Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2020 11:35 - Някои трако-български личности и имена на градове
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1679 Коментари: 11 Гласове:
3

Последна промяна: 02.09.2020 18:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
            Д. Дечев в своята „Beitrag zu den slawisch-thrakischen Sprachbeziehungen“ в „Zeitschrift fьr slawische Philologie“, Bd. IV, Heft 3/4, S. 377 ff. е показал убедително, че тракийската дума порис или порус съответства на славянската бор-ис. Например имената Mucaporis и Μουκα-βορις и Μουκα-βουρις са поставени едно до друго. След това се прави връзка между тракийските Δαλη-πορις и Δαλε-πορις със славянските лични имена Далибор, Далебор, Далабор далекобоец, Τηλε-μαχος. Хърватския цар Бор-на (Annales Regni Francorum a. 819) гърците записват като Πορνα.

            Че промяната на п и б е една особеност на българския език, вече казахме на стр. 237. Тук само ще добавим, че наред със старобългарското борь, битка, сражение стои и старобългарското пора, битка, сражение. Вследствие на това в славянския се намира боже-пор, божа война, вместо боже-бор (Дечев). Значи, славянската дума за  воювам, отбранявам започва един път с п, а друг път с б. След като установихме това, то е съвсем естествено тракийските имена Парис, Поринис да не са нищо друго освен славянските имена Борис, Борин, Борен. Същото е и със звука о, който се среща и като а. Славянското борь е във връзка със старобългарското брань, война, отбрана, руското бранити, отбранявам, защитавам, бг. брана, защитавам, отблъсквам; сравни с бг. боря, но съ-барям и миналото време съ-борих. Според това смеем да кажем, че пор-бор и пар-бар са синоними. Имайки предвид това, то ние смеем да направим връзка между имената на троянския герой Приамовия син Парис и българското Борис. Че троянското Парис е българското Борис, може да се види и от превода на това име на гръцки. Парис се нарича от гърците Αλεξ-ανδρος, отбиващ мъжете. Гръцкото αλεξω е верен превод на българското бор- или пар-, отбранявам, боря се. Изразяват ли троянците това понятие с Парис, което гърците превеждат с Алекс-андрос, то троянците са били българи, защото гръцкото αλεξ- отговаря на българското пар-, бор-. Тук трябва да се спомене, че името Парис не се  появява при гърците, а при готите-гети. Йордановият прародител се е казвал Париа (Get. L, 266).  (246) Също така името Alexandras, макар и гръцка дума, не се среща при гърците. Това име се е дало първо на троянеца Парис, а след това на различни македонски царе и представлява един превод на българското Парис или Борис. Гърците не са използвали това понятие като лично име. Тази констатация е от голямо значение за националното положение на троянците. Парис, първо, не е бил грък, защото неговото име е трябвало да бъде преведено на гръцки, за да бъде разбрано от гърците, и второ, е бил един трак-българин, защото неговото име може да се разбере само чрез българския език.

            При фригийците в Мала Азия са установени и следните думи: дада, дуда, мама, нана, тата, ата, кака, лала (H. Hirt I, 63). Българите употребяват и до днес тези думи.  Например българинът или българката наричат и днес най-старата сестра дада или кака, както и най-стария брат бат-(й)о или бачо. В руския думата дада днес се казва дядя (чичо). Нана означава леля, мома младо момиче, мама майка, ата, тата баща. Българинът нарича по-стария брат и лало. След това българинът нарича своята леля освен нана и тета лола, а баба си баба. Това не са заемки от друг език, както например смята Хирт, а твърди понятия. Според българските обичаи не е учтиво да се заговорва по-стария брат или по-старата сестра на име. Само слугите се наричат по име. Немската дума Tante стои в етимологична връзка с българската тета (леля) = деда, дада. Дуда е и женско лично име. След като тези фригийски думи се намират в българския, то това доказва, че фригите са предци на българите.

            Пергам (Pergamus) се е наричала крепостта на Троя, която е била защитавана от троянците. Това е едно тракийско име, защото то се среща само сред тракийските народи. Така се е наричала столицата на троянските мизи Pergamus, която днес се нарича Bergama. Херодот споменава един град Пергам при траките от Пиерия[1], а Птолемей при бистоните. Гърците превеждат думата пергамус с височина, възвишение: Πέργαμον παν το υψελόν, ή αχρόπολι  (Jones Lex., Tomaschek II, 17). Следователно пергамус означава връх и стои в етимологична връзка със старобългарското брегъ, рус. берегъ, връх. Тъй като думата Пергамус се обяснява само с българския език, то ние смеем, както и името Парис, да я смятаме за една българска дума.

            Троянците са живеели на азиатския бряг на Хелеспонта. Че и на отсамната страна на Хелеспонта, на полуостров Херсон, е живеело същото племе, е един твърдо установен факт. По времето (247) на цар Miltiades (518 v. Chr.) царят на Херсон е носил българското име Орол, Орел (виж стр. 241/2). Херодот споменава и едно друго българско име. Той разказва (I, 14), че фригийците, главният народ на Троя, са имали един цар на име Гордиас. Според Малала (431/2) и Теофан (135) хунският или българският цар, който е управлявал по времето на император Юстиниан I на Босфора, е носил името Гордас (Γορδας). Гордия (Γορδία) се нарича според Теофан (стр. 253 и258) и сестрата на император Маврикий, който е бил тракиец. От това се вижда, че от времето на Херодот до времето на Юстиниан I в Тракия живее един и същ народ. Херодот споменава лидийско-мизийското име Kandaules (Κανδαύλης, I, 8), а Йордан (L, 266) аланския цар Candac, а Прокопий (Bg. IV, 19) царя на утигурите Sandil, етимологично са едно и също име.

