През 1934 година Д-р Петър Цончев дава някои сведения за древни обекти в Габровско с надеждата, че един ден нашите учени-археолози ще се заемат сериозно с тези обекти с цел да допринесат за издирване на сведения за историята на този забележителен край, в който възникна писмеността на Урфил, българското гимназиално образование и като следствие от това българската индустрия. Но това не стана! Освен скромни разкопки на „Градище“ преди 50-тина години, не ми е известна друга активност в това направление. А даже и на Градище са разкрити основите на древни крепостни стени и трикорабна църква, но цялата гора под градище е пълна с обрасли „дувари“, които така си и останаха неизследвани. Тук ще приведа сведенията споменати от Д-р Цончев с цел да привлека вниманието на българските археолози към този изключително интересен, и почти не изследван района на България.

 

На два километра източно от Габрово се намира една скалиста възвишеност, достъпна само от едната си страна – източна-та; тя носи името „Градище“, за което споменава в своята „Денница“ и В. Е. Априлов. На това място и днес стърчат много ясно разрушени стари русанлии зидове, които го обграждат от към достъпните места. При пробните и малки разкопки, които направи историографското дружество „Габрово“ през есента на 1920 година, се намериха в границите на тези зидарии, освен основите на малки постройки, и следните предмети: една желязна фибула; три медни монети от Юстинианово и Афанасиено време; два каменни малки маховика за ръчно вретено; парчета от стъклени съдове, матово опалисцирующи; фрагменти от глинени съдове; железни парчета и режещи оръдия (ножчета); сгурия, въглища и пр. Всичко това лежеше в почвата на една дълбочина от 25-40 см.

Думата „градище“ се споменава в една кондика от 1836 год. (намира се в музея на историограф. д-во „Габрово“): „Монастир градище, Св. Равноапостоли Петра и Павла“; но дали за това „градище“ се отнасят тия думи, или за друго, не се разбира. За изложеното по-долу никъде досега не се е споменавало нищо, освен от граф Марсили за някакво укрепление на Балкана, Иречек и Григорович – за Траянова стена също там, както и за намерената гробница при с. Иванковци, при строежа на железопътната линия Царева ливада – Габрово[1]. Подобно на тая гробница са отравяни и други ниско в равнището край р. Янтра, в дворното място и плодните градини на ф-ката на Ив. Х. Беров; обаче от намираното в тях (глинени съдове, железни предмети и пр.), нищо не е запазено от работници и господари и нищо не ни се удаде да видим, когато узнахме за тия находки, няколко години след изравянето им.

В дефилето на р. Янтра, под Устето, при с. Долно Междене, се намира друго укрепено от старо време място, наречено „Калето“, на което личат и днес стари русанлии дувари. На това място са намирани от жителите на с. Междени разни железни предмети: агатови мъниста; медна фибула, намерена в местността „Двата дола“[2]; стари монети, между които и златни; парчета от глинени съдове и пр. Вижда се, че и тук е кипял войнишкият живот на римските легионери за охраняване прохода през Балкана.

На края на Витата стена, тъкмо над с. Сърбеглий (Севлиевско), северозападно от с. Каябаш (Габровско), се намират остатъци от римска култура. На това място, наричано „Градът“, както и под отвесните му скали, са намирани от овчарчета и селяни, които лично са ни разправяли, големи и малки фрагменти от стари глинени съдове, железни предмети, наподобяващи стрели и копия, малки пръстени кадилници и пр.[3] И днес има още селянки от Каябаш, които вадят от Градът широки червени тухли като плочи, с които постилат пещите си. Над с. Сърбеглии, на половината на пътя между него и скалата, дето е Градът, намерихме при една обиколка остатъци от стари тухлени зидарии, които определят едно място дълго около 25-30 и широко 12 метра във вид на трап. В това място, което до неотдавна се е посещавало от селяните на околните села, всяка година на Св. Тройца, според показанията на Ив. Ченчев и др. селяни от с. Сърбеглии, са били намирани малки сребърни халки, пръстени кадилници и др. неща, които доскоро се пазели в селската черква, но ние не ги намерихме между предметите, които един от черковните епитропи ни показа. Източно от Сърбеглии, все край и под Витата стена в местността Светата вода, са намирани следи от стари грънчарни.

