Току що излезе: Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, Д-р Петър Цончев, Първо издание: София, 1934, Печатница Художник. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-33-9, 838 стр., Цена 50 лв.

https://www.book.store.bg/p293136/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi-d-r-petyr-conchev.html

https://ciela.com/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi.html

https://m.helikon.bg/226591-%D0%98%D0%B7-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE.-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8.html

Предговор

Интересът към проучване нашите селища, доколкото ни е известно, датира от времето на Венелин. Още през 1837 г. той шише на Априлов да иска от Неофит Рилски да му опише Търново, Габрово и Преслав (гл. „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, кн. 1, София, 1889. стр. 187).

По-сетне габровецът Илия Христович, студент в Московската духовна академия, с писмо от първи ноември 1856 г. моли учителя Цвятко Недюв в Габрово да направи едно описание на Габровската кааза и да му го прати в Москва. В 1858 г. излиза описанието на Старозагорската кааза, а в 1870 – на Татарпазарджишката. Дядо Славейков в своята книга „Габровското училище“ на стр. 114 казва, че материалът за историческото и статистическото описание на Габрово не бил използван по независещи от него причини. Значи той е изучавал Габрово и в това отношение.

От 60-те години на XIX в. в Габровското класно училище се задават вече и теми за домашно упражнение – описание на родното място. От началото на 70-те години пък в българския периодически печат (в. „Македония“ , „Дунав“ , „Право“, „Век“ и др.) почват да  се нижат редица макар и кратки описания на разни каази, между които: Визенска, Кукушка, Казълагачка, Разложка, Лозентрадска, Казанлъшка, Паничарска община от Габровската кааза (в. „Век“, 1874, бр. 35) и др. Тук, разбира се, не говорим за ония кратки описания на наши селища, правени от чужденци, пътували по Българско в разни години, като Ами Буе, Григорович, Каниц, Иречек и др.

След Освобождението загубеният интерес към „миналото и сегашното“ на нашите селища поради войни и въстания почва да се проявява наново. В 1886 г. излиза описание на гр. Копривщица, в 1893 г. – на Панагюрище и пр., а от 1900 година почват вече да се редят по-подробни изучвания, печатани в отделни книги и сборници. В това направление като че ли се забелязва едно съревнование между отделни градове.

Що се отнася пак частно до Габрово, държим да поменем, че освен казаното по-горе за него, в 1903 г. излиза книгата на Братя Хр. и П. Гъбенски „Историята на града Габрово и габровските въстания“ – пръв значителен опит в това направление. Две години по-късно бе напечатана книгата на П. Т. Чардафон „Принос към историята на Габровското въстание в 1876“, а през 1929 г. – нашата книга „Из стопанското минало на Габрово“. Днес, като продължение на тази наша книга, ние поднасяме на читателите настоящия труд, в който зачекваме въпроси от най-общ характер.

Издирванията и събирането на материалите и тук ставаше по същия начин, както и при първата книга. Там, в предговора, ние достатъчно казахме за това, за да не става нужда сега от повторение.

Настоящият труд съдържа дванадесет отдела. В зависимост от събраните данни и по-голямото или по-малкото проучване и важност на материята, едни от тях са по-малки, други по-големи. В едни отдели се зачекват накратко само известни страни от живота на габровеца, в други – повече страни и по-нашироко. Така например в етнографските бележки ние зачекваме някои сватбени обичаи, без да влизаме в подробности за техния произход значение и пp.

За отделите „Черковно дело“ и „Борба за черковна и политическа независимост“ си служихме главно с архивни материали, отнасящи се само до Габрово и габровци.

В отдел „Учебно дело” се постарахме, по възможност, да бъдем по-изчерпателни, тъй като той, мислим, е от значение не само за Габрово, но и въобще за учебното дело в България.

В отдел IХ – „Управление на Габрово” – са използвани местни архивни материали, отнасящи се само за Габрово; управлението на други български градове не сме имали предвид.

Като прибавка към десетте отдела ние даваме в отдел ХI тридесет и една животописни бележки на заслужили габровци от миналото, отдавнашни покойници. Това направихме не само да отдадем дължима почит към тяхната памет, но да направим живота и примерните им дела достояние на поколенията.

