От историческите източници става още по-ясно, че старите македонци не са били гърци. Още Демостен нарича македонския цар Филип II един варварин, но това свидетелство не се взема предвид, защото Демостен бил клеветял своите противници по политически причини. Ние искаме да посочим обаче и други свидетелства, които не могат да се сведат до политическа омраза.

Пиерите, които живеели между македонците и гърците, са означавани винаги като тракийски народ. Така Страбон пише: „Тъй като Пиерия, Олимп, Пимпла и Либетрум, които принадлежат на македонците, са били от древни времена тракийски места и планини.“[1]

По-нататък Страбон пише, че пиерите живеели чак до река Пеней (443, 22). Ако сега пиерите са били траки, то не може да се каже, че на север от тях живеещите македонци са били гърци. Те също са били от тракийски произход, както може да се види от Херодот, който разказва следното за възникването на македонската държава: (279)

            „…Този Алексанрдов седми предтеча е Пердика, който се сдоби по следния начин с царството на македонците: тримата братя Гауанес, Аеропос и Пердикас от наследниците на Теменос избягват от Аргос при илирийците. От Илирия те се прехвърлили в Горна Македония и достигнали до град Лабеа, където срещу заплащане служили на царя. След известно време тримата братя се сбогували и си отишли. Царят ги заподозрял и изпратил конници след тях, за да ги убият. Те обаче не могли да изпълнят заповедта поради прииждане на една река, тъй като не могли да я преминат. Теменидите дошли след това до една друга област в Македония и живели недалеч от градината на Мидас, сина на (фригийския цар) Гордиус… Над тази градина се намирал върхът Бермион.“[2]

            Също така и според Страбон Мидас е бил цар на Македония в планината Бермион, където той  притежавал мини[3], Страбон го означава като фригийски цар[4].

            Оттук се вижда, че Македония е била населена от тракийски фриги или бриги. Теменидите са дошли следователно при един тракийски народ, от който те са се сдобили със своето царство. Поради това близо е до разума да се предположи, че македонците са били един народ с тракийско произхождение. Нека добавим, че столицата на Теменидите, значи на македонските царе, е била Едеса, едно тракийско име, така че тракийското произхождение на македонците е доказано. Този факт не се е отчитал, а се е обръщало внимание на едно друго място при Херодот; там той съобщава, че Александър, синът на Аминтас, казал на персийците: „Разкажете как един елински мъж, подцар на македонците, добре ви е посрещнал и нагостил на масата и в леглото“[5]. След това Александър казал на атиняните: „Вие, мъже от Атина, аз ви се доверявам в залог тези думи и изисквам вие да не говорите за това с никого другиго освен с Павзаний, за да не ме доведете до разруха. Тъй като аз не бих казал това никога повече, ако аз не носех така сърдечно грижата за цяла Елада. (280) Тъй като аз сам съм по род един елин, не бих искал да видя Елада да пропадне от свобода в робство.“[6]

            От това място при Херодот се смята, че македонският цар Александър I е бил грък, въпреки че е неразбираемо защо той, след като е бил грък, смята за необходимо да съобщи това на атиняните. Атиняните не са ли знаели това? Ако Александър е смятал за необходимо да им разяснява, то това показва гръцкия произход на Александър, за когото гърците са нямали никакво понятие, не е бил безупречен. Според своята раса Александър не е бил елин, a е бил обявен за елин, както може да се види при Херодот, тъй като той пише: „Че тези хора обаче (македонците, които победили персите) са елини и произхождат от Пердика, както те самите казват, аз също научих и ще докажа в следната история, че те са елини. Освен това елините, които организирали Олимпийските игри, са узнали по следния начин, че те са били елини: когато Александър е искал да участва в състезанията и затова слязъл надолу, елините, неговите съперници, не искали да го допуснат и казвали, че състезанията не са за варвари, а само за елини. След като обаче Александър доказал, че той е един от Агриа, бил обявен за елин.“[7]

            От това се вижда, че гърците по времето на Херодот са смятали македонците заедно с тяхната династия за варвари. Македонците, които искали да участват в Олимпийските игри, е трябвало първо да доказват, че са елини, тъй като гърците не знаели това. Александър е трябвало да докаже, че той е от Агриа, за да бъде признат за грък. Ако той произхожда от Агриа, то това не значи, че той е бил грък, защото Аргос е бил едно пеласгийско селище, а пеласгите са били варвари (виж 8.4). На стр. 256 беше изяснено, че агрийците не са били гърци, а на стр. 263, че жителите на Тесалия и Пелопонес са били наречени по-късно българи-славяни.

