А сега нека си припомним едно сведение от Омировата „Илиада“, в която Черно море се нарича „...негостоприемно „аксинско” поради зимните бури и дивостта на околните племена, особено (дивостта) скитите, тъй като последните са принасяли в жертва на боговете си човешки жертви, яли са тяхното месо, а черепи употребявали вместо чаши.”

     Около 1000 години по-късно Луций Анней Флор (~70 - ~140) ни припомня, че по време на римските войни на Балканите между 114 и 71 пХ траките са имали същите обичаи: „…и по това време нямало нещо по-жестоко, от тяхното отношение към пленниците: те извършвали възлияние на бога с човешка кръв, пили от човешки черепи…“

     А за втори век знаем: „…Хунну или сюнну (хуните) в древността са плащали данък на юе-чжи. 225-200 пХ шанню Тоуман изпраща по-големия си син за заложник при юе-чжи. 209 пХ Тоуман е убит от Маодун (209-174 пХ). През 203 пХ хуните предприемат поход срещу юе-чжи. През 177-176 пХ хуните побеждават юе-чжи и това е съобщено на китайския император Вен-ди. 174-160 Лаошан наследява Маодун и отново разбива юе-чжи. Победените се оттеглят в Дася (Бактрия) и района на север от р. Вей (Оксус, дн. Амударя). Друга част (малките юе-чжи) отива в Тибет. По думите на Сим Цян хунският шанню, следвайки най-древните обичаи, направил чаша от черепа на убития водач на юе-чжи.“, Рерих (1999).

     През X век ще видим печенежкия владетел Кура, след като убива Светослав през 972, разрушителя на българската държава, да обкове черепа му и да го използва за чаша при пиршества, Нестор (…1117), виж Нестор (2003):

     „…През година 6480 (972): Светослав пристигнал при праговете и бил нападнат от Кура, княза на печенегите; убили Светослав, взели му главата и направили чаша от черепа му, обковали го и пили от него.“ 

     Това надали може да се нарече „културна“ традиция, но че е традиция на народи с общ произход - хуни, българи и печенеги - няма съмнение.

Това беше извадка от: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни. 3.010 kg.