Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2019 21:08 - Един изключително интересен ръкопис оживява след повече от 150 години: Гаврил Кръстевич, Българска история, Том 2 (485-668 г.). Ръкопис, написан преди 1865
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1969 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 12.05 19:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Драги приятели на българската история,

радвам се да Ви съобщя, че току що излезе:

Българска история, Том 2 (485-668 г.), Гаврил Кръстевич. Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-117, Издателство ГУТА-Н, 27.03.2019, София, 278 стр. Цена 20 лв. 0.364 kg.

https://www.book.store.bg/p250919/bylgarska-istoria-tom-2-485-668-g-rykopis-zavyrshen-predi-1865-gavril-krystevich.html

https://ciela.com/balgarska-istoriya-tom-2-485-668-g.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=51230#%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%98-ii-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%8F-485-668-%D0%A0%D1%96

 image


Предисловие на издателя

     Драги читателю,

     През 2017 г. излезе преводът на съвременен български език на книгата на Гаврил Кръстевич

Българска история, Том 1 Българска история под името на хуните. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 316 стр.

     Оригиналът на тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Книгата е написана от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в Сорбоната с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на Търговския закон на Османската империя, член на Висшия правосъден съвет на Османската империя, един от учредителите на Българската екзархия и главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединението през 1885 година.

     Тази книга обхваща „…период от българската история, известен като хунски период, …и  заема един век от 374 година и завършва през 475 година, когато вече започва, както вече казахме, при римляните да се чува собственото име българи.“

     Във въведението на тази книга Кръстевич пише:

     „Освен това ние сме подготвили материал и за още два тома от българската история. От тях единият ще се представи вече под българско име, втората част на тази история, започваща с 485 година и завършваща с 668 година, обхваща следователно историческия период от 183 години; а другият ще представи третата част от тази история и обхваща времето от 668 до 1041 година, цели 373 години. Дано Бог ни даде здраве и помощ, за да можем след издаването на тази първа част да издадем и другите две части.“. Да, съдбата не беше благосклонна към това родолюбиво намерение на Кръстевич и отреди том 2 (485-668 г.) и 3 (668-1041) да не видят бял свят до ден днешен!

     Интригуващо!
     
     А къде са ръкописите на тези два тома?

     Издаването на том II и III е едно съвместно усилие на Националната библиотека „Св. св. „Кирил и Методий“, където ръкописите са съхранени около 140 години, и издателство ГУТА-Н.

     Надявам се трилогията на Кръстевич да е ценно допълнение на твоята сбирка от историческа литература. Надявам се също тя да стане и полезно пособие за ученици, студенти, преподаватели и научни работници, пък и за всекиго, който има жив интерес към миналото на народа ни.

 

От издателя

Николай Иванов Колев

20.3.2019

Херцогенаурах, Германия


Архивът на Гаврил Кръстевич

                На 8.05.2018 по случай 200 години от рождението и 120 г. от кончината на Гаврил Кръстевич в салона на БАН се състоя Научна конференция „Гаврил Кръстевич – политик учен и общественик“. Тъй като аз след 150 г. за първи път преиздадох негова книга, бях поканен на тази конференция. В паузите, разговаряйки с участниците, питах дали знаят къде се намира архивът на Кръстевич, съдържащ том II и III от неговата история, за които той говори в първия си том. Едни казваха, че не знаят, други казваха, че се намира в библиотеката „Св. св. „Кирил и Методий“, но на въпроса виждал ли е някой лично този архив положително отговори само проф. Вера Бонева (УНИБИТ).

               На въпросите към библиотеката дали архивът е при тях, в началото получавах отрицателни отговори, но през октомври 2018 г. г-н Александър Мошев ми съобщи: „Да, намерен е!“. В разговор с директорката на Библиотеката доц. д-р Красимира Александрова получих любезното ѝ съгласие издателство ГУТА-Н да извърши огромния труд по преписа, превода на съвременен български език, редакции, корекции и издаването на този труд.

