Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09 09:12 - Похвално слово за Ганчо Ценов
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 663 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 09.09 16:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
След систематичното унищожаване на българската литература от турци и гърци, през 17 век започва събуждане на българската историческа наука чрез Блазиус Клайнерт (1761), Паисий Хилендарски (1762), Спиридон Габровски (1792)[1], „Зографската българска история“[2], Мавро Орбини (1601), „Летописът на поп Йовчо от Трявна“[3] (1855),  и др. автори, които предадат информация от старите гръцки и латински автори на своите съвременници, без акуратно да съобщават за всяко събитие източниците си. Но те блестящо изпълняват задачата, която са си поставили: с кратки и лесно разбираеми текстове да събудят съзнанието на нашия народ за неговото минало.  От гледна точка на съвременното познание, тези трудове са забележителни с познанието на множество оригинални източници.

     Следва период, в който добро образование може да се получи във Русия и Франция. През 1829 година Юрий Венелин издава няколко забележителни книги по Българска история между които през 1929 г. „Древнiе и нынѣшние болгаре[4] и посмъртно през 1849 „Критические исследования об истории болгар[5], които аз преведох на български преиздадох за първи път през 2020 г. Тези книги показват на световната научната общественост, че има забравен един народ, който е пред своето духовно и физическо унищожение, народ с древна култура обогатила руската, народ със могъща държавност в миналото, българския народ. Книгите на Венелин оказват огромно влияние на Васил Априлов и неговият кръг, които фактически основават модерната образователна система първо в родния ми град Габрово. Само за няколко години след това възпитаниците на габровската Гимназия вече преподават по цяла етническа България в 11 други гимназии. Забележителен е списъкът от абсолвенти на Априловската гимназия на „Строителите на съвременна Българи‘“, както ги нарича нашият забележителен писател Стефан Цанев.

     През 1844  излиза „Царственикът“ на Христаки Павлович,[6] една от няколкото печатни книги използващи информацията на гореспоменатите предшественици с цел да се създадат учебници за училищата у нас. Такъв е и случаят с „Кратката българска история“[7] на Добри Войников излязла през 1861 г. Понеже тези книги са печатни, те допринасят за далеч по широкото разпространение на информацията от колкото преписите на нашите възрожденски писатели. И двете книги преиздадох за първи път през 2017.

     Георги Раковски (2.4.1821-9.10.1867) със своята литературна дейност може също да се отнесе към тази генерация просветители отличаващ се обаче със своята особена чувствителност към всичко българско в културата, обичаите и езика. Но неговият изключителен принос към българската история е документиран в неговата „Българска старина“[8], издадена през 1865 г., която преиздадох за първи път през 2020 г.

     Завършвайки право с помощта на княз Богориди, Гаврил Кръстевич издава през 1869 г. първата научна История на България под името на хуните, том I, която е написана в духа на западноевропейския ренесанс, със стриктно цитиране на огромно количество стари автори, голям брой преводи от стари и нови езици, и изключително интересен анализ. През 2017 г, преиздадох тази забравена книга за първи път след нейното първо напечатване[9]. Две години по късно успях да направя достъпни за българската общественост и другите том II[10] и том III[11] на този забележителен автор, които до тогава като ръкописи бяха затрупани с прах в библиотеката св. Св. Кирил и Методий. Нека отбележим изключителната роля на този труд подсказал със своите преводи почти всички важни гръцки и латински източници за нашата история използвани след 1944 в 16-томните Гръцки и Латински източници на Българската академия – един забележителен труд.

            В по-ново време тази линия изследвания на Раковски и Кръстевич базиращи се не на хипотези, а само на информация съобщена от стари автори е продължена от Йонков-Владикин в „Зачатките на българската история“[12] публикувана през 1901 година.

