Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2020 12:38 - Какво има на масата на Бъдни вечер? Записки на Раковски.
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 6795 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 16.12.2023 18:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Доктрината на „реалния социализъм“ смяташе „религията за опиум на народа“, и разбирайки под религиозни обичаи християнските обичай, „диктатурата на пролетариата“ се стремеше да ги изхвърли от ежедневието на хората. Разбира се по селата те все пак се практикуваха повече отколкото в градовете, но и в градовете религиозни хора ги практикуваха. Постепенно много неща и легенди изчезнаха от фолклора на хората и днеска някои неща се практикуват в домакинствата по скоро по инстинкт, отколкото със знание за смисъла и значението им в нашата древност. Това особено важи за предхристиянските обичаи съхранили народа ни през робството и попаднали по недоразумение също под рубриката „християнска религия“.

       Такъв е и обичаят за протичането на „Бъдни вечер“. Колкото приятели попитам, какво се слага на масата на Бъдни вечер, толкова различни отговори получавам. За щастие нашите възрожденски писатели са съхранили описание на този обичай. Най-добро описание описание ни е оставено от нашия велик сънародник Г. Раковски. Ето кратка извадка от него: 

2.2 Сурваки, или Бог Сур-сива

Празник, който се слави общо в България от народа на Нова година, в деня на св. Василий – първи януари.
image

            По цяла България този празник носи народното име Сурваки и в него се извършват общи обреди от народа. За да опишем по-пълно всичките му обреди, трябва да започнем от предпразненството, което наричат Бъдни, или Кадени вечер, и което в най-голяма точност изпълняват орачите селяни. Те преди Сурваки варят жито и разни сухи овощия и бобове, от всичко, което има всеки в къщата си. При това се меси пита от най-чистото брашно, която наричат Боговица или по-просто – Бугувица, тоест пита, която се принася на Бога. Тази пита има вид на кръг и на повърхността ѝ, отгоре ѝ, са теглени две черти на кръст, източени от тестото. На краищата пък на всяка черта е привито друго, по-тънко тесто, изгърбено навътре, а краищата му са залепени на окръжността на Боговицата и то съставлява вид на лък. На всеки ъгъл в съсредоточието, където се кръстосват големите черти, има по едно клъбце, направено също от тесто. В тази пита скриват сребърни пенязи (пари), особено стари от наричаните Бабки, и дрянови пъпки с клончета, и така, след като е нагласена, я опичат в пещта. През тази вечер цялата челяд трябва да бъде непременно у дома си и да присъства на Коледната вечеря. Когато сложат масата за вечеря, Боговицата се полага на средата на масата, а вареното жито и овошките – наоколо. На тази вечеря освен варени плодове, се слагат и неварени от всички видове, които имате като орехи, ябълки, круши, сливи и др., а от зеленчука: чесън, лук и др., грозде, вино, мед, сухо жито, ечемик, леща, грах и др., с една дума – от всички плодове които дава замята, които имат орачите българи. Като се подреди по този начин масата, тогава най-старият, който между селяните българи заема в дома си мястото на свещеника, взема йемеш, или лйемеш (палешник), от ралото и като поставя огън на плоската му стена, слага и ладан (тамян) и почва да кади масата и домашните под ред, като държи в ръката запалена восъчна свещ или имайки я залепена на йемеша. Той издумва и някакви си особени молитви като за доброто дочакване на Сурваки, за бъдещото плодородие в годината и за здравето на цялата челяд и прочее. После излиза с йемеша в ръка и кади наред всичките къщни стаи и оборите, за да живее добитъкът им и за да се запазят земеродните им плодове, за които са се мъчили да ги съберат през цялата година. Особено внимание отделят на оборите и кошарите, където е добитъкът им, с който работят земята и си завъждат овце и други животни[1].


[1] В Македония този, който кади през Кадената вечер наричат Палич, а това име е равно на жрец. Знае се, че в старо време, а и сега още в Индия, както и в другите стари народи, жреците са палели преносимите в жертва вещи. Думата жрец значи палич, коренната сричка жьр = жар, жарити = палити и прочее.

Това беше извадка от: 
Българска старина: книга I., Георги Раковски, Второ издание: препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, Колев, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-30-8, 264 стр., Цена 22 лв. (Издадена за първи път в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г.) Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; Кимбри или кимерии; 0.400 kg.

https://www.book.store.bg/p281893/bylgarska-starina-georgi-stojkov-rakovski.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=54920

https://ciela.com/balgarska-starina-kniga-1.html

https://m.helikon.bg/224757-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%9A%D0%BD.I.html

http://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-I-117503.htm


image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image












Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960374
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031