               Г-н Александър Мошев сканира грижливо ръкописа и тогава започнах работа над него. Оказа се далеч по-тежък труд, отколкото аз малко наивно си го представях. Примери от ръкописа са дадени в Приложения 1 и 2, а има и далеч по-трудни листове.

               Ръкописът се състои от 5 файла, съдържащи съответно 502, 431, 321, 348, 194 листа. Във възпроизведения текст са дадени и означенията на листовете в скобки, така че за първия файл използвам {ххх}, за втория {2-ххх}, за третия {3-ххх} и т.н. Това помага на онези, които искат да видят нещо в оригиналния текст бързо да постигнат това.

               Кръстевич използва старата кирилица, както е дадена в Таблица 1. Човек първо трябва да свикне с неговото изписване на буквите, за да може да чете текста. Таблица 2 дава и числените значения на буквите, използвани от Кръстевич. Те също са необходими за правилния прочит.

Таблица 1. Кирилица, числени стойности и названия на буквите, Младенов, Д-ръ Ст., Атанасов и Ст. П. Василев (1930), Учебникъ по старобългарски език, трето стереотипно издание, Пловдив, Книгоиздателство Хр. Г. Дановъ, стр. 12 и използваното изписване от Г. Кръстевич
image

image

Таблица 2. Кирилица: числени стойности на буквите използвани от Г. Кръстевич

image

                Ръкописът съдържа студии, непредвидени за публикация, том II и том III, множество преписи от оригинални текстове на гръцки, латински, френски и др. езици. Тогава е нямало копирни машини и Кръстевич си е правил записки в различните библиотеки на света, в които е бил. Някъде липсват листи, някъде текстът е нечетим… Всички тези места са отразени с многоточие в преписа. Текстовете на български и латински са предадени в преписа. Текстовете на гръцки – не, поради изключителната трудност при прочита им. Това обаче не нарушава непрекъснатостта на произведението, защото текстовете се дават винаги за доказателство на преди това споменато изложение на текста на български.

               Изучавайки оригиналния ръкопис, виждаме огромната промяна, която нашият език е претърпял през последните 150 години. Родителният и дателният падеж са почти изчезнали днес, много думи тогава са имали друго значение напр. съвещание = договор, прелест = измама, и мн. др. Други думи са се съхранили в другите славянски езици, но в нашия вече се използват с друго значение напр. гора = планина, лето = година и мн. др., а други пък са изчезнали: напокон = след това и др. И накрая, словоредът е различен, често глаголът е в края на изречението, както в немския, изреченията са дълги и с много подчинени изречения. Но езиковото му богатство е огромно и учудващо модерно!

               Впечатляваща е изключителната загриженост за най-доброто датиране на събитията. Кръстевич използва всички източници за съответното събитие, съпоставя данните им и търси логическата им непротиворечивост. Познавайки издадените вече по време на Западноевропейския ренесанс таблици с датите на християнските празници и на слънчевите затъмнения, той постига най-доброто по отношение на датирането.

               Друго впечатляващо качество на Кръстевич е отличното познаване на историята на Източната римска империя. Така, че събитията от българската история са винаги представени в точния контекст на „световните“ събития по съответното време. Това допринася да се получи една далеч по-пълна картина на описваните събития и техните взаимни връзки с политическите събития на обкръжаващия българите свят.

                На пръстите на ръцете се броят източници, които ние днес познаваме, а той не е познавал, като например Йоан от Никиу. Силно впечатление прави сравнението на различни варианти на ръкописи и древни печатни издания, което показва изключителната настойчивост на този българин в което и кътче на света да си намира да издири всичко налично и евентуално отнасящо се към нашата история. А това са западноевропейски библиотеки, библиотеките в Османската империя и, изненадващо за мене, руски библиотеки в Москва, Петербург и различни манастири.

                Стилът на Кръстевич е красив литературен стил, но безкомпромисен към точното препредаване на оригиналните текстове. В това професионалните историци лесно ще се убедят. Това прави трудът му и днес, въпреки изключителната му научна стойност, лесно четим и приятен.

