Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2020 12:38 - Какво има на масата на Бъдни вечер? Записки на Раковски.
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1153 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 21.12.2020 18:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Доктрината на „реалния социализъм“ смяташе „религията за опиум на народа“, и разбирайки под религиозни обичаи християнските обичай, „диктатурата на пролетариата“ се стремеше да ги изхвърли от ежедневието на хората. Разбира се по селата те все пак се практикуваха повече отколкото в градовете, но и в градовете религиозни хора ги практикуваха. Постепенно много неща и легенди изчезнаха от фолклора на хората и днеска някои неща се практикуват в домакинствата по скоро по инстинкт, отколкото със знание за смисъла и значението им в нашата древност. Това особено важи за предхристиянските обичаи съхранили народа ни през робството и попаднали по недоразумение също под рубриката „християнска религия“.

       Такъв е и обичаят за протичането на „Бъдни вечер“. Колкото приятели попитам, какво се слага на масата на Бъдни вечер, толкова различни отговори получавам. За щастие нашите възрожденски писатели са съхранили описание на този обичай. Най-добър представител на това описание ни е оставено от нашия велик сънародник Г. Раковски. Ето кратка извадка от него: 

2.2 Сурваки, или Бог Сур-сива

Празник, който се слави общо в България от народа на Нова година, в деня на св. Василий – първи януари.
image

            По цяла България този празник носи народното име Сурваки и в него се извършват общи обреди от народа. За да опишем по-пълно всичките му обреди, трябва да започнем от предпразненството, което наричат Бъдни, или Кадени вечер, и което в най-голяма точност изпълняват орачите селяни. Те преди Сурваки варят жито и разни сухи овощия и бобове, от всичко, което има всеки в къщата си. При това се меси пита от най-чистото брашно, която наричат Боговица или по-просто – Бугувица, тоест пита, която се принася на Бога. Тази пита има вид на кръг и на повърхността ѝ, отгоре ѝ, са теглени две черти на кръст, източени от тестото. На краищата пък на всяка черта е привито друго, по-тънко тесто, изгърбено навътре, а краищата му са залепени на окръжността на Боговицата и то съставлява вид на лък. На всеки ъгъл в съсредоточието, където се кръстосват големите черти, има по едно клъбце, направено също от тесто. В тази пита скриват сребърни пенязи (пари), особено стари от наричаните Бабки, и дрянови пъпки с клончета, и така, след като е нагласена, я опичат в пещта. През тази вечер цялата челяд трябва да бъде непременно у дома си и да присъства на Коледната вечеря. Когато сложат масата за вечеря, Боговицата се полага на средата на масата, а вареното жито и овошките – наоколо. На тази вечеря освен варени плодове, се слагат и неварени от всички видове, които имате като орехи, ябълки, круши, сливи и др., а от зеленчука: чесън, лук и др., грозде, вино, мед, сухо жито, ечемик, леща, грах и др., с една дума – от всички плодове които дава замята, които имат орачите българи. Като се подреди по този начин масата, тогава най-старият, който между селяните българи заема в дома си мястото на свещеника, взема йемеш, или лйемеш (палешник), от ралото и като поставя огън на плоската му стена, слага и ладан (тамян) и почва да кади масата и домашните под ред, като държи в ръката запалена восъчна свещ или имайки я залепена на йемеша. Той издумва и някакви си особени молитви като за доброто дочакване на Сурваки, за бъдещото плодородие в годината и за здравето на цялата челяд и прочее. После излиза с йемеша в ръка и кади наред всичките къщни стаи и оборите, за да живее добитъкът им и за да се запазят земеродните им плодове, за които са се мъчили да ги съберат през цялата година. Особено внимание отделят на оборите и кошарите, където е добитъкът им, с който работят земята и си завъждат овце и други животни[1].


[1] В Македония този, който кади през Кадената вечер наричат Палич, а това име е равно на жрец. Знае се, че в старо време, а и сега още в Индия, както и в другите стари народи, жреците са палели преносимите в жертва вещи. Думата жрец значи палич, коренната сричка жьр = жар, жарити = палити и прочее.

Това беше извадка от: 
Русия на изток, Д-р К. Г. Раковски, Историческо изследване на руската политика на изток и частно - в България по официални, официозни руски и други чужди източници. Издадена за първи път във Варна от книжарницата на К. Евстатиев през 1898. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, 22.11.2017, София, ISBN 978-619-90656-9-3, 166 стр., Цена 15 лв. 0.230 kg.

https://www.book.store.bg/p215173/rusia-na-iztok-d-r-k-g-rakovski.html

https://ciela.com/rusiya-na-iztok.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=47134#%D0%A1%D0%82%D0%A1%D1%93%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%8F-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B7%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%94

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image






Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 433566
Постинги: 256
Коментари: 385
Гласове: 1389
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31