Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01 16:14 - ХРИСТО БОТЙОВ, СЪЧИНЕНИЯ, НОВА И ПЪЛНА РЕДАКЦИЯ ОТ † ИВАНКА ХР. БОТЙОВА-ХРИСТОВА И ИВ. Г. КЛИНЧАРОВ, СОФИЯ 1907
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 311 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 04.02 23:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Излезе от печат: ХРИСТО БОТЙОВ, СЪЧИНЕНИЯ, НОВА И ПЪЛНА РЕДАКЦИЯ ОТ † ИВАНКА ХР.  БОТЙОВА-ХРИСТОВА И ИВ. Г. КЛИНЧАРОВ, СОФИЯ 1907 ДЪРЖАВНА ПЕЧАТНИЦА, Фототипно издание д-р Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, София, 2021, ISBN 978-619-7444-38-4, стр. 344, цена 25 лв.

https://www.book.store.bg/p298027/hristo-botjov-sychinenia.html

https://ciela.com/sachineniya-hristo-botyov.html

 

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=56786

image

 

Предговор на издателя

            Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания[1], правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави!

            Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес вече малцина биха си представили душевността на Ботйов и величието на онова, което той ни остави.

            А това не са само вълнуващите стихотворения, които научаваме наизуст във възраст, в която не можем да почувстваме с разума си тяхната енергия и дълбок смисъл, а когато вече сме в състояние, сме улисани от ежедневните си грижи, които смятаме за най-важни, забравяйки, че най-важното за човека е да живее свободен.

            Пълното издание на Ботйовото творчество е подготвено от образованата в Австрия и Швейцария дъщеря на Ботйов, Иванка, и предадено в печатницата. Когато книгата излиза през 1907 г. Иванка е споходена от ранна смърт и не успява да я види напечатана. До ден днешен тази книга не е преиздавана в пълния си обем и ти, драги читателю, имаш възможност с това издание да наваксаш загубеното.

            Цялостното творчество на Ботйов ни разкрива един изключително образован човек, който е наясно с деятелите на Просвещението във Франция, Германия и Русия и техните трудове, който е наясно с историческите събития в негово време в Европа – войната за независимост на Гарибалди, Парижката комуна, нейното извращаване в диктатура, реставрацията на монархията и установяване в края на краищата на републиканско конституционно управление, който е наясно с всички политически събития и стремления на балканските народи за свобода, който е виждал и имперските лапи, протягащи се към техните вратове.

            Ботйов смята, че замяната на турския султан с руския цар няма въобще да измени положението на народа и съществено прозрение в него е, че националната независимост трябва да бъде съчетана и със социална справедливост. Това личи от убийствената критика, на която са подложени не само турските дерибеи и издеватили над народа ни, но и оная част от чорбаджийството и гръцкото, и българско духовенство, която се е превърнала в оръдие на османското потисничество. Нескрито е отвращението му към израждането на идеите на Парижката комуна, превръщането ѝ в Якобинска диктатура и възторга му от решението на френския сенат за установяване на република, последвало реставрацията на монархия. Това се вижда и в отношението му към сръбската скупщина, в която той вижда по-добър изразител на волята на народа, отколкото в монарха.

            Пишейки за издевателствата на руските казаци над емигриралите в Бесарабия българи, душата му кърви не по-малко, отколкото, когато пише за издевателствата на турците в България.

            Безценен в неговата публицистика е анализът на политическото състояние на Румъния, млада Сърби, Босна, Черна гора и Гърция. С анализа си той търси отговор на въпроса: има ли възможност да се създаде федерация на южните славяни, която със своя брой на население и природни ресурси да е в състояние самостоятелно да се защити срещу всеки агресор и която да е в състояние да гарантира свободно развитие на своите граждани. Тънките му познания по състоянието на този въпрос още тогава го водят до изводи, които и днес имат своята актуалност.