               Нека не се забравя и това, че като член на Върховния съдебен съвет на Османската империя българинът Кръстевич е бил съдия с изключително реноме, което несъмнено се е дължало на неговите изключителни знания по мюсюлманските, християнските и светските закони и на неговата безукорна почтеност. Иначе как би разглеждал дела между видни поданици на Османската империя или как би въвел модерния Наполеонов търговски закон в Турция? По тази причина той излага историята на Мохамед и същността на исляма по един изключително прагматичен начин без идеологически опит за индоктриниране. Той се чете като работни бележки на съдията за кои случаи къде да погледне в Корана, за да отсъди спрямо него, ако това се изисква от него. Този му трактат не е загубил стойността си и днес.

                Прави силно впечатление, че ръкописът отразява живота и съдбата на този велик човек. Началните текстове са на стар български, близък до този на Г. Раковски. По-късните клонят към модерния език на Иван Вазов. Старите листи са потъмнели от времето, по-новите са по-светли, старите са изписани с дебела линия на перо, а най-последните вече с перодръжка с тънък писец. Шрифтът също варира според душевното състояние на автора, за да завърши с корекции от треперещата ръка на стар човек.

                Вълнуващо! Кръстевич, пишейки първата научна история на българите, имайки изключително образование и ерудиция, е живеел с пламъка на онзи родолюбец, който прави нещо изключително за народа си. И това въпреки огромната му административна и гражданска ангажираност.

                А дали трудът му е получил заслуженото признание у нас?

                Първо професионалните историци, запознати с изданието на БАН на гръцките и латинките източници за нашата история, не могат да не констатират, че около 100 г. преди тези издания Кръстевич е открил и документирал точно къде по света се намират тези текстове, а много от тях е и превел лично. За съжаление, в тези томове не се споменава и дума от авторите за неговия труд, а доколкото на мене ми е известно ръкописите са съхранявани в Софийския университет и след това в Националната библиотека, така че „правоимащите“ са имали достъп до тях както преди 1944 г., така и след нея. Дали някой от нашите известни учени наистина не ги е държал в ръцете си?

                Нека в заключение кажем, че мястото на учения Гаврил Кръстевич в националното ни самосъзнание се определя от това, че за разлика от безспорните будители Паисий, Спиридон Габровски, Мавро Орбини, Бласиус Клеинерт, Христаки Павлович и др. той, завладян от духа на Западноевропейския ренесанс и от неутолимото желание да възстанови забравената история на народа си, поставя изцяло на научни основа нашата историография, като критично изучава и съпоставя текстовете на старите автори и възстановява въз основа на положителни сведения цялостната картина на нашата история, доколкото това е възможно, без хипотези и предположения.

 

Поклон пред вечната памет на този велик българин!

 

От издателя

Николай Иванов Колев

20.3.2019

Херцогенаурах, Германия

Приложение 1. Примери от архива на Гаврил Кръстевич

image

Приложение 2. Примери от архива на Гаврил Кръстевич

image

 

Съдържание

1. Балканите след 462 г.

1.1. Общ обзор на етнографското и политическо състояние, в което оставихме през 468 г. страните отсам и отвъд Дунава

1.2. Остроготи и визигети на Балканите. Аспар и синовете му, Теодорк Велики и Теодорих Триаров

1.3. Походът на Теодорих от Балканите към Италия. Теодорих Велики, крал на Италия

1.4. Българите зад Дунава при войните на Теодорих Велики

1.5. Бележки, цитати и обяснения към глава 1

2. Войните на император Анастас с остроготите и с българите

2.1 Крупна победа на българите при река Зурта през 499 г.

2.2. Войните с Теодорик за Сирмион. Мундо

2.3 Император Анастас издига Дългата стена срещу българите

2.4 Шестгодишната войната на Виталиан с Анастас за православието

2.5. Бележки, цитати и обяснения към глава 2

3. Първи появявания на българите в Европа под това си собствено име

3.1. Моисей Хоренски за българите

3.2 Аорси и сираки

3.3 Трите войни между българи и лангобарди

3.4 Отношенията на Теодорих Велики и император Зинон

3.5 Войната на остроготите с българите през 545 г.