            За съжаление, гореспоменатите правилни стъпки в нововъзкръсналата българска историческа наука не биват следвани от завършилите в русия български учени Марин Дринов, Васил Златарски и др. В борбата с пан-елинизма, започната от Априлов с въвеждане на българския език в училищата, тези учени въвеждат в ежедневна употреба пан-русизма. Чешкият учен Константин Иречек, който като министър на образованието в новосътвореното княжество Българи пише учебник по българска история следвайки хипотезите на своя дядо, професорът в Прага Шафарик, а също и хипотезите на Дринов и Златарски. Този учебник е втълпил грешни понятия за фундаменталното развитие на нашия народ които продължават да се ширят и днес. Ето ви и едно от трагикомичните следствия: През 80-те години голяма популярност имаше филма Хан Аспарух. Та „хана се кълнеше в Тангра и основа държавата, след като премина Дунава, през 681 г.“ Нито едното от тези три неща е вярно: Нито нашите князе са носили турските титли „ханове“, нито държавата според Именника на нашите владетели и други сведения е основана през 681, а минимум 515 години преди това, нито някога българи са се кланяли пред тюркския бог Тангра. Това би било по-скоро забавно ако забравим, че твърдението на Златарски, че ние сме късни татарски пришълци на Балканите и държавата ни не се е простирала отвъд Балкана, не беше жестоко експлоатирано от гръцкия министър-председател Венизелос на преговорите в Берлин, Париж и Сан Ремо, за определяне на българските южни граници, където той получи като личен подарък част от Беломорска Тракия и част от Македония[13], след което около 100 000 българи бяха перфидно избити, около 100 000 напуснаха родните си стрехи, а малцината останали нямаха право да говорят своя майчин език. Същото се случи и с Одринска Тракия.[14] Страната ни губи след 1978 население и територии на запад чак до Българска Морава, виж забележителната книга на проф. Иширков.[15], и в Добруджа. Изселилите се 2 000 000 българи по време на руско-турските войни в Бесарабия, Молдавия, Румъния и Украйна останаха за винаги там.

     Ганчо Ценов е роден на 6 юни 1880 в с. Бойница, Кулско. Завършва история в Софийския университет. Започва работа в отдел „Култура“ на Военното министерство, което го изпраща на специализация в Берлин през 1899. Защитава докторска дисертация[16] в Берлинския университет „Александър фон Хумболдт“, която аз преведох от немски и издадох през 2018 г.  Ганчо Ценов е този български историк, който между 1899 и 1907 години е прочел най-голямо количество старогръцки и латински текстове в оригинални преписи. Говорейки немски и др. западни езици, той се сблъсква с европейската историческа култура и е потресен от повърхностното отношение към много фундаментални въпроси на развитието на народите в Средна и Източна Европа. За съжаление, това отношение на западноевропейците се е съхранило и до днес. Съпоставяйки всички достъпни източници, той ясно очертава механизма на заселване на Балканите от пелазги, възникване на тракийската култура от тях, разделянето най-големият след индийците според Херодот народ на тракийците на множество народи, между които основните са гети и хуни. На него дължим изострената чувствителност към двата различни въпроса: кой основава България и каква кръв тече във вените на днешните българи. По първия фундаментален въпрос старите източници го принуждават да стигне до извода, че това е културата на европейските хуни, а по втория въпрос той стига до извода по косвени данни, че хуни и гети са един и същ народ.

     Обоснованият отговор на първия въпрос е неговият най-голям принос към българската история, до който извод беше достигнал вече и Кръстевич. За разлика обаче от Кръстевич, той обръща внимание на сведенията, че част от хунския народ, който не е напускал Балканите се нарича още далеч преди Аспарух българи, и едва след като синовете на Атила, след неговата смърт, се завръщат от Панония и се населват южно от Дунава и по Черноморието, техните хуни се сливат с местните, наречени българи, и от там насетне навсякъде вече старите автори говорят само за българи, макар че и Крумовите и Симеоновите войски ще бъдат наричани за дълго време хунски.

     И тук отново виждаме, че величието на една идея се измерва наистина със съпротивата на „вече утвърдилите“ се срещу нея. Фактически Ценов води война с професора от Софийския университет Васил Златарски и неговото русофилско обкръжение, „която губи“, не получавайки тогава признание в България и бивайки принуден да напусне военната си кариера и емигрира в Германия, където става първият българин преподавател по история в западния свят (ако не смятаме Фредегар Болгар във Франкония 12 века преди него) – той преподава история в Свободния университет в Берлин до смъртта си през 1949. Издателството, в което Ганчо Ценов публикува в Германия, и днес е най-реномираното издателство за юридическа литература. Преследването в родината му, както и това на Методий 10 века преди него, продължава и след смъртта му. Трудовете му изчезват в сейфовете на Държавна сигурност и не са достъпни за българската общественост по комунистическо време чак до 1990.