За Румъния той с болка констатира уволняването от държавни постово на етническите българи, които са не по-малко свободолюбиви и родолюбци, отколкото своите влашки съграждани. Целта на това е присъединяване към западноевропейската общност като „наследници на римляните“, потискайки историческите факти, че Трансилвания е българска земя до 9 век, а Влашко, Молдавия и Бесарабия до – 15 век. Тази тенденция имаше своето пагубно развитие в подстрекаването на Румъния от Русия и отнемането с нейна помощ на два пъти територии, които винаги са били населени с българско население.

Анализирайки сръбската политика, той остро критикува онзи национализъм, който фалшифицира историята и предявява претенции за размери на държава в рамките на Душановата експанзия.

Анализирайки младата гръцка политика, той вижда ефимерните стремления да се възстанови Източната Римска империя, която никога не е била гръцка държава, като „гръцка държава“, претендирайки за двете Македонии, Епирите, Тесалия и Тракия.

От окото на опитния наблюдател Ботйов не отминава политиката на Англия, Австо-Унгария, Русия и Германия в подкрепа на интереси, които в никой случай не съвпадат с българските, което достига апогея си в разкъсването на България след Междусъюзническата война[2].

И в края на краищата, Ботйов стига още в онези години до извода, че борбата за национална независимост може да доведе до национална и социална свобода, ако е единствено и само в ръцете на българския народ.

            По това време нашата интелигенция поема различни пътища, с които смята да помогне на страдащия народ. Едната е линията на църковна независимост, другата – на просвещението, разпалена от Априлов-Палаузов и подкрепяна от много широк кръг образовани и необразовани българи, третата е наука – отлично отразена в написването на първата българска научно обоснована история от високо образования Гаврил Кръстевич[3], или създаването на първия физически кабинет през 1872 от Гюзелев в Габрово[4], първият български академик по математика, чието име днес носи математическата гимназия в Габрово, и т.н.

            Ботйов е критично настроен към всичко това, като смята, че църквата иска да замени подчинението от един монарх на друг, че просвещението води до това, че хората да могат да записват колко души за измъчени и избити, колко са изнасилените моми тук и там, и че истинско развитие на наука и просвета е възможно само в свободна държава със социално справедливи закони. За ясното отричане на социалната несправедливост говорят фейлетоните за положението на работниците в прочутата Великобритания или в Германия, водещи до бунтове и организирана съпротива на пролетариата. Ботйов познава Готската програма на социалдемократите в Германия и Манифеста на Маркс и Енгелс. Всичко това е удивително!

            Книгата разкрива и другата страна от душата на емигранта, борец за свобода – убийствена бедност и глад на емиграцията, водеща мнозина да почнат да се грижат за препитанието на семействата си и да оставят революционните идеи на заден план.

От голям интерес са бележките в края на книгата, направени от високо образованата дъщеря на Ботйов, която не само че е познавала литературата на онова време по всички въпроси, но е имала и непосредствени сведения от живи борци, политици или техни близки и роднини. Те се четат като история на революционното движение, дават първични и оригинални сведения за видни и неизвестни личности на революционната борба.

И накрая, нека спомена и фаталния трагизъм на този изключителен човек. Ботйов с множество публикации ясно съзнава, че с малки чети не може да се извоюва свобода, и че само създаването на масови революционни организации по цяла България може да я подготви за всенародно въстание – идея, развита от Раковски, който праща Левски в България, за да създаде необходимата организация. За това той съдейства както с организационната си дейност в Румъния, така и със своята огнена публицистика. И каква ирония на съдбата да бъде избран за войвода и поведе именно чета на явна смърт в България! Четейки тази книга, си задавах винаги въпроса: нима Ботйов не е знаел, че тази мисия е обречена на неуспех, та той е толкова интелигентен човек и в цялата си публицистика отрича именно това. Да, той е знаел, но онази експлозия в душата му, причинена от нетърпимите страдания на народа му, когато младите го викат да ги поведе, на мястото на отдръпналия се стар и опитен войвода, го кара за завърши по този начин започнатото с поезия, публицистика и организационна дейност дело и да изгори като факел за него, за да освети пътя на следовниците си!

Чест и слава на този велик хуманист! 