Гърците са означавали като елини и онези, които са получавали гръцко образование и са говорели гръцки, както ни съобщава Изократ (виж стр. 262).

(281). Тъй като елинофилът Александър е разбирал гръцки, то „той е бил обявен за елински мъж“. И затова той се е наричал „елински мъж“, докато в действителност е бил варварин. Тук не става дума да се установи за каква се е смятала династията на македонците, а за това каква е била тя. Гръцкият народ е смятал както македонските царе, така и македонския народ за варвари и това е меродавно при решаването на този въпрос. Гръцките племена са водили помежду си унищожителни войни, но никъде не може да се намери гръцкият враг да бъде наречен от омраза варварин. Атиняните са се гордеели често със своите по-добри обичаи, никога обаче не са наричали стоящите на по-ниско културно равнище елини варвари. Тук разглежданото съобщение на Херодот е следователно не е един извор за гръцкия, а за варварския произход на македонците. С това отпада единственото свидетелство на защитниците на гръцкия произход на македонците.

            Според Трог Помпей македонците са били пеласги (Just. VII, 1, 3) и Херодот е имал пеласгите винаги за варвари. По-горе разяснихме, че македонската държава е възникнала на тракийска земя. Сега искаме да установим докъде на юг са се простирали тези траки. Херодот разказва по-нататък, че мизите и тевкрите по троянско време, за да преминат Босфора и да дойдат в Европа, е трябвало да победят траките и да достигнат до Йонийско море и река Менеус в посока обяд (юг).[8]

            Тъй като Мизия още преди Троянската война се е простирала до Йонийско море, то Македония се е намирала в областта на Мизия. Херодот описва състава на персийската армия, която тръгнала срещу Елада и при това съобщава, че към идващата от Азия персийска войска са се присъединили също и елините, живеещи по крайбрежието на Тракия, както траки, пеони, еорди, ботиаеи, народът на Халкидики, бригите, пиерите, македоните, перхебите, ениентите, долопите, магнетите и ахейците и онези, които обитавали тракийското крайбрежие.[9] Македоните се изброяват и тук между тракийските племена. Тъй като и долопите са се съюзили с персийската войска, то може да се твърди, че всички (282) племена на изток от Амбракския залив са последвали персийците срещу гърците. От елинските колонии на източнотракийския бряг може да се каже, че са били принудени да се присъединят към персите, за долопите и за другите тесалийски племена това не може да се твърди. Може да се каже, че тракийските народности, описани от Херодот като мизи, са тръгнали на поход срещу гърците.

Че тракийците са се простирали до Йонийско море, виждаме от Тукидид, който описва, че империята на одриския цар Ситалк се е простирала чак до Йонийския залив, защото той събирал данък между Черно море и Йонийския залив[10].

            В този смисъл и Страбон чертае границите между елини и траки. Той пише:

„Но той (Омир) познава и Истър, когато мисли за мизите, един живеещ около река Истър тракийски народ; и наистина той познава и всички крайбрежни области, които са Тракия до Пенеус, при което той споменава пеоните Атос и Аксиус и пред тях намиращия се остров. Следва крайбрежната страна на елините чак до Теспротен.“[11]

Теспротите са живели в Епир на Йонийското крайбрежие северно от Амбракския залив. Следователно гърците са обитавали този бряг само до Амбракския залив.

След това Страбон описва етнографското положение в Пелопонес по следния начин:

