Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

https://m.helikon.bg/193818-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE-XII-%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8.html

исках да датирам събитията по възможност независимо от моите съвременни предшественици, опирайки се единствено на съобщенията на старите автори. Методът се състои главно в съпоставка на различни авторски сведения, знания за системата на летоброене използвана в съответния източник, и формална логика. Летописците в някои случай казват, че еди-кое си събитие станало при пълно слънчево затъмнение. Самите астрономически събития в нашета слънчева система се описват отлично със законите на Кеплер, въз основа на които могат да бъдат, както предсказвани в бъдеще, така и пресмятани за изминали години. Тогава споделих тази идея с моя приятел от студентските години, астрономът проф. Таню Бонев, и той ме посъветва да потърся в публикациите на НАСА сведения по този въпрос, за което аз съм му много признателен. И наистина, в документа

Espenak, Fred and Jean Meeus (2006) Five millenium canon of solar eclipses: -1999 to +3000, NASA Technical Publication TP-206-214141, https://eclipse.gsfc.nasa.gov/SEpubs/5MCSE.html

ще намерите описани събития от 1999 г. пХ до 3000 година. И така, за гореспоменатата книга, навсякъде, където беше съобщено, че събитието е станало напр. в година с пълно слънчево затъмнение проверявах дали в тази или съседни години е имало такова над съответната географска област. Това е най-точния метод до година, ден и час за датиране в случай на такова сведение.

               Ето няколко примера от гореспоменатата История:

Пример 1: стр. 271

Прекратяването на 20-годишната война между ромеи и перси през 591 довело до прехвърляне на войски от Азия в Европа, които Маврикий, въпреки протеста на сената и духовниците, повел лично към Анхиало. Това започнало в деня, станало голямо слънчево затъмнение. Тази година била деветата на император Маврикий (591). Петдневният поход е описан от Теофилакт Симоката по-скоро като шествие, в което всички се наслаждават на новопридобитата сила отколкото някаква смислена военна маневра. Това съобщение се повтаря и от Анастасий Библиотекар със същата година, ЛИБИ 2 232. Теофан Изповедник съобщава тези събития под година 591.

Астрономите изчисляват, че „голямо“, тоест пълно слънчево затъмнение, видимо от Цариград, е станало на 19 март 592. Забележете хронистите писали два века след това грешат с една година.

Пример 2: стр. 367

Паисий ни казва, че Аспарух е умрял „на следващата година“ след войната на Юстиниан II с арабите. Анастасий Библиотекар, ЛИБИ 2 252, ни казва, че войната на Юстиниан ІІ с арабите е станала в година на голямо слънчево затъмнение, а астрономите ни казват прецизно, че това е станало през 693 година. Макар че някои автори съобщават година по-рано или по-късно, ние си служим с астрономическата информация като обективна.  И тъй, Аспарух е умрял през 694, в годината на коня. Точно годината на коня е съобщена в Именника за възцаряване на сина му Тервел. 

Пример 3: Стр. 371

14.2 Маврисея. Българи воюват на страната на Мохамед през 693

…

Анастасий Библиотекар ни дава и следните подробности:

 „...Отначало арабите били победени. Между това Мохамед пратил на вожда на славяните, който помагал на ромеите, пълна торба с пари, предлагайки му с много обещания да избяга при него с 20 000 славяни. Така той подготвил бягството му от ромеите. Тогава императорът избил останалите славяни заедно с жените и децата им в една пропаст, наречена Левката, която била разположена близо до Никомедийския залив.“, ЛИБИ 2 252.

За точното астрономическо датиране е от значене и регистрираното слънчево затъмнение в деветата година от царуването на Юстиниан, тоест през 694 според Анастасий Библиотекар. Всъщност астрономите могат с голяма точност да ни кажат кога по това време е имало пълно слънчево затъмнение, видимо от Цариград – това е станало на 5 октомври 693. Виждаме каква е точността на хрониките.

Пример 4: стр. 435

24.9 Крум превзема Дебелт през 812. Ромеите напускат тракийските крепости

…

Анастасий Библиотекар, ЛИБИ 2 270, 

„…А на жените на провинциалните войници, които загинали в България, император Михаил (I Рангаве 811-813) подарил пет таланта злато. … На 11 май 812, петък, станало голямо слънчево затъмнение (пълно слънчево затъмнение на Цариград е имало действително на 14 май 812). На 7 юни 812 Михаил потеглил срещу българите; придружавала го Прокопия чак до Цурулум (дн. Чорлу). 

Пример 5: стр. 464

25.5 Славянски народи се отказват от съюза с българите и минават на страната на франките през 819

…

Писателят Теган в книгата си „Животът на император Людвиг“ ни съобщава:

 „…През тази година (818) на 8 юли имало слънчево затъмнение. ... Освен това там били пратеници на другите народи, именно на абодритите, гудуските и тимочаните, които се били отказали от съюза си с българите и неотдавна минали на наша страна.“ 

Астрономите изчисляват, че около 818 слънчево затъмнение, което може да се наблюдава от Германия, е станало на 26 юни 819 и е било частично.

Пример 6: стр. 541

30.8 Безрезултатни преговори за връщане на византийските пленници през 908

…

Запазени са три писма на Симеон до Лъв Магистър, Дуйчев (1943а) стр. 75. В едното Симеон споменава, че преди две години, императорът Лъв VI Философ (19.IX.866-11.V.912) е предсказал с големи подробности слънчево затъмнение. Това изисква солидна научна подготовка за времето си, заради която Лъв е бил наричан Философ. Астрономите ни казват, че такова слънчево затъмнение, видимо от Балканите, наистина е имало на 26.4.906 година по днешното летоброене. Тоест, тези писма са писани през 908. От тях се вижда, че Симеон не е съгласен през 908 да върне пленниците, които държи от войната, избухнала поради преместването на Цариградския пазар в Солун и завършила през 896 година. Тонът му е надменен и подигравателен.

Пример 7: стр. 623

35. Въстанието на Асен и Петър през 1187. Освобождаване на България 

…

Въстанието успявало и се разраснало в Северна България. Петър се провъзгласил за цар и се отправил за Преслав, без да го атакува. Хониат ни казва, че този град е бил направен от печени тухли и в по-голямата си част е обграден от Хемус. Исак тръгнал с войски към Хемус и водил множество сражения по проходите. След слънчево затъмнение кампанията завършва с това, че Асен се оттегля с дружините си отвъд Дунава. 

 Астрономите изчисляват, че пълно слънчево затъмнение над България е имало на 4.IX.1187, което се съгласува със съобщението, че „Исак запалва кръстците по полетата“, което показва, че е било късно лято. 

Този метод, както вече споменах, е най точния метод за датиране, в случай на съобщено слънчево затъмнение при което е станало и събитието съобщено ни от старите автори. По същия начин стой въпросът и комети и с лунни затъмнения.

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D