Величие, 1882

13 ноември 1882 г., ден на Коледните заговезни. Поп Райчо беше тържествено облечен. Край него дяконът и прислужниците носеха хоругвите, зад тях вървяха кметът и други представители на местните власти и еснафа. Тръгнаха от Конашкия мост[1] към Бичкинята. По целия дълъг път се стичаше народ. Децата тичаха насам-натам и викаха: „Калпазана пуска фабрикатаааа!“. Нямаше здрав човек, който да не се присъедини към процесията. Бившата бахчия на поп Райчо беше достатъчно голяма да побере всички. Някои си бяха взели ядене и пиене да прекарат деня там, въпреки че беше доста студено. Когато поп Райчо размахваше мократа китка босилек със сребърния кръст, същия, дето Ангел извади през оная паметна зима от ледената вода, и се запъти към врата на фабриката, Иван излезе пременен в европейски дрехи, хванал под ръка сияещата Величка. Отдясно  беше съдружникът му Петко Цокев, отляво - Васил и Ангел с Росица. Зад тях бяха децата им. Най-голямата му дъщеря, Дешка, беше облякла роклята, която Васил ѝ беше донесъл подарък от Кемниц.

            Иван вдигна ръка и стана чудото. Майстор Пацак съедини мотора с валовете на трансмисиите и габровци за пръв път чуха невъобразимото тракане на „хиляда чарка“, както казваха някои след това. 240 вретена, въртени от механизми, запредоха вълна, без да ги докосне човешка ръка. Поп Райчо спря да пее от удивление и след туй продължи, но вече никой не го чуваше. Майсторът и синовете му тичаха с масльонки и омазани с масло комбинезони и гледаха стъклениците, които водеха смазочно масло към лагерите да са пълни. 28 работници бяха по постовете си и гледаха с гордост съгражданите си. Те вече бяха извисени над тях, те вече бяха друга категория хора.

            Първо влязоха кметът, руският наместник в Габрово и представителите на еснафа. Иван с ентусиазъм ги водеше от машина на машина и им обясняваше: 

-        Предем с 240 вретена прана вълна. Преждