Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2021 14:48 - Съединението и Русия
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1832 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 2.8 Съединението и Русия

Руските агитации в полза на Съединението. Съединението извършено от самите българи, не е одобрено от Русия. Русия свиква в Цариград конференция, за да върне Източна Румелия на Турция. Втората Цариградска конференция. Русия предлага военната окупация на Източна Румелия. Фалшификациите на руската дипломация. Русия заедно с Австрия подклаждат Сръбско-българската война.

 

Има една страница от руската политика в България, безподобна по своята поучителност за нас, българите, а именно онази, описваща поведението на Русия през Съединението. Какво по-желателно нещо можеше да има за Русия от Съединението? Не беше ли то една крачка към осъществяването на нейната Сан-Стефанска България? Това е тъй и нещо повече: Русия сама след освобождението водеше агитация в този смисъл. Вестник „Съединение” беше основан по внушението на руския консул Сорокин. Съединистката агитация, която събори Алеко паша[1], беше вдъхновена и водена от самата руска дипломация. Даже тя беше приготвила всичко за един преврат, но ето че идват известия, че тогавашните руски съюзници Австрия и Германия ще погледнат лошо на едно подобно революционно движение и проектът се отлага, като се задоволява Русия за сега да постави за генерал-губернатор свой привърженик - Гавраил паша[2].

Но ето че без нейното позволение самите българи извършват Съединението, а княз Александър го оглави. Тук имаше две неща, които руската дипломация не можеше да одобри по никакъв начин. Съединението повдигна популярността на княз Батенберг, когото Русия беше вече отписала от своя каталог и се канеше да го сваля. Друго: Съединението беше извършено от самите българи, които по този начин се намесиха в една работа, която касаеше изключително руската дипломация. Българите си помислиха, че те могат да бъдат самостоятелна сила на Балканския полуостров, а няма нищо  по-опасно за руската политика на Балканите, отколкото самодейността на балканските държави. Ако тези държави веднъж си позволяват да постъпват самостоятелно, против волята на Русия, то утре, когато Русия поиска да си послужи с тях, те може би ще ѝ откажат. Ето защо всяка независима воля на Балканите трябва да се сломи, защото тя се развива за сметка на самата Русия.

България трябваше да получи жесток урок за дързостта си. И ето, Русия хлопа на вратата на султана да иде да окупира, опустоши и разори Източна Румелия. Несполучила там, тя се  обръща към Милан. Русия, след като претърпя поражение на Сливница, се обърна отново към вътрешните български политически партии и тук със златния си плуг разора отново почвата, която ѝ се струваше укрепена след възстановяването на конституцията.

Най-здравото средство да се парализират действията на княз Батенберг би било да се възпротивят руските офицери на заповедта на княза да се мобилизира войската. Руските дипломати - като Татищев - укоряват постоянно руските офицери в България, гдето не постъпили тъй. Ала последните се оправдават с това, че те от телеграмата на Военното министерство  на княз Кантакузен разбрали, че „височайша заповед“ значи, че тя ще иде от Петербург[3]. Макар и малко късно, но Русия се помъчи да направи същото, като изтегли от България всичките си военни на българска служба. Това значеше за нея, че българите в една война сигурно ще бъдат победени. Сега интересът на руските действия е в Цариград и Белград.

Руското императорско правителство, след предварително съгласие с Виенския и Берлинския кабинет, се обърнало с предложение: „Да се съберат посланиците на великите сили, без отлагане, на конференция в Цариград, за да се условят на едно тъждествено обръщение към двете страни (България и Турция) от името на Европа, за да се предотврати кръвопролитието и да се спечели време за вземане на решения“[4]. Австрия, Русия, Германия и Италия се изказали за възвръщането на стария ред на нещата. Франция, макар и да защитавала целостта на Турската империя, не била против едно „рязко повръщане към стария ред“[5]. Англия също. Лорд Солзбери писал колкото е възможно да не се изменя конституцията на Източна Румелия и България, но да се иска сливането на тези две области под властта на княз Александър“[6].

На свиканата в Цариград първа конференция на 22 септември (4 октомври) силите решили да изпратят една декларация до българското правителство, с която да заявят, че го считат отговорно за нарушението на Берлинския договор и го подканят да му се подчини. Малкото действие на това заявление кара руското правителство да се обърне с ново писмо до султана, за да свика втора конференция[7]. По мнението на руския посланик в Париж, барон Моренхайм, руското правителство смята, че „първият акт на конференцията трябва да бъде категоричната покана на княз Александър да се подчини и повърне към предишния ред на работите. В случай, че князът откаже, вторият акт на конференцията ще бъде съгласие с Портата по мерките за военна екзекуция. Най-сетне, третата и последна точка ще бъде конференцията да обсъди измененията, които ще се признаят необходими по Берлинския договор по отношение към Източна Румелия предвид на устройството на бъдещето“[8].

          Втората конференция се събра в Цариград на 24 октомври (5 ноември) и заседава до 18 (30) ноември. На второто заседание на конференцията г. Нелидов, руският посланик в Цариград, произнася една дълга реч против Съединението и завършва, че „съвещанията на конференцията не могат да имат други принципи, освен потвърждението на Берлинския договор, уважението правата на султана и формалното връщане към предишния ред на нещата[9].

          Русия била вече на път да тържествува, когато на третото заседание на конференцията английският посланик, сър Уилям Уайт, предлага преди всичко да се изпрати една анкетна комисия в Източна Румелия да попита дали  самото население ще се съгласи на връщането на стария ред на нещата. На четвъртото заседание сър Уилям Уайт продължил развитието на темата си. „Руският посланик“ – казва той – „говори за стремежите (aspirations) на жителите на Източна Румелия. Но какви са те: естествени или изкуствени? Ако те са естествени, то можем ли ние да признаем връщането към стария ред на нещата без най-малки подобрения. Ще ни осигури ли това малко или много скорошното повторение от подобни смутове?“[10] Затова английският посланик настоява, щото предварително да се изпрати следствена комисия в Източна Румелия.

          Великата порта предлага окончателно да се изпрати в Източна Румелия един комисар, който от името на султана и Европа да покани Батенберг да напусне с войските си страната, управлението на която ще се повери на същия комисар. Руският посланик Нелидов става и заявява, че предложението на Портата е „много практично, много редовно и много действително (trиs pratique, trиs correct et trиs efficace)“. Тук става английският посланик и заявява, че неговото правителство не може да се съгласи с възстановяването на предишния ред на нещата в Източна Румелия. Това значеше, че конференцията не може да вземе едно окончателно решение, за каквото се искаше пълно единогласие на държавите. Генерал Нелидов произнася гневна реч, в която хвърля цялата отговорност за бъдещите смутове върху Англия[11].

 

[1] Александър Богориди (1822 - 1910)

[2] Гаврил Баев Кръстевич, мандат от 16 май 1884 до 18 септември 1885

[3] Татищев, стр. 413.

[4] Френският посланик в Петербург до френ. минис. на В. Р. (13/25 септември 1885). Татищев., стр. 423.

[5] Френск. м. на в. р. към посл. в Цариград 17/29 септ. 1885.

[6] Френ. посл. в Лондон до м. на външ. работи. 18/30 септ. 1885.

[7] Тат., стр. 424-425.

[8] Циркулярна телеграма на френ. мин. на в. работи от 11/23 октомври 1885 (Тат. 426).

[9] Протокол на второто заседание на Царигр. конф. От 26 окт. (7 ноември) 1885 г. (Тат., стр. 428).

[10] Тат., стр. 428.

[11] Протокол на VII и последно заседание от 13/25 ноември 1885 г.



Това беше извадка от: Русия на изток, Д-р К. Г. Раковски, Историческо изследване на руската политика на изток и частно - в България по официални, официозни руски и други чужди източници. Издадена за първи път във Варна от книжарницата на К. Евстатиев през 1898. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, 22.11.2017, София, ISBN 978-619-90656-9-3, 166 стр.

https://www.book.store.bg/p215173/rusia-na-iztok-d-r-k-g-rakovski.html

https://ciela.com/rusiya-na-iztok.html

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D
image






Гласувай:
2



1. krumbelosvet - Откровена дезинформация.
05.09.2021 17:13
Даже върлият русофоб Симеон Радив, пише в "Строителите на съвременна България", че когато българска депутация отива при руския цар Александър ІІІ да търси одобрение за Съединението, той казва "О разъединении и речи быт не может" (За разединение и дума не може да става). Но добавя (забравих точните думи, които са важни), че е против "сегашното управление на България" т.е против Батемберг. Депутацията обаче донася в България само първите думи, КОИТО СИ ОСТАВАТ В СИЛА.
А СЛОЖНАТА дипломатическа игра, дава възможности за ВСЯКАКВИ измишльотини и внушения. БЕЗСПОРНИ остават обаче думите на Александър ІІІ "О разъединении и речи быт не может"!!!
цитирай
2. historybg2018 - Едно говори Александър но друго прави!
14.09.2021 08:08
Изтегля от българия: 1) Остатъка от окупационния фонд събран от българите а той е около 13 милиона златни лева - огромна сума за онова време. Т. Бурмов му го занася в Петербург. 2) Изтегля руския генералитет от България и съобщава на Сърбия че "обезглавената" млада българска арми само с капитани лесно може да бъде победена. Поощрява опит за убийство на Батемберг. Един от заговорниците е братът на бъдещия професор Златарски, който като държавен престъпник бяга в Русия заедно с брат си. Последиците от войната на Сливница и телеграмата на Александър, която заставя Батемберг да абдикире Ви е известна. Така че обединението си остава най-светлото събитие в нашата нова история показващо, че и българите сами могат да помагат на съдбините си. Всичко хубаво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960129
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031