Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2020 20:57 - Езикови свидетелства за тракийския произход на старите македонци
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 2128 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 01.11.2020 08:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Въпросът за националното положение на старите македонци е отчасти решен чрез това, което се каза за тракийците и пелопонесците, тъй като мигдоните и бригите се наричат от старите автори траки. Страбон описва Македония по следния начин: „Това, което днес се нарича Македония, се е наричало по-рано Ематия. Това име (268) е получила от един древен пълководец (на име) Македо… Тази страна притежаваха няколко орди епироти и илири, в по-голямата и част обаче ботиаeи и траки.“[1]

            Значи, Македония не е била заселена от гърци, а от илирийци и траки. Този факт се потвърждава и от факта, че Македония и днес се населява от българи, т.е. от едно племе от тракийски произход. Ние констатирахме на стр. 247, че днешните български бръзаци са старите бриги. Ако към този факт прибавим, че старите автори са смятали македонците за варвари, т.е. за негърци, то става ясно, че македонците са едно тракийско или българско племе. Тези факти не се отчитат, тъй като Хацидакис пише:

            „Партийни страсти и липса на разбиране на етническите взаимоотношения при старите писатели, едностранно изследване и политически тенденции при по-новите са довели до това, македонците да се смятат ту за илирийски, ту за тракийски, ту просто за варварски народ.“[2]

            Старите според Хацидакис, които били недостойни да изследват този въпрос, са Омир, Херодот, Тукидид, Изократ, Демостен, Перикъл, Полибий, Страбон, Плутарх, Ариан и др., които представляват гордостта на гръцката нация. Как би изглеждала гръцката история, без да се отчитат свидетелствата на тези автори? А от новите, които при преценката на този въпрос се водят от „политически тенденции“, авторът разбира изследователи като Паул Кречмар (заради неговото „Einleitung in die Geschichte der griechischen Sprache" (S. II) ), O. Mьller, G. Meyer и Fr. BlaЯ. Ако човек чете колко внимателно тези мъже са изказали едно малко отклоняващо се от Хацидакис мнение, то трябва да се учудва на тази критика към тях. Независимо от това възгледите на Хацидакис намериха последователи при значителни немски изследователи. Езиковедът Ото Хофман[3], историците Белах и Едуард Майер се присъединиха към това мнение на Хацидакис, че старите македонци били гърци. С въпроса дали не са могли да бъдат българи, те въобще не се и занимават. Един метод, който обърква данните на старите автори и не отчита езика на съседите на гърците, не може да доведе до научни резултати.

            Събрани са различни привидно македонски думи, (269) измежду другите и такива, стоящи близо до гръцкия, и по това се съди, че македонският език бил гръцки, без да се изследва дали тези думи не могат по-добре да се обяснят с български. Освен това ние намираме този метод за неправилен, тъй като не стои въпросът за решение дали в македонския език има и гръцки думи, а дали може да се докаже наличието на траки или българи в Македония. Ние вярваме, че доказахме, че македонските бриги са от български произход, че Едеса, столицата на македонските царе, и Халиакмон, най-голямата река на Македония, имат не гръцки, а български имена, така че е близо до разума, че старите македонци са от тракийски или български произход. Тъй като много се спори по този въпрос, бихме искали да се занимаем малко по-обстойно с него.

            След като тракийската раса се е простирала до Йонийско море, то близо е до разума, че старите македонци са траки. Независимо от това по-голямата част от учените смята македонците за гърци. За първи път Паул Кречмар беше на малко по-друго мнение (Einleitung, S. 286-288). Според него има съображения, с които да се определи положението на македонците. „Не може да се докаже строго“, пише той, „но всичко взето заедно, което се е получило досега, струва ми се, посочва, че при македонците имаме един тясно сроден с гърците народ, който, ако би се обърнал на юг, би станал толкова добре елински, колкото са днес дорийците и биотите. Но тъй като те са се разширили на север и тук са се обединили с наистина негръцки племена, те са се отчуждили от междувременно образувалата се гръцка народност и когато по-късно искали да наваксат пропуснатото, то елинското име им е било отказано или признато с колебания. На въпроса, значи, дали македонците би следвало да причисляват към гърците, може да се отговори от гледна точка на историка като нещо станало, а не като нещо, което е било от древни времена така.“