     Така например книгата „Хуните, които основаха българската държава…[17], която синтезира изследванията му през изтеклите 40 години, е забранена в България след 1944. Доказателството за това е  „Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване съгласно XII-то постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 год. публикуван в Държавен вестник, бр. 225-1944 г.“ издаден от Министерството на пропагандата в Наредба № 10. Този списък започва така: „Съгласно 12-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 6 октомври 1944 г., протокол № 194 (Д.В. бр. 225 1944 г.) изземват се от държавата всички книги с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи от всички лица и места където се намират те и т.н. ….. Документа е подписан от: Министър: Д. Казасов. Копието сверено с оригинала е подписано от Началник на административния отдел Тр. Трифонов. В този списък състоящ се от 701 книги, под № 481 е посочена книгата: Ценов, д-р Ганчо, Хуните, които основаха българската държава, техния произход и тяхното постоянство (вместо правилното „християнство“).

     Нека отбележим, че даже и в смисъла на този документ, книгата не би следвало да се цензурира. Именно след като фашистите в Германия се укрепиха във властта около 1935 г., Ценов престава да публикува в Германия. Защо? Германската доктрина по това време е „готите са германци“ и всички поселения на готите са германски. Така например Крим е трябвало да бъде превзет и наречен Готенланд, Одеса трябвало да бъде преименувана на Теодорихщадт и т.н.

     След 40-годишен напрегнат научен труд, изключително начетеният и интелигентен български историк Ценов стига до извода диктуван от древните ръкописи, че готите са гети, гетите са стар тракийски народ, и че от тези гети-готи възникват множество средно и източноевропейски държави, най-древната от които е България. Това фактически отрича всякакви „исторически обосновани“ претенциите на немските фашисти за притежание на славянските територии. По ирония на съдбата, старите автори ни казват, че тракийците са арийци, а тъй-като гетите и готите са тракийски народ, то те са наистина арийски народ, но не и германците, както това твърдяха фашистките идеолози.

     Сега виждаш, драги читателю, защо той престава да публикува в Германия след като фашистите се укрепват във властта там.

     И в този именно „фашизъм“ Ценов е обвинен от току-що инсталирания про-съветски комунистически[18] режим в България и книгите му са забранени за четене от тези, за които са написани?!

     В периода между 2015 и 2020 преведох от немски и издадох на български всички негово книги публикувани в онези времена в Германия.

     Вторият му най-голям принос е, че той, както и своя знаменит предшественик Гаврил Кръстевич, обръща внимание на българската научна общественост на огромно количество източници по българска история, превеждайки на български важни пасажи от тях. Това намира интересно отражение в българския културен живот: сравнете гореспоменатия огромен труд на учени от Българската академия на науките по превеждане на гръцките и латинските текстове в 16-те тома на гръцките и латинските източници за българската история след 1945 и вие  ще констатирате, че едва ли има източник, който Ганчо Ценов да не е чел и използвал далеч преди авторите на този труд. Дано някой ден в България се направи ново издание на тези текстове, но с преводи на цялостните трудове в него, а не на откъси, избрани от съответните автори, както това е сега. За щастие, те са достъпни на руски, но българската младеж днес вече не изучава интензивно руски.

     Всъщност едва ли има „модерна идея“ днес в голямото количество исторически книги, публикувани след 1990, която да не се намира в неговите трудове.

     Неговите книги освен с ерудиция и аналитичност са пропити и от горчива полемика със своето съвремие и предшественици – което човешки е разбираемо. Човек обаче трябва да си прави изводи за стойността на неговите трудове без тази полемика. Нека вземем за пример доклада му „Народността на старите македонци“, изнесен през 1938 в София. Това е лаконично, но брилянтно произведение, без полемика, в което нищо не може да се добави и нищо не може да се премахне, издаващо огромни познания и култура на автора му.

     Нека заради любовта към истината отбележим, че в произведенията му има развитие и някои необосновани идеи със времето или се изоставят, или се променят въз основа на новите факти, до които е достигнал. Пък и човек има право да поумнява с времето. Богатството на съпругата му, разбира се,  му е дало достъп до източници във Ватиканската библиотека, до които малцина тогава са имали достъп, но това не е недостатък. Ценов сам казва в едно интервю през 1940 г. че е дал над един милион български лева, за да извърши изследванията и издаде на немски няколкото си фундаментални труда.