Текстът е придружен с 54 портрета и снимки.

Последният отдел съдържа библиографията, която по своя обем, макар и непълна, заслужава отделно място. Чуждестранната библиография е от значение не само за Габрово, но и за съседните му градове.

Съзнаваме, че доста страни от живота на Габрово и Габровско не зачекваме в широта и пълнота, че за много неща не е дори упоменато, като например за топонимията – този светилник за проникване в мрака на миналото. Въпреки това ние завършваме издирванията си с надежда, че други по-млади сили ще се заемат да попълнят пропуснатото.

Появата на настоящия труд се дължи на желанието щото родният град да има своя по-пълна история в навечерието, когато той се готви да празнува стогодишнината на своето училище и да чества паметта на неговия родител Васил Евстатиев Априлов.

София, Петровден, 1934.                                                 Д-р Петър Цончев

Съдържание     

 

Общо описание на Габрово и габровско: географско положение, граници, ортография и хидрография; Климат; Растения и животни

• Географско положение, граници, орография и хидрография
• Климат
• Растения и животни

Население

• Произход, брой, прираст и гъстота: народност и полов състав; грамотност и знание
• Движение на населението (женитби, раждания и умирания)
• Административно деление и населени места
• Жилищни сгради и домакинства
• Селска и градска къща
• Стопанство
• Пътища
• Етнографски бележки: физически тип, характер на габровеца и анекдоти за него
• Лични имена и прякори
• Прякори
• Облеклото
• Храна

Заселване на Габрово

• Предания, име, развитие на селището и махалите
• Останали паметници в Габрово и околностите му, стари пътища и находки

Преживелици на Габрово от края на XVIII в. до Освобождението

• Природни и политически преживелици
• Освобождението на Габрово и ходът на военните действия на Балкана (1877)

Черковно дело

• Набожност, поклонничество и благочестиви хора
• Черкви, черковища, манастири и свещенослужители

Народно съзнание и борба за политическа и черковна независимост

Учебно дело

• Периодът до 1835 година
• Откриване на първото габровско училище от Неофит Рилски; грижи за училището и неговото развитие до посещението на В. Е. Априлов в Габрово от 1847 г.
• Полагане основите на гимназиалното здание: възход и упадък на Габровското училище до 1870 година
• Издигане на главното (класното) мъжко училище в гимназия; мъжки ученически пансион; първи випуск на гимназията
• Габровската гимназия след Освобождението до края на 1882/83 учебна година
• Учителствалите в габровските училища учители и учителки, както и заплатите им
• Грамотността между габровките до 1856 година; първото женско училище в Габрово и неговото развитие до Oсвобождението; девически пансион
• Управление и издръжка на габровските училища; училищни настоятелства; учители и заплатите им от 1834 до 1877 година
• Учебно дело в Габровско в края на 1930/31 учебна година
• Санитарното състояние на основните училища в Габровска околия през 1903 година

Културно-просветни дружества

• Габровско народно читалище, днес библиотека "Априлов-Палаузов"
• Женско дружество "Майчина грижа"
• Братолюбиво общество
• Ученическо дружество
• Театър и музика

Управление

• Управление на Габрово и Габровско до Освобождението
• Народно правосъдие и стари правни отношения
• Данъци
• Управлението през първите три години след Освобождението (1877/80)

Благоустройство, обществена хигиена и санитария
Материал за български медицински речник

Биографични скици на габровци от миналото

• Благочестиви хора
  • Свети свещеномъченик Дамаскин Габровски
  • Свети мъченик Лазар Български
  • Свети преподобномъченик Онуфрий Габровски
  • Йеросхимонах Спиридон
  • Архиепископ Йосиф Соколски

• Благодетели
  • Васил Евстатиев Априлов
  • Николай Степанович Палаузов
  • Д-р Никола Василиади
  • Радион Петрович Умников
  • Д-р Тота Венкова

• Учители
  • Цвятко Недюв Самарджиев
  • Неофит Георгиев Соколски
  • Тодор Стоянов Бурмов
  • Илия Христович
  • Сава Илиев Сирманов
  • Зиновия Константинова
  • Райчо Михов Каролев
  • Иван Недев Гюзелев
  • Никола В. Саранов
  • Христо Цокев - Живописеца