3.6 Теодорих побеждава Одоакър. Теодорих Велики – крал на Италия

4. Първи войни на самите българи през Дунав на територията на Източната римска империя

4.1 Войната на река Зурта през 499 г.

4.2. Набези през 502 г.

4.3. Войната с Мундо и остроготите

5. Последвалите български и в същото време славянски войни през Дунава

5.1. Произходът на Юстин и Юстиниан

5.2. Славяни

5.3. Кои от хуните са българите?

5.4. Царица Войе, съюзница на Юстиниан

5.5. Опит за християнизиране на хуните

5.6. Набези на българи и славяни в Източната римска империя

5.7. Вяра, управление и обичаи на славяните

5.8. Мунд - илирийски княз

5.9. Римската охрана на Дунава

5.10. Патрицият Чита воюва с българи на река Янтра през 535 г.

5.11. Български войски на Балканите през 538, 539, 540, 544 г.

5.12. Неуспешно славянско нашествие през 549 г.

5.13. Любопитната история на псевдо Хилвудий

5.14. Славянски нашествия през 547-550 г.

5.15. Интригите на Юстиниан, граждански войни между кутургури и утургури през 546-559 г.

5.16. Хунски набег в Тракия през 551 г.

5.17. Славянски набег в Илирия през 551 г.

5.18. Как се пренесе тайната за производство на коприна от Китай в Константинопол?

6. Аваро-българският съюз 558-619 г.

6.1. Огори, хуни, вари

6.2.  Как хуни и вари бяха наречени авари?

6.3.  Походът на кутригурите начело със Заберган през 558 г. до

Цариград, Херсонес и Термопилите

6.4. Авари побеждават утигури, зали, савири и анти. Кутригурите

стават съюзници на аварите

6.5. Хуни стигат до Одесопол при Варна в 562 г.

6.6. Аварско посланичество в Цариград

6.7. Аварската война с франките през 562 г.

6.8.  Второ аварско посланичество в Цариград през 565 г. Начало на изнудването на Източната римска империя

6.9. Втора аварската война с франките през 566 г.

6.10. Политиката на Боян спрямо лангобарди и гепиди, унищожаване

на гепидската държава през 568 г.

6.11.  Изселване на лангобардите в Италия през 568 г. заедно с гепиди, българи, сармати, панонци, суави, норици и други

6.12. Неуспешни преговори за предаване на Сирмион на аварите

6.13. 10 000 кутригури опустошават Далмация

6.14. Нови преговори за Сирмион

6.15. Първа успешна война на аварите през 579 с Източната римска империя. Мирен договор

6.16. Поява на турците на историческата сцена в Европа

6.17. Утигури, като поданици на турците, завземат Кримския Босфор

през 576 г.

6.18.  100 000 славяни нахлуват в Източната римска империя през

578 г. и влизат в Елада. Империята отговаря, изпращайки 60 000

аварски конници в славянските земи отвъд Дунава

6.19. Аварите превземат Сирмион през 579 – 573 г.

6.20. Аварите отново изнудват Източната римска империя, превземат Сингидон и стигат до Анхиало през 583 г. Мирен договор срещу огромен данък

6.21. Славяни нахлуват до Дългите стени и биват отблъснати от Коментиол през 584 г.

6.22. Нова аварска война 586-587 г.

6.23. Славяни през 588 г. покоряват Тесалия, Елада, Атика, Еноиа и Пелопонес и изтребвайки жителите, се заселват там

6.24. Край на войната между Източната римска империя и Персия през 591 г., прехвърляне на азиатските войски в Европа

6.25. Славяни обсаждат Сингидон през 592 г.

6.26. Нова аварска война през 593 г. в Мизия и Тракия. Чрез хитростта на Маврикий аварите се оттеглят

6.27. Война на Източната римска империя със славяните отвъд Дунава през 593 г.

6.28. Бунт на римските войници през 594 и 595 г. Римляните предават славянските си пленници на аварите

6.29. Славяни грабят империята през 595 г.

