Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02 09:41 - Левски в Габрово, 1860-1866
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 424 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Още преди 1860 в Габрово, Търново, Дряново, Трявна, Севлиево и по-големи околни на тях села плъзнаха италиански и френски търговци да изкупуват коприна. Имаше голяма нужда от преводачи. Даскал-Николовото училище, на което вече бяха почнали да викат и Априлово, отговори на тази потребност, като назначи за учител по италиански и френски Николай Стефанов от с. Съботковци, стария приятел на Раковски. Той имаше 15 ученици, които ходеха като преводачи на търговци на пашкули, коприна и бубено семе и с това си помагаха на издръжката.

            Междувременно готвеното за юни въстание, за което Раковски беше дошъл в Габрово, вървеше добре. Никола Стефанов заедно с по-възрастните си ученици ходеше редовно на лов и ги учеше да стрелят по мишена вън от града, събуждайки в тях революционен дух със своите патриотически разговори. Не се минаха и две години и той стана кумир на младежта в Габрово, която се готвеше за въстание. Това въстание хората наричаха даскал-Николовото въстание. Но чорбаджиите, които бяха против това дело, го издадоха на турците. През 1862 бяха арестувани между другите и даскал Никола Стефанов и Коста Евтимов от Габрово. Едни бяха осъдени на затвор и изпратени на заточение в Диарбекир, други - в Търново, трети - оправдани, а повечето се укриха и забягнаха във Влашко, особено членовете на основаното преди година габровско читалище. Между тях беше и Коста, синът на Ефтим кърджията, дето се би в Италия. Раковски видя, че опитът за всенародно въстание през 62-а пропада и разтури легията си в Белград, след като българи и сърби прогониха нишкия турски гарнизон.

            През 63-та Иван срещна на Баев мост[1] Цанко Рачев Цанков, с когото се знаеха отдавна.

-        Бай Цанко, какво си оклюмал нос?

-        А бе току що ме викаха в конака заради калфата ми и ме питаха къде могат да го намерят. Казах им, че от два дена не съм го виждал и не знам.

Бай Цанко му намигна и му прошушна, че тука не може да се говори и дай да се разходят надолу към Падало и да си поговорят. Тръгнаха и бай Цанко му разказа следното:

            „Габровецът Иван Грудов, стар приятел на Раковски, го помолил с писмо да изпрати верен човек и да започнат подготовката на ново въстание. Васил Левски, който участвал в легията, презимувал в Сърбия. През пролетта на тази година самият Раковски го изпратил през Румъния за Габрово. В Габрово Левски се цани при мене. Аз не го познавах и той не се разкри веднага. Главих го за абаджия. Впоследствие, като се поопознахме, ми се разкри. Оказа се един весел и жизнерадостен човек, който никога не унива. Абаджийството не му се отдаваше много-много. В абаджийницата се свърза с Тотю Иванов, който веднъж дойде да му шия чехли, и чрез него започна тайно да разпространява донесените от него вестници и книги. Привлече и нови съзаклятници, между които Еким Цанков, Гаврил и Георги Кръстонкови. Обнадеждаваше малодушните след неуспеха на старото ни въстание. Последователно се сближи и с Цанко Дюстабанов, училищния настоятел, с чехларя Харитон Халачев[2], оня, дето живее на нашата улица в „Халойската махала“. От Харитона се научи да свири на окарина[3]. Ходеше по празниците по хората да свири. Чрез Харитон се свърза и с ученици от Главното училище и както даскал Никола Стефанов, под предлог да им продаде черковни книги, събира ги тайно по околните баири, за да им чете евангелието на революцията – „Горски пътник“ на Раковски, пък и оная реч за въстанието на Асен и Петър, която Раковски беше написал тъй пламенно. Така използваше случая и да ги упражнява в бой със сабя и стрелба с пушка. Преди три дена станал неволен свидетел как Кара Али, едно заптие, преби пред дюкяна ми един каруцар българин. Това беше същият оня изверг, дето изтри младото семейство от земята, като го опозори, и техните родители – бай Цанко се прекръсти – „пази боже!“. Обаче когато Кара Али нахлул на главата на пребития човек конска торба със сол от неговата каруца, та да го доумори позорно, Васил не издържал. Изключителното му чувство за справедливост и буйният му нрав го накарали да скочи и пребие турчина с железния ми аршин. След туй грабнал само кожените си дисаги, подарил на Харитона един арнаутски пищов и изчезнал през Балкана. С мен нито се сбогува, нито си взе даже последната си плата. При мене той живя осем и половина месеца.”

-        Има Бог, Ванчо, има Бог! И кучето Кара Али си намери майстора, но хора като Васил - малко. 

Двамата помълчаха дълго, дълго, защото споменът за трагедията беше още много силен в главите им.