     Една от целите на настоящата книга[19] беше да проверя също и изводите на Ганчо Ценов. Едно от най-съществените ми различия с него е следното: Преди да настъпи разделението на тракийците на гети и хуни е правилно да се смята, че те са един народ. Но след това настъпва в голяма степен самостоятелно обособяване на култура, диалект и държавност - различни една от друга. След това, до разширението на България на юг от Дунава, имаме паралелно развитие на гети и хуни макар и с много интензивно взаимодействие – сътрудничество, мир, войни, смесване и т.н. Не мога да се съглася с изводите на Ценов, че макар и да виждаме двата народа едновременно около Крим, в Мизия, в Панония, в Илирия в Тракия, то историците „по погрешка“ пишат ту за гети, ту за хуни като за един народ. Те не ги различават не по погрешка, а поради това, че двете групи участват в повечето случаи в събития, воювайки една срещу друга, а там, където си сътрудничат, тогава също е ясно указано, че имат общ враг. След многократното изселване на беси-гети към днешна Франция и Испания и на остроготи към Италия, които даже до 13 век биват наричани българи, в днешна България остават голям брой готи, които се вливат в българската държава. Така че днес в нашата кръв наистина е „просто тракийска“, както това ни казаха и генетиците през 2013. Така че не бива да смесваме кой създава българската държавност и я принася на Балканите с това какъв е нашият генетичен произход – това разграничаване ни дава по ясна картина на събитията, довели до съществуването на днешна България.

     Има, разбира се, и множество заключения, до които аз, четейки същите източници и други, които днес са достъпни за нас, не достигнах – но това ни най-малко не изменя възхищението ми от неговите изключителни заслуги.

     „И така, България от най-голямата средновековна държава до наши дни изгуби голяма част от населението си не физически, а политически, което е присъединено към други страни и говори вече други езици. „Всичко това и много други работи нямаше да бъдат тъй, ако у нас се зачиташе и подпомагаше науката, която единствена е в състояние да обясни подобни работи.“, Ганчо Ценов 15 януари 1908.

Трудове на Ганчо Ценов (1880-1949)

(1990) Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? Gantscho Tzenoff. - Nachdr. d. Ausg. Ebering, Berlin 1900. - Vaduz: Kraus Reprint, 1965. Д-р фил. Ганчо Ценов, Кой запали Москва през 1812 година? (дисертацията за получаване на научна степен доктор на философските науки на университета „Александър фон Хумболдт”) Превод от немски Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-04-9, стр. 128.

(1907) Праотечеството и праезикът на Българите, Историкофилологически издирвания. Второ фототипно издание 2005, ХЕЛИОПОЛ, София. Праотечеството и праезикът на българите. Историко-филологически издирвания, Д-р Ганчо Ценов (2021) Трето издание. Първо издание на автора: 1907, София. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София, 2021.  ISBN 978-619-7444-45-2, 274 стр.

(1907) Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните, статия, сп. Преглед, кн. 4, 1907

(1908) Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните. Исторически издирвания въз основа на първоизточници, фототипно издание. Печатница „Военен журнал“. София. Д-р Ганчо Ценов, БЪЛГАРИТЕ са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните (Исторически издирвания въз основа на първоизточници). Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-03-2, 82 стр.

(1910) Критически разбор на българите

(1910) Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква, Печатница Глушков, София. Второ фототипно издание 2002, „Народен будител” ХЕЛИОПОЛ, София

(1912) Първите религиозни борби в България, Печатница Ден, София

(1914) Покръстването на българите – обяснение

(1914) Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент Охридски, Печатница на Народното осигурително д-во „Балкан“, София. Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент? Критични бележки. Д-р Ганчо Ценов. Първо издание: Печатница на Народното Осигурително Д-во „Балкан“, София 1914. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021. ISBN 978-619-7444-47-6.

(1915) Goten oder Bulgaren: quellenkritische Untersuchung ьber die Geschichte der alten Skythen, Thraker und Makedonier", Ganco Cenov – Leipzig, Verlag der Dykschen Buchhandlung. Д-р Ганчо Ценов, Готи или Българи, Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци с две карти. Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-09-4. 270 стр.

(1915) Кой е Климент Охридски? Придворна печатница, София

(1915) Произходът на хуните

(1915) Русия и завоевателните стремежи на сърбите, Печатница Искра, София. Първо издание: Печатница „Искра“ улица „Раковска“ № 133, Забранена в България от 1944 до 1990. Второ фототипно издание на монархическо-консервативен съюз 2004. Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-39-1, 136 стр., Цена 12 лв.