            От особено значение е, че името фриги-бриги е една българска дума. Бриги е свързано със западнобългарското бръго, източнобългарското бръзо, бърз, пръгавъ, бърз, пръкамъ, летя. Теофан (стр. 447) нарича страната на бригите Βερζιτία, т.е. страна на бръзити, или на пъргавите, разтропаните. В „Легендата за свети Димитър Солунски“ (Tougard, § 37, стр. 18) те се наричат Berzeti, Βερζητοί, а при Симоката (виж стр. 138) Barselt. Страбон ги нарича Berekynter и ги идентифицира с фригийците: Οί δε Βερέκυντες Φρυγων τι ψυλον και άπλως οί Φρύγες (469, 12). Тъй като обаче бригите са идентифицирани с фригите, то е очевидно, че вместо бриги се казва берекинти, т.е. берзити и се мислят днешните македонски бръзаци.

            След това Страбон повтаря Херодотовата мисъл, че азиатските фриги са изселилите се от Европа бриги по следния начин:

„Тъй като лидиецът Ксантус твърди,че фригите се били преселили след Троянската война от Европа и от лявата страна на Понта и Скамдриус ги бил завел там от берекинтите и от асканите.“[2]

Значи, фригите са тръгнали от страната на берекинтите към Азия. С това бригите биват наричани и берекинти, защото според другите данни на Херодот и Страбон фригите, преди да заминат за Азия, са живеели  в Македония, в страната на бригите. Когато Херодот казва, че когато бригите се прехвърлили в Азия, са си променили името на фриги, то ние не бива да вземаме това буквално, защото е необяснимо по какъв повод бригите биха променили началната съгласна на името си от б във ф. Тук ние имаме работа с едно не нарочно променяне, а с един редовен езиков процес. Гъркът произнася  (248) българското б като ф. Така напр. гр. φέρω старобг. бера, гр. φυγή старобългарското бегание и т.н. Според този закон гърците са произнасяли българското бриги като фриги. Така може да се установи, че днешните българи бръзаци са директни наследници на старите бриги-фриги и че фригите, главният народ на Троя, са били от български произход. Тук принадлежат и имената на тракийския войник Βρίγων и Βρίζενις, на дъщерята на Ziakatralis (Tomasch. II, 17). Омир споменава един тракийски певец на име Thamyris (Θάμυρις, Il. 2, 595), а Херодот знае за една масагетска царица на име Tomyris (Τόμυρις, I, 205). Йордан означава Томирис като една готско-гетска царица и я записва Thomyris и Thomiris. Ние имаме тук името на тракийския певец, предадено ни от Омир, само че с тази разлика, че а е станало по-късно о, една промяна, която е характерна за българския език, както беше разяснено по-преди. Това име се среща и по-късно при готското име Theodomir (Jord G. LII. 270). Според закона за преминаване на гръцкия Tenues в славянския към Mediae е съвсем правилно Thamyr- да стане на славянски дomir. Освен това имена, завършващи на –мир, са винаги славянски имена, така че ние и от тази гледна точка трябва да считаме за българин тракиеца Thamyris. Много интересно е и тракийското име Kotys. Един Kotys е бил цар на сапаерите, един друг - цар на одрисите (Str. 556, 331, fr. 48). Други автори споменават един тракийски цар на име Kothel (Satyrus ap. Athen. XIII, 5 p. 557d), когото Йордан (Get. X) нарича Gothil и Gudila. А в „Житието на св. Методий” (VIII) става дума за един славянски княз в Панония на име Коцел, когото Константин Багрянородни (Konst. Porphyrog., de adm. imp. 145) нарича Kotzil, Κοτζίλις. С това се доказва, че името на славянския княз Коцел е едно гетско име, и обратното, че гетските имена Котис, Котел, Гудил са славянски имена.

Херодот (VII, 22) и Тукидид (IV, 109) споменават на Атос един град Thyssos (Θύσσος), което се среща отново в името Thyssa-getae, Θυσσα-γέται (Her. IV, 123). Същото е и с името Singus, отново на Егейско море в Македония (Strab. 330, fr. 31), и Singi-dunum, днес Белград.

            Херодот споменава и един град Тиродица в страната на перинтите. За да докара храни, персийският цар Ксеркс строи един мост над река Стримон. След това той изпратил хора, едни към Тиродица в страната на перинтите, а други към Македония и т.н.[3]

Перин се нарича днес планината, преминаваща източно от река Стримон, Перник е един град в областта на изворите на Стримон, недалеч от (249) Сардика (София). Самата река Стримон извира от планината Витоша при София. Съществуват свидетелства, от които се вижда, че перинтите са живеели по протежение на река Стримон и че тяхното племе е обитавало и платото на Сардика. Персийците е трябвало да преминат над Стримон, за да достигнат в страната на перинтците.

            Сега, къде се е намирала Tyrodiza?

            Днешната София се е наричала в началото на Средновековието Сардика и Сердика. В старобългарската литература е записана под името Средьць (собствено ср(й)адьсь). В Сре-дьц-ь ние имаме окончанията -дик и -диц на тракийските имена на градове, което се среща и в Tyro-diz-a. Чрез еднаквите окончания Tyrodiza много лесно се свързва със Средьць. Разликата в тези думи се състои само в първите срички, които трябва да бъдат изследвани дали те изразяват различни понятия, или са етимологично сродни думи, имащи еднакъв смисъл. Разликата се състои само в това, че едната дума започва с т, а другата със с. И двете са дентални, едната е Tenuis, а другата Spirans. Това са различни изговаряния на една и съща дума, тъй като византийският император Василий II нарича Средьць Triaditza (Τριάδιτζα) (ErlaЯ vom Jahre 1020 ьber Bulgarien Byz. Zeitschrift Bd. II, S. 42/3). Това значи, че с в ср(й)адьсь се е произнасяло по-рано като т (Triadic) и че това е  Херодотовата  Тyroditza.

