Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2020 13:25 - Раковски за българи и арии
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1102 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 09.01.2023 16:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Коренната дума е бълг или бльг, която съответства с образуваната от нея благъ, благы и прочее; с окончанието ар става бьлгар или блъгар, попълнено с удвоено ь, става бьлгаръ, бльгаръ, а с добавената още сричка на инъ, бльг-ар-инъ, която сричка придава на тази дума още едно, по-обширно, по-разпространено значение. Подобни съставни думи в езика си имаме много, от които отбелязваме следните: От овць (овца) става прилагателното овчь (овче месо казваме); от овчь пък, с додадено ар, става овч-ар, а още с добавена сричка на инъ, става овч-ар-инъ и значи онзи, който притежава и пасе овце: От грьнць става грьнчь, грьнч-ар, грьнч-ар-инъ, и значи онзи, който има заведение и прави грънци и много други.

            Нека сравним и от самскритския език една дума, която се съставя в него език по същия крой, както и в нашия език.

            На самскритски език коренната дума земѭѫ е зем, от която се образува прилагателното земен или земно, както ни я пишат учените индианисти; от земен пък, с окончанието ам, става земен-ам, а с окончанието ар става земен-ам-ар, която учените ни представят съкратена като зементар и казват че значела: онзи, който наема земя да я работи, което е еднозначно с fermier. Тази дума и днес се употребява в Хиндистан, тоест наемащите земята, за да я обработват, се наричат зементари.

            Сега, след като видяхме как се е съставила тази дума бльг-ар-инъ, по същото свойство на самскритския език, нека видим и какво значи.

            Видяхме, че коренната дума е благ, равна с думата благъ, благый; думата пък благъ има няколко преносни значения, които са: кроткиый, мирный, пытомный, щастлив (благополучен), богат, имотен (сравни благо и благайницѫ) благо-родный и други, така че ако я тълкуваме по тези значения, трябва да я разтълкуваме: Бьлгаринъ = онзи, който принадлежи на кротките, упитомените, щастливите, богатите, имотните, благородните. Това е значението на българин в преносен смисъл.

            Но ние казахме другаде и положителното начало, че всичките първобитни думи имат естествено значение, дадено им от първите сътворили езика, според самите вещи или дела, а преносните значения са им дадени от после и затова трябва да и потърсим първобитното значение. Коренната сричка на думата бьлгарин е бьл, която няма явно първобитно значение, но като заменим буквата л с р, става бьр, което е бер, берѫ, събирамъ[1], от което следва необоримо, че трябва да изтълкуваме първобитното значение на думата бьлгаринъ с: онзи, който събира, тоест човек, който принадлежи на онези, които събират. Но какво са събирали българите, когато им се е дало това народно име? Знае се, че първите хора, когато още са живели в диво състояние и не са имали още общества, първото нещо на света, за което са се грижили, било е да се прехранват, а първото нещо, което са почнали да берат, били земеродните плодове, а като са изнамерили житото, от което са видели, че могат да живеят, почнали са да го събират и да го сеят. Тутакси се е родила нуждата да се застоят на постоянни жилища, да си направят хижи около сеитбите и да създадат първите обществени селища, първите обществени закони за собственост, първите съюзни отношения за отбрана от зверовете и от нападателите скитници, а още и първата стъпка в образованието и прочее, с други думи първото появяване на орачеството. А тези, които са направили тази първа постъпка, тоест които са почнали да сеят жита, да си правят хижи и домове, селища и да събират мъката си, са се наричали берги, бергари в първобитното си значение. А защо тези, в сравнение с другите, които още не са били достигнали подобно състояние, са били вече отлични в начина си на живот, затова това име от първобитното си значение бергари = берающи, е взело преносното значение българи = кротки, мирни, постоянни в жилищата си, имотни, богати, благо-получни и прочее.

