Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2019 18:29 - Възникване на македонската държава
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 804 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 12.05.2021 18:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
След Троянската война и Персийските войни възниква враждебен конфликт между гърци и македонци. Тези войни вече стават в историческо време[1] и имат историческа стойност. „Македонци“ е събирателно название на ред тракоилирийски народи. Такива са фриги, мизи, битини, агри и др. Що касае до националността на македонците, аз вярвам, че тука българското име на тяхната столица Воден е определящо. Името Воден е по-старо от гръцкото име Пела. Пела е само превод на Воден (воднист), тъй като Пела етимологично също се отнася към море, вода, воднист, откъдето има своя произход. Воден обаче произхожда от името на водините, които се споменават още от Херодот: 

            „Будините (вудините) обаче, един голям и многочислен народ, имат съвсем сини очи и съвсем руси коси. В тяхната държава има един дървен град. Този град се нарича Голон, чиято крепостна стена, дълга тридесет стадия и висока, от всички страни е от дърво… Гелоните са първоначално елини. Те обаче са били изгонени от елинските градове и са се населили измежду будините. Техният език е наполовина скитски, наполовина елински… Само  елините наричат гелоните будини, но това е съвсем неправилно. Страната им е съвсем гъсто обрасла с всякакви гори и в дълбоките им гори има езеро и блата с блатиста растителност наоколо. В тези води се ловят водни лъвове и бобри (καστορεζ), с чиито кожи те украсявали своите кожуси.“, (IV, 108, 109). 

            Това езеро, в което са ловили касторес (бобри), е днешното езеро Костур, което не е далече от Воден. Това доказва, че Воден е свързан с вудините. Дървеният град Гелон ще да е бил в Преспанското езеро, където днес се намира село Наколец (на колове), тъй като Херодот пише, че военният поход на Мегабаз е бил насочен срещу тези народи: 

„Жителите на Добер (Дебер), агрианите (Охрид), одоманите (Удовер) и тези, живеещи на езерото Прасиас[2] (Преспа[3]), съвсем не били подчинени от Мегабаз. Той наистина опита да подчини и онези, които самите живеели на езерото по следния начин: по средата на езерото стоят много свързани едно с друго скелета, построени на високи колове. Към селището откъм сушата води само един мост. Всеки има по една хижа на скелето, в която живее. Във всяка къща има падаща към водната повърхност врата. Малките деца връзват с въженце за краката от страх да не би да се търкулнат във водата. На своите коне и товарен добитък дават риба за храна, която те имат в големи количества, понеже ако някой отвори падащата врата, пусне един кош във водата, вързан с въже, и го извади след кратко време, то той е изяло пълен с риба. Рибите биват два вида. Те ги наричат папрах и тилон.“,  (V, 16). 

Това е дървеният град в страната на водините, който е наречен Гелос. Няма съмнение, че Гелос или Колонос (наколен град) са сродни с днешния български Наколец (на колове), тъй като, както ние видяхме, градът е построен върху колове. Това е същият фригийски или бригийски град, който се нарича Колоса в писмото на свети Павел[4], както ще видим. 

Будините, или водините, са живеели на Костурското и Преспанското езеро. 

Воден е на Костурското езеро. Областта източно от Преспанското езеро, или около Битоля, се нарича на български Мориово (блатиста, морска област). Воден и Мориово ще бъдат след това преведени в историята, а именно Воден като Пела и Мориово като Пелагиния, както сега наред с Мориово се нарича окръгът на Битоля. 

Омир нарича този народ, който населява Тесалия до Лариса, пеласги. По време на Троянската война пелсгите са първият народ, граничещ директно с гърците. И сега тези пелазги, под новото име македонци, водят отново война с гърците. Сърцевината на държавата Македония са били областите Воден, Костур, Преспа и т.н., които са били и център на пеласгите. 

Не ми е задачата в този труд да проследя славната история на македонците. Бих искал обаче да изтъкна, че Филип, роден около 383 г. преди Христа, е първият европейски владетел, на когото се отдава чрез разум и храброст да създаде голяма държава, при което да подчини гърците и тракийските народи на своята власт. Той е бил първият европейски владетел, който е правил политика с голяма държавна далновидност. Неговият народ населява континенталната земя Македония. Гърците обаче владеят моретата и имат колонии по всичките крайбрежия на Егейско и Мраморно море, така че цялата трако-македонска търговия е ставала с посредничеството на гърците, които със своите крайбрежни колонии са изолирали трако-илирийците от общуване с външния свят. В интерес на своята държава и народ Филип предприема освобождаване на бреговете на страната си от гърците. Той обсажда и превзема Амфипол, един град на тракийския бряг при устието на река Струма. След това се насочва към Пидна, град на западния бряг на залива на Тесалоники, между Олимп и Бистрица, и го превзема. По-нататък превзема Потидея, един град на континенталния език на Халкидическия полуостров, отново на залива при Тесалоники. След това превзема Кренид, малко на запад от днешната Кавала, който град оттогава насетне се нарича Филипи. След това за известно време той насочва вниманието си към Тесалия, но след това отново продължава да прочиства тракийското крайбрежие от гърци. Той завладява Абдера, източно от Кавала, на брега между устието на река Места и Портолагос, Маронея, наричана и днес така, източно от залива Портолагос, а също и Сест на Тракийски Херсон. С другите крайбрежни колонии, като Византия, Перинт, Кардиа, сключва съюзи. На Халкидическия полуостров остава градът Олинт, недалече от залива на Касандра, който е стоял начело на един съюз от градове и се е намирал в Халкидики. Олинт сключва мир и съюз с Атина, но Филип го напада и завладява през 349 г. В подкрепа на Олинт Демостен държи трите си олинтски речи срещу Филиповата политика. И така Филип завладява целия егейски бряг и отвори свободен изход към морето за страната си. По този начин той влиза в конфликт с Гърция и с тракийските племена, на които властта на Филип се струвала опасна. Започва борба между тях и Филип с последици, че Филип подчинява както Гърция, така и тракийските племена под властта си. Той удари илирите и пеоните, както и тракийския владетел Котис и завладя Херсон (полуостров Галиполи). Той пресече и река Хебрус (Марица) и завладя град Плотинополис (Пловдив[5]), който днес се нарича Пловдив. Последната и решителна победа над атинците и техните съюзници Филип извоюва през 338 г. преди Христа при Хаиронея в Беотия. За тази победа съществена заслуга има младият син на Филип Александър. През 336, отивайки в театъра, Филип бива прободен от един млад македонец на име Павзаний. 

