Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2019 10:08 - Презвитер Григорий привежда Йоан Малала още в 10 век: Иде Атревият син Ахилеус със своите 3000 войници, които тогава се нариха мирмидони, а сега българи и хуни
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1220 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 12.05.2021 19:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
291. Вторият Григорий презвитер, миних на всички български църкви, който по повеля на книголюбеца княз български Симеон, син на Борис, превел от гръцки език на славянски[1] една кратка гражданска и църковна история, сиреч летописа на антиохийския византиец Йоан Малали, под заглавието „Изложение Йоана бившего от Антиохийского Великого града Сирии, Малия (чети Малали).“ В този летопис, който на гръцки не се намира вече пълен, както в славянския Григориев превод[2], но само от 2-та до 18-та глава, която е незавършена, в 5-та глава се намира подробно описано превземането и разоряването на славянския град на фригийска Троя (Троади), което Калайдович  поместил специално в своя „Йоан. Екз. Болгарск., стр. 178-188“.

Любопитно е как Малала и според него Григорий пише там, че войниците на Ахил, които тогава се наричали мирмидони, били българи. Ние прилагаме това място на гръцки и на славянски заради любопитството: гръцки текст; Иде Атревият син Ахилеус със своите 3000 войници, {4-274} които тогава се нариха мирмидони, а сега българи и хуни[3] заедно с воеводата Патрокъл и с Нестор[4].

Този Григориев труд е забележителен и с това, че превел древните гръцки езически богове със съответните им славянски имена, и така е показал какви езически божества са имали нашите праотци в древни времена. Там виждаме преведени името Ηεαιςοι на името Сварог, името Ηλιος на името Дажибог и името Ζευς на името Порун, или Перун. Професор Йосиф Боданский се е потрудил в Москва в споменатото Императорско общество по история и древност за издаването на целия този превод на Григорий. А Оболонский, издателят на летописеца Перяславля Суздалски, казва в своето предисловие на това издание, стр. VI и VII, че му се вижда за много вероятно споменатият Георги Миних да е бил преводачът на Йоан Малала, а и Григорий Миних, преводачът на Книгата на царствата, и Григорий, преводачът на летописа на Георги Амартол, да са едно и също лице и че следователно всички тези преводи трябва да се отнесат към 10 век[5]. {4-275}

Забележително е в случая и това, че когато Урфил около 320 г. превежда Библията за малките готи, той не превежда Книгата за царствата, защото тя описва войни, а неговият народ и така и така е войнствен, и той е искал да го направи с християнството по-примирен. А Григорий привежда именно тази книга 6 века след това и с това завършва окончателно преводът на библията на български език.

[1] Тези известия ни дава същият съчинител на 199-ят лист на ръкописа на Йо. Малали. Виж Калайдович, Йо. Екз. Болг., стр. 178.

[2] Виж за това Летоп. Переясл. Суздалск. издан. Оболенского, 1851 г., предисловие, стр. XIII-XV.

[3] Григорий добавя в превода си и хуни, за да покаже, че българи и хуни са все едно.

[4] Ιω. Μαλαλ. Lib. V. 97 edit. Bonn.

[5] Виж Оболенский Летоп. Персясл. Сузд. Предислов., стр. XVI, XXII, и XXIII, където Оболенский приведе сравнително с гръцкия текст извлечението от превода на Григорий, което казва: „По оумрътвии же Теостове (пиши Ифестове, защото така стои в гръцки текст на Малала) егожъ и Сварога наричити царствова Египтяном синъ его Солнце именем, егоже наричють Дажбог… Солнце же Царь синъ Сварогов (гръцки текст), еже ест Дажьбогъ, бе мужъ силен… По умрътвии жъ Дажьбогъ сина Сварогова царствова Египтяном. {4-275} Облонский показва също там, че руските летописци, и особено преподобний Нестор, са ползвали съчиненията на своите летописци не от истинските гръцки източници, но от техните български преводи и особено от Григориевия превод на Йоан Малала (виж Обол. Летоп. Персясл. Суздал. Предисл., стр. VII-IX), от който подава (пак там сте. XVII-XVIX) и пример за намерените съвпадения с думите на Нестор. За този Григорий Шафарик казва: „Чудна е бележката, която Григорович прочел в един ръкопис в манастира „Миропяние” във Влашко, и която казвала: „Поживя преподобния Григорий Синаит през 6392 = 884, бил първоучител на българи и сърби, деянията преданию и художетву древних отцев. Не е ли тук споменаването на българския поп Григорий не на място сплетено и смесено с името на попа Синаита?“ (Шафар. Рзцв. Цлов. Писмен. в Болг. § 3, реч Григорий).

Извадка от: Българска история, Том 3 (668-1041 г.), Гаврил Кръстевич. Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-124, Издателство ГУТА-Н, 16.05.2019, София, 498 стр. Цена 30 лв. 0.5.87 kg.

https://www.book.store.bg/p253829/bylgarska-istoria-tom-3-668-1041-g-rykopis-zavyrshen-predi-1865-gavril-krystevich.html

https://ciela.com/balgarska-istoriya-tom-3-668-1041-g.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=51579#%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%98-iii-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%8F-668-1041-%D0%A0%D1%96
image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D
image

 












Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960160
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031