(1917) Dr. Gantscho Tsenoff, Geschichte der Bulgaren, Bahnhof- und Feldbuchhandel Gesellschaft m. b. H. Berlin S. 14., Berlin 1917. Ганчо Ценов, История на българите. Превод от немски: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-6-2, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 140 стр.

(1924) Das wissenschaftliche Leben in Bulgarien, Nachrichten fьr die Gelehrte Welt. Erster Jahrgang, Heft 1, S. 13-15, Berlin, 6 Sept.

(1930) Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven, eine historisch-philologische Untersuchung ьber die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skyten, Goten, Hunnen, Kelten u. a., von Dr. Gantscho Tzenoff, Lektor an der Universitдt Berlin, 1930, Walter de Gruyter & co. Д-р Ганчо Ценов, Произход на българите и прародината на славяните. Историко-филологическо изследване на историята на тракоилирийци, скити, готи, хуни, келти и др. превод от немски, Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-10-0. 392 стр.

(1935) Geschichte der Bulgaren und der anderen Sьdslaven von der rцmischen Eroberung der Balkanhalbinsel bis zum Ende des neunten Jahrhunderts, Dr. Gantscho Tzenoff, Walter De Gruyter & Co., Berlin/Leipzig. WALTER DE GRUYTER & CO., ПРЕДИШНОТО ИЗДАТЕЛСТВО G. J. GЦSCHEN"SCHE VERLAGSHANDLUNG - J. GUTTENTAG, VERLAGS., КНИЖАНИЦА - GEORG REIMER - KARL J. TROBNER - VEIT & COMP. Д-р Ганчо Ценов, История на българите и на другите южни славяни от римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-08-7. Стр. 364.

(1936) Препирните по народността на българите. В що се състоят и защо се водят, Първо издание: Придворна печатница, София 1936. Забранена в България от 1944 до 1990, Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-44-5, 56 стр., Цена 10 лв.

(1937) Кроватова България покръстването на българите, ХЕЛИОПОЛ, София. Второ издание 1998. Трето издание 2004.

(1938) Народността на старите македонци, Сказка, държана на 4. ноември 1938 в София, Печатница П. Глушков, София.

(1938) Прокопиевите хуни и Теофановите българи. Турци или славяни основаха българската държава? Добавка към книга: Кроватова България и покръстването на българите, Печатница на военно-издателския фонд, София, Второ издание 1998, трето издание 2004.

(1938) Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство (Второ издание, печатница Древна България 1940, Трето издание на монархическо-консервативен съюз 2002). Ценов, Д-р Ганчо (1940), ХУНИТЕ които основаха българската държава, техния произход и тяхното християнство, София. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019, ISBN 978-619-7444-23-0. 208 стр.

 

 

 


Родина

 

Посветено на видния български историк Ганчо Ценов

 

Че си нещо повече дълбоко в мене сещам,

отколкото земя в граници обгърната,

по тръпнещата болка, която често чувствам,

с кусурите ти спорейки и с вярата невърната.

 

Намирам те в изгарящия порив

да те видя ковяща мощни технологии

и новото под синия ти покрив,

да помита фразеологии и демагогии.

 

Намирам те в пулсиращата мисъл

от своя интелект нещо да ти дам,

че мускули и лакти животът е отписал

от средствата, градящи прогреса тъй желан.

 

В онези хора те намирам,

които с възрожденски дух горят

и с пламъка си бъдното трасират,

едничка полза те за теб да извлекат.

 

Те често си остават неразбрани,

понякога ги смазва простотия,

но макар и след години, лекувайки тез рани,

превръщаш делото им в светиня.

 

1983 София

Николай Иванов Колев

 


 


[1] Габровски, Спиридон Йеросхимонах  (1792) История во кратце о болгарском народе славенском, превод М. Г. Минчев (c), ред. П. Тотев, худ. доц. Ив. Кънчев (c), предп. инж. Д. Кънев, печ. УИ "В. Априлов" - Габрово, ИК "Луна", 2000 г. Новоиздадена: Спиридон Габровски, История во кратце о болгарском народе словенском. Пето издание. Първо издание: 1792 г. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019. ISBN 978-619-7444-21-6.

[2] Зографска българска история (1875), Академик Йордан Иванов, Зографска българска история, Преписана през 1785 г. от монах Яков, в параклиса Св. Апостоли, Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019. ISBN 978-619-7444-25-4.