Сердика [лат. sera (резе на врата), фр. serrer (окръжавам)] се намира в средата на едно плато, което е обкръжено от венец от планини, и както изглежда, е получила името си от това, тъй като на старопруски ограда се нарича sardis, сродно с литовското zafdis (розова градина), gardas (ограда, препятствие), гот. gards (двор, къща) и старобългарското градъ (крепост, укрепен град) и гръдь (гръден кош).

            Понятието твърд се изразява на старобг. с думата твръ-дъ, а понятието крепост  с думата твръ-дини, твръ-дица и това е и Τυρо-διζα.

            Тъй като понякога т се променя на с, като напр. τίθημι, старобг.

седа (седя), гр. Τυρός (сирене), старобг. сиръ (сирене) и тваро-гъ (сгъстено мляко), така и тук Тиродица е станало Сриадец. От всичко излиза, че Херодотовата Tyro-diza е българската Твръ-дица, т.е. това е една българска дума и това идва да ни каже, че Херодотовите българи са живеели на река Струма и в планината Витоша. Във Витиня се споменава град Дра-дица (Δρα-διζα, συγγένεια Δραδι-ζανων), Tomaschek II, 73), след това Τυρι-στατα (Tom. 75) и българската крепост в Македония Τυρισσα (Tom. 75).

Интересно тук е обстоятелството, че Сардика се записва и като Сердика, с което се доказва разликата в българските диалекти. Главната разлика между източно- (250) и западнобългарския е, че в източнобългарския западнобългарското е в корените първо се е изразявало с а, а по-късно с я. Така западният българин казва млеко, а и млако, а източният българин йотира а-то и казва мляко. Сравни тук със западнобг. седамъ, рус. садити, източнобг. сядамъ; бг. пет, чешки пат, рус. пят. Според закона на българския език Сердика е известна и като Сардика и Триадица. Според тази особеност на българския език ние четем на българските епиграфски паметници, че българските царе са се титулували ту като κανες (Маломир), ту като κανας (Омуртаг). Канез и каназ е старобългарското кънезъ, което според българските диалекти се пише ту като к(ъ)нез, ту като к(ъ)наз, рус. княз. Следователно тези разлики в диалектите са стари и показват, че промените между Сардика и Сердика са знак на българските диалектни разлики, така че ние и от тази гледна точка трябва да смятаме Сардика като българска дума.

Докато ние чрез такива свидетелства можем да заключаваме косвено, че Тракия е населявана от българи, то Прокопий между другото споменава замъка Бугарама в областта на Сардика, където самото име на българите бива изразено. Замъкът Бугарама се е намирал южно от Сардика (София), където днес се намира село Вакарел (виж стр. 25).

Прокопий споменава в областта на Бугарама също и мястото Брегедава, Бор-брега и др. (Βουγαραμα, Βρεγεδαβα, Βορβρεγα и др., de aed. IV, 4, 31) и малко по-нататък в областта на Ниш Миларека (Μιλλαρεκα, Procop. de aed. IV.) Това са български думи. От планината Хемус между Сардика и Ниш извира река Цибрица, която старите автори наричат Kebros, Kiabros, Kiambros (Κεβρος, Κιαβρος, Κιαμβρος). Както на Kebros и Kiabros така и на Σαβιροι (Prise. 158) и Σεβερεις (Theoph. 359) разпознаваме българските диалектни разлики.

Страбон нарича кебрените тракийци (οι Κεβρηνιοι Θρακες, 591, 21), като той по-нататък (596, 33) ги означава като троянски народ.

            Много интересно е и името Βραρ-κεδον в окръг Ниш (Proc., aed. IV, 4, ed. Haury p. 122). Brar = старобг. братръ (брат) ; kendo = старобг. чедо (дете). Brar-kedon означава следователно „братско дете“. Следователно всички имена с наставка -kent са българки имена. Например Βουρ-κεντιος Βεσσος το γενος (Proc. II, 26). Също така Mar(i)-kentios, Rabokentus, Tri-kentus и др. (Tomaschek II, 2, S. 46). Важно е също името на мястото Βρατζιστα, днеска Враца, след това Stramentia (Στραμεντια) (Proc. de aed. IV, 4). Това е българското стръмно и Bredд (Βρεδαι) (Proc. de aed.IV, H, 122) е българското бродъ (πορος) (планински път или проход), Berzana (бързата) в Дардания (Proc. de aed. IV, 4), Bylazora (бяла зора, бял изгрев), на Axios, споменато още при Полибий (V, 97). (251)

Днешният български град Пловдив се е наричал в миналото Пулпудева; той е престроен от император Филип Араб (244-249) и поради това е бил наречен Philippopolis (Jordan., Romana 37). От това време, тоест от 245 г. този град се нарича в гръцките и латинските хроники само Philippopolis. Българите обаче са запазили старото име, тъй като Пловдив е старото Пулпудева; само че променливата пред гласната е отделена. Ако българите-славяни са дошли в Тракия едва през седмото столетие след Христа, както се преподава днес, то те биха взели официално името Philippopolis. Тъй като те обаче наричат този град Пловдив, то това показва, че те са живели в този град преди неговото преименуване[4]. Същото е и с името Цари-град (Цезар-град), който е възникнал още през четвъртото столетие, когато управлявали цезарите. Това не е заета дума, защото гърците не са наричали никога Константинопол Цезарополис.