Над с. Саламани (Габровско), пак по Витата стена, се намират – Сараят и Кулата, за които се разправя, че по тях имало остатъци от стари зидарии, между които са намирани стари монети, черепи (фрагменти) от глинени съдове, железни и др. предмети.

Южно от старата крепост над с. Каяджик, близо до габровското село Велковци, в 1900 г. един селянин разкопал една могила, да изравни нивата си, и намерил пръстен съд с прах, оловени кандилца, едно златно вишнеобразно украшение и пр.[4] На Червен бряг, до самата чешма, дето са ханищата, се виждат и днес ясно очертани русанлии зидове на стара каменна постройка, западната част на които се губи в двора на къщата на Рачо Иванов Стражаря, а източната – достига до средата на шосето, което поема круто нагоре към Балкана. На това място, при строежа на къщата си, Рачо Иванов е намирал, както и неговите съседи, разни монети, две от които можахме да вземем за музея на Историограф. д-во „Габрово“. Ако съдим по монетите, тия развалени постройки можем да отнесем към времето на Юстиниан. От камъните на тия стари зидове са построени част от основите на околните къщи, както и шосето, което минава край тях. Какво нещо е унищожено преди Освобождението и след него тук, не се знае. Поради невежеството на селяните и лакомството на някои граждани, както и нехайството на чиновници, намереното тук през 80-те години на XIX в. е загубено завинаги. Според разказите на селяни и граждани тук са намирани не само разни монети, но и някакви сребърни кандила, синджири и др. предмети. На това място са били намерени две закръглени бели каменни парчета от каменни стълбове, дълги по 50 см., а в диаметър – 25 см.[5]  Бъдещите изучавания ще трябва да установят дали над тия стари развалини, от византийско или римско време, няма остатъци от старобългарска култура; дали няма някаква връзка това място с казаното в едно от съчиненията на Любена Каравелов, ако не се лъжа, че е съществувал някакъв манастир в полите на Балкана, в който са били заточавани царкини и боляркини от търновския дворец; дали най-после името на върха „Св. Никола“ на Балкана няма нещо общо с тоя предполагаем манастир.

            Пак на Червен бряг, до боровата горичка край реката, са намерени тухлени стари зидарии, както и нагоре и в ляво от шосето за Балкана, към Малия друм, в така нареченото „манастирското“. Мястото около Вонещата вода, която е твърде близо до Червен бряг и северно от него, на самото шосе, едва ли е чисто стара култура, щом като ни е известно, че римлянинът никога е оставял неизползувано рационално никоя минерална вода, макар и студена. Възможно е такива остатъци, ако е имало на това място, да са затрупани от срутените земни пластове, за които разправя преданието, че са се свлекли на времето си (големи маси земя) след продължителна киша.

При с. Трънето, един километър североизточно от него, се намира едно достатъчно високо скалисто и изолирано място, достъпните страни на което са иззидани с русанлии зидове. От това място, наричано Градът , се вижда на север цялата долина на р. Лопушница от Габрово до с. Дерелии; Витата стена цяла; баирът Вран, дори и Крушовския баир зад ср. Севлиево. Оттук се вижда ясно Градище, Градът при с. Каябаш, Сараят и Кулата над с. Саламаните.

Допреди няколко години на Градът селяните от с. Трънито са се черкували всяка година на Илинден, под едно старо дърво и каменен кръст. И сега даже, когато на тоя празник светяват вода и масло за благодарност към Бога и за добро плодородие, населението на с. Трънито (със свещеника), се спира първом пред това място. Това видяхме през 1922 г., когато обикаляхме Градът и околните нему баири.