,,Хекатей (550-476 пХ) от Милет твърди за Пелопонес, че той е бил населен от елините варвари. Но почти цяла Елада е от древни времена селище на варвари, както сам човек може да се убеди от преданията, тъй като Пелопс е довел един народ от фриги в страната, наречен на неговото име[12]. След това страната вътре в теснините на сушата, но и извън тях са си разпределили египтяни, дриопи, каукони, пеласги, лелеги и други подобни (варвари). И наистина Атика е била заета от траки, командвани от Евмолпий, Даулис във Фокия Терей, Кадмеа финикийците под Кадъм и Беотия от самите аони, темики и хианти… Траки, илирийци и епироти обаче и досега живеят настрана (от Елада), във всеки случай в миналото още повече от днес, където и това, което днес безапелационно (283) се нарича Елада, те притежават едно голямо парче, тъй като Македония и някои части на Тесалия притежават траките, горните области на Арканания и Аетолия обаче теспроти, касопеи, амфилохи, молоси и атамани, всичките епирски народи“ (VII, VII, l, p. 321; виж също стр. 255-257). Значи, по времето на Хекатей от Милет освен Пелопонес според него не са били гръцки страни и Македония, Тесалия, Акарнания и Аетолия. Според Страбон епирците са сродни с македонците, тъй като той пише по-нататък:

„Някои даже наричат цялата страна чак до Коркира Македония на основание на това, че (жителите на тази област) показват едно подобие (на македонците) по прическа, език, наметка и други такива неща. Някои даже говорят два езика. След като македонското господство е било унищожено, те попаднали под римско владичество.“[13]

            Страбон означава тесалийците винаги като негръцки народ и ги причислява към македонците. „Аргос“, пише той, „означава в края на краищата при неврите също едно поле, при Омир обаче никога; особено, мисли се, че това е македонски или тесалийски езиков обичай“  (μάλιστα δ" οίονται Μακεδονικον και Θετταλικον είναι [9, p. 372]).

            Също и според Тукидид тесалийците не са били елини, което може да се види от следното място при него: …οί προς νότον οικουντες Θεσσαλοι και Μάγνητες και οί άλλοι ύπήκοοι Θεσσαλων και οί μέχρι Θερμοπυλων Ελληνες έφοβήθησαν μη... Thuk. ΙΙ, 101.

            В този смисъл описват и други стари автори границата на Елада срещу своите северни съседи. Така например Скилакс Skylax (521-485 пХ) пише в Периплус 33, че елините живеят южно от Пеней:

Μετa δε Μολοττίαν "Αμβρικία πόλις Έλληνίς… Έντευθεν άρχεται ή Έλλας συνεχης είναι μέχρι Πηνειου ποταμου και Όμολίου Μαγνητικης πόλεως, η έστι παρα πον ποταμόν. И 65: Μάγνητες μέχρι ένταυθα έστιν απο Άμβρακίας συνεχης ή "Ελλάς. И 66: Άπο δε Πηνειου ποταμου Μακεδόνες εισιν εθνος. Същото пише и Дионисий, синът на Калофон, 24: Της Ελλάδος έστιν "Αμβρακία πρώτη πόλις. И 31: Ή δ" Ελλιας απο της Άμβρακίας είναι δοκεϊ μάλιστα συνεχής, το πέρας αυτης δ" ερχεται έπι τον ποταμον Πηνειόν, ώς Φιλέας γράφει, ορος τε Μαγνήτων, Ομόλην κεκλημένον. Τινες δε την Μαγνησίαν της Ελλάδος λέγουσιν είναι, τυν δε Φιλέαν αγνοεϊν αποχωρίσαντα. Според Дикеарх или много повече според Атенеос 13 Елада започва при Пелопонес: Οτι ή μεν Έλλιας απο Πελοποννησοu την αρχην λαμβάνει, ην μέχρι του Μαγνήτων αφορίζω κόλπου. Следователно Пелопонес не е бил обитаван от гърци. (284)

            Може да се каже, че елините са обитавали само Йонийския и Егейския бряг, докато вътрешността на страната от Амбракския залив, особено Пелопонес, Аетолия, Акарнания, Епир, Тесалия, Македония и Тракия са били населени от варвари.

Следователно от Йонийско до Черно море са живеели траки.

Македонците не са били между страните, които в Троянската война са воювали на страната на гърците. Те въобще не се споменават от Омир. На страната на Менелай са стояли аркадци, елизи, кефалони, аетоли, критяни, родосци, мирмидони, фереи, метони, тавмаки, както и жители на Додона (Il. II, 602-765). Макар че не всички тези народи са били гърци, то сме задължени да кажем, че защитниците на Елада са живеели южно от река Пеней. Северно от Пеней са живеели защитниците на Троя, а именно около Лариса, един град на река Пеней в Тесалия, пеласгите, на Аксий пеоните, на Хелеспонта траките, в Тракия халицоните и амазоните. И така като защитници на Троя се споменават дарданците, фригите, мизите, ликийците, карите, меоните и енетите (Il. II, 840 ff., и III, 189).

