Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2020 11:35 - Някои трако-български личности и имена на градове
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 4264 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.08.2021 07:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
            Д. Дечев в своята „Beitrag zu den slawisch-thrakischen Sprachbeziehungen“ в „Zeitschrift fьr slawische Philologie“, Bd. IV, Heft 3/4, S. 377 ff. е показал убедително, че тракийската дума порис или порус съответства на славянската бор-ис. Например имената Mucaporis и Μουκα-βορις и Μουκα-βουρις са поставени едно до друго. След това се прави връзка между тракийските Δαλη-πορις и Δαλε-πορις със славянските лични имена Далибор, Далебор, Далабор далекобоец, Τηλε-μαχος. Хърватския цар Бор-на (Annales Regni Francorum a. 819) гърците записват като Πορνα.

            Че промяната на п и б е една особеност на българския език, вече казахме на стр. 237. Тук само ще добавим, че наред със старобългарското борь, битка, сражение стои и старобългарското пора, битка, сражение. Вследствие на това в славянския се намира боже-пор, божа война, вместо боже-бор (Дечев). Значи, славянската дума за  воювам, отбранявам започва един път с п, а друг път с б. След като установихме това, то е съвсем естествено тракийските имена Парис, Поринис да не са нищо друго освен славянските имена Борис, Борин, Борен. Същото е и със звука о, който се среща и като а. Славянското борь е във връзка със старобългарското брань, война, отбрана, руското бранити, отбранявам, защитавам, бг. брана, защитавам, отблъсквам; сравни с бг. боря, но съ-барям и миналото време съ-борих. Според това смеем да кажем, че пор-бор и пар-бар са синоними. Имайки предвид това, то ние смеем да направим връзка между имената на троянския герой Приамовия син Парис и българското Борис. Че троянското Парис е българското Борис, може да се види и от превода на това име на гръцки. Парис се нарича от гърците Αλεξ-ανδρος, отбиващ мъжете. Гръцкото αλεξω е верен превод на българското бор- или пар-, отбранявам, боря се. Изразяват ли троянците това понятие с Парис, което гърците превеждат с Алекс-андрос, то троянците са били българи, защото гръцкото αλεξ- отговаря на българското пар-, бор-. Тук трябва да се спомене, че името Парис не се  появява при гърците, а при готите-гети. Йордановият прародител се е казвал Париа (Get. L, 266).  (246) Също така името Alexandras, макар и гръцка дума, не се среща при гърците. Това име се е дало първо на троянеца Парис, а след това на различни македонски царе и представлява един превод на българското Парис или Борис. Гърците не са използвали това понятие като лично име. Тази констатация е от голямо значение за националното положение на троянците. Парис, първо, не е бил грък, защото неговото име е трябвало да бъде преведено на гръцки, за да бъде разбрано от гърците, и второ, е бил един трак-българин, защото неговото име може да се разбере само чрез българския език.

            При фригийците в Мала Азия са установени и следните думи: дада, дуда, мама, нана, тата, ата, кака, лала (H. Hirt I, 63). Българите употребяват и до днес тези думи.  Например българинът или българката наричат и днес най-старата сестра дада или кака, както и най-стария брат бат-(й)о или бачо. В руския думата дада днес се казва дядя (чичо). Нана означава леля, мома младо момиче, мама майка, ата, тата баща. Българинът нарича по-стария брат и лало. След това българинът нарича своята леля освен нана и тета лола, а баба си баба. Това не са заемки от друг език, както например смята Хирт, а твърди понятия. Според българските обичаи не е учтиво да се заговорва по-стария брат или по-старата сестра на име. Само слугите се наричат по име. Немската дума Tante стои в етимологична връзка с българската тета (леля) = деда, дада. Дуда е и женско лично име. След като тези фригийски думи се намират в българския, то това доказва, че фригите са предци на българите.

            Пергам (Pergamus) се е наричала крепостта на Троя, която е била защитавана от троянците. Това е едно тракийско име, защото то се среща само сред тракийските народи. Така се е наричала столицата на троянските мизи Pergamus, която днес се нарича Bergama. Херодот споменава един град Пергам при траките от Пиерия[1], а Птолемей при бистоните. Гърците превеждат думата пергамус с височина, възвишение: Πέργαμον παν το υψελόν, ή αχρόπολι  (Jones Lex., Tomaschek II, 17). Следователно пергамус означава връх и стои в етимологична връзка със старобългарското брегъ, рус. берегъ, връх. Тъй като думата Пергамус се обяснява само с българския език, то ние смеем, както и името Парис, да я смятаме за една българска дума.