            Страбон съобщава, че град Месембрия на егейския бряг на Тракия, източно от днешната Кавала, по-рано се е наричал Менебриа, град на Менас, който е построил този град, тъй като бриа означава на тракийски език град[5]. Значението на бриа изложихме на стр. 203. Тук само ще споменем, че първите две срички в Менебриа представят старобългарския родителен падеж. Страбон превежда съвсем правилно тази дума, като казва, че Месембриа означава „град на Менас“. Същото е със Селимбриа, тъй като Страбон продължава: „както се е наричал и градът на Селис Селимбриа и както Аенус някога се е наричал Поли(м)брия“.[6] Също и тук имаме един не гръцки, а български родителен падеж. Българските имена не завършват в родителен падеж само на е, но и на ен и ин, напр. западният българин казва Петр-ин, Стоян-ин, т.е. на Петър, на Стоян и т.н. След това българинът казва дърв-ен стол, вин-ен оцет, свил-ен плат (копринен плат) и т.н. Вследствие на това градът на Селис се нарича Селим- (Селин)-бриа. Много по-важно е, че Аенус се е наричал в миналото Полтимбиа, защото полт, русс. болото, бг. блато, една българска дума. Църковният историк Сократ (V в.) записва този град Plotinupols (Πλωτινουπολις, VII, 36, 17). Тук според закона на старобългарския неустойчивият звук е излязъл преди гласната, какъвто е и случаят с Pulpi-deva (Pulpideva = Plovdiv). Plotin-polis, значи е Blaten- или (252) Блатин - (блато)-град. Плотинополис се е намирал в блатата на Марица. Златоустий споменава в едно писмо от Кукуш един готски, т.е. гетски епископ на име Унила. Това е една българска дума, старобг. унилъ значи безгрижен.

            Измежду одриските царе Страбон споменава един на име Бери-садес (Βηρισάδης, Str. 33r. fr. 48). Това е една типична българска дума: бер-и е сродно с гръцкото φέρω и означава събирам (реколтата)[7]. Сад е старобг. садъ (семе, урожай). Берисад означава следователно „събирач на урожая, на реколтата“, също както и Берислав означава „събирач-слава“. Може да се преведе и с носител на реколтата и на славата. Тук принадлежи и името Παιρι-σάδης, Παρι-σάδης от петимата босфорски князе от рода на Спартокъл (Latyscheff II, p. XVIIIff., Tomaschek II, 48). Ketri в името Κετρί-πορις  (бизалтска и синтска династия), Κεδρή-πολις (трак. войник), Κεδρо-πολις (Tomaschek II, 48) е българското четири.

Берисад, Орол, Горд, Парис и др. са безупречни свидетелства за това, че старите траки са предците на днешните българи.

[1] Παραμειψάμενος δέ ό Ξέρξης τήν εiρημένην δεύτερα τούτων παραμείβετο τείχεα τά Πιέρων, των ενί. Φάγρης εστί ούνομα καί ετέρψ Πέργαμος. Herod . VII, 112.

[2] ό μέν γάρ Ξάνθος ό Λυδός μετά τά Τρωικά φησιν έλθείν τούς Φρύγας έκ τής Εύρωπης καί τών άριστερών τοϋ Πόντου, άγαγείν δ" αύτούς Σκαμάνδριον εκ Βερεκύντων καί "Ασκανίας.p. 680, c. 29. Ovid., Ib. 505.

[3] ...προσετέτακτο καί τόν Στρυμόνα ποταμόν ζεύξαντας γεφυρώσαι... οί δέ ές Τυρόδιζαν τήν Περινθων, δέ ές Δορίσκον, δέ ές Ήιόνα τήν έπί Στρυμόνι, δέ ές Μακεδονίην διατεταγμένοι. Herod. VII, 24- 25.

[4] Градът Пулпи-дева се е намирал по-рано на река Марица между няколко издигащи се хълма, където те са били изложени на наводнения, тъй като плов- или плув- е българското плува. Значи, градът е плувал във вода и император Филип го е преместил от низините на хълмовете.

[5] είτα Μεσημβρία. Μεγαρέων άποικος, πρότερον δέ Μενεβρία, οιον Μένα πόλις, τοϋ κτίσαντος Μένα καλουμένου, τής δέ πόλεως βρίας καλουμένης θρακιστί. 319.

[6] ώς καί ή τοϋ Σηλυος πόλις Σηλυμβρία προσηγόρευται, ητε Αινος Πολτυμβρία ποτέ ωνομάζετο. Str. VII, VI, 1, 319.

[7]

Напр. бера круши, ябълки, грозде.
 

ова е извадка от книгата: 

Д-р Ганчо Ценов, Произход на българите и прародината на славяните. Историко-филологическо изследване на историята на тракоилирийци, скити, готи, хуни, келти и др. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven, eine historisch-philologische Untersuchung ьber die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skyten, Goten, Hunnen, Kelten u. a., von Dr. Gantscho Tzenoff, Lektor an der Universitдt Berlin, 1930, Walter de Gruyter & co., превод от немски, Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-10-0. Стр. 392, Цена 30 лв.

https://www.book.store.bg/p244113/proizhod-na-bylgarite-d-r-gancho-cenov.html

https://ciela.com/proizhod-na-balgarite-i-prarodinata-na-slavyanite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=50518#%D0%A0%D1%97%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B7%D0%A1%E2%80%A6%D0%A0%D1%95%D0%A0%D2%91-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D1%97%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D2%91%D0%A0%D1%91%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A1%D0%83%D0%A0%C2%BB%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%86%D0%A1%D0%8F%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5

image
 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image

 

 

 

 