-        Бай Цанко, кажи ми, не излагаме ли народа си на голяма опасност с тези опити за въстания. Турция има на Балканите 280-хилядна войска, въоръжена с немски топове и с английски и американски пушки. За да се противопостави сила на такава сила, се искат огромни данъчни постъпления от стопански силна държава. Ние все още не сме единни, нямаме нелегална военна организация, с която да се самообложим и да въоръжим тайно народа си както гърците и сърбите. Периферните народи получаваха директна помощ от Австро-Унгария и Русия.

-        Но нали затуй Васил си е сложил главата в торбата… именно за да създаде тази нелегална организация! Раковски смята, че най-вероятно ние, подготвени и въоръжени, ще сме от голяма помощ за следващата война на руснаците. При Кримската не стана, но при следващата ще стане.

-        Да, това е най-разумното. Дано не си изгърмим патроните преди това, че скъпо ще ни струва. Ти знаеш колко пари дадохме за гръцката завера.... Искрата не прескочи в България. Същото беше с големите пари, дето дадохме да въоръжим легията на Раковски през 62-а… И какво? Изпъдиха те с наша помощ гарнизона от Ниш, но не продължиха към България… Ние ще помагаме с каквото можем, но мисля, че това, дето го правим с гимназията, е най-важното засега за България. Ти знаеш колко пари даваме ние, габровци, за образование, въпреки непосилните, извънредни налози от турците. Пък и завещанието на Априлов да не вземаме такси за гимназистите, не стига и ние фактически издържаме доста българчета на наши разноски, но числото им расте и сигурно ще трябва да вземаме такса, за да не затворим гимназията. Един ден ще ни трябват учени хора да водят държавата, такива като Тодор Бурмов и другите възпитаници на гимназията, дето сега се пръснаха да учат из Европа.

Следващата, 1864-та беше много лоша за добива на коприна. На 13 май, когато беше всичко цъфнало и черниците се бяха разлистили, падна сняг и им измрази листата.

След като Тодор Бурмов си замина, нямаше кой да го замести в гимназията и учениците от неговия клас се пръснаха кой накъдето види. Някои отидоха в чужбина да продължат образованието си. Това беше голям удар за Габрово. Иван заедно с няколко съмишленици от „младите“ известиха за това на изпълнителите на Априловото завещание. Те бяха страшно разтревожени. Тяхната реакция беше много бърза. От 1862 до 1864 г. в Габрово се завръщат последователно априловските възпитаници, габровците Илия Христович, Игнат Иванов и Сава Илиев Сирманов. Първият беше изпратен като главен учител, а другите двама - като негови помощници. Заплатата на Христович се плащаше направо от душеприказчиците[4] на Априлов, а не от Училищното настоятелство в Габрово, както на всички други учители. Това изключваше възможността те да го изпъдят по каквато и да е причина.

С идването на Илия Христович камък падна от сърцето на Иван. Наредбата на училището от времето на Тодор Бурмов се възстанови. Частните училища станаха общински. Управлението на училището мина в ръцете на Училищното настоятелство, избрано из средата на еснафите със задължение ежегодно да дава отчет за приходо-разходите на училищната каса и отговорно за всички училища в града. През 1864 г., когато дойде Сава Илиев Сирманов Главното училище стана от трикласно на четирикласно. Всичко тръгна по своя нормален път на развитие и обнадеждаваше всички.  Стана точно така, както искаше Тодор Бурмов. Иван му написа едно писмо да му извести за добрите новини.

На 7 май 1862 г. по настояването на Ристовича Илия Христович като главен учител уволни стария и много заслужил учител Цвятко Недюв, който не притежаваше новите знания, необходими за гимназиален учител, но все пак 24 години беше служил вярно на българската просвета. На негово място бе назначен Васил Михов[5], който преподаваше в Падалското училище. Това озлоби много чорбаджиите. Те само чакаха удобен момент да си отмъстят и той дойде.

Илия Христович, Игнат Иванов и Сава Илиев Сирманов пуснаха една подписка в града, с която се оплакваха от чорбаджиите - членове на градската община и турските чиновници в града за техните своеволия, и я изпратиха в Търново. Сава беше будно момче и след като изкара килийното и класно училище в Габрово от 1852 до 1859, беше изпратен като Aприлов стипендиант в Одеската гимназия, която завърши през 1864 г. На 20 декември 1865 г. тримата учители бяха арестувани и откарани в търновския затвор, а главното, класното, училище, в което преподаваха, бе закрито. Причината беше, че някои чорбаджии написаха едно писмо, в което се казваше, че си пишели с руски учители. В тези писма те нападали властта и подбуждали раята против султана. След един месец, на 20.12.1865 г., благодарение на ходатайството и гаранцията на търновски родолюбци, и най-вече на Илия Видинлиев, учителите бяха пуснати и се завърнаха в Габрово. Гражданите ги посрещнаха с радост. Само някои чорбаджии съскаха недоволно. Училището наново се отвори, но каймакаминът, кадията и същите чорбаджиите, членове на градската община, не можаха да простят на завърналите се трима учители и решиха да ги пропъдят от Габрово при сгоден случай.