            Учените признават за най-стар народ, познат на света, ариите (les Aryas) и тяхното име извеждат от корена ар, което тълкуват като ор-ачи, сеящи, а след това и благородни, по отношение на черното индийско племе, което още не е било облагородено и прочее.

            Ние в нашия език имаме думите оръ, орач, които нямат никаква разлика с ариа, както го тълкуват днес учените индианисти, и което е същото с думата бьлгарин, както я разложихме и разяснихме!

            И нека кажем още нещо.

            Първите арии = орачи, не са тутакси почнали да мелят житото на брашно и да си месят хляб, но са го яли сурово, после са почнали да го варят цяло, после да го чукат по на дребно, да го правят на бьлгурь и да варят, и малко по-после да го мелят на брашно, да си варят каши и мамалига[2] и най-после да си месят пресен, без квас, хляб и така постепенно са достигнали днешното съвършенство, но пак не всичките, защото има още много племена, които живеят по старому. В нашия език имаме думата бьлгурь, бльгурь и булгурь, което някак си съответства с народното ни име в изменението бьлгаринъ, бльгаринъ и булгаринъ. А булгур е счукано жито на дребно, което българите ядат варено и което се вижда да значи българско ядене, тоест българско изобретение.

            В народните пък обреди бьлгура и вареното жито играят едно твърде обширно тайнствено действие. Когато се роди дете, на понудата му (понуда = принос на Бога) варят бьлгурь, когато му дават име, варят бьлгурь, когато му честват година, правят същото. Сватбите почват с отсяване на жито, тоест чисти се жито за бьлгурь, който варят на сватбата. На мъртвеца варят и раздават жито първия ден, в третия, деветия и тъй нататък. Тук се крие една голяма тайна, която никак не е от християнския век, но е явна останка от древните времена, когато е изнамерено орачеството и житото е било твърде драгоценно нещо, и е било въведено в религиозните тайнства!

            Нека направим и едно друго разсъждение, основаващо се на живи доказателства.

            Като вземем познатите земеделски народи, които живеят в подножието на Емалайските (Хималайските) планини, под името сѣйкы (сеещи = орачи), където видяхме, че се намират няколко области, реки, градове, които носят същите имена с някои наши области и градища в днешна България, а след това следваме това същото име с познатите в повестността саки, жети (жити, житичи = сеящи), маса-жити в България, няколко си века преди Христа, виждаме същото име на ариите = орачите и на българите = орачите!

            Нашите старци и баби в България, когато разкопават човешки стари кости, те са нещо по-едри от днешните обичайни човешки кости, казват: този е от старите житове, която дума има равно значение с арии, българи, сейки, жети, или по-правилно – жити. Същото възпоменание се е съхранило и във влашкия народ в подобни случаи, когато казват: астѫ сѫнтъ орiашки веки, тоест тези са старите орачи, арии и прочее.

        А това вика гръмогласно и доказва едно друго направление в Европа на ариите през Каспийското море и прочие.

[1] Ние говорихме другаде обширно в настоящето съчинение по какво правило или на какво основание се изменя в нашия език л на р и обратното.

[2] В България по някои места мамалигата се нарича дивяник, дума, която съдържа повествователно значение. Ако я тълкуваме по самскритското ѝ значение, див става: ястие божествено, а по значението на днешния език значи: ястие, което ядат дивите хора, които още не знаят да си месят хляб.

Това беше извадка от:

Българска старина: книга I., Георги Раковски, Второ издание: препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, Колев, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-30-8, 264 стр., Цена 22 лв. (Издадена за първи път в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г.) Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; Кимбри или кимерии; 0.400 kg.

https://www.book.store.bg/p281893/bylgarska-starina-georgi-stojkov-rakovski.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=54920

https://ciela.com/balgarska-starina-kniga-1.html

https://m.helikon.bg/224757-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%9A%D0%BD.I.html

http://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-I-117503.htm 

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D
image

 











Тагове:   българи,   арии,   Раковски,   арийци,   орачи,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960045
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031