Гласувай:
3
0



1. dobrodan - Poris - пор :) или поря, разпарям:),
02.05.2020 12:56
бор - 1) - нещо със заострен край, за пробиване чрез въртене; 2) бор/бар (о=а) - важен, знатен, "баровец" :)
бер/бир - 1) един, пръв, важен; 2) събирам в едно; името Парис е добро указание към името Борис/Барис, както и днес го произнасят руснаците и си съвпада с барс (господаря на гората) без противоречиви тълкувания.
дядя - дэ́дэ́, озвучена "тата". По-скоро кавказка. Сравни Тетеш - дедец - дедушка...
От "кенто" до "чедо/чадо" доста вода следва да изтече. Иначе Ташкент? Самарканд? Заркент? По-скоро бих търсил първото значение "краен" - янда, the end, ende - това все пак е спорен въпрос.
P. S. Има една дума - "шад" - която кореспондира пряко с нашето "чедо" или "чадо". Значението е същото. Вероятно идва от "садя", "посадя"...
По-късно - "-заде", като Минчо Бейзадето :)...
цитирай
2. get - До 1. dobrodan - Добродане, покрай теб ЩЕ НАМРАЗЯ ФИЛИЛОГИЯ И НАЙ-ВЕЧЕ ЕТИМОЛОГИЯ И СЕМАНТИКА :)) !
02.05.2020 19:23
- Питах и продължава чудейки се - да те питам:
СЛЕД КАТО НЕ ЗНАЕШ НИКОЙ ОТ ТЮРКСКИТЕ ЕЗИЦИ ... ПРОДЪЛЖАВАШ, ДА ПРАВИШ СЕМАНТИЧНО-АНАЛИТИЧЕН АНАЛИЗ НА СЪЩИТЕ - ПИШЕЙКИ НЕЩА КАТО ...?
dobrodan написа:

бер/бир - 1) един, пръв, важен; 2) събирам в едно; името Парис е добро указание към името Борис/Барис, както и днес го произнасят руснаците и си съвпада с барс (господаря на гората) без противоречиви тълкувания.


- оТ КОЙ ЕЗИК, ТУРСКИ - ЦИТИРАШ тази ДУМА: БЕР ? ... пък после КАК СВЪРЗВАШ, тУрското БИР-ЕДНО, с европейскОто ПРЪВ-ПРАВ-ФЪРСТ ? ... Та от там ДОКУМЕНТИРАНОТО ОЩЕ ОТ ВРЕМЕНА НА ОМИР ... АлексАндрос = Борис с гръчки формант/изписване ПАРИС ... налично и при арабите от близък изток във формата ФАРЕС ... смислово, БОРЕЦ, БАРОН-РИЦАР ... в Испанския след реконкистата се среща под формата "АлВ/барес" ? ... и те ли от ТЮРКО-ТАТАРСКИ са си заели тези думички ? :)))

ВТОРОТО: - Велико "откритие" "БЕЙЗАД-ето" ... е марганализирана и българизирана, поради окончанието "-ето"! ФОРМА НА НАличното и в момента, турско лично Име: "Баязид" ... идващо от АРАБСКОТО, през персийски: "Абу+Язид" = Баща(на)Язид ... самата част: "ЯЗИД" има значение в арабски "Превъзходен/Блестящ с юначност"!

ТРЕТОТО:
dobrodan написа:
дядя - озвучена "тата"
:))) ТИТКА-ТЕТКА-ЦИЦКА са все от едно и също СЕМАНТИЧНО В МНОГО ЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИЦИ - ГНЕЗДО ... Със значение МЛЕЧНА ЖЛЕЗА=ЦИЦА ... от там примерно е и в немски съсъ значение ЛЕЛЯ - думата: ТАНТЕ-ТЕТКА-ТЬОТЯ?

Добродане - ЦИЦАШ ОТРОВНО МЛЯКО - ОТ ГРЕШНАта ЦИЦКА :)) ... та и нас, предлагаш да пием от същото :((( !
цитирай
3. dobrodan - Гете :), в кой от тюркските езици
02.05.2020 20:27
бир/бер не означава един или пръв?
Все си мисля, че прегласи на Б в М, Ф и потъмняването на тоя звук в П точно теб не би следвало да затруднят ?!
-заде. В переводе с персидского означает «рожденный, происходивший» . Фамилия происходит от глагола «zaidən» (заиден) , добавлением суффикса к имени отца или деда: Ельчин-заде, Ульви-заде, Фарид-заде и т. д.
...
Тюркские титулы и личные имена - Языки Евразии ...forum-eurasica › topic › 1821-тю...
Mar 22, 2006 - /высшие титулы в каганате - ябгу, шад и эльтебер принадлежали ... Связывать слово хан с тюркским кан (кровь) очень традиционная ...

По въпроса как всичко ?! е заимствано от ирано-согдийско-бактрийско-кушански езици на тоя свят (не думай?) има къде да четеш, Гете.
Алпар не е тюркска дума :), да.
Интересно думата Барон от циганите ли я заимства светът? Не знам в някой индоевропейски език (може и да има, не визирам иврит) корен "бар" със значение важен, голям, богат, силен и т. н. ?
Гете.....обсъждаме думата "ДЯДО", не "тита" и прозводните й. Аз тати и дядо не съм ги виждал да кърмят (боже, какви ги говоря...)?
Здраве да е.


цитирай
4. get - До 3. dobrodan - Poris - пор :) или поря, разпарям:) ОТГОВОР: Просто "не знам" - как от ПОР ... ?
02.05.2020 21:07
dobrodan написа:
бир/бер не означава един или пръв?

Гете.....обсъждаме думата "ДЯДО", не "тита" и прозводните й. Аз тати и дядо не съм ги виждал да кърмят (боже, какви ги говоря...)?
Здраве да е.




... стигна до ДЯДО - до ... б/паща-пази-храни-пасти ... пащу-пущу-пущуни - при наследниците на ЦЕНТРАЛНО АЗИАТСКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ(езиково) ... согдийци, кушани и ефтал ?