            Кречмар не се е отдалечил много от защитниците на гръцкия произход на македонците, но той има заслугата да е разгледал македонците и от негръцка гледна точка. Ото Хофман не пожела да последва този метод. Той се присъедини към Хицидакис и искаше само чрез гръцкия език, без да отчита българския, да докаже, че македонците са чисти гърци. Херман Хирт оспорва тази теза, защото според него македонският принадлежи към групата на centum-езиците и се отличава ясно от гръцкия. „Тъй като на мястото на φ, χ, θ, в които (270) ние можем да видим един особен знак на елините, македонският показва β, η, δ. Хацидакис наистина е направил опит да отрече това, но аз не мога да определя неговото изложение. Това явление на преход на Mediae aspiratae в Medie характеризира езика“ (Bd. I, 149). А за Ото Хофман Хирт пише: „Начинът, по който Хофман обяснява появяването на Medie на мястото на Medie aspirierte на индогерманския и на гръцките φ, θ, χ, не ме убеждава... Между другото при Хофман отстъпват малко по-назад явления, които говорят против гръцкия: Mediae за Mediae aspiratae, a за гр. o, αβρουθες: гр. οφρυς, ai за a: αδη за αιθηρ с една форма на именителен падеж, която я няма в гръцкия.“[4] Г. Кацаров също критикува защитниците на гръцкия произход на македонците, без обаче сам да достигне до положителни резултати[5], тъй като въпреки критиката на гръцкия произход на македонците, той завършва рецензията си с изречението, че старите македонци са били основно елинизирани[6]. Едурад Майер (Eduard Meyer, Geschichte des Altertums Bd. II, 1928, S. 280) установява разлики между македонския и гръцкия, независимо от това той обявява македонците за гърци. Гръцките диалекти според него са се разделили на две групи. „В едната, северозападните (дорийски) диалекти, в които t следва i, се е запазило по-старото наличие на гласни, в останалите t пред i става на s.“ Като примери за това се посочват: φεροντι и φερουσι. На стр. 237 казахме, че съхраняването на t в трето лице мн. ч. е една особеност на българския език. Така например се казва φεροτι, старобг. беротъ (беронтъ). След това старобг. четырие, гр. τεσσαρες, старобг. ти, гр. συ. Ако се е имал предвид българският език, то щеше да бъде отчетено, че македонизмите са българизми.

            Освен това Едуард Майер казва, че Посейдон се казва на дорийски Ποτειδαθων, Ποταιδαν, като го свързва с Ποτειδαια, Ποτιδανια.

Как се обяснява на гръцки език името Посейдон?

Херман Хирт констатира, че имената Атина, Спарта, Тебен и др. не могат да се обяснят чрез гръцкия език. Така е и с името Посейдон. Преди изяснихме, че името Зевс може да се обясни само с българския език. Сега ние твърдим, че това в много по-голяма степен е и случаят с тълкуването на името (271) Посейдон. Дорийците го наричали Ποτ-ειδα. В трако-фригийския вода се нарича веду (Βεδυ· το υδωρ, Γρογες. Herman Hirt, II, 592), което съответства на българското вода. Първоначално и българското вода се е казвало ед-а, както може да види от името ез-еро (езеро, блато) и от ведро и от видра. Коренът е ед или ид, докато в е по-скоро знак на придихание. Българското пот или род означава „под“. Пот-еида означава според това „под вода“, което означава и Посейдон, защото като бог на водите е живеел под вода. Освен това нека отбележим, че нито Potidaea, нито Potidania са се намирали на гръцка земя. Потидея се е намирала в Тракия, на най-тясното място на полуостров Палене. Не само че се е намирала на вода, а и „във вода“ и оттам се нарича Пот-еидиа (под вода). Същото е и с Потидаеа, която се е намирала в Североизточна Аетолия, където живеят негърци. Тъй като гърците произнасят т като с, то от Пот-еидан е станало Пос-ейдон. Значи, какво означава Посейдон, може да се обясни само с българския език. Едеса, столицата на македонските царе, не е гръцка дума. Кречмар, (Kretschmer, Einleit. 286) я свързва с фригийската βεδυ (вода), така че Едеса означава „Воден град“. Фригийското βεδυ обаче се е запазило в българския език, а не в гръцкия. Така например българското ез-еро, в-ед-ро (υδρια, кофа за вода), в-ид-ра (υδρα, водно куче). β (в) във веди е един израз на Aspiration в българския език (сравни гр. ελκω, старобг. влача; гр. ειδω и οιδα, старобг. веда и т.н.). Тъй като тракийското е по-късно е станало многократно о (виж стр. 242), то трако-фригийското веду се нарича днес вода. По този начин може да се докаже, че днешният македонски град Воден, който се намира на мястото на старата Едеса, не е новооснован, а е ново изговаряне на старата Едеса. Следователно Едеса е българският град Воден, т.е. българска дума. Онези, които са основали Едеса и които са живели в Едеса, са били българи.