[3] Поп Йовчо от Трявна (1855) , ЛЕТОПИС, Съставен преди 1855, Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890-91, Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-27-8.

[4] Венелин, Юрий Иванович (2020) Древните и сегашни българи и отношението им към русите, Критично историческо изследване. Том I. Венелин, Юрий Иванович (2020) Издадена за първи път от Университетската печатница в Москва, 1829 г. Превод от руски: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-28-5, 198 стр. (Древнiе и нынѣшние болгаре в политическомъ, народностномъ, историческомъ и религiозномъ ихъ отношенiи къ россiянамъ. Историко-Критическiя изследования, Юрiя Венелина, Ром 1. Москва, Въ Университетской Типографiи, 1929).

[5] Венелин, Юрий Иванович (1849) Критически изследвания към историята на българите от идването на българите на Тракийския полуостров до 968 година, или до покоряването на България от великия руски княз Святослав. Венелин, Юрий Иванович (2020) Издадена с даренията на българина И. Н. Денкоглу в Москва в типографията на Николай Степанов през 1849. Превод от руски: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-26-1. (Венелин, Ю. И. (1849) Критические исследования об истории болгар, с прихода Болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или покорения Болгарии Великим Князем Русским, Святославом. М.: В тип. Николая Степанова, 1849. III, 342 с.) 352 стр.

[6] Павлович, Христаки (1844) Царственикъ или история болгарская, която учи отъ где са Болгаре произишли, како са кралевствовали, како же царство-вали и како царство свое погубили и подъ иго попаднали изъ Мав-робира Латинскаго, Баронiя, Iоанна Зонаря, Буефира Французс-кого, Теофана Греческаго, Светого Евтимiя Терновскаго, Светаго Димитрiя Ростовскаго и другихъ летописцевъ собрана. Изданiе первое, Bolgarische Geschichte. У БУДИМУ, Писмены Кр. Свеу-чилишта Пештанскогъ. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 31.01.2018, София, ISBN 978-619-7444-01-8, 74 стр.

[7] Войников, Добри (1861) КРАТКА Българска история, Първо издание, Издадена за първи път във Виена в печатницата на Л. Соммер през 1861, Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, 2017, ISBN 978-619-90656-2-4, София.

[8] Раковски, Г. С. (2020) Българска старина: книга I., Второ издание: препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, Колев, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-30-8, 264 стр., Цена 22 лв. (Издадена за първи път в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г.) Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; Кимбри или кимерии.

[9] Кръстевич, Гаврил (2017) Българска история, Том 1 Българска история под името на хуните. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 2017, София.

[10] Кръстевич, Гаврил  (2019а) Българска история, Том 2 (485-668 г.). Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-117, Издателство ГУТА-Н, 2019, София, 278 стр.

[11] Кръстевич, Гаврил (2019б) Българска история, Том 3 (668-1041 г.). Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-124, Издателство ГУТА-Н, 2019, София, 498 стр.

[12] Йонков-Владикин, Х (1901) Зачатките на българската история. Отпечатани за първи път в Т-Пазарджик, Печатница „24 април“ на Цветан Радулов, 1901, препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN  978-619-7444-00-1, 136 стр.

[13] Обезбългаряването на Западна Тракия 1919 – 1924, Атанас Спасов Разбойников. Второ издание. Издателство ГУТА-Н, 27.09.2019, София. Първо издание: ТРАКИЙСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ, БИБЛИОТЕКА „ТРАКИЯ“, София, 1940. Препис на съвременен български език: Д-р Николай Иванов Колев. 144 стр. ISBN 978-619-7444-17-9.

[14] (Обезбългаряването на) ОДРИНСКА ТРАКИЯ, Димитър поп Николов. Трето издание. Първо издание: Печатница „Военно-Издателски фондъ“, София, 1919. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 29.11.2019, София. ISBN 978-619-7444-22-3. 128 стр. Цена 10 лв.

[15] Западните краища на българската земя, Проф. д-р А. Иширков. 1915, София, Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 28.01.2020, София. ISBN 978-619-7444-24-7. 348 стр.

[16] Кой запали Москва през 1812 година? Д-р фил. Ганчо Ценов. Отпечатана за първи път в издателство „E. Ehering“, Берлин, 1900. (дисертацията за получаване на научна степен доктор на философските науки на университета „Александър фон Хумболдт”) Превод от немски Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 29.03.2018, София, ISBN 978-619-7444-04-9, стр. 128.