- Барон ... при циганският ... по-точно ТЕЗИ КОИТО ГОВОРЯТ - на индо-арийски наречия ида точно това да каже БЛАГОРОДЕН ... знатен! В тюркските го има - ама, нТц !!

Какво искаш да кажеш със -ЗАДЕ-то си? Че името следва да го разложиш на "Бая+Заде" ли ... след като ТУРСКИ ЛИНГВИСТИ ОБЯСНЯВАТ ПРОИЗХОДА И СМИСЪЛА В ИМЕТО Баязид ... срещано и във формата Бейзад?
- Ако ПРИЕМА, УСЛОВНО ДОРИ ... твърдението ти, че ЗАДЕ е ВТОРА ФОРМИРАЩА ЧАСТИЦА В ИМЕНАТА Баязид или Бейзад - тогава БЕЗ ДА СЕ ОБЪРКВАШ С ПОБЪЛГАРЕНАТА МУ(ИМ) ФОРМА - от постфикса -ЕТО!

И двете имане би следвало да са с ПРОИЗНОШЕНИЕ - ОТ ВИДА:
- Бая+Заде или ...
- Бей+Заде. Отделно персийското ЗАДЕ отговаря смислово на нашето -Ов; Ев ... тоест СИН - на - Някой? ... примерно Осман-заде, Ибрям-заде ... !
- Аннадънму?

П.П.
Ако не ми вярваш в написаното в първият и сегашният ми пост ... питай някой "българин" от Татарсан - какво означава името Баязит(д) ... и ще САМ ЩЕ СЕ УБЕДИШ ... по отношение на това, КОЕТО ТИ ДАВАМ В АРАБСКАТА МУ ЕТИМОЛОГИЯ ... за "ЯЗИД" - ПРЕВЪЗХОДЕН/ждащ ... Юнак с други думи ... Ал"Б/П/Ф/арес ... в именната традиция на арабате от Магреба ?
цитирай
5. dobrodan - И така, с "кенто" ли се родее повече думата "чедо" или с думите
03.05.2020 00:16
"шад" и "-заде"? (чадо)...
Казваш, барините са цигани? :):):) Мисля, че са допълнително взели езика (пратюркския), но явно е станало доста рано. Баринтай, Баринджар....Берендей.
" Минчо Бейзадето" го дадох просто като лесен за досещане пример за наличието на -заде, май трябваше задник да напиша?
Думата "пор" в нашия език звучи така, в украинския защо е хорь?
Нали се разбрахме не да си вярваме, а да мислим и ако можем, да стигнем до краен резултат. Ето, човекът твърди, че тези думи са тракийски (по Ганчо Ценов), аз твърдя, че не са?
цитирай
6. get - До 5. dobrodan - Преходът на ШИПЯЩИ СЪГЛАСНИ през различните палаталазации В ПОТО-ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЕЗИК и производни му ... като ?
03.05.2020 10:11
dobrodan написа:
"шад" и "-заде"? (чадо)...
Казваш, барините са цигани? :):):) Мисля, че са допълнително взели езика (пратюркския), но явно е станало доста рано. Баринтай, Баринджар....Берендей.
" Минчо Бейзадето" го дадох просто като лесен за досещане пример за наличието на -заде, май трябваше задник да напиша?
Думата "пор" в нашия език звучи така, в украинския защо е хорь?
Нали се разбрахме не да си вярваме, а да мислим и ако можем, да стигнем до краен резултат. Ето, човекът твърди, че тези думи са тракийски (по Ганчо Ценов), аз твърдя, че не са?


... в разглежданото: ЗаДе и Че(н)до ... СА СИ НАПЪЛНО НА МЯСТО с корелации, към РАЖДАЩОТО ... на латински: ГЕН, на български: ЖЕН са си НАПЪЛНО НА МЯСТО ... ?
- Повтаряйки се - акцентирам, ПРЕХОД: Ж-Ш-Ч-З = ПРИСЪЩО КАЧЕСТВО ЗА ПРЕХОД ФОНЕТИЧЕН В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЕЗИЦИ !!! За разлика от ТЮРКСКИТЕ форми на думата за <<европейските&ЖЕНА-ЖЪНА-ЗЕНА-ГЕНА ... та дори ГАНА>> - КОИТО В ТУРСКОТО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО ... звучат ? Давам само формантите ЗА ЖЕНА в/на ТЮРКСКИ?
- кАДЫН, БАЫН, КААРЫ ... да ми кажеш, че тези три морфи/лексикални единици - са дали ПРОИЗВОДНАТА ОТ ПЕРСИЙСКОТО "ЗАДЕ" ... произнасяно при ТЮРКИТЕ: ШАД - най-малкото е несириозно ?!


Потретвайки се - пояснявам?
- Заде (фарси) и "Чен(т/д/к)о" (бг.) - най-вероятно ПРОИЗЛИЗАТ от коренова, която и в момента е продуктивна в българския език?! Звучаща/ла е близко до ГЕН/ЖЕН/ЖЪН ... а прехода в персийското "З"аде" - е не само напълно допусим, но и ЧЕСТО СРЕЩАН В ГРУПАТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ... за РАЗЛИКА ОТ ТЮРКСКИТЕ - ЕЗИЦИ ?!!

Съжалявам, че разочаровах ОЧАКВАНИЯТА ТИ - в обясненията за ОБЩНОСТ НА: Шад-Зад(е)-Чедо :))) ?
- Турската "шад" - не е тюркска а ПЕРСИЙСКА И ЗАЕТА В ТЮРКСКИЯ - ОТ НЯКОЙ ОТ ГОВОРЕНИТЕ ТАМ ... ЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИЦИ ?!