            Троянците са живеели на азиатския бряг на Хелеспонта. Че и на отсамната страна на Хелеспонта, на полуостров Херсон, е живеело същото племе, е един твърдо установен факт. По времето (247) на цар Miltiades (518 v. Chr.) царят на Херсон е носил българското име Орол, Орел (виж стр. 241/2). Херодот споменава и едно друго българско име. Той разказва (I, 14), че фригийците, главният народ на Троя, са имали един цар на име Гордиас. Според Малала (431/2) и Теофан (135) хунският или българският цар, който е управлявал по времето на император Юстиниан I на Босфора, е носил името Гордас (Γορδας). Гордия (Γορδία) се нарича според Теофан (стр. 253 и258) и сестрата на император Маврикий, който е бил тракиец. От това се вижда, че от времето на Херодот до времето на Юстиниан I в Тракия живее един и същ народ. Херодот споменава лидийско-мизийското име Kandaules (Κανδαύλης, I, 8), а Йордан (L, 266) аланския цар Candac, а Прокопий (Bg. IV, 19) царя на утигурите Sandil, етимологично са едно и също име.

            От особено значение е, че името фриги-бриги е една българска дума. Бриги е свързано със западнобългарското бръго, източнобългарското бръзо, бърз, пръгавъ, бърз, пръкамъ, летя. Теофан (стр. 447) нарича страната на бригите Βερζιτία, т.е. страна на бръзити, или на пъргавите, разтропаните. В „Легендата за свети Димитър Солунски“ (Tougard, § 37, стр. 18) те се наричат Berzeti, Βερζητοί, а при Симоката (виж стр. 138) Barselt. Страбон ги нарича Berekynter и ги идентифицира с фригийците: Οί δε Βερέκυντες Φρυγων τι ψυλον και άπλως οί Φρύγες (469, 12). Тъй като обаче бригите са идентифицирани с фригите, то е очевидно, че вместо бриги се казва берекинти, т.е. берзити и се мислят днешните македонски бръзаци.

            След това Страбон повтаря Херодотовата мисъл, че азиатските фриги са изселилите се от Европа бриги по следния начин:

„Тъй като лидиецът Ксантус твърди,че фригите се били преселили след Троянската война от Европа и от лявата страна на Понта и Скамдриус ги бил завел там от берекинтите и от асканите.“[2]

Значи, фригите са тръгнали от страната на берекинтите към Азия. С това бригите биват наричани и берекинти, защото според другите данни на Херодот и Страбон фригите, преди да заминат за Азия, са живеели  в Македония, в страната на бригите. Когато Херодот казва, че когато бригите се прехвърлили в Азия, са си променили името на фриги, то ние не бива да вземаме това буквално, защото е необяснимо по какъв повод бригите биха променили началната съгласна на името си от б във ф. Тук ние имаме работа с едно не нарочно променяне, а с един редовен езиков процес. Гъркът произнася  (248) българското б като ф. Така напр. гр. φέρω старобг. бера, гр. φυγή старобългарското бегание и т.н. Според този закон гърците са произнасяли българското бриги като фриги. Така може да се установи, че днешните българи бръзаци са директни наследници на старите бриги-фриги и че фригите, главният народ на Троя, са били от български произход. Тук принадлежат и имената на тракийския войник Βρίγων и Βρίζενις, на дъщерята на Ziakatralis (Tomasch. II, 17). Омир споменава един тракийски певец на име Thamyris (Θάμυρις, Il. 2, 595), а Херодот знае за една масагетска царица на име Tomyris (Τόμυρις, I, 205). Йордан означава Томирис като една готско-гетска царица и я записва Thomyris и Thomiris. Ние имаме тук името на тракийския певец, предадено ни от Омир, само че с тази разлика, че а е станало по-късно о, една промяна, която е характерна за българския език, както беше разяснено по-преди. Това име се среща и по-късно при готското име Theodomir (Jord G. LII. 270). Според закона за преминаване на гръцкия Tenues в славянския към Mediae е съвсем правилно Thamyr- да стане на славянски дomir. Освен това имена, завършващи на –мир, са винаги славянски имена, така че ние и от тази гледна точка трябва да считаме за българин тракиеца Thamyris. Много интересно е и тракийското име Kotys. Един Kotys е бил цар на сапаерите, един друг - цар на одрисите (Str. 556, 331, fr. 48). Други автори споменават един тракийски цар на име Kothel (Satyrus ap. Athen. XIII, 5 p. 557d), когото Йордан (Get. X) нарича Gothil и Gudila. А в „Житието на св. Методий” (VIII) става дума за един славянски княз в Панония на име Коцел, когото Константин Багрянородни (Konst. Porphyrog., de adm. imp. 145) нарича Kotzil, Κοτζίλις. С това се доказва, че името на славянския княз Коцел е едно гетско име, и обратното, че гетските имена Котис, Котел, Гудил са славянски имена.