Според показанията на селяни от с. Трънито, Гарван и Га-човци, на Градът се намирали много предмети като хромел[6], стари монети, някаква секира, чукче и др. железни парчета, които били преправяни от намирачите на копрали; черясла, палешници и др. домакински предмети. Само едно емайлирано антично медно чапразче, намерено от Кольо Коюмджиев в нивата му под самия „град“ при оране, можахме да видим и го изпросим за музея на историограф. д-во. В музея бе доставена от друг селянин на същото село една желязна малка брадвичка, инкрустирана с медни жички (букви), намерена на Градът. От някои селяни знаехме, че стари хора от околните колиби на Градът разправяли, какво „не много отколя” имало на него остатъци от голяма дървена порта.

Подобно на това укрепено място се намира друго, западно от с. Трънито, при с. Врабците, което също носило името „Гра-дът“. В това също направление, вдясно от пътя за Пролезът, Съището и Петкова нива (не тая над Габрово) са намирани тухлени зидарии; подобни са намирани и на местността Манастирът, между селата Рачовци и Гиргините.

            Над с. Цуцомани, Гарванска община, на местността Турлат, са намирани остатъци от стар калдъръм, а при самото село, 50-60 крачки над Бабината Великина чешма, са откривани стари пръстени кюнкове, с четвъртита форма. Над с. Цвятковци има стар калдъръм, който иде откъм с. Върбища, минава през Боженските ливади, край Черни връх, Сечен камък, Охчер, Мъсченица, Кара Богдан, отдето през големия Бедек, преваля за в Южна България.

            В околностите на Габрово има и други интересни места, за които липсват по-големи подробности, освен техните имена: Русамана и Манастирското – при с. Кметовци; Черни връх при с. Боженци, Курвина могила, с разни легенди за нея (намира се в Новомахлянска община); Калугериц при с. Костенковци; Ветият кръст – половин километър северно от с. Лесичарка, дето през 1894 г. жителят на същото село Димитър Ст. Гиргинов намира две бронзови статуетки, от които една подари на музея на Историограф. д-во „Габрово“; Чириковиц и Стражата – при с. Велковци; Манастирското – в с. Жълтеш, в което село, при поставяне основите на днешната черква през 1869 г, са намерени камъни на предполагаем манастир – оттам и името на местността, известна от старо време под това име; Стражата  при Янковските ханища, по шосето от Габрово за Севлиево; Марсова поляна (нечетливо може би – Маркова поляна) в землището на с. Копчалиите, или Велковци; Кадийска стена – над средното беклеме по пътя за Узунукуш; Латинското[7] – над с. Илювци (Бичкинска община) на местността Чукарът. Със същото име има местности и по източния баир на Габрово и в долината на р. Паничарка, от Габрово за Червен бряг, за които споменава и руският пътешественик В. Григорович[8].

            По върха на Балкана се намират т. нар. Преградите или Маркови прегради: На върха Узунукуш - т. нар. Големите прегради (Демир Капия) и над Рашейското – над с. Гулджяка – Малките прегради. На Сапатовец – над с. Къшлите (Новомахленска община) има място, наречено Преградите, ала дали са намирани там тухлени и каменни зидарии, както ги намираме на Узунукуш, не ни е известно. Преградите, намиращи се на Балкана, по пътя за Шипка, споменават неуверено К. Иречек и В. Григорович; а Марсили[9], който е минавал през Габрово в края на XVII в., казва следното: „…p. Янтра захваща от върха Haemus (Балкана), близо до едно римско укрепление, наречено Kabrua (к.н.): „…Крепост четвъртита, построена на върха на Балкана, недалеч от р. Янтра. Има два входа в средата, един срещу други. Тя е свързана с една странична стена, построена по склона на планината със съвършено подобна на една друга стена, която се вижда да отстои на около една миля от Янтра и е съградена също на склона на планината. Близо до последната стена се виждат развалини, които може би са остатъци от една порта, а от страна на развалините – една могила, направена от човешка ръка[10].

