История на България през погледа на старите автори

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.02 19:58 - Прочутите ботуши на българите

Автор: historybg2018 Категория: История

Прочетен: 920 Коментари: 0 Гласове:

Тит Ливий (XLV, 39) ни казва, че при тържественото си завръщане в Рим Емилий Павел Македон по време на триумфалното шествие в чест на победата над Персей докарал златни и сребърни чаши, потири, вази, скъпоцени товари, оръжие, а 500 колесници били натоварени с отнетите от македонските войни ботуши. Любопитно е, че за добра обработка на кожата, от страна на българите в Мизия и Тракия, говори факта, че и днес (1926), у италианците, например, когато става дума за добре изработена кожа, се сочи българската. По стар обичай, италианците, за да покажат, че някои кожени изделия са направени от добра кожа, турят етикета с бележка „vero Bulgaro“. Българската кожа е била на почит и у старите италиански доктори, които са я препоръчвали на своите пациентки-лехуси, да я носят със себе си във вид на някакви тефтерчета, през първите 10 дни от послеродовия период, за предпазване от родилна треска[1].

Нека си припомним че арабския пътеписец и историк казва за българите на река Волга, че също носели ботуши. А Нестор ни описва случай при които волжките българи губят сражение от Владимир I:

„…През 6493 (985): Владимир (I Велики 980-1015) нападнал (волжките) българи плувайки с чичо си Добрин, а турките (узи, гагаузи) довел по брега на коне и победил българите. Добрин казал на Владимир „Огледа ли окованите пленници: те всички носят ботуши. Тези няма да ни дават данък – нека да отидем да потърсим прости хора които носят обувки плетени от лико“. Тогава Владимир сключил с българите мир и си дали клетва един на друг и казали българите: „Нека тогава да се разруши мира между нас, когато камъкът започне да плува и хмела да потъне“. И тогава Владимир се върнал в Киев.“, Нестор (1118) стр. 27.

Обработена волската кожа за обуща, под името „юфт“ е известна в източните страни като българска кожа, име още запазено у перси, калмуци и бухарци[2]. Това занятие на волжко-камските българи ще да е било доста разпространено, щом като се знае, че цялата българска войска е била обута в ботуши, тогава когато войската на колните им народи, като руси и др., не са биле снабдени с такива.

А на миниатюрите на Скилица българските владетели са изобразени винаги с ботуши. Червени ботуши са били снети и от Борис II при детронирането му в Константинопол. Ботуши носеха и българските войници до след втората световна война.

[1] Търговско-промислен глас, брой 30 от 1926 г., в който е напечатана извадка от рапорта на търговския ни консул в Милано, Д-р М. Шипковенски.

[2] Кинкел, Ив. Д-р. Стопанска култура на прабългарите (през 5-14 век), София, 1926. Стр. 63, 64.

Това е извадка от: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html