Херодот (VII, 22) и Тукидид (IV, 109) споменават на Атос един град Thyssos (Θύσσος), което се среща отново в името Thyssa-getae, Θυσσα-γέται (Her. IV, 123). Същото е и с името Singus, отново на Егейско море в Македония (Strab. 330, fr. 31), и Singi-dunum, днес Белград.

            Херодот споменава и един град Тиродица в страната на перинтите. За да докара храни, персийският цар Ксеркс строи един мост над река Стримон. След това той изпратил хора, едни към Тиродица в страната на перинтите, а други към Македония и т.н.[3]

Перин се нарича днес планината, преминаваща източно от река Стримон, Перник е един град в областта на изворите на Стримон, недалеч от (249) Сардика (София). Самата река Стримон извира от планината Витоша при София. Съществуват свидетелства, от които се вижда, че перинтите са живеели по протежение на река Стримон и че тяхното племе е обитавало и платото на Сардика. Персийците е трябвало да преминат над Стримон, за да достигнат в страната на перинтците.

            Сега, къде се е намирала Tyrodiza?

            Днешната София се е наричала в началото на Средновековието Сардика и Сердика. В старобългарската литература е записана под името Средьць (собствено ср(й)адьсь). В Сре-дьц-ь ние имаме окончанията -дик и -диц на тракийските имена на градове, което се среща и в Tyro-diz-a. Чрез еднаквите окончания Tyrodiza много лесно се свързва със Средьць. Разликата в тези думи се състои само в първите срички, които трябва да бъдат изследвани дали те изразяват различни понятия, или са етимологично сродни думи, имащи еднакъв смисъл. Разликата се състои само в това, че едната дума започва с т, а другата със с. И двете са дентални, едната е Tenuis, а другата Spirans. Това са различни изговаряния на една и съща дума, тъй като византийският император Василий II нарича Средьць Triaditza (Τριάδιτζα) (ErlaЯ vom Jahre 1020 ьber Bulgarien Byz. Zeitschrift Bd. II, S. 42/3). Това значи, че с в ср(й)адьсь се е произнасяло по-рано като т (Triadic) и че това е  Херодотовата  Тyroditza.

Сердика [лат. sera (резе на врата), фр. serrer (окръжавам)] се намира в средата на едно плато, което е обкръжено от венец от планини, и както изглежда, е получила името си от това, тъй като на старопруски ограда се нарича sardis, сродно с литовското zafdis (розова градина), gardas (ограда, препятствие), гот. gards (двор, къща) и старобългарското градъ (крепост, укрепен град) и гръдь (гръден кош).

            Понятието твърд се изразява на старобг. с думата твръ-дъ, а понятието крепост  с думата твръ-дини, твръ-дица и това е и Τυρо-διζα.

            Тъй като понякога т се променя на с, като напр. τίθημι, старобг.

седа (седя), гр. Τυρός (сирене), старобг. сиръ (сирене) и тваро-гъ (сгъстено мляко), така и тук Тиродица е станало Сриадец. От всичко излиза, че Херодотовата Tyro-diza е българската Твръ-дица, т.е. това е една българска дума и това идва да ни каже, че Херодотовите българи са живеели на река Струма и в планината Витоша. Във Витиня се споменава град Дра-дица (Δρα-διζα, συγγένεια Δραδι-ζανων), Tomaschek II, 73), след това Τυρι-στατα (Tom. 75) и българската крепост в Македония Τυρισσα (Tom. 75).

Интересно тук е обстоятелството, че Сардика се записва и като Сердика, с което се доказва разликата в българските диалекти. Главната разлика между източно- (250) и западнобългарския е, че в източнобългарския западнобългарското е в корените първо се е изразявало с а, а по-късно с я. Така западният българин казва млеко, а и млако, а източният българин йотира а-то и казва мляко. Сравни тук със западнобг. седамъ, рус. садити, източнобг. сядамъ; бг. пет, чешки пат, рус. пят. Според закона на българския език Сердика е известна и като Сардика и Триадица. Според тази особеност на българския език ние четем на българските епиграфски паметници, че българските царе са се титулували ту като κανες (Маломир), ту като κανας (Омуртаг). Канез и каназ е старобългарското кънезъ, което според българските диалекти се пише ту като к(ъ)нез, ту като к(ъ)наз, рус. княз. Следователно тези разлики в диалектите са стари и показват, че промените между Сардика и Сердика са знак на българските диалектни разлики, така че ние и от тази гледна точка трябва да смятаме Сардика като българска дума.