            Една тракийска или българска дума е и името на македонския град Берое. Тук ще обърнем внимание на името на река Халиакмон (Αλιακμον), най-голямата река на Македония. Това е една българска дума: "αλι-ακμον = Βαλιαλμον. Βαλι е българското б-али (б-[я]али) (бял) и алмон (камък); така напр. лит. akmti, g. akmens (камък). Акмония е местност в Дакия между Тибискус и Сармицегетуза, след това един фригийски град: Ακμονια πολις Φρυγιας (Tomasckek II, 56). Вследсвие на обичая на българския език да разменя началните букви акмон е станало по-късно камень (камък). Халиакмон означава „Бял камък“, а защото водата на тази река била бистра, тя била наречена по-късно Бистрица, както се казва и до днес. Значи, жителите на Халиакмон са били българи. Тъй като река Халиакмон е била спомената още от Херодот (VII, 127), то близо е до разума (272), че по времето на Херодот Македония е била населена от българи. Имената Едеса и Халиакмон изчерпват въпроса за националното положение на старите македонци. Онези, които са се намирали в Едеса и са живели на Халиакмон, не са били гърци, а българи. Независимо от това бихме искали да приведем няколко македонски думи, за да покажем, че те могат да се обяснят чрез българския, а не чрез гръцкия: 

 

1. Македонското лисс- означава плешив (Λισσους... τους ησυχη φαλακρους, Hes., Hoffmann 5). Също и на български лис означава плешив (Gustav Weigand, Bulgarisch-deutsches Wцrterbuch).

            2. Македонците наричат кръглата тиква цакел. Hoffmann (8) Свързва съвсем правилно тази дума с фригийската зелкиа (ζελκια λαχανα. Φρυγες, Hes.), където при обичайната метатеза сричките са си променили местата. Значи, македонците използват фригийска дума, защото фригите са били македонци. Това обаче е българската зелка, старобг. зело (зеленчук) и т.н.

            3. Македонците наричат извор ваθале (βαθαλη· κρηνη. Αμεριας, Hes.). Много вероятно е ваθале  да е свързано с българското вада, например суро-ватка (вода от изцеждането на сиренето) и вада (ручей, вода).

            4. Македонците наричат сочната трева рапа (ραπα·την καλαμιν, Hesych., Hoffmann 14). Това е българското рапон (ряпа), източнобг. ряпа.

            5. Македонецът нарича виждам глепу (γλεπου = βλεπω, Hoffmann 30). Това е българското гледам, старобг. гледати (гледам).

            6. Македонците наричат баницата или милинките млин (μλινα, Hoffmann 31). Българите наричат и днес баницата или милинките млин.

7. Чашата наричат купа (κουπα „ποτηριον“, Hoffmann 32). Българите казват и до днес на чашата купа, а на дървената гаванка копаня.

            8. Македонците наричат гората акс (αξος υλη παρα Μακεδοσιν, Hes.). Това е българското усой или усойна (гора)[7].