• Революционери
  • Иван (Ванката) поп Христов
  • Коста Евтимов
  • Йонко Балкански
  • Райчо п. Христов (Попович)
  • Димитър Тодоров – Димитрото
  • Никола Дончов Войновски
  • Цанко Христов Дюстабанов
  • Тотю Иванов х. Досев

• Общественици
  • Николай Христофорович Палаузов
  • Васил Николаевич Рашеев
  • Иван Пенчов Златин

• Чорбаджии
  • Илия Цонюв Видинлиев

Библиография

• Трудове за Габрово. Периодически издания, печатни в Габрово
• Трудове за Габрово на български
• Трудове за Габрово на руски
• Трудове за Габрово на други езици
• Периодически издания печатани в Габрово

Д-р Петър Цончев (1867-1947)
Летопис, съставен от Илия Габровски

• Трудове на д-р Цончев
  • Самостоятелни произведения
  • Статии
  • Кратки биографични данни за д-р Цончев

14. Д-р Петър Цончев (1867-1947)

14.1 Летопис, съставен от Илия Габровски

1867, 8 (20) ноември – Роден в гр. Габрово 

1889 – Завършва Априловската гимназия.

1894 – Завършва медицина в Киев като априловски стипендиант.

1895, 1 юли - 1899 – Назначен за околийски лекар в гр. Горна Оряховица, където открива трикласна болница. Награден с орден „За гражданска заслуга“ V степен.

1895 – Публикувана е първата му статия на медицинска тематика в сп. „Медицински сборник“, кн. 8.

1899-1907 – Околийски и болничен лекар в гр. Габрово. Още с идването си възобновява дружество „Червен кръст“, на което става председател.

1908 – Редактира заедно с д-р Т. Петров сп. „Съвременна хигиена“ в гр. София.

1911, 1 (13) септември – Става училищен лекар и лектор по професионална хигиена в Механо-техническото училище „Д-р Никола Василиади“. Пръв повдига въпроса за построяване на ново училищно здание.

1912, 1 (13) февруари – Постъпва учител-лекар в Априловската гимназия.

1912-1913 – Началник на IV полева болница при Девета плевенска дивизия.

1915, 12 (24) септември - 13 (25) август 1918 – Началник на XV местна военна болница в гр. София.

1920, 5 юли – По негова инициатива група ентусиазирани габровци се събират в Априловската гимназия и решават да се основе историографско дружество. Заедно с Еким Андрейчин поставя началото на музея към дружеството.

1923, 4 юли - 4 ноември 1923 – Директор на Народното здраве

1924-1929 – Член на Върховния медицински съвет.

1926, 3 януари – По негов почин възобновена Габровската дружба в гр. София, на която е председател до 1932, след което е провъзгласен за почетен председател.

1929-1931 – Член на Висшия медицински съвет.

1929 – Излиза трудът му „Стопанското минало на Габрово“.

1934, 5 февруари – Дарява като анонимен благодетел 100 000 лв. на народната библиотека „Априлов-Палаузов“.

1934, 9 октомври – Преименувана ул. „Водолей" в гр. Габрово на ул. „Д-р Петър Цончев“.

1934 – Излиза от печат вторият му голям труд „Из общественото и културно минало на Габрово“.

1935, 28 октомври – Дарява 100 000 лв. на Априловската гимназия за основаване на фонд „Бедни ученици“.

1935 – Подарява цялата си библиотека от около 1 500 тома на народната библиотека „Априлов-Палаузов“.

1937, 9 ноември – По случай 70-годишнината му е провъзгласен за почетен гражданин на гр. Габрово.

1947, 22 септември – Починал в гр. София.

14.2 Трудове на д-р Цончев

14.2.1 Самостоятелни произведения

Опит за санитарно-стопанско изследване на текстилните фабрики в Габровска околия. С. Придворна печ. Бр. Прошенови, 1906 г. 51 с. Също и в: Сп. на Бълг. икон. д-во, X, 1906, № 2-3, с. 89-139.