П.П.
Разбирам разочарованието ти - Но това не ти дава правото, да ставаш циничен ?!
П.П.П.
"По/арис" ... е дала в БЪЛГАРСКИ "Борис" - смислово е БОРЕЦ-ЮНАК ... в този смисъл е и АРАБАСКАТА ФОРМА ... от средновековие със смисъл БАРОН=ФАРЕС=БОРЕЦ ... пехливан :)) ?! ... а не някакви твои измислици през "турски" за "Язовци", "Борове" или други "рисове" под вида им на БАРСОВЕ :))) ?!

- Над 90% процента от лексиката ни е ИНДО-ЕВРОПЕЙСКА ... а не някакъв тюрлю-тюрко-татаро-слявански ГЮВЕЧ ... Както е в твоите представи ... за съжаление !
цитирай
7. dobrodan - Гете... извинявай, но според теб каква е вероятната причина за
03.05.2020 11:17
палатализациите с преходите на шипящите съгласни, любопитен съм да зная?
По-горе не съм споменавал ВСИЧКИТЕ ДУМИ ДА СА тюркски.
Защо трябва да ги определим като тракийски?
Кое предизвиква всичките езикови промени в европейския тракийски език - отпадането на носовките, падежите, прегласите, появата на задноопределителен член, звуци Ж, Ъ?
цитирай
8. get - До 7. dobrodan - Първо, освободи се от НАЛОЖЕНИТЕ НИ ОТ (на)УЧЕНИТЕ - ПОНЯТИЯ, КАТО "ТРАКИЙЦИ" ... "народ" и ЕЗИК ?!
03.05.2020 13:24
dobrodan написа:
каква е вероятната причина за палатализациите с преходите на шипящите съгласни, любопитен съм да зная?
По-горе не съм споменавал ВСИЧКИТЕ ДУМИ ДА СА тюркски.
Защо трябва да ги определим като тракийски?
...


- Говорим за ЕЗИЦИ ... ЕЗИЦИ РОДСТВЕНИ ПОМЕЖДУ СИ ... и явяващи се членове на ПО-ГОЛЕМИ ЕЗИКОВИ СЕМЕЙСТВА: А) ПРОТО-ЕВРОПЕЙСКО и Б) ПРОТО-ТЮРКСКИ ?!

- По отношение на ВТОРОТО ... Цитат-dobrodan :"каква е вероятната причина за палатализациите с преходите на шипящите съгласни, любопитен съм да зная?"

Първо - прочети коментарите ми С КОИТО ПОСОЧВАМ, КОЙ, гръцкия или някакъв друг ПРОТО-ЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИК е по-старият от ТУК - В ПОСТА НА ЩАПАРОВ - ОЗАГЛАВЕН:
"ЦАР МАКЕДОН БИЛ АФРИКАНСКИ РОДНИНА НА ЦАР ЕЛИН И НАПАДАЛ ЕВРОПА ЗАЕДНО С ГЪРЦИТЕ"

- Примера с ДУМАТА "КИНТОС" - дума с поява и съществувание, поне от ПРЕДИ ПЕТ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ... и ДО МОМЕНТА НАЛИЧНА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ... ЛИПСКВАЩА в ГРЪЦКИ от КОЙТО БИ СЛЕДВАЛО ДА ПРОИЗХОЖДА, според МАСТИТЕ УЧЕНИ ... писали ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД от ОМЕСВАНЕТО НА ДВА НАРОДА: а) "руснаци-ПОД-ВИДА:СЛАВЯНИ" ... и б) тюрки - под ВИДА НА "ПРАБЪЛГАРИ от ВОЛГА ... където те "отишли след като мигрирали" от Хиндукуш и Памир ?!

- А за това, което ме питаш?
dobrodan написа:
Кое предизвиква всичките езикови промени в европейския тракийски език - отпадането на носовките, падежите, прегласите, появата на задноопределителен член, звуци Ж, Ъ?


- Омесваш РАЗЛИЧНИ ФАКТИ-ТРАНФОРМАЦИИ В БЛИЗО ПЕТ-ХИЛЯДОЛЕТЕН ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕ НА ЕЗИКА НИ - ЗА КОЕТО, МИСЛЯ ОЩЕ ТИ Е РАНО ДА ... РАЗБЕРЕШ ?

- Елементарен ПРИМЕР С "РАЗПАДАНЕ НА ПАДЕЖНА СИСТЕМА" ... подобна имаме В ГРЪЦКИЯ И ДОКАЗАНО, СЪС СТАРА ИСТОРИЯ от ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЕЗИЦИ ?! Бил е с ОСЕМ ПАДЕЖА ... в МОМЕНТА да кажем ЧЕТИРИ ... Трабвяли са му близо ЧЕТИРИ ХИЛЯДОЛЕТИЯ ПРИ ТРАСФОРМАЦИЯТА от ПАДЕЖНО-ОПИСАТЕЛЕН ... да се обърне, донякъде в БЕЗПАДЕЖНО-АНАЛИТИЧЕН!
При БЪЛГАРСКИЯ БЕЗПАДЕЖЕН и АНАЛИТЕЧЕН ... ТАЗИ ПОМЯНА е станала ЗА КОЛКО СТОЛЕТИЯ или ХИЛЯДОЛЕТИЯ - СПОРЕД ТЕБ ?
цитирай
9. dobrodan - Мисля, че такова схващане за загубване на падежите в един език не е точно гаранция за дълбоката древност на езика
03.05.2020 19:31
и се надявам да си спомниш, че този въпрос го обсъдихме веднъж. Моето мнение е, че езикът губи падежите си не толкова с времето - защото на Север фините май имат 20 на брой, колкото при смесване на хора, говорещи различни езици, като италианския и английския език са добър аргумент в моя полза. Т. нар. старобългарски е падежен език, нали?
Добре, ще чакам да му дойде времето (дано стигнат 800 дни:). При идването си на Балканите бъдещите гърци се сблъскват и с европейски, и с недотам европейски език. Ако правилно помня, неевропейският заминава за Апенините :).
Засега ще си отдам времето на преводите :), че вече ще ми е малко кът, нали няма карантина. Което означава, че ще има и по-малко коментари от моя страна :).
Нека да сме живи, че някои здрави си отидоха вече :(.
цитирай
10. get - До 9. dobrodan - Не си спомням РАЗУМНИ АРГУМЕНТИ, досежно КАК ЕДИН ПАДЕЖЕН - СТАВА АНАЛИТИЧНО-БЕЗПАДЕЖЕН?
03.05.2020 20:54
dobrodan написа:
и се надявам да си спомниш, че този въпрос го обсъдихме веднъж. Моето мнение е, че езикът губи падежите си не толкова с времето - защото на Север фините май имат 20 на брой, колкото при смесване на хора, говорещи различни езици, като италианския и английския език са добър аргумент в моя полза. Т. нар. старобългарски е падежен език, нали?
Добре, ще чакам да му дойде времето (дано стигнат 800 дни:). При идването си на Балканите бъдещите гърци се сблъскват и с европейски, и с недотам европейски език. Ако правилно помня, неевропейският заминава за Апенините :).
Засега ще си отдам времето на преводите :), че вече ще ми е малко кът, нали няма карантина. Което означава, че ще има и по-малко коментари от моя страна :).
Нека да сме живи, че някои здрави си отидоха вече :(.