Такъв им се представи скоро. Това бе денят 11 май 1866 г., празникът на св. Кирил и Методий. Чорбаджиите направиха донос, че на празника учениците пели руски песни за руския цар. Три дена след празника, на 15 май 1866 r., каймакаминът арестува тримата учители и ги изпрати под конвой в Русчук. Заточването на тримата учители внесе отново смут сред гражданството, понеже с това се лишава училището от най-добрите си учители. Училищните настоятели заедно с по-интелигентни граждани от по-младите подадоха прошение, подписано от много габровски граждани и го изпратиха на турската власт в Търново. В прошението се ходатайстваше за тяхното връщане, като се изтъкваше невинността на учителите. Габровските чорбаджии пък, от своя страна, за да не би учителите да бъдат върнати, както това стана през 1865 г., пишат писмо до градоначалника на Търново и до двама от търновските чорбаджии, Янко и Стефан с намека, че подписите на гражданското писмо са фалшифицирани. Тогава Иван говори от името на еснафа, помоли чичото на  Цанко Хр. Дюстабанов, училищните настоятели Васил Цанков Дюстабанов и Иван П. Златин да отидат до Митхад паша в Русе и да се молят за връщането на учителите. Аудиенцията при пашата трая съвсем кратко: Митхад им каза:

-         Намерете други даскали!

Златин отговори решително:

-        Те да не са гърнета, че да ги поръчаме да ги измайсторят в грънчарската ни махала?!

Пашата, високообразован и с далеч по-широк поглед върху тогавашния свят от своите турски съвременници, е бил наясно с аспирацията на русите и надеждите на българите. Той само им показал вратата с думите:

-        Хай чикън бурда[6]!

На тримата учители не бе позволено да се върнат в Габрово. Там, под гаранцията на русенската община, едва им бе разрешено да останат за учители в Русе до 1869 година.

С отстраняването на тримата учители се повтори същата история, както след напускането на Бурмов. Училището, току-що съвзело се, се върна пак назад.

След това тази история се повтори с нова тройка учители, изпратени от Одеса.

Също през тази година в едно писмо до търновската община с дата 20 май 1866 година габровските първенци се оплакаха, че владиката Григорий ръкополага и недостойни свещеници срещу подкуп.


[1] Построен през 1855 пред църквата „Света Богородица”.

[2] По-късно поп Харитон, воевода на четата в Дряновския манастир

[3] Духов инструмент подобен на флейта. Произвежда се от глина или от метал.

[4] Изпълнители на завещанието

[5] После поп Васил

[6] Хайде, махайте се оттук!

Откъс от романа: Стон и Величие, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-3-1, София, 256 стр.

image

https://www.book.store.bg/p201502/ston-i-velichie-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/getika-za-proizhoda-i-deyaniyata-na-getite-rimska-istoriya-izvadki-malh-vizantiyska-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45580#%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B5

 

Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image






Гласувай:
4
0



1. ka4ak - ЗДРАВЕЙ НИКИ!ЖЕНА МИ Е ЗАВЪРШИЛА АПРИЛОБСКАТА ГИМНАЗИЯ...:)))
21.02 12:29
20.02 11:41 - 2. batogo - !!!:))) Чест и почитания за постинга, приятелю!ОГИ,БЛАГОДАРЯ!!!ЯЗЪК,ЧЕ ВЕК И ПОЛОВИНА,НЕ МОЖЕМ ДА РАЗБЕРЕМ,ГЕНИЯ,КОЙТО ПРОДЪЛЖААВА ДА БИСИ СЪС
batogo написа:
19.07.2009 11:40 - allbi - Толкова е истинско и искренно!ХОРА ЧЕТЕТЕ!!! НИЕ СМЕ НАРОДЪТ!!!За това Апостола е премахнал четите и е започнал да изгражда комитети,защото е прозрял,че трябва да изградим ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ!!! СЪБУДЕТЕ СЕ!!!
Апостола на Свободата е бил честен, почтен, мъдър и проницателен за Истината и е дал живота си за да бъде Истината Светиня на народа ни! Срам за Българския дух е всеки, който не осъзнава това!!!


СТРАШНА СИЛА,АМА НА СТЕНАТА....
НЕЗАВИСИМО,ЧЕ ВЪОРЪЖАВА КОМИТЕТИТЕ,СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА ИЗГРАЖДАНЕТО ИМ,НЕ Е ПРЕДВИЖДАЛ ВЪСТАНИЕ,А ПРЕГОВОРИ С УЛТИМАТУМ КЪМ ЦАРИГРАД....????

Постинг: СЪБУДЕТЕ СЕ ПРИЯТЕЛИ!!!СТРАХ ВИ Е,ЧЕ НЕ МОЖЕТЕ,ДА ПИШЕТЕ ЛИ,ИЛИ ДААААА.....„????НАРОДЕ....????
Автор на постинга: ka4ak
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 433519
Постинги: 256
Коментари: 385
Гласове: 1389
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31