Докато ние чрез такива свидетелства можем да заключаваме косвено, че Тракия е населявана от българи, то Прокопий между другото споменава замъка Бугарама в областта на Сардика, където самото име на българите бива изразено. Замъкът Бугарама се е намирал южно от Сардика (София), където днес се намира село Вакарел (виж стр. 25).

Прокопий споменава в областта на Бугарама също и мястото Брегедава, Бор-брега и др. (Βουγαραμα, Βρεγεδαβα, Βορβρεγα и др., de aed. IV, 4, 31) и малко по-нататък в областта на Ниш Миларека (Μιλλαρεκα, Procop. de aed. IV.) Това са български думи. От планината Хемус между Сардика и Ниш извира река Цибрица, която старите автори наричат Kebros, Kiabros, Kiambros (Κεβρος, Κιαβρος, Κιαμβρος). Както на Kebros и Kiabros така и на Σαβιροι (Prise. 158) и Σεβερεις (Theoph. 359) разпознаваме българските диалектни разлики.

Страбон нарича кебрените тракийци (οι Κεβρηνιοι Θρακες, 591, 21), като той по-нататък (596, 33) ги означава като троянски народ.

            Много интересно е и името Βραρ-κεδον в окръг Ниш (Proc., aed. IV, 4, ed. Haury p. 122). Brar = старобг. братръ (брат) ; kendo = старобг. чедо (дете). Brar-kedon означава следователно „братско дете“. Следователно всички имена с наставка -kent са българки имена. Например Βουρ-κεντιος Βεσσος το γενος (Proc. II, 26). Също така Mar(i)-kentios, Rabokentus, Tri-kentus и др. (Tomaschek II, 2, S. 46). Важно е също името на мястото Βρατζιστα, днеска Враца, след това Stramentia (Στραμεντια) (Proc. de aed. IV, 4). Това е българското стръмно и Bredд (Βρεδαι) (Proc. de aed.IV, H, 122) е българското бродъ (πορος) (планински път или проход), Berzana (бързата) в Дардания (Proc. de aed. IV, 4), Bylazora (бяла зора, бял изгрев), на Axios, споменато още при Полибий (V, 97). (251)

Днешният български град Пловдив се е наричал в миналото Пулпудева; той е престроен от император Филип Араб (244-249) и поради това е бил наречен Philippopolis (Jordan., Romana 37). От това време, тоест от 245 г. този град се нарича в гръцките и латинските хроники само Philippopolis. Българите обаче са запазили старото име, тъй като Пловдив е старото Пулпудева; само че променливата пред гласната е отделена. Ако българите-славяни са дошли в Тракия едва през седмото столетие след Христа, както се преподава днес, то те биха взели официално името Philippopolis. Тъй като те обаче наричат този град Пловдив, то това показва, че те са живели в този град преди неговото преименуване[4]. Същото е и с името Цари-град (Цезар-град), който е възникнал още през четвъртото столетие, когато управлявали цезарите. Това не е заета дума, защото гърците не са наричали никога Константинопол Цезарополис.

            Страбон съобщава, че град Месембрия на егейския бряг на Тракия, източно от днешната Кавала, по-рано се е наричал Менебриа, град на Менас, който е построил този град, тъй като бриа означава на тракийски език град[5]. Значението на бриа изложихме на стр. 203. Тук само ще споменем, че първите две срички в Менебриа представят старобългарския родителен падеж. Страбон превежда съвсем правилно тази дума, като казва, че Месембриа означава „град на Менас“. Същото е със Селимбриа, тъй като Страбон продължава: „както се е наричал и градът на Селис Селимбриа и както Аенус някога се е наричал Поли(м)брия“.[6] Също и тук имаме един не гръцки, а български родителен падеж. Българските имена не завършват в родителен падеж само на е, но и на ен и ин, напр. западният българин казва Петр-ин, Стоян-ин, т.е. на Петър, на Стоян и т.н. След това българинът казва дърв-ен стол, вин-ен оцет, свил-ен плат (копринен плат) и т.н. Вследствие на това градът на Селис се нарича Селим- (Селин)-бриа. Много по-важно е, че Аенус се е наричал в миналото Полтимбиа, защото полт, русс. болото, бг. блато, една българска дума. Църковният историк Сократ (V в.) записва този град Plotinupols (Πλωτινουπολις, VII, 36, 17). Тук според закона на старобългарския неустойчивият звук е излязъл преди гласната, какъвто е и случаят с Pulpi-deva (Pulpideva = Plovdiv). Plotin-polis, значи е Blaten- или (252) Блатин - (блато)-град. Плотинополис се е намирал в блатата на Марица. Златоустий споменава в едно писмо от Кукуш един готски, т.е. гетски епископ на име Унила. Това е една българска дума, старобг. унилъ значи безгрижен.