От тая крепост, за която говори граф Марсили, малко следи останали днес, за да могат лесно да се видят от пътника; иначе би могло и да бъде, щом като знаем, че само през XIX в. русите са достигали Балкана три пъти (1810 г., 1829 и 1877 година) стратегическите места са преоравани с окопи и землянки нееднократно от воюващите. Но както е останало нещо от Преградите, така ще да са останали следи и от укрепление; важното е да се намери точно неговото място. Като имаме предвид нашите лични изучавания, както и наименованието на местностите от Червен бряг до върха Св. Никола; като знаем разположението на Преградите, казаното от Марсили и скицата на мястото, дадена от него, като имаме  народното предание, че е съществувал някога Марков хан[11] някъде си между Рашейското и Узунукуш, места постоянно обшетрявани от иманяри пред и след Освобождението, във връзка с факта, че са намирани от Куртовата колиба нагоре късове от кръгли каменни колони, може да се предположи: 1) че укреплението Kabrua е съществувало и се е намирало вероятно на Мазалото, между Гулджака и Узунукуш; 2) че портата е била на пътя в самото северно подножие на Узунукуш и 3) че могилата „правена от човешка ръка“ ще да е била близко до т. нар. Драгомировата батарея, дето руският генерал Драгомиров беше ранен в 1877 година. Но най-близко до истината ще да е, че описваното укрепление от граф Марсили отговаря на ония развалини, които и днес се виждат на Узунукуш, между 15 и 16 километър по шосето Габрово – Червен бряг – Шипка. Приблизителна представа за мястото и остатъците от старите хоросанлии зидове (от тухла и камък) ни дава следната скица[12] (Фиг. 3.2).

Преградите, заедно с редицата укрепени пунктове по четирите страни на Габрово, за които поменахме по-горе, показват, че в старо време Габровско ще да е играло голяма роля като предбалканско укрепено място срещу разните нашествия от север. За съществуването на развалини от стари укрепления в Габровско говори и френският пътешественик Маркиз Салабери[13].

Този текст е извадка от забележителната книга на Д-р Петър Цончев: Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, Първо издание: София, 1934, Печатница Художник. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-33-9, 838 стр., Цена 50 лв., 0.900 kg

https://www.book.store.bg/p293136/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi-d-r-petyr-conchev.html

 

 

[1] Гл. Известия на Бълг. археол. д-во. Кн. I. София, 1910.

[2] Мънистата, фибула и железни парчета се намират в музея на Историограф. д-во „Габрово“.

[3] Разправяха ни селяни от с. Каябаш, че дядо Рашо Иванов от същото село намерил на „Градът“ при оране нивата си четири стари златни монети.

[4] В. „Борба“. Бр. 35. Габрово, 1926.

[5] Тези камъни прибрахме и днес се пазят в музея на историографското дружество в Габрово.

[6] Прибран в музея на историограф. д-во „Габрово".

[7] Дали това име произхожда от саксонските колонисти, наричани „латини“ и „саси“, които в България са се занимавали с рударство и които са идвали навярно и в Габровско за проучване и на руди; или пък от латинци, останали пленници на българският цар Калоян от Балдуиновата войска, не се знае. Освен думата „латинско“ в Габровско има името „латинци“, като име на жители от населено място. Така в Жълтешката община има колиби Савчонци, състоящи се от 34 дворни места. Жителите му наричат, от населението на съседните селища, неизвестно от кога с името „Латинците“.

[8] Л. Григорович, В. Очерк путешествия по Европейской Турции. Москва 1877. Стр. 144.

[9] Marsigli, L. F. Description du Danube, etc. Traduite du latin. A. La Hayeq 1744. T. I. p. 60.

[10] Marsigli, L. F. Ibid Т. II, р. 52.

[11] От първото паметниче над Червен бряг нагоре, около два километра, се намира местността Стражата, под която и днес се намира така наречения Марков кладенец.

[12] Тя е окомерна скица, снета от нашия съгражданин д-р Денчо Недялков. За услугата да я използваме му благодарим.

[13] Salaberry, Ch. Voyage a Constantinople. Paris, 1799. P. 136.

 

Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

усилия за престижа Габровски. Ха така земляк!