В съобщение на Зигеберт четем „...967 По това време над българите царували Симеоновите синове Петър и Боян.“, виждаме че и Боян е царувал, но какво означава „От тях Боян бил толкова вещ в магията, че, изглежда, могъл колкото пъти поиска да стане вълк или какъвто и да е звяр.“, е трудно да се разбере за какво става дума. Светлина тук хвърля анализа на Венелин (1849):

            „От само себе си се разбира, че Симеон, бидейки изключително възпитан и образован, и дълбоко разбиращ не само отечествения си език и литература, но и гръцкия и гръцката литература, се е стараел да даде подобно възпитание на своите синове, и така няма да бъде никаква рядкост, българите да са имали в лицето на Боян национален поет, чиято слава така се разнесла, че той се прославил в суеверния прост народ като магьосник, който можел да превръща вълци в хора, и обратното. Неизвестно защо са му преписвани такива възможности, дали заради удивителното съдържание на неговите песни, или по някаква друга причина, но би следвало да се мисли, че той е наричан магьосник само в метафоричен смисъл.

            Не говори ли за този Боян, певецът на поемата „Слову о полку Игореве“: „Започна се тази песен за станалото в това време, а не по замисъла на Боян; Боян беше вещ, на когото поиска песни създаваше, ту разливаше мисли по дърво, сиви вълци по земята, сиво-сини орли под облака; помнеше се думата за първите времена на усобиците; тогава пускаше 10 сокола на стадо лебеди.“

            По-надолу: „О Бояне, славей на старото време! Ето, когато ти си бил славей, възпял си тези полкове, с мислите си си скачал по дърветата, с ума си си летял под облаците, свивал си славата на древни и сегашни времена, като вълк си пълзял по Трояновата пътека през поля и планини, пети били песни на Игор, този внук на Олег.“

            Дали е вярно, че Боян Владимиров е могъл да пълзи по пътеките или пътищата на Троян, тъй като те са се намирали в българската държава, дали е бил певец на русите, не зная, но ако е бил певец на Игор, и това се подразбира, то не разбирам защо авторът го е заставил да пълзи в България, по пътеките Троянови, на планината Балканска.

            Освен това той го нарекъл певец на стари времена, това старо време в отношението към Игоревия певец, се пада именно на времето на Боян Владимиров. Той го нарича вещ, което значи предсказател, магьосник, вълшебник, което именно приписват на българския Боян, който, казват владеел могъщото изкуство на Цирцея (Κίρκη). С това именно се съгласува свидетелството за него и това на певеца на полка на Игор, казващо: „разливаше мисли по дърво, сиви вълци по земята, сиво-сини орли под облака.“

            Отгоре на това за певеца на Игор старо време е това, в което русите още на са могли да имат свой поет, певецът на Игор е доста древен песнопоец, Боян, великия предшественик на руския песнопоец, не е могъл да принадлежи на друг славянски народ, а само на онзи, който твърде по-напред от руския е вкусил плодовете на образованието и просвещението, т.е. българския. Вижда се, че нашия Певец е чел песните на Боян, тъй като с няколко думи е изобразил характера на неговото съчинение, казва, че той със своето въображение се разтичал по дърветата или лазил като сив вълк по земята, или порил небесата като орел, т.е., че въображението на Боян е било много страстно, живо, увлекателно и омайвало неговите слушатели или читатели, и че Боян е употребявал метафорически изрази и неговата реч била обилна източна. Само по едно единствено предание нашият певец не би могъл да отсъди тъй решително за духа на личността на Боян.

            И така Боян, когото византийците наричат още и Вениамин, малко се е интересувал от политически събития, задоволявайки се с лирата и тишината, в която той прославил века на своя баща.

Неговите братя, обаче не са били поети, а войници….“

Запознайте се с току що излязлата книга на Венелин 171 година след първото ѝ издание на руски:

Критически изследвания към историята на българите от идването на българите на Тракийския полуостров до 968 година, или до покоряването на България от великия руски княз Святослав. Венелин, Юрий Иванович (2020) Издадена с даренията на българина И. Н. Денкоглу в Москва в типографията на Николай Степанов през 1849. Превод от руски: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-26-1. (Венелин, Ю. И. (1849) Критические исследования об истории болгар, с прихода Болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или покорения Болгарии Великим Князем Русским, Святославом. М.: В тип. Николая Степанова, 1849. III, 342 с.) 352 стр.

Книгата се намира в: 

https://www.book.store.bg/p281492/kriticheski-izsledvania-kym-istoriata-na-bylgarite-iurij-ivanovich-venelin.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=54924

https://ciela.com/kriticheski-izsledvaniya-kam-istoriyata-na-balgarite-ot-idvaneto-na-balgarite-na-trakiyskiya-poluostrov-do-968-g.html

https://m.helikon.bg/224713-%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

https://www.ozone.bg/product/kriticheski-izsledvaniya-kam-istoriyata-na-balgarite-ot-idvaneto-na-balgarite-na-trakiyskiya-poluostrov-do-968-g/

http://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-117500.htm

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D