            9. Македонците наричат горските дървета дарил (δαρυλλος η δρυς υπο Μεκεδονων, Hes.). Това е българското дървило (станало дърво), от дърво, старобг. дръво (дърво).

            10. Македонците наричат свинята гот- (γοταν· υν. Μακεδονες, Hes.). Това не е гръцка дума. Българите назовават свинята с гуду или гутци! Освен това българинът нарича постройката за свинете коч-ина. След това на келтски свиня се нарича коч. Македонците принадлежат към трако-келтската раса, а не към гръцката, след като наричат свинята гот. Тук става една смяна на Media и Tenuis. (сравни староиндийски гауш, авеста гауш, старобг. гов-едо, (273) арм. ков (крава). Според това могат да се обяснят и синонимите готини и котини, а също и имената Котис, цар на спаерите, (Strab. 556), Котис, цар на одрисите (Strab. 331, fr. 48), Котис богиня на едоните (Strab. 470, 16) и Гудила (също Готила), цар на готите, собствено на гетите, тъй като Йордан пише, че македонският цар Филип II се оженил за Модепа, дъщеря на готския цар Гудила[8]. Тъй като по времето на цар Филип II в Тракия живеят гети, то Годила е бил един гетски цар.

Котис, богинята на свинете в Тракия, се празнува заедно с Бендида, една друга тракийска богиня, както научаваме от Страбон, който пише за това:

            „…Също така и Сабазий принадлежи към фригийските (божества), в известна степен детето на богинята майка и вършещ същото заедно с Дионис. На тях се равняват котитите и бендидите, от които започват при траките орфическите празници. Така Есхил си спомня за (богинята) Котис при едоните и използваните при техните празненства музикални инструменти.“[9]

            Българите наричат днес вечерта на Рождество Христово Бъдни вечер. Това е вечерта на Бъдна (Бендида), богинята на бъдещето, на новия живот. И на първия празничен ден всяко семейство коли едно прасе. Това е денят на Котис.

II. Македонците наричат кътните зъби комбус (κομβους· οδοντας γομφιους, Hes.). Хофман (52) е свързал съвсем правилно тази дума със санкритската ямбхас, старобг. забъ (собствено зомбъ). Както преди вече веднъж беше казано, тук г става на к.

            12. Македонците наричат момиче акреа (ακρεα· παις θηλεια. Μακεδονες, Hes.). Днес при западните българи означението за дъщеря е кера.

            13. αττα (баща) македонците наричат αππα (Etym. Magn. 167, 32; Hoffmann 62). Днес българите казват тата вместо ата и папа и баба вместо аппа.

Македония (Μακεδονια). Хацидакис смята думата Μακεδονια за гръцка дума и я свързва с гръцката думата μακρα (Odyss. 106). Между μακρα и Μακεδονια има една голяма разлика, така че тук не може да се говори за етимологично сродни думи.  Вследствие на окончанието -дон и корена -мак- Македония изглежда не само сродна с Мигдония, но и идентична. (274)

Македония и македонци не се споменават от Омир. В „Илиада” (III, 186) един път става дума за народите на Мигдония (λαους Μυγδονος). Страната на мигдоните, която е наречена от Херодот Мигдония, не се споменава от Омир. Херодот отново споменава Македония и Мигдония както и народа на македонците, никога обаче народа на Мигдония. По негово време следователно не е имало повече мигдони. Къде ли са отишли те? Няма съмнение за това, че Омирοвите λαοι Μυγδονος са наречени по-късно македонци. Това се потвърждава най-вече от географските данни, които Херодот прави към името мигдони. Така той пише веднъж, че Аксиос образува границата между мигдонската и ботиаенската страна[10], където на тесния бряг се намират градовете Ихнеа и Пела. Македония не се споменава тук, макар че Пела е столица на Македония. На едно друго място обаче Херодот пише, че Македония на мястото на Мигдония граничи с ботиаенската граница[11]. Близо е до разума да се предположи, че с Мигдония и Македония Херодот описва една и съща страна. Както беше споменато по-горе, Мигдония и Македония са етимологично сродни думи. Гърците са произнасяли тракийското г като к и у като а (старобг. букъ, лат. fagus, гр. φιγος от φαγος (много ядящ), бг. мурие, лат. mare). Според това Македония е един друг израз за Мигдония, което е една тракийска дума.