16.01.2021

Д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах


[1] Български въстания и опити за освобождение от турско иго 1393-1878, Йосиф Йосифов. Издадена за първи път в София през 1943 г. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, 22.11.2017, София, ISBN 978-619-90656-8-6, Издателство ГУТА-Н, 64 стр.

[2] РУСИЯ и завоевателните стремежи на сърбите, Д-р Ганчо Ценов, София 1915, Първо издание: Печатница „Искра“ улица „Раковска“ № 133, Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-39-1, 136 стр.

[3] Българска история, Том 1, Българска история под името на хуните, Гаврил Кръстевич. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 19.07.2016, София, 316 стр.

Българска история, Том 2 (485-668 г.), Гаврил Кръстевич. Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-117, Издателство ГУТА-Н, 27.03.2019, София, 278 стр.

Българска история, Том 3 (668-1041 г.), Гаврил Кръстевич. Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-124, Издателство ГУТА-Н, 16.05.2019, София, 498 стр.

[4] Виж стр. 447 в: Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, Д-р Петър Цончев, Първо издание: София, 1934, Печатница Художник. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-33-9, 838 стр.

Предговор

            Тъкмо преди осемнадесет години покойният З. Стоянов даде пълна редакция на Ботйовите съчинения. По причини лесно обясними днес, тая редакция не можеше да бъде нито пълна, нито в общия си строеж спомагаше да си създаде човек ясно представление за Ботйов като поет и публицист. „Това е всичко, което ни е останало от този необикновен човек“, пише З. Стоянов към предговора на своята редакция, когато всъщност то бе само една част от онова, което е написал Ботйов.

            Вън от това съображение, тъкмо сега, 30 години от неговата смърт, ние чувстваме Ботйов като наш съвременник и нуждата от една нова и пълна редакция на неговите съчинения от ден на ден расте.

            Ние днес идем да отговорим на тази нужда; до колко сме изпълнили съвестно своята задача, оставаме да съдят други. Тук обаче дължим да дадем няколко пояснения.

            Главната мъчнотия при редактирането на Ботйовите съчинения ние срещнахме: 1. В това, че не всички периодични издания, в които има по нещо, напечатано от нашия автор, могат да се намерят сега, и 2. Не всичко, което е писал поетът революционер носи неговия подпис. С изключение на няколко стихотворения, останалото е излязло без каквито и да е инициали, по които да правим своите разгадки – затова трябваше да препрочитаме и чоплим всяка статия и бележка отделно, за да определим кое принадлежи на Ботйов. И трябва да кажем, че тая мъчнотия, която ни носеше най-големи отговорности, можахме да превъзмогнем. Ние имаме достатъчно точни данни за условията на нашия редакторски живот преди Освобождението и първото нещо, което ни предстоеше, то бе да отделим онова, което не е писано от Ботйов. Нашият критерий, основан освен това и на факти, черпени непосредствено от живота и произведенията на поета, ни даде положителни резултати и смело можем да поддържаме, че всичко, поместено в настоящия том, е излязло изпод перото на Ботйов.

            За онова, което не е вместено в нашата редакция, не трябва много да съжаляваме. От бр. 4 на Дума (Браила, 1871), който не можахме да намерим никъде, е взето и без това най-важното – политическата статия „Примери от турското правосъдие“, с изключение на някои маловажни бележки, а броеве 3 и 4 на в. Будилник (Букурещ 1873) може да ни донесат вероятно някои приятни за четене късчета; ние сме убедени обаче, че те нищо съществено нямаше да допринесат към съчиненията на Ботйов, взети изцяло.

