Йосиф Флавий (37/38-100...), живял по времето на Титус (30.XII.39-13.IX.81) и Веспасиан (17.XI.9-23.VI.79), разказва, че гетите произхождали от Магок, един от синовете на Ной. Андрей Кесариийски (515-535), тълкувайки Апокалипсиса, смята, че именно хуните са изпратени от Бога за наказание на грешния свят. Ето какво ни казва той:

 „…Някои смятат, че Гог и Магог са скитски племена от крайния Север, които ние наричаме хуни, по-многочислени и по-войнствени, както виждаме, от всяко земно царство и народ. Само Божията ръка ги възпира да не завладеят цялата вселена.

Някои казаха, че това са скитски племена от крайния Север, които често са се преселвали от своите земи и са опустошавали страните, в които са идвали, но винаги са бивали унищожавани при тия си набези. (Казаха) също, че (имало и град) в Палестина, наричан Скитопол.

Със скитско име се назовавали и част от готите в някои области в Азия, някакъв род военна уредба, както и тайфалите и готогърците, които назоваваме с общото наименование хуни. Тия племена били по-мощни и по-войнствени от всяко земно царство и бивали задържани от божията ръка да не завладеят вселената.”, ГИБИ 1 194.

 В Израел, впрочем, и днес съществува град с име Скития или Скитопол. Белгийски автор от девети век, Христиан Друтмар, пише към 870 в „Коментар към Евангелиста Матей“, ЛИБИ 2 128, следното:

 „…Защото и у Гог, и у Магог, които са хунски племена и които от тях се наричат хазари, едно племе, което беше по-силно от племената, които беше събрал Александър, е вече обрязано и следва напълно юдаизма. И българите, които са също от тези племена, се покръстват ежедневно.“

Йордан (...552...) направо свидетелства, че в праисторическо време хуните се отделили от гетите. Йордан разказва, че в далечни времена част от гетите били отделени като „магове“.

Отделените гети според Йордан се свързали със „зли духове“ и от смесването произлезли хуните. Дали тези „зли духове“ на са били Херодотовите амазонки, загубили мъжете си във военни походи в Персия или Египет?  Амазонките, описани от гръцките писатели като реална сила, са се научили от живота сами да воюват и да се защитават. Дидор Сицилийски ни съобщава и следното за съюза на скити и амазонки:

„...След като се съюзили със скитите, амазонките събрали внушителна сила, с която предводителките им се прехвърлили през Кимерийския Босфор и преминали в Тракия. Преминавайки през голяма част на Европа, амазонките нахлули в Атина и се установили на онова място, което днес се нарича Амазония. Узнавайки за нашествието на амазонките, Тезей излязъл срещу тях с градското опълчение. Заедно с Тезей била и амазонката Антиопа, която му родила син Иполит. Влизайки в сражение с амазонките, атиняните ги превъзхождали по доблест. Войската на Тезей удържала победа: част от нахлулите амазонки паднали в боя, а останалите били изгонени от Атика. Случило се обаче така, че Антиопа, която се сражавала мъжествено заедно с мъжа си Тезей и отличавайки се в битката, била убита. Оцелелите амазонки решили да не се връщат в родината си и заминали в Скития заедно със скитите, сред които се и поселили.“, Дидор Сицилийски (I в. пХ) кн. 4 28 §1.

Да, амзонките са жители на балканите. Ценов (1930) резюмира още доказателства за това:

„Според Страбон (ΧΙ, V, Ι, p. 503) амазонките живеели в планините над Албания, т.е. в Македония. Тук са живели и амазонките според Есхил. Йо трябвало, след като премине Кавказ, да се обърне на юг, където ще намери амазонките, които живеят недалече от Термодон. Те с удоволствие щели я заведат при Меотийската теснина. Значи, според това амазонките са живеели в Тракия.

Затова Вергилий (Virgil, Aeneid. XI, 659f.) ги означава като тракийски жени: както на река Термодон на тракийските жени войската препуска и амазонките на война отиват с блестящи оръжия (Quintusvon Smyrna (I, 168)).

За тракийки ги смята и Омир, защото той ги изброява при защитата на страната Мигдония или Македония.“

Прокопий Кесарийски (около 500-около 565) ни съобщава любопитната подробност, че жените на хуните са участвали във военните действия:

„...И наистина хуните нападали често римската държава, влизали в сражение с онези, които ги посрещали, и някои от тях падали там убити. А след оттеглянето на варварите римляните претърсвали труповете на падналите и намирали всред тях жени.“

В идните столетия във войните на хуните ще видим често да участват жени. Такъв е случаят, когато Никифор (31.X.802-26.VII.811) опустошава Велики Преслав и в армията на Крум има жени. Очевидно е, че първоначалната необходимост се е превърнала впоследствие в обичай.

И тъй, от горните текстове виждаме, че скитите са народът, от който са произлезли гетите, а хуните са се отделили от тях, като впоследствие хуните се наричат и българи.

Интересно е и съобщението, че скитите са достигали до Палестина и основали град Скитопол, който впрочем съществува и до днес. Това сведение съвпада със съобщението на Квинт Куфий Руф (I. в.), че сарматите, след като победили Сирия и Персия, са стигнали до Египет. Но кога и какво са правили скитие там?

Това е извадка от стр. 53 на книгата: 

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

Никак случайно не са я измислили дедите ни тази мъдрост. Песни, легенди, предания и т.н. може да разкрасяват дадена случка, но не и да я изопачават както това са правили и правят някои от историците в миналото и днес.

Плиска Никифор?

Много интересен въпрос! В никое от сведенията на старите автори не се казва кой град Никифор е опустошил. Ако Вие имате такъв текст, моля да го споделите. Говори се за „главния град на Крум“, за „аула на Крум“ и т.н. Единствено Паисий Хилендарски ни казва, че след тези събития Крум премества столицата в Търново: „...Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол.“ Текстът, който ме води до Преслав е, че дървените препятствия изградени от Крум на прохода от който Никифор е дошъл са били „близо до аула на Крум“. Вижте „Фиг. 24.1. Дървената стена-препятствие може да е била издигната или в клисурите в близост до Преслав, или след с. Върбица в клисурите на самия Балкан. За първата възможност говори описанието на труднопроходима река, в случая Голяма Камчия. Язовирът, виден на картата, е построен през XX век.“ в споменатата „Българска история…“. Благодаря Ви за този въпрос!

Кой ....престолен град? Престолен град по това време е Плиска. Никифор може да е подпалил десетки градове по пътя на армията,но престолнина е само една!
Ако Преслав е престолнина кое кара Омуртаг да си строи Двореца в Плиска и по него време тя да е престолнина?
А когато Никифор опожарил.......каквото е опожарил,отнесъл и хазната дето винаги си стои в престолнината.
А за самата битка,хич не е сигурно,че е била във Върбишкия проход. Просто липсват археологически артефакти за битка там.