            Орестис (Όρεστίς). Македонците трябвало да бъдат гърци, защото Орестис, част от Горна Македония, било едно гръцко име. Едуард Майер (Eduard Meyer, Geschichte des Altertums II, 66-67) мисли, че македонците, които той смята за гърци, са единна част от гръцкия народ, която е останала в своите стари селища и почти напълно е изгубила връзката си с главната част на нацията и затова не се причислява към нея. Същото важало и за жителите на Горна Македония, напр. на орестите (миньорите) в долината на Горен Халиакмон, Орестийския Аргос.

            Думата Орест се свързва правилно с гръцкото ορος, но не се показва дали гръцкият език има способността да образува производни на ορος като "Ορεστίς. Тези окончания са типично български. Така например от гора гор-ист, от планина плани-нист, от блато блат-ист, от вълна въл-нист и мн. др. подобни. Следователно близо е до разума, че Орестис (275) е образувано според правилата на българския език и следователно е една българска дума. Най-добро доказателство, че Орестис не е гръцка дума, е името на столицата на одрисите, която се казва Орестия. Орест е следователно едно тракийско име: българското (г) орист-. Днешната столица в Орестис се нарича Горица, албанското Корча. Горица е умалителното на българското гора (ορος) и е споменато още при Йоан от Антиохия (V век) (Fragm., ed. Mьller S. 619) под формата Κωρικος. Корикос е гръцкото изговаряне на българското горица. Тъй като обаче българите наричат гора и кория, то Корикос и Корча са български синоними на гора и планина. Следователно може да се каже, че Орестис от петото столетие се нарича Горица. Тъй като последната е една българска дума, то ние смеем да считаме и Орестис за такава.

            Линкестените (Λυγκησται). Линкестените са живеели северозападно от Орестис и от езерото Лихнида в долината на река Еригон, днешното Черна. Линкест е също една българска дума, защото завършва на -ест. Ако изтеглим окончанието -ест, остава като корен линк- (Λυγκ), както Страбон нарича един път Линкестиа: και δη και τα περί Λύγκον και Πελαγονίαν και Όρεστιάδα και Έλίμειαν την ανω Μακεδονίαν εκάλουν (VII, VII, 8, p. 326). Линк- е старобългарското лонкъ (блато, ливада). Лонк-ист ще да означава блатист или ливадист.

Βέδυ. Македонците наричат въздуха βέδυ: δ Κυζικηνος Νεάνθης γράφων τους Μcικεδόνων ιερείς εν ταϊς κατευχαϊς βέδυ κατακαλεϊν ιλεως αύτοϊς τε και τοίς τέκνοις, οπερ έρμηνεύουσιν αέρα (Clem. Alex., Strom. ed. Dindorf V, 8, 47). Също така и авторът на комедии Филилиос: ελκειν το βέδυ σωτήρριον προσεύχομαι, οπερ μέγιστόν εστιν υγιειας μέρος, το τον αέρ ελκειν καθαρόν, ού τεθολωμένον (ibid. § 46). Трако-фригийците означават с βέδυ вода. Тъй като чистата морска вода има цвета на ясно небе или на чист въздух, то с βέδυ се е означавало и въздух. Кофата за вода на български се казва ведро. С тази дума българите изразяват и ясно време или ясен въздух. Така например се казва ведро небе „ясно небе“, из-ведри се, раз-ведри се, „проясни се“. Нека отбележим, че ведро се използва само за небе или за въздух. Тук трябва да подчертаем, че българският народ до днес казва на вятър или въздух старобг. ветръ (ведро?) и въздух. Думата дух в композицията въз-дух означава вее: ветър духа (вятър вее). Първоначално под ветръ се е разбирало въздух. Затова ясният въздух е наречен ведро, а това е македонското веди.