Рец.: - Ново общество, II, 1906, с. 873; - Мед. Беседа, 10, 1906, № 10.

Навеяни мисли върху текстилната индустрия у нас. С. Придворен печ., 1909. 14 с. Също в Сп. на бълг. икон. д-во, XII, 1908, № 7-8, с. 449-462.

Шивашкият занаят в Габрово. С., 1910. 15 с. Също и в: Сп. на Бълг. икон. д-во, XIV, 1910, № 5, с. 350-364.

Копринарството в Габрово. С., 1923. 9 с. Също и в: Изв. на Нар. етногр. музей в София, III, 1923, № 1-2, с. 33-42.

Куюмджийството в Габрово. С. 1923. 17 с. Също и в: Сп. на Бълг. икон. д-во, XXII, 1923, № 1-2-3, с. 115-131.

Гайтанджийството в Габрово. С. 1924, № 3-4, с. 41-69.

Папукчийството в Габрово. С., 1924, 11 с. Също и в: Сп. на Бълг. икон. д-во, XXIII, 1924, № 10, с. 411-421.

Джелепчийството в Габрово. С., 1925. 15 с. Също и в: Сп. на Бълг. икон. д-во, XXIV, 1925, № 1-2, с. 34-48.

Дърводелската индустрия в Габровско. С., печ. Б. А. Кожухаров, 1925. 19 с.

Железарската индустрия в Габровско. С., печ. Б. А. Кожухаров, 1926. 41 с. Също и в: Сп. на Бълг. икон. д-во, XXV, 1926, № 1-2-3, с. 81-121.

Самарджийството в Габрово. С., 1926. 4 с. Също и в: Сп. на Бълг. икон. д-во, XXV, 1926, № 8, с. 228-231.

Цанко Христов Дюстабанов. По случай 50-годишнината от неговото обесване. С., Габровска дружба в София (печ. С. М. Стайков), 1926. 21 с.

Из стопанското минало на Габрово. Монография. Изследвания. С., печ. Художник, 1929. 636, 36 с.

Рец.: С. К. – Изв. на Нар. етногр. музей в София, 1929, № 8-9, с. 251-252; Христо Вакарелски. Един рядък по… - Учит. преглед, 29, 1930, № 5, с. 738-741.

Из общественото и културно минало на Габрово. Исторически приноси. С., печ. Художник, 1934. VIII, 796 с. с ил., 1 л. портр., 1 л. табл., 1 карта.

Библиогр. С. 753-779.

Рец.: С. Андреев. – Нови дни, 1 септ. 1934; М. Арнаудов. – Бълг. мисъл., IX, 1934, № 7-8, с. 519-520; Т. Боров, - Мир, 14 август 1934; Хр. Вакарелски. – Предел, I, 1934, № 3, с. 381-383; Ст. П. В. Родна реч, VIII, 1934, № 2, с. 110-111; Д. Гаврийски. – Учил. преглед, XXXV, 1936, с. 505-506.

14.2.2 Статии

Един случай на вродено свиване на белодробната артерия. – Мед. Сб., I, 1895, № 8, ноември, с. 634-642. Подписано: Г. Оряховица, 1985 г., 22 септември.

За физическото развитие на децата от основните училища. – Мед. Сб., III, 1897, № 8, август, с. 546-555 с табл.

Една интересна по рядкостта си аномалия в развитието на моче-половия апарат  у едно момиче (в Горнооряховската болница). – Мед. Сб., V, 1899, № 3, с. 129-135.

Санитарното състояние на основните училища в Габровска околия. – Учил. преглед, VIII, 1903, № 4, с. 1-15.

Случай от наранявания дясната надколенна вена и артерия. – Летописи на Лекарския съюз в България, II, 1904, № 3.

По закона за благоустройството на населените места и този за опазване на общественото здраве. Съвременна хигиена, I, 1907, № 1, с. 22-27.

Нужда от преподаване професионална хигиена в средните професионални училища. – Съвр. хигиена, 1, 1907, № 2, с. 53-56.

Материал за българския медицински речник. (Малък принос). – Бълг. лекар, II, 1907, № 12-13, март.