Всички тези народи не са били елини, защото са говорили един друг език. Омир изтъква при описанието на вдигналите се срещу Троя елини, че те „по число били равни на листата на гората и пясъчинките в морето“ (Il. II, 800 ):

Много са защитниците около големия град на Приам,

други нашироко пръснати хора с един друг език.

              πολλοί γαρ κατα άστοu μέγα Πριάμου επίκουροι,

άλλη δ" άλλων γλωσσα πολυσπερέων ανθρώπων. Il. ΙΙ, 803 ff.

Тези пелазги, пеони, фриги, дарданци, мизи и др. са говорели, значи, един друг език и не са били гърци. На север от Пеней не са живеели гърци.

Тъй като македонците са живеели на север от река Пеней и по времето на Омир са се наричали бриги или фриги, то те не са били гърци. По тази причина и Демостен ги нарича варвари.

Демостен често е подчертавал в своите речи против Филип (Филипики), че атиняните защитават общото дело на елинизма срещу македонците[14].

Македонците следователно не са принадлежали към елините, както може да се види от следното място във втората реч на Демостен срещу Филип (285): „Тъй като той (Филип II) без съмнение ще намери тук записано и ще чуе от устата на целия свят, както вашите предци – които, ако са искали да станат подчинени на царя (на персите), са могли да завладеят всички останалите елини - това предложение, като че ли той ви го предава от Александър, един прародител на тези македони, като глашатай на персите не само да чуете клеветите, но и по-скоро да напуснете страната и да понесете всички неудобства.“[15]

Значи, Александър не е принадлежал към тези други елини, той е бил смятан за варварин.

Досега не е установено един елински държавник, с чиято политика не са били доволни, да бъде наречен варварин само по тази причина. Освен това въпрос на стил е и по какъв начин се употребява този прякор. Така например той пита веднъж: „Филип варварин ли е?”. (ουκ εχθρός; ουκ εχων τα ήμέτερα; ου βάρβαρος; [Olynth. III, 16]). Демостен нямаше да постави този въпрос на своите слушатели, ако Филип наистина не е бил варварин. По-нататък Демостен казва, че по времето на Аристид, на Никас и Перикъл македонските царе са се подчинявали на елините, както си му е редът за варвари спрямо елини:  υπήκουε δε δ ταύτην την χώραν εχων αοτοίς βασιλεύς, ωσπερ εστι προσηκον βάρβαρον "Έλλησι (Olynth. ΙΙΙ, 24).

Демостен представя Филип не само като враг на Атина, но и като враг на елинизма. Укорявайки навика на своите съграждани да не правят нищо и да питат само за новините, той казва, че варваринът Филип воюва и с други елини. γένοιτο γαρ άν τι καινότερον η Μακεδων ανηρ, Αθηναίους καταπολεμων και τα των"Ελλήνων οιοικων (Κατα Φ. Ι, IV, 10).

και την προς υμας ειρήνην παραβαίνοντα και πασι τοϊς "Έλλησιν επιβουλεύοντα (Κατα Φ. ΙΙ , 1). ου μόνον υμας, αλλα και τοuς άλλους Ελληνες αδικεϊ (Κατα Φ. III, 1).

            Става дума следователно за война между елини и неелини.

Най-добре обаче се разбира мнението на Демостен за македонците от следните думи:

„А и това да знаете наистина, че всичко, с което елините са пострадали от лакедемонците или от нас, ви се е случило също от истински синове на Елада и някои разбират това така, като че ли истинският син на едно богато имение не управлява част (286) от него добре или правилно, та в това отношение той търпи порицание и упреци, никой обаче не смее да каже, че той не е действал като принадлежащ или като наследник на състоянието. Ако обаче някой роб, или незаконно роден, пропилее и опустоши това, което не му принадлежи, то колко ядове, о вие, Богове, и много по-възмутително ще се струва това на всички! Но срещу Филип и това, което той прави в момента, вие не проявявате това отношение срещу него, който не само че не е елин и няма нищо общо с елините, но не е и един варварин от една почтена страна, а един недостоен македонец, откъдето преди не можеше да се купи даже един годен роб!“ (Philipp. III, 7.)