            Ταγος. С ταγος се означава определена служба в Тесалия и Македония (Xenophon. Hellen. VI, 1, 8, 18; 4, 28; Pollux I, 128 Aeschy l. Pros. 96 ; Eurip. Iphig. Aul. 269). (276)

Тази дума се среща в името на българския цар Омбри-таг или Омур-таг, Мортагон и Βορι-τακαν-, българския управител на Горна Мизия (Vita S. Clementis, Patr. gr. 126, 1221).

            Вада. βαδας = κιναιδος (развратник, сластолюбец) стои във връзка със старобг. водима (любовница), бг. въдя (размножавам се); с-ват-ба, старобг. съ-вада (Copula: συνδεσμος), бг. сводник, води се (кравата се води): и ватрак (един полукастриран бик или жребец, на който мъжката сила не е съвсем изчезнала).

            Γαβενα (дървена чиния), бг. гавана. Един македонски цар се е наричал Κοραννος (Hesych.), който бива произнасян по дорийски Καραννος (Pausan. IX, 40, 8; Jus tin. VII, 1 и др.). Кречмар (Kretschmer, Einl. 287) свежда тези имена до гр. καρα (глава), санскрит. карас и мисли, че Коранос означава „главен, главатар“.

            Тъй като гръцкото к се изразява на български най-често чрез г, то тук ние имаме българското Горанос, което има същия смисъл, който Кречмар придава на Коранос, тъй като може да се изведе от българското гор- (горе). Горан би значело тогава „най-горния“. Също така и окончанието -ан е едно окончание на български имена, напр. Стойан, Драган, Вълкан.

Γαβαλα (глава). γαβαλα· εγκεφαλον. η κεφαλην (Hesych.). Също и тази дума се привежда, за да се докаже, че старите македонците били гърци, защото γαβαλα не било нищо друго освен гръцкото κεφαλη. Хофман (50ff.) коментира към това: „Тъй като ние със сигурност не можем да си представим македонския по времето на Александър като език без диалекти, то е съвсем добре мислимо γαβαλα и κεφαλη да са били използвани едновременно. Но от друга страна γαβαλα може също така добре да е илирийска, тракийска или фригийска, тъй като от тези езици от κεφαλη според гот. гибла (покрив), стар висш немски. gibal (череп), използвайки основната форма ghebhala след изпускане на Aspiration става gebala. Ние не бива да сме в никой случай сигурни, че γαβαλα е македонска дума, както това прави Кречмар (Einl. 287).“

            Авторът минава през готския и стария висш немски, за да търси аналогии за обяснение на γαβαλα, но езика на техните непосредствени съседи, българския език, той не е имал предвид.

            Съгласно често споменавания закон, според който гръцкият Tenues преминава на български в Mediae, гръцкото к става на български г, гръцкото φ на б, след това гръцкото е на о. Според това съвсем естествено е гръцкото κεφαλη да се казва на македонски γαβαλα. А γαβαλα е българското глава, лит. галава, рус. голова, където е станало едно прехвърляне на звуци между и в сричките ла и ва. (277)

Άβρουτες (вежди). αβρουτες· οψρυς. Μακεδόνες(Hesych.). αβρουτες е наистина сродно с οφρυς, но още повече със старобългарското обръвь (οφρύς ) наред с бръвь, където гръцкото φ е станало на б.

Άργέλλα (баня). αργέλλα· οικημα Μακεδονικόν, οπερ θερμαίνοντες λούονται(Suid.). Това е една тракийска дума, тъй като и тракийските кимерийци са имали такава стая. Според Ефор кимерийците са имали подземни жилища, които са се наричали агрила и са живеели в тях: Εφορος δε τοϊς Κιμμερίοις προσοικειων τον τόπον φησιν αοτοuς έν καταγείοις οικίαις οικεϊν ας καλοuσιν αργίλλας (Strab. V, IV, 5, p. 244).