            Съчиненията на Ботйов ние разделихме на седем отдела и ги снабдихме с 280 обяснителни бележки. Последните смятахме за една необходимост, защото без разбулване на някои събития и др. т., визирани от Ботйов поради тяхната известност за своето време само мимоходом – днес мъчно биха се чели с нужната свобода много негови статии. Колкото за разпределението, то ни се наложи от новия материал, който поместихме; нека Ботйов се търси не в популяризации, подправки и приятни биографии, но в съвкупността на неговите литературни трудове и дела. Последните са осветлени чрез неговата кореспонденция, част от която поместваме в отдел VI, и в онези подвизи, които са представени из няколко документи на отдел VII. Стихотворенията в настоящия том са в дефинитивна редакция, каквато ни едно от днешните издания на Ботйовите стихотворения не представлява. В отдела Бележки читателят ще намери посочени различията, там ще види и оная небрежност, с която са се отнасяли досегашните издатели, които са препечатвали трудовете на поета. Освен това, стихотворенията в нашата редакция пазят и друг ред, затова те носят и по-друга нумеровка от тази, която имат в редакцията на З. Стоянов и други. До Хайдути ние запазихме по необходимост реда, който имат у Ботйов в неговата сбирка Песни и стихотворения (Букурещ 1875), а останалите, заедно с първите, дадени според датата на тяхното появяване, помагат на всеки да съди сам за развоя на идейното и художествено творчество на поета.

            В отдел VII поместихме Политическите задачи, някои обявления, книжовни вести и др. Освен дето тук читателят ще подхрани своето любопитство, но по тях може да съди какъв е бил литературният живот на поета от 1868 г., когато е дал първата си книжовна вест в Дунавска зора. Трябва да отбележим и това, че съзнателно пренебрегнахме забележките на Ботйов към превода на книгата Дунавските българи от Д. Иловайски. Наистина, те са любопитни и важни до известна степен, но без значение за съчиненията на поета. Читателят може да ги намери сам в книгата на Иловайски, преведена от Ботйов (Букурещ, 1875).

            Признаваме, че в един предговор към новата редакция на Ботйовите съчинения можеше да се каже нещо повече, като се засегнат, макар издалече, по-главните моменти из сложния обществен живот на поета. Но ние искаме да останем верни на своя принцип: да представим поета в пълнотата на неговите литературни и политически възгледи чрез собствените му произведения.

София, 1. Октомври, 1906 г.

 

Иванка Хр. Ботйова-Христова

(Биографически чертици)

            Когато вечер, от озарения с лунен блясък прозорец излизаха и хвъркаха към небето нежни звуци на нейната мандолина, една мисъл обайваше душата: къде е сега Ботйов да види своята дъщеря…

            Това беше в Търново; тя бе вече голяма – първа между момите по своята красота, едра, висока, мила, а с кръщния си смях заразяваше всички! Но малцина знаеха как меланхолия се криеше в тази задавена от смях душа. Когато станеше сама, тя обичаше да се вдълбочава в живота, и нейният обичен стих беше:

Весел ме гледат мили другари,

че наедно с тях и аз се смея…

но те не знаят…“

            Като в огледало се отразяваше душата на Ботйов! Смях и сълзи – те в нея се кръстосваха твърде често и винаги, когато тя се смееше, аз виждах в очите ѝ една сълза, а в нейните сълзи – една усмивка на утешаващата се мирова тъга. Тя имаше една теория за всеобщата правда, която сама си бе изковала в живота. Тя вярваше, че жертвите на тези, които умират, се уравновесяват с радостта на тези, които идат след тях, но тутакси добавяше – още жертви трябват, още жертви и тогава ще дойде компенсация… „За баща си аз трябва да направя подвиг“, това я придружаваше - от детинството до смъртта.

            Нейното детинство! Именно оттам бяха останали дълбоки спомени на нищета и на житейска скръб, които ѝ позволяваха да разбира хората, да разбира и баща си. Той заминава четиридесет дена след нейното раждане за България и остава малката Иванка и майка ѝ без никакви средства! След освобождението на България те се преселват във В. Търново, където Иванка свършва четири отделения от първоначалното училище, както всички бедни деца. След свършването на 4-то отделение заминава с майка си отново за Букурещ и се прибират да живеят при вуйка си, българския митрополит Панарет Рашев. Този последният я помества в пансиона на M-me Bork, където тя следва две години. След смъртта на митрополита отново се преселва в Търново и там тя постъпва в Девическата държавна гимназия.