От тези думи на Демостен се вижда съвсем ясно, че става дума за расова омраза между елини и неелини, а не просто едно унижаване на Филип.

Тукидид  (IV, I 24) също е смятал македонците за варвари, а македонския Линкестен той (IV, I 27) изрично означава като варварин.

И Плутарх, биографът на Александър Велики, който говори с голямо уважение за Александър, не е отъждествява нито него, нито македонците с елините. Когато Александър е искал да ласкае гърците,  им изпращал плячка от Азия със следния надпис: „Александър, Филиповият син, и елините, с изключение на лакедемонците, от живеещите в Азия варвари.“[16]

От думите „Александър“ „и елините“ се вижда съвсем ясно, че Александър не се е смятал за елин. След това Плутарх пише, че Александър е общувал чрез Ефестион с варварите, а чрез Кратер с елините и с македонците[17].

Значи, македонците са били един друг народ от елините.

Когато Плутарх описва кавгите между Александър и Клитус,  подчертава, че Александър е извикал телохранителите си на македонски език: αναπηδήσας αναβόα Μακεδονιστι καλων τους υπασπιστας (Alex. 51).

            А там, където става дума за събирането на македонските войници с Евмен, се казва, че те са поздравили на македонски език: ώς ειδον, ευθυς ασπασάμενοι Μακεδονιστι τη ψωνη τάς τε ασπιδας ανείλοντο. (Plutarch, Eumen. 14). Този факт е изтъкнат по-добре от Курций, когато  описва съда над Филот на цар Александър и на македонската армия. Той именно пише: (287)

„Тогава царят погледна Филот и каза: „Македонците имат намерение да те съдят. Аз те питам дали искаш да говориш на техния домашен език?“. Филот отговаря: „Освен македонци тук има и много други и, както ми се струва, те ще разберат по-лесно моите думи, ако си послужа със същия език, на който ти току-що говори и то по никоя друга причина, освен за да може твоята реч да бъде разбрана от повече хора.“. На това царят отговаря: „Виждате ли как на Филот даже и майчиният език е противен! (Videtis odio etiam sermonis patrii Philotam teneri!)“ Тъй като той се срамува да се изразява с него. Нека, нека говори както иска, но помислете, че той се е отдалечил както от нашите обичаи, така и от нашия език (Dum memineretis aequeillumanostro morequam a sermone abhorrere. Curtius Rufus VI, 36)“.

От тези свидетелства се вижда ясно, че македонският език не е бил гръцки език. Както Плутарх, така и Ариан разказва, че Александър е изпратил 300 пълни персийски доспехи (въоръжения) като свещен подарък за Акропола на Атина, като заповядал да се постави следният надпис: „Александър, син на Филип, и гърците, с изключение на лакедемонците, от живеещите в Азия варвари“ (Arrian I, 16). Страбон (VIII, VI, 14) пише, че самите македонци са съблюдавали ненакърнимостта на храма на гръцкия бог Посейдон в Калуария, след като разпространили господството си дотам. Също така и готският писател Йордан прави разлика между македонци и гърци. Обяснявайки имената на готските (гетските) царе, той изтъква „че народите най-често си присвояват чужди имена за собствена употреба, както римляните имената на македонците, гърците - тези на римляните“ (Jord., Get. IX, 58).

След това се казва, че македонците, както и скитите, произлизат от Херкулес.

[1] Πιερία γάρ καί Ολυμπος καί Πίμπλα καί Λείβηθρον τό παλαιόν ήν θρακια χωρία καί ορη, νυν δέ εχουσι Μακεδόνες. Str. 471, 17.

[2] Τοϋ δέ "Αλέξανδρου τούτου εβδομος γενέτωρ Περδίκκης έστί ό κτησάμενος τών Μακεδόνωντήν τυραννίδα τρόπιψ τοιψδε· έξ Αργεος έφυγον ές "Ιλλυριούς τών Τημένου άπογόνωντρεϊς αδελφεοί, Γαυάνης τε καί Άέροπος καί Περδίκκης, έκ δέ "Ιλλυριών ύπερβαλόντες ές τήνάνω Μακεδuνίην άπίκοντο ές Λεβαίην πόλιν... oιδέ άπικόμενοι ές άλλην γην της Μακεδονίηςοίκησαν πέλας τών κήπων τών λεγομένων ειναι Μίδεω τοϋ Γορδίεω... ύπέρ δέ τώνκήπων ορος κέεται Βέρμιον ούνομα... VIII, 137/38.