[17] Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство (Второ издание, печатница Древна България 1940, Трето издание на монархическо-консервативен съюз 2002). Ценов, Д-р Ганчо (1940), ХУНИТЕ които основаха българската държава, техния произход и тяхното християнство, София. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019, ISBN 978-619-7444-23-0. 208 стр.

[18] Комунизъм – антирелигиозна идеология, в която чрез обществена собственост на средствата за производство, премахване на частната собственост и установяване на диктатура на работническата класа ще се достигне до общество, в което всеки ще произвежда според възможностите си и ще консумира според потребностите. Тази утопична идея въведе между 1917 и 1990 г. на практика диктатури които сринаха икономиките на източноевропейските страни и ги доведоха до бедност и хаос.

[19] Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

Книгите на Ценов се намира във всички добри книжарници и вериги на страната, например Хеликон, Сиела и др. Ако в най-близката книжарница до Вас ги няма, то книжарят знае как да Ви ги достави от Сиела, която е главен книгоразпространител на издателство ГУТА-Н. А иначе, в тази пандемия, мисля че най- удобно ще Ви е да си ги поръчате „от дивана“ в някоя от добре функциониращите интернетни книжарници:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

 




Гласувай:
7
2



1. shtaparov - Хуните са вид Българи- има доста...
11.09 08:57
Хуните са вид Българи- има достатъчно данни за това. Те са съюз на европейски народи- не на азиатски,и над 90% са индоеvропейци. Има данни за само едно неиндоевропейско племе,участвало в Хунския съюз: угрофинското племе Мокшани. Угрофините обаче са по правило руси и синеоки,макар и често да са азиатци. По други данни в този съюз е имало още едно угрофинско племе или поне част от него,което с времето се индоевропеизирало. Готите също са вид Хуни (т.е. индоевропейци) и имам прекрасно обяснение на всичко това,което мисля да публикувам в отделна статия.
цитирай
2. notfun - многоо добре подреден Пост, поздрави и от мен, г н Колев..
11.09 10:10
моля, дай, да видим и теб,щапаров..ще бъде интересно..

7. shtaparov - Хуните са вид Българи- има доста...
08:57
Хуните са вид Българи- има достатъчно данни за това. Те са съюз на европейски народи- не на азиатски,и над 90% са индоебропейци. Има данни за само едно неиндоевропейско племе,участвало в Хунския съюз: угрофинското племе Мокшани. Угрофините обаче са по правило руси и синеоки,макар и често да са азиатци. По други данни в този съюз е имало още едно угрофинско племе или поне част от него,което с времето се индоевропеизирало. Готите също са вид Хуни (т.е. индоевропейци) и имам прекрасно обяснение на всичко това,което мисля да публикувам в отделна статия.
цитирай
3. andorey - Здравейте, господа. . . Разбирам ...
13.09 17:20
Здравейте, господа...
Разбирам вълненията и на двамата. Темата наистина е много обширна. Аз лично имам много от книгите на Г.Ценов и ги чета с удоволствие. Само че трябва да се внимава и да ср проверява информацията, независимо дали е писана от Г. Ценов или В. Златарски или който и да е. Не трябва да се караме излишно. Важното е да осъзнаем, а също и нашите съграждани да осъзнаят дълбоките корени и древната история на нашия народ. А дали хуните са българи или българите хуни и дали не са е второстепенен въпрос, задача за истинските безпристрастни учени. Поздрави!
цитирай
4. sparotok - Добре казано
14.09 11:45
andorey написа:
Здравейте, господа...
Разбирам вълненията и на двамата. Темата наистина е много обширна. Аз лично имам много от книгите на Г.Ценов и ги чета с удоволствие. Само че трябва да се внимава и да ср проверява информацията, независимо дали е писана от Г. Ценов или В. Златарски или който и да е. Не трябва да се караме излишно. Важното е да осъзнаем, а също и нашите съграждани да осъзнаят дълбоките корени и древната история на нашия народ. А дали хуните са българи или българите хуни и дали не са е второстепенен въпрос, задача за истинските безпристрастни учени. Поздрави!



Добре казано Андрей, няма какво да допълня :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 492710
Постинги: 269
Коментари: 408
Гласове: 1549
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930