Κύρνος (черен). За името Κύρνος, което е носел любимецът на Теогнис, Фотий посочва, че има един звучащ по същия начин македонски израз за вид (Appellativum): Κύρνος· έρώμενος Θεόγνισος. Μακεσόνες δε τους σκοτίους κύρνους καλοuσιν (Hoffmann 63). Тъй като σκοτίος означава тъмен, черен, то ние сме принудени да отнесем κύρνος към българското църнъ, старобългарски црънъ (черен).

Ίζέλα. ιζέλα· αγαθη τύχη. Μακεδόνες (Hesych.). Това е една българска дума. ι-ζέλα е дума, съставена от бг. жела- (желание) и представката и (в), и означава пожелаване на щастие. Такава съставна дума е ινσέα· μεσεμβρία· Μακεδόνες. Ин-деа ще означава „през деня“ „вътре в деня“, „на обяд“ (Месембрия).

Питото от македонските селяни λακεδάμα· υδωρ άλμυρον άλσι πεποιημένον, ο πίνουσιν oι των Μακεδόνων αγροϊκοι напомня със своето окончание дама на тракийския град Ускудама, днес Адрианопол.

Έρκίτης. Άμερίας δε έρκίτας φησι καλεϊσθαι τους αγρους οικέτας (Athenaeos VI, 267c). Работникът на полето и днес бива наричан в България аргат, мн. ч. аргати. Гъркът го произнася по своему „еркитес“.

Βάρβαρος. Думата варварин, която гърците са употребявали толкова често за македонците, е една българска дума. Това е българското бърборя (говоря неразбрано), сродно с бъбря (говоря) и с лат. verbum (дума). Говорещият лошо или неразбираемо българин е наричан поради това βάρβαρος. По-късно това означение е пренесено за всички, които не говорят гръцки.

Религията на македонците е била тракийска. Те са наричали Афродита Ζερήνης (Hesych.), сродна дума с името на тракийското място Σαυάδαι. Селените са се наричали Σαυαδαι в Македония. Селените са придружителите на Бакхус при неговите оргии, а българите наричали придружителите на сватбата сват-ове, сродно със старобългарското съвада (кавга, битка), и поради това македонците наричали тези придружители савадаи.

            Плутарх (Alexand. II.) съобщава, че македонските жени славят от древни времена службата на (тракийския) Орфей и на Дионис и поради това биват наричани клодони и мамалони. Те са имали (278) същите обичаи както при едонските жени и при жените, живеещи на Хемус (…πολλα ταίς Ήδωνίσι και ταίς περι τον Αιμον Θρησσαις όμοια δρωσιν).

            От това ясно и еднозначно се вижда, че македонците са имали тракийски обичаи и нрави и са почитали същите богове както тракийците.

За да охарактеризира македонския, Хофман (22) пише:

„Македонските звуци и имена съдържат със сигурност много особености на звуците на македонския. Най-известната особеност от тях, преобразуването на Aspiratae в Mediae (Βερενίκα за Φερενικα, Δάρρων за Θάρσων), е чужда на всички гръцки диалекти.“ (сравни например Etym. Magn. 179, 16: το β τψ φ συγγενές εστι, δηλον εκ του Μακεδονας μεν τον Φίλιππον Βίλιππον καλείν... και τοuς Φρύγας Βρύγας).

            В същото взаимоотношение стои гръцкият към българския. Македонците са наричали фригите не фриги както гърците, а бриги (бръги) като българите  (виж стр. 247).

       Нека обобщим: Старите македонци са говорили български.


[1] "Οτι Ήμαθία έκαλείτο πρότερον ή νυν Μακεδονία... κατείχον δέ τήν χώραν ταύτην "Ηπειρωτών τινες καί "Ιλλυριών, τό δέ πλείστον Βοττιαίοι καί Θρακες. Str. 329, fr. 11.

[2] G. N. Hatzidakis, Zur Abstammung der alten Makedonier. Athen 1897. S. 5.

[3] Otto Hoffmann, Die Makedonen, ihre Sprache und ihr Volkstum. Gцttingen 1906.

[4] H. Hirt, Bd. II, 603f. За книгата на Хофман също и М. Васмер, К вопросу о языке древних македонян, в: „Журнал Министерства народного просвещения Санкт Петербург 1908, Январь 22-35.