            Оттук нататък животът на Иванка е вече едно непрекъснато умствено усъвършенстване. Майка ѝ знаеше само една цел – завет на Ботйов: „гледай Иванка“ – и никакви лични жертви не я спираха в преследването на тази цел. След свършване на 4-ти клас Иванка заминава за Виена и постъпва в пансиона Notre Dame de Sion. След Ѕ година тя заминава за Женева, където постъпва в Ecole Secondaire et Supйrieure, което училище тя завършва с блестящ успех през март 1895 година.

            Като се върна в България, учителствала една година в Девическата гимназия в Търново, след което отново замина за Женева и постъпва там в университета, по факултета на социалните науки. В 1890 година тя свършва с титлата лисансие на тези науки.

            След завръщането си Иванка остана да живее постоянно при майка си в Търново. Една богата библиотека с френски и руски съчинения ѝ позволяваше да продължи своето образование; тя обичаше да изучава цели автори, особено Спенсер, Реанан и някои нови икономисти. Нейната любознателност бе още по-широка: с рядко внимание тя се запозна с теорията на безкрайно малките величини (диференциално и интегрално изчисление) и намираше в тази теория тъкмо философския елемент. И астрономията бе за нея любима наука. Но с това не се изчерпваше нейната душа; който е живял близо до нея, той без друго е почувствал нейната дълбока поетична натура. Тя обичаше руските поети, обичаше френските – особено Юго – Les chants du crйpuscule…, но обичаше най-много баща си… Тя знаеше наизуст неговите стихове и фейлетони – цели статии.

            Майката седи натъжена; животът е тежък, нервите се изхабяват, всичко дразни… А Иванка тихо се приближава към нея:

            „Настане вечер, месец изгрее,

            звезди обсипят сводът небесен;

            гора зашуми, вятър повее, –

            Балканът пее хайдушка песен!“

            „Их, викне тятя Венети, има ли на тези звезди човеци, да разберат, колко жестоки са хората тука, на земята“… И почват спомени…

            „Иванке, какъв беше той, влезе в къщи, сгърчил чело, от очите му искри излизат, а току се засмее, облегне се на джамала и почне да се шегува с майка си…“ А Иванка, гледам аз Иванка, нейното ботевско чело, нейните ботевски очи. Сълзи премрежват погледа ѝ… Тя виждаше баща си. Влиза той в стаята, помрачен от някоя страшна мисъл, но трябва да се развесели, за да не издаде на майка и жена грандиозния план на самопожертвованието. Разправя, каквото ще правят, като се освободи България…, но бързо целува в люлката малката Иванка, тръгва да излиза, случайно пак се връща, целува я пак… и излиза… А в Радецки – към България – той говори от любов, жали за своята мила жена и своето мило дете и с кръвта на своето сърце той им пише:

            „Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш във всичко… Бог ще ме запази, а като оживея, то ние ще бъдем най-честити на този свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си, съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христо.“

И възкръсваше Ботйов между майка и дъщеря в сладките спомени, които уви, ще загинат малко известни, но които действително бяха нежни, непостижими, идеални…

            Кой ще възпее тая сърдечна драма на „Радецки“?

            И колко по-дълбока става тази драма, като помисли човек, че тъкмо когато се разцъфна това цвете – единствена рожба на Ботйова – внезапно слана я попари!

            Гледай Иванка!

            Та нима всичко не стори майката на тази мила Иванка да изпълни докрай завета на нейния баща? Когато Иванка е била на 30-40 дни, баща ѝ я обвивал в юрганчето, носил я на ръце от стая в стая и говорил; аз ще възпитам моето момиче и все с мене ще си го водя навсякъде. – И когато преди 8-9 години като мълния се разнесе вестта, че Ботйов е жив, жена му, упоена от една тревожна, велика радост, вярваща повече от всички, че той не е бил никога ранен смъртоносно, че той е живял досега някъде, готвеше да му представи най-голямото богатство на света – Иванка, която следваше тогава в Швейцария. „Аз си изпълних дълга, с гордо чело ще се явя пред него“, викаше тя, вярваща…