            Измежду одриските царе Страбон споменава един на име Бери-садес (Βηρισάδης, Str. 33r. fr. 48). Това е една типична българска дума: бер-и е сродно с гръцкото φέρω и означава събирам (реколтата)[7]. Сад е старобг. садъ (семе, урожай). Берисад означава следователно „събирач на урожая, на реколтата“, също както и Берислав означава „събирач-слава“. Може да се преведе и с носител на реколтата и на славата. Тук принадлежи и името Παιρι-σάδης, Παρι-σάδης от петимата босфорски князе от рода на Спартокъл (Latyscheff II, p. XVIIIff., Tomaschek II, 48). Ketri в името Κετρί-πορις  (бизалтска и синтска династия), Κεδρή-πολις (трак. войник), Κεδρо-πολις (Tomaschek II, 48) е българското четири.

Берисад, Орол, Горд, Парис и др. са безупречни свидетелства за това, че старите траки са предците на днешните българи.

[1] Παραμειψάμενος δέ ό Ξέρξης τήν εiρημένην δεύτερα τούτων παραμείβετο τείχεα τά Πιέρων, των ενί. Φάγρης εστί ούνομα καί ετέρψ Πέργαμος. Herod . VII, 112.

[2] ό μέν γάρ Ξάνθος ό Λυδός μετά τά Τρωικά φησιν έλθείν τούς Φρύγας έκ τής Εύρωπης καί τών άριστερών τοϋ Πόντου, άγαγείν δ" αύτούς Σκαμάνδριον εκ Βερεκύντων καί "Ασκανίας.p. 680, c. 29. Ovid., Ib. 505.

[3] ...προσετέτακτο καί τόν Στρυμόνα ποταμόν ζεύξαντας γεφυρώσαι... οί δέ ές Τυρόδιζαν τήν Περινθων, δέ ές Δορίσκον, δέ ές Ήιόνα τήν έπί Στρυμόνι, δέ ές Μακεδονίην διατεταγμένοι. Herod. VII, 24- 25.

[4] Градът Пулпи-дева се е намирал по-рано на река Марица между няколко издигащи се хълма, където те са били изложени на наводнения, тъй като плов- или плув- е българското плува. Значи, градът е плувал във вода и император Филип го е преместил от низините на хълмовете.

[5] είτα Μεσημβρία. Μεγαρέων άποικος, πρότερον δέ Μενεβρία, οιον Μένα πόλις, τοϋ κτίσαντος Μένα καλουμένου, τής δέ πόλεως βρίας καλουμένης θρακιστί. 319.

[6] ώς καί ή τοϋ Σηλυος πόλις Σηλυμβρία προσηγόρευται, ητε Αινος Πολτυμβρία ποτέ ωνομάζετο. Str. VII, VI, 1, 319.

[7]

Напр. бера круши, ябълки, грозде.
 

ова е извадка от книгата: 

Д-р Ганчо Ценов, Произход на българите и прародината на славяните. Историко-филологическо изследване на историята на тракоилирийци, скити, готи, хуни, келти и др. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven, eine historisch-philologische Untersuchung ьber die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skyten, Goten, Hunnen, Kelten u. a., von Dr. Gantscho Tzenoff, Lektor an der Universitдt Berlin, 1930, Walter de Gruyter & co., превод от немски, Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-10-0. Стр. 392, Цена 30 лв.

https://www.book.store.bg/p244113/proizhod-na-bylgarite-d-r-gancho-cenov.html

https://ciela.com/proizhod-na-balgarite-i-prarodinata-na-slavyanite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=50518#%D0%A0%D1%97%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B7%D0%A1%E2%80%A6%D0%A0%D1%95%D0%A0%D2%91-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D1%97%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D2%91%D0%A0%D1%91%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A1%D0%83%D0%A0%C2%BB%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%86%D0%A1%D0%8F%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5

 

https://m.helikon.bg/216647-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

image

 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image

 

 

 

 












Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959547
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2527
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031