[5] Г. Кацаров, Етнографското положение на старите македонци. В списание „Минало“. София, кн. 2 и 3.

[6] Г. Кацаров, Цар Филип II Македонски. София 1922. стр. 26.

[7] С усойна западният българин означава не всяка гора, а само такава с над петдесетгодишни буки, леска и дренки.

[8] Philippus quoque, pater Alexandri magni, cum Gothis amititia copulans Medopam Gudilae regis filiam accepit. Jord. Get. X, 65.

[9] Τούτοις δ" εοικε καί τά παρά τοίς Θραξί τά τε Κοτύττια καί τά Βενδίδεια, παρ" οιςκαί τά "Ορφικά τήν καταρχήν έσχε. της μεν ούν Κότuος της έν τοίς Ήδωνοϊς Αίσχύλος μέμνηταικαί τών περί αυτήν οργάνων. ειπών γάρ ,,σεμνά Κότυς“…Str. 470, 16.

[10]έπi. τόν Άξιον ποταμόν, ος ούρίζει χώρην τήν Μυγδονίην τε καί Βοττιαιίδα,τής εχουσι τό παρά θάλασσαν, στεινόν χωρίον, πόλις Ιχναι τε καί Πέλλα. VII, 123.

[11]άρξάμενος άπό Θέρμης πόλιος και τής Μυγδονίης μέχρι Λυδίεώ τε ποταμου καί Άλιάκμονος, οι ούρίζουσι γην τήν Βοτταιίδα τε καί Μακεδονίδα.

VII, 127.
 

Това е извадка от книгата: 

Д-р Ганчо Ценов, Произход на българите и прародината на славяните. Историко-филологическо изследване на историята на тракоилирийци, скити, готи, хуни, келти и др. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven, eine historisch-philologische Untersuchung ьber die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skyten, Goten, Hunnen, Kelten u. a., von Dr. Gantscho Tzenoff, Lektor an der Universitдt Berlin, 1930, Walter de Gruyter & co., превод от немски, Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-10-0. Стр. 392, Цена 30 лв.

https://www.book.store.bg/p244113/proizhod-na-bylgarite-d-r-gancho-cenov.html

https://ciela.com/proizhod-na-balgarite-i-prarodinata-na-slavyanite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=50518#%D0%A0%D1%97%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B7%D0%A1%E2%80%A6%D0%A0%D1%95%D0%A0%D2%91-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D1%97%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D2%91%D0%A0%D1%91%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A1%D0%83%D0%A0%C2%BB%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%86%D0%A1%D0%8F%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image


 

 




Гласувай:
4
0



1. get - Ако ми позволите с още два думи да ...
28.04.2020 14:38
Ако ми позволите с още два думи да допълня, БЪЛГАРСКИЯТ речник, на АНТИЧНИТЕ МАКЕДОНЦИ - на професор Г. Ценов?

1.
Първата е ФАЛАНГА ... дума идваща да каже определен тип "боец носещ дълго копие"(сариса) и наречен така ПОРАДИ СПЕЦИФИКАТА - ЧЕ?
Че долният край на копието СЕ ПРИТИСКАЛО (застопорявало към земята) С ПАЛЦИТЕ(пръстите на крака, на латинско ПОЛЕС/палец(и) ... на български същото: "палец") в бойно положение ... за разлика от другите ВОЙНИ ФАЛАНГИСТИ?
2.
Отново С ТЕЖКО ВЪОРЪЖЕНИЕ войни от ФАЛАНГАТА - наричани (х)ОПЛИТИ?
Името им идвало от ДОПЪЛНИТЕЛНО НОСЕНИЯ (за разлика от македонските "фалангисти-пръстари-палчари:)) ЩИТ?
Същият се е наричал така ПОРАДИ СПЕЦИФИЧНАТА МУ ФОРМА - в старо-гръцки извори (с изписване) (х)ОПЛИТ/д ... поради специфичната му ОБЛА/ОВАЛ(на)/ - форма .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 433509
Постинги: 256
Коментари: 385
Гласове: 1389
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31