След смъртта на Филип заробените от него народи сметнаха, че е дошло времето да се отръскат от македонското иго. Те обаче се излъгаха много, тъй като Александър, най-значителният цар, който някога историята е познавала, пое властта на Филип. Александър бързо стана господар на положението. Той помири както вътрешните междуособици в македонската държава, така и вълненията на гърци и тракийци. През есента на 335 г. той се върна обратно в Македония и сега се хвалеше с това, че възнамерява да продължи започнатата от баща му национална война срещу персийците.


[1] Бележка на преводача: Време, в което историята се записва.

[2] Бележка на преводача: „Прасини“ е името на циркова партия в Източната Римска империя, очевидно с първоначален произход от Македония.

[3] Гръцката дума πρασια означава градинска леха, слой. Българската дума пряспа означава насип, както например градинска леха, навят сняг, така че пряспа и прасиа са една и съща дума.

[4] Пилон, на немски Pfahl, е идентично на български с кол.

[5] Сегашното название Пловдив е свързано с тракийското Пулпудева, още едно доказателство за това, че българите са свързани с древните траки.

Това е извадка от: 
История на българите, Ганчо Ценов. Превод от немски: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-6-2, Издателство ГУТА-Н, 2017, 22.11.2017, София, 140 стр. Първо издание: Dr. Gantscho Tsenoff, Geschichte der Bulgaren, Bahnhof- und Feldbuchhandel Gesellschaft m. b. H. Berlin S. 14., Berlin 1917. Цена 12 лв. 0.197 kg.

https://www.book.store.bg/p215181/istoria-na-bylgarite-gancho-cenov.html

https://ciela.com/istoriya-na-balgarite-gancho-tsenov.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=47142#%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%8F-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image

 












Гласувай:
5



1. get - Уважаеми господин Колев, минавало ...
03.06.2019 12:01
Уважаеми господин Колев,
минавало ли ви е през ум - първо?
- да проверите в "славянските" етимологичини речници - за произход и значение на тази дума - произлязла от протокоренова КОЛ?

Второ: Ако сте я проверявали - направило ли ви е впечатление - ТАКАВИ АНАЛОЗИ (на "кол") в славянските езици липсва!

Трето: От тази протокоренова "кол" - са налични производни в по-древните и вече мъртви латински и "стар-гръцки" език/ци.

За мен едни такива - на "производни" и НАЛИЧНИ "в древните и мъртви гръцки/латински" И В СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ... сащо така, липсващи в "славянските" - твърде ме озадачава?
- А вас?

П.П.
Като споменах - за древни(във мъртви вече езици) - а налични в съвременен български - имах предвид: аналогичните при български и латински(гръцки): Ос//Остия=Уста, Окулус=Уста ... Оссе(гр.)=Очи?

Пак се дивя на глас: как така в българския имаме налични "признатите" за латински или гръцки, като произход думи - а същите липсват в другите "славянски" - които, твърдят, че заедно с българския са произлезли от ЕДИН ОБЩ - "протославянски" език?
цитирай
2. historybg2018 - Генетичното разселване води и до "разселване" на езиците.
04.06.2019 13:27
Евгени Делев и неговото обкръжение публикуват през 2017 своите генетични изследвания от които се вижда, че 52 % от днешните поселници на България са от палеолита, 42 000 – 27 000 пХ, оцелели от студа в Денарските Алпи, 30 % идват от Близкия изток към Балканите след него през неолита, 9 000 - 8 500 пХ, заражда се Тракия, и 20 % са пришелци от Африка и Мала Азия, това е така наречената неолитна вълна от 7 500 пХ която идва от Близкия изток през Анадола и вторично появяване след ранно-бронзовата епоха 3 500 пХ.

Евгени Делев, Българите, основоположници на европейска цивилизация (Генетична генеалогия и популационна генетика на българите), Издателство: Атеа букс, 2017.

След като това е така, то 70 % от населението ние е коренно и то се е разселвало и оказвало влияние на езиците, а не обратното. Всичко хубаво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960578
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031