6.30. Българите побеждават римски легион на река Янтра през 596 г.

6.31. Нова война на ромеите със славяните отвъд Дунава през 497 г.

6.32. Българи завладяват Сингидон (Белград) през 597 г., след което

биват отблъснати от града

6.33. Авари завземат 40 крепости в Далмация през 598 или 599 г., но загубват заграбеното

6.34. Аварите изпращат храни на римската армия при Томи за Великден през 600 г. Двете войски се разотиват мирно.

6.35. Император Маврикий предава непокорната си войска на аварите през 600 г. и сключва мирен договор в Дризипера

6.36. Ответен удар на Римската империя. Крупно поражение за аварите на река Тиса

6.37. Нова война между ромеи и славяни през 602 г.

6.38. Бунт на ромейската войска, провъзгласяване на Фока за император през 602 г.

6.39. Ираклий сваля Фока и става император през 610 г.

6.40. Хунската аристокрация приема християнството в Цариград

през 619 г. Съюзът на Ираклий с хуните

6.41. Неуспешното покушението на аварите през 619 г. срещу император Ираклий. Аварите се връщат с огромна плячка в страната си

6.42. Мир между Ираклий и Боян през 620 г.

6.43. Войната на Ираклий срещу персийците от 622 до 627 г. Пълен разгром на Персия 201

6.44. Последната обсада на аваро-българския съюз срещу Цариград

6.45. Славяни

6.46. Славяните въстават начело със Само срещу аварите през 623 г.

6.47. Смъртта на Боян. Неуспешно въстание на българите в Панония срещу аварите през 630 г.

6.48.  Идването на хървати на Балканите през 623-630 г.

6.49. Идването на сърби на Балканите след 630 г.

6.50. Българите в Панония начело с Куврат въстават и се

освобождават от зависимостта на аварите през 634 г.

7. Животът на Мохамед, същност на исляма

7.1. Арабия. Идолопоклонничество при арабите. Град Мека

7.2. Раждане на Мохамед, младост

7.3. Женитба с Хадица

7.4. Легендата за възникване на Корана

7.5. Пророк, първи проповеди. Изпъждане от Мека

7.6. Преследване на исляма. Мохамедовото побягване от Мека в Медина. 16 юли 622 - начало на мюсюлманското летоброене

7.7. Начало на вечната кървава разправа с друговерците

7.8. Идолопоклонниците си отмъщават

7.9. Мохамеданите избиват най-богатите и най-силните евреи в Арабия и Мохамед заграбва имуществото им. Покоряване на останалите племена около Медина, ханатската и корадийската война

7.10. 700 врагове на Мохамед закопани живи на площада в Медина. Вероломното убийство на Салам.

7.11. Завръщане в Мека през 628 г.

7.12. 48-та глава на Корана под име „Завоевание“ и вечната война срещу неверниците. Бедуините разпространяват исляма със сабите си

7.13. Смъртта на Мохамед

7.14. Наследниците на Мохамед, раздори, сунити (турци и араби) и шиити (персийци)

7.15. Същност на ислямската вяра, съдържание на Корана

7.16. Догмите на исляма

7.17. Правилата на исляма

8. Кроват и синовете му

8.1. Хазари

8.2. Българи на река Волга

8.3. Волжките българи приемат исляма през 922 г.

8.4.  Войните на руси и българи на Волга

8.5. Монголците завоюват Волжка България през 1232 г.

8.6. Русите завладяват Волжка България през 1590 г.


Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

 image

 








Гласувай:
7
0



1. shtaparov - Бих погледнал цената и броя стра...
02.04.2019 08:53
Бих погледнал цената и броя страници на тази книга а ако има и илюстрации,бих си я купил.
цитирай
2. krumbelosvet - Каква съдба
16.02 05:54
След такива трудове, да те арестува Чардафон.
Но не е нищо-човек Чардата, щом през ум не му минава да екзекутира пленника! Ако беше френски революционер...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 492734
Постинги: 269
Коментари: 408
Гласове: 1549
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930