Работническите злополуки у нас и мерките за ограниченията им. – Съвр. хигиена, I, 1907, № 6, с. 197-220 с табл. Също и в: Борба (Габрово), № 6, 29 март, № 7, 5 април; № 8, 10 април 1908.

По закона за благоустройството на населените места в княжество България. – Пряпорец, X, № 76, 2 юли; № 77, 3 юли 1907.

Хигиенични съвети. – Съвр. хигиена, II, 1908, № 1, с. 10-23.

Впечатления и коментар на прилагане на 16 глава от Закона за опазване на общественото здраве.

Работническите жилища у нас при фабриките и другите индустриални заведения. Сп. на Бълг. икон. д-во, 12, 1908, № 2-3, с. 104-118. Също и в Мед. беседа, 13, 1909, № 1, с. 34-39.

Стефанова, Мария-Тоска. Историографско дружество. – Балк. знаме (Габрово), № 69, 8 юни 1963. Подпис: Мария-Тоска. Създадено по инициатива на д-р Петър Цончев и кратки биографични данни за него. Генчева, Елена. Доктор Петър Цончев. 1867-1967. (100 години от рождението му). Библиография. Габрово. Окр. библиотека, 1967. 12 с.

Габровски, Илия. „Най-заслужил“ след Априлова“. (Сто години от рождението на д-р Петър Цончев). Балк. знаме (Габрово), № 136, 11 ноември 1967.

Стефанова, Мария-Тоска. Доктор Петър Цончев. – Музеи и паметници на културата, 1975, № 3, с. 40-42.

Почетните граждани на Габрово. Д-р Петър Цончев (1867-1974). Балканско знаме (Габрово), № 45, 13 април 1979, с. 6.

14.2.3 Кратки биографични данни за д-р Цончев

Тези данни са събрани от Пенка Андреева, Библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово

Караиванова, Зелма. Емпирични изследвания на работническата класа в началото на века. (Из история на българската социалистическа мисъл). – Социол. пробл. 11, 1979, № 6, с. 71-74. Авторът се спира подробно на изследването на д-р Петър Цончев „Опит за санитарно-стопанско изследване на текстилните фабрики в Габровска околия“.

Цончев, Петър. (8 ноември 1867 – 22 септември 1947, Габрово). – В: Чолов, Петър. Балкански историци. Биограф. – библиогр. Спр. С., 1981, с. 424-425. Кратки биографични данни за него.

Попов, М. Д-р Петър Цончев в историята на нашата медицина. – В: Втора научна юбилейна конференция. Резюмета, 1-2 ноември 1984. Свищов, 1984, с. 7-8.

Стефанов, В. Лекарите и българското краезнание. – В: Национален конгрес по история на медицината, Втори. В. Търново, 1-4.11.1985. Доклади. Ц., 1985, с. 246-247. Сведения за заслуги на д-р Петър Цончев към Габрово с двете му основни книги.

Свинтила, Владимир. Родолюбиво дело. Д-р Петър Цончев като култур-историк на Габрово. – В: Зорница, № 27/28, 1986, с. 112-118, 1 портр.

Стефанова, Мария-Тоска. „След Априлов най-много заслужил за своя град…“ – В: Балк. Знаме (Габрово), № 136, 13 ноември 1987, с. 6, с ил. Биографичен очерк.

Валцов, Константин. „Добър човек беше….“. 120 години от рождението на д-р Петър Цонев). – В: Балк. Знаме (Габрово), № 143, 1 декември 1987. Откъс от неиздадената му книга със спомени „Габрово след Освобождението“.

Пет години по-рано д-р Цончев издава забележителната си книга: 

Из стопанското минало на Габрово, монографични изследвания, Д-р Петър Цончев. Първо издание: 1929, Печатница „Художник“, София; Второ издание, препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-48-3, стр. 706, Цена 50 лв.

https://ciela.com/iz-stopanskoto-minalo-na-gabrovo.html

https://www.book.store.bg/p306857/iz-stopanskoto-minalo-na-gabrovo-monografichni-izsledvania-d-r-petyr-conchev.html

https://m.helikon.bg/229538-%D0%98%D0%B7-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE.-%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F.html

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D