            Ти си изпълни дълга, велика майко, не само че даде на Иванка най-високо образование, но и че поддържа в нея боевия дух на нейния баща. В друга епоха, в друг живот живееше неговата дъщеря, епоха на дребни страсти и нищожни дела, която не можеше да подеме на бурните си вълни една скромна, но пълна с богатство душа. При все това, там, където идеалът се издигаше в обществените борби, Иванка бе винаги на негова страна! Тя, като майка ѝ, бяха беззаветно предани на македонското свято дело – обърнаха къщата си на убежище за македонските изгнаници – въстаници, учители и попове, и не жалеха ни пари, ни сили, за да помагат на делото. По едно време къщата на Венета Ботйова бе обърната на арсенал… Иванка, между това, бе дългогодишна касиерка на македонското дружество в Търново, а през 1902 г. тя бе делегатка на македонския конгрес.

            След омъжването си (през януари 1906 г. за д-р Стоян Христов), тя се залови да реализира една своя отдавнашна мисъл – да събере всички съчинения на баща си и да ги издаде. Тъкмо когато това крупно дело бе на свършване, тя умря без да види книгата, която читателят има пред себе си. Това би било най-голямата радост за нея в последния час, да прегърне тази книга, защото тя обичаше съчиненията на Ботйов толкова, колкото и самия него като свой баща.

            Но над баща ти има една съдба, Иванке! Само пожертвованието трябва да отиде докрай…

            Той пееше на мака си:

            „Много аз, мале, много мечтаех

            щастие, слава да видим двама;“

Смъртта обаче го грабна от нея…

            Жестоката орисница последва и дъщерята… Смъртта я отне от майка ѝ.

            Иванка все си мислеше, все си казваше: „За баща си аз трябва да направя нещо, подвиг…“

            Много малко време има тя да работи.

            Иванка умря на 7 ноември 1906 г.

            Нейната мисъл, нейният идела, той остана: да направи подвига на баща си! Този подвиг не загина като мечта в нейния угаснал навеки поглед!

            О не, той не загина! Тоя подвиг други ще го извършат. Това са хилядите, милионите…


Съдържание

 

 

1. Стихотворения

На прощаване..

До моето първо либе

Делба

Елегия

Майце си

Към брата си

В механата

Хаджи Димитър

Моята молитва

Странник

Пристанала

Борба

Гергьовден

Патриот

Ней

Хайдути, баща и син

Защо не съм?

Послание

Обесването на Васил Левски

2. Хумор – Сатира

O, tempora! O, mores!

Хайде на изложбата!

Долапът

Фабрика за попове

Калъп за учители

Епитафии

Подслушано

Видяно

Казано

Съновник

Песен на букурещките български ергени

Това ви чака

Разпис за награди

Гатанки

Послание от небето

Длъжностите на писателите и на журналистите.

Политическа зима

3. Политика

Наместо програма

Народът

Примери от турското правосъдие

Смешен плач

Петрушан

Злото

Решен ли е черковния въпрос?

Вестник Знаме

Външен преглед

Критика, библиография

Кореспонденция

Писмо до К. Тулешков

Побратиме Драсов!

Брате Драсов!

Брате Драсов!

Брате Драсов

Бай Димитре!

Брате Дарсов,

Бай Данаиле,

Брате Драсов!

Брате Гр,

Писмо до Ст. Заимов

Добрий бае Димитре!

Бае Стамболов

Бае Димитре!

Бае Димитре!

Оставка

Приложения

Известия – книжовни бележки

Радецки.

ТЕЛЕГРАМА

Писмо на Ботьова до капитана на Радецки

Бeлeжки

 

И. Я.

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image





Гласувай:
6
0



1. blagovesteliseev - Заслужава да се чете и помни!
26.01 17:10
Добро нещо е това.
цитирай
2. rosiela - Браво!
26.01 17:21
Голямо браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 390833
Постинги: 253
Коментари: 383
Гласове: 1305
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728