- Английски и италиански са БЕЗПАДЕЖНИ АНАЛИТИЧНИ ЕЗИЦИ!
- С фино-угърските ПАДЕЖНИ ЕЗИЦИ ... Именно, са потвърждава ПРАВИЛНОСТТА В ТОВА, КОЕТО ТВЪРДЯ?!
- Това, което в момента НИ Е ИЗЕСТНО И ГО ИЗКАРВАТ "СЛАВЯНИ" по силата на УЗУРПИРАНОТО ОТ ТЯХ ИМЕ "РУСИ" - са хора?
- Предците на които, преди пет до шест поколения СА БИЛИ, ФИНИ ИЛИ УГРИ - преминали НА НАЛОЖЕНИЯТ ИМ ЛИТЕРАТУРЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (канонично-литургичен) и КОИТО ИМЕННО, В СТАРАНИЕТО СИ ДА ПРИКРИЯТ ТОЗИ ФАКТ - т-в-ъ-р-д-я-т(!!), че НАЙ-СТАРАТА И ГОВОРЕНА, ЕЗИКОВА ФОРМА-ОСНОВА ПО ТЕХНИТЕ ЗЕМИ ... била НЕ-БЪЛГАРСКАТА а СЛАВЯНСКО-ЦЪРКОВНА :))) ?! ... тя и явяваща се БАЗА НА СЪВРЕМЕННИЯТ ВЕЛИКО-РУСКИ ЕЗИК!

- Това ОЩЕ ПРЕЗ ОСЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА 19-ти ВЕК ... НЕ САМО ГО Е СЪЗНАЛ - НО ГО Е, И ИЗПЯЛ изключителният български интелектуалец Стоян Михайловск !

- Именно поради ИСТИНАТА КАЗАНА ОТ НЕГО - руските маши в България ЦЕНЗУРИРАХА И ПРОМЕНИХА СЪДЪРЖАНИЕТО НА СТИХА - В КОЙТО ТОЙ СПОМЕНАВА, ЗА ТВЪРДЕНИЯ ОТ МЕН ФАКТ?!!
- Руският (велико) НЕ Е НИЩО ПОВЕЧЕ, ОТ ЛИТЕРАТУРЕН БЪЛГАРСКИ превърнал се в БИТОВ за местното предимно фино-гуръско население в Централна Русия или ... ако щеш в съвременната Руска федерация!
цитирай
11. leonleonovpom2 - Здравейте!
05.05.2020 17:37
Добродан, хубаво ,че споменаваш согдийски, бактрийски и кушански езици Ами те са производни на езика, който са говорели преселниците от Балканите
Согдийската империя е едната част от разпадналата се Македонска империя на Александър !Просъществувала е около 300 години, управлявана е от македонски царе Хронологията и имената им са известни Триста години е достатъчно голям срок ,да наложат езика си там като основен Да не пропусна ,има велико преселение от Балканите към Согдия, по време на съществуването на империята Столицата Согдиана става най- големия град на света След като се разпада, се създават множество княжества Едно от тях е Кушанското То успява да обедини останалите и реално да възстанови Согдийската империя ,но като Кушанска Пак се говори език , европейски Когато тя се разпада ,започва великото преселение или по- точно завръщане
Ако има нещо в тюркските езици, което ти намираш като подобно на Българско и го сочиш като първоизточник, истината може да е само една
То да е взето от някогашните преселници в Средна Азия- там и досега боготворят Българите- знак ,че са различни от местните! Леко променено и ти сега го смяташ за първоизточник
Това са диви ,неграмотни племена, тюркските, вярно упорити и настойчиви, които не могат да бъдат законодатели в език и в култура Това е кауза пердута, по принцип!
Ами виж езикът им- Смесица от всички езици ,с които са имали контакт Азбука- първоначално арабска, после- латинска Нямат собствена!
Къде ще се мерят с нас, носители на една от четирите свещени азбуки- че да ни учат? Невероятно!
Финикийска или сирийска- на Христос, латинска , гръцка и естествено нашата!? Това са , други няма Тук може да има научен обмен!
От тях да се учим, не от тюрките!
Разбери - учители сме ние- другите, особено тюрките- те са ни ученици!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 433545
Постинги: 256
Коментари: 385
Гласове: 1389
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31