[3] ό δέ Μίδου (πλοϋτος έγένετο) έκ τών περί τό Βέρμίον ορος (μετάλλων). Str. 680, XIV, 28.

[4] …τών Φρυγών οικητήρια Μίδου καί έτι πρότερον Γορδίου... 568, 3;... Φρυγίατε γάρ ή μέν καλείται μεγάλη, ής ό Μίδας έβασίλευσε... 571, 8, 1.

[5] άπαγγείλητε ώς ανήρ Ελλην , Μακεδόνων ύπαρχος, ευ ύμέας έδέξατο καί τραπέζη καi.κοίτη. V, 20.

[6] αύτός τε γάρ Έλλην γένος είμί τώαρχαίον καί άντ ελευθέρης δεδουλωμένην ουκ αν εθέλοιμι δραν τήν "Ελλάδα. ΙΧ, 45.

[7] Ελληνας δέ ειναι τούτους τούς άπό Περδίκκεω γεγονότας, κατά περ" αύτοί λέγουσι,αύτός τε οϋτω τυγχάνω επιστάμενος καί δή καί εν τοίσι οπισθε λόγοισι άποδέξω ώς είσi"Ελλινες, πρός δέ καί oιτόν εν Όλυμπίη διέποντες άγώνα "Ελλήνων οϋτω έγνωσαν ειναν."Αλεξάνδρου γάρ αεθλεύειν έλομένου καi καταβάντος επ" αύτό τούτο oi dντιθευσόμενοι "Ελλήνωνεξεργόν μιν, φάμενοι ού βαρβάρων αγωνιστέων ειναι τόν άγώνα άλλά "Ελλήνων. "Αλέξανδροςδέ επειδή άπέδεξε ώς είη "Αργείος, έκρίθη τε ειναι "Ελλην... V, 22.

[8] ...μητε κατά τά λεγόμενα τόν Άτρειδέων ές Ίλιον μήτε τόν Μυσών τε και Τευκρώντόν προ τών Τρωικών γενόμενον, oi. διαβάντες ές τήν Εύρωπην κατά Βόσπορον τούς τεΘρήικας κατεστρέψαντο πάντας και έπι τόν Ίόνιον πόντον κατέβησαν μέχρι τε Πηνειού ποταμούτο προς μεσεμβρίης ήλασαν. Her . VII, 20.

[9] ...νέας μεν νϋν οι απο Θρηίκης "Έλληνες και έκ τών νησων τών έπικειμένων τηΘρηίκη παρείχοντο είκοσι καί έκατόν... πεζού δέ τον Θρήικες παρείχοντο καί Παίονεςκαί Έορδοι καί Βοττιαίοι καί το Χαλκιδικόν γένος και Βρύγοι και Πίερες καί Μακεδόνεςκαί Περραιβοί καί Ενιήνες καί Δόλοπες καί Μάγνητες καί "Αχαιοί καί δσοι τής Θρηίκες τήνπαραλίην νέμονται, τούτων τών έθνέων τριήκοντα μυριάδες δοκέω γενέσθαι. Her. VII, 185.

[10] των γάρ έν τη Εύρώπηοσαι μεταξύ του Ίονίου κόλπου καί του Εύξείνου πόντουμεγίστη έγένετο χρημάτων προσόδψ καί τη άλλη εύδαιμονα. ΙΙ, 97.

[11] …Θρακίαν ούσαν μέχρι Πηνειού... έξης δέ άστιν ή των "Ελλήνων παραλία μέχριΘεσπρωτών... p. 6, 10.

[12] Оттам би следвало да произхожда тракийският характер на пелопонесците.

[13] …ένιοι δέ καί σύμπασαν τήν μέχρι Κορκύρας Μακεδονίαν προσαγορεύουσιν, αίτιολογουντες αμα οτι καί κουρα καί διαλέκτω καί χλαμύδι καί άλλοις τοιούτοις χρώνται παραπλησίως· ενιοιδέ καί δίγλωττοί είσι. καταλυθείσης δέ της Μακεδόνων άρχης ύπό "Ρωμαίους έπεσε.Str. VII, VII. 8 p. 326/7.

[14] "Ο καί μέγιστόν εστι καθ" ύμών εγκώμιον, ώ άνδρες Άθηναίοι· κέκρισθε γάρ εκ τούτων τών έργων μόνοι τών πάντων μηδενός αν κέρδους τά κοινά δίκαια τών "Ελλήνωνπροέσθαι, μηδ" άνταλλάξασθαι μηδεμιας χάριτος μηδ" ώφελείας τήν εις τούς Ελληνας ευίνοιαν.Κατά Φιλίππου. Β, 2.

[15] Εύρίσκει γάρ, οιμαι, και άκούει, τούς μέν ύμετέρους προγόνους, έξόν αύτοίς τώνλοιπών άρχειν "Ελλήνων, ωστ" αύτούς ύπακούειν βασιλεϊ, ού μόνον ούκ άνασχομένους τόνλόγον τοϋτον ήνίκ" ήλθεν "Αλέξανδρος, ό τούτων πρόγονος, περt τούτων κηρυξ, άλλά καί τηνχώραν έκλιπεϊν προελομένους...Κατά Φ. Β, 3.

[16] "Αλέξανδρος ο Φιλίππου καί οί "Έλληνες, πλήν Λακεδαιμονίων, άπό τών βαρβάρωντών τήν Άσίαν κατοικούντων. Plut. Alex. XVI.

[17] Έπει δέ καί των φίλων έώρα τών μεγίστων Ήφεστίωνα μεν έπαινοϋντα καί σuμμετακοσμούμενον αύτψ, Κρατερόν δε τοίς πατρίοις έμμένοντα, δι" έκεινοu μέν έχρημάτιζε τοίς βαρβάροις, διά τούτου δέ τοίς Ελλησι καί τοίς Μακεδόσι. Alex. 47.

 

Следва част 2.

Това е извадка от: 

Д-р Ганчо Ценов, Произход на българите и прародината на славяните. Историко-филологическо изследване на историята на тракоилирийци, скити, готи, хуни, келти и др. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven, eine historisch-philologische Untersuchung ьber die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skyten, Goten, Hunnen, Kelten u. a., von Dr. Gantscho Tzenoff, Lektor an der Universitдt Berlin, 1930, Walter de Gruyter & co., превод от немски, Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-10-0. Стр. 392, Цена 30 лв.

https://www.book.store.bg/p244113/proizhod-na-bylgarite-d-r-gancho-cenov.html

https://ciela.com/proizhod-na-balgarite-i-prarodinata-na-slavyanite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=50518#%D0%A0%D1%97%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B7%D0%A1%E2%80%A6%D0%A0%D1%95%D0%A0%D2%91-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D1%97%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D2%91%D0%A0%D1%91%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A1%D0%83%D0%A0%C2%BB%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%86%D0%A1%D0%8F%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5

Следва продължение на тази глава в:

http://historybg2018.blog.bg/history/2020/04/22/istoricheski-svidetelstva-za-trakiiskiia-proizhod-na-bylgari.1707088


Други книги на този издател:

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

 

 

 

Разбира се ,че македоните са траки
Демостен в събранието се обръща към Филип с въпрос- Какъв грък си ти, Филипе?
И още нещо Македоните живеят в съседство с едоните, които са траки Разликата в имената е надстрояването с мак на едони Това мак съществува и днес, при народ живял в нашите земи- кал-едони Днешните щотландци , отнесли оттук гайдите
Мак означава син!
Синове на едони би трябвало да са македоните Има логическо обяснение, защо!

си остава за траките през 5-ти век, когато много от тях започват да се наричат "българи". Иначе за гореописаните периоди, поне аз не съм запознат да има големи спорове. Траките са били първо пелагси. Не трябва да се забравя също, че Босфора преди 10,000 години е бил суша и те пък вероятно са първите дошли с еволюцията на хомо сапиенс от североизточна Африка. Това само ДНК анализите ще могат да ни кажат.

И добре, че дойде по-скоро 10 ноември 89-та година, иначе съветските историци бяха тръгнали да унищожат траките по нашите земи до 5-ти век до крак. То и сега е трудно да обясниш на българина, че сме траки след десетилетия промиване на мозъка му пък тогава би било съвсем невъзможно.