрид!
Шега е, но във всяка шега има и истина!
цитирай
4. get - @ 3. leonleonovpom2 @ 2. historybg2018 - Проверявал съм и тази хипотеза досежно името на Охрид - Но?
31.12.2018 16:02
leonleonovpom2 написа:

Има и трето обяснение на Охрид-типично Бълтарско!
Градът ,особено от източната страна, към преспанското езеро е заобиколен от ридове Когато се спускали към долината, минавали рид, после втори, трети... На хората им омръзвало и при всеки нов рид казвали-Ох, рид!
Така се появило актуалното име-Охрид!
Шега е, но във всяка шега има и истина!


... това изключва ПО-СТАРОТО "Лихнида", означаващо близко до нашето "лъскава"(на "класически гръцки с изписване "Luksna" - пряко кореспондиращо с латинското за Лъч=Лукс) и близките и: "лъчиста", "лич(н)а".

- За мен просто името "Охрид" - идва да каже Огрет/Огрят! В такъв смисъл се използва и гръцката:"Luksna" в контекста на "огрята Луна"?

historybg2018 написа:

Халиакмон се състои от думите алиос, Слънце (дор.) и кома, коса.

По отношение ДОРИЙСКАТА ФОРМА(звучение) при името на Сон(т/ц)е=Санто(гр.) при писалият през 5-ти век пр.Хр. Платон - можете да намерите етимология на "Хелиос(а)" - което той изписва в дорийско звучение "Галиос" и го обяснява в българския смисъл на думата "Галя-галещо" ? Ако желаете мога да ви преведа и цитат от прозведението!

Така че като заключение - Това което написах в Първия си пост - същото мога да го потвърдя с примери от ПИСМЕНИ ИЗВОРИ за топонимика от Балкани ... от време когато БЪЛГАРИ СПОРЕД УЧЕБНИЦИТЕ НА ИСТОРИЯ ... НЕ БИ СЛЕДВАЛО ИМА - съответно и БЪЛГАРСКИ ЕЗИК?

И чест и почитания за народо-полезното дело по ИЗДАВАНЕТО(превода) на Г. Ценов и други автори - КОИТО ТЪНЕХА В ИЗКУСТВЕНО НАЛОЖЕНО ЗАБВЕНИЕ!

Още веднъж пожелавам - На вас и близките ви пожелавам здраве! Светли празнични дни!
цитирай
5. historybg2018 - Благодаря Ви!
31.12.2018 16:32
В идната година ще Ви изненадам с текст на 150 години, който никога до сега не бил издаван.
цитирай
6. krumbelosvet - Сорос ли
18.05.2023 07:19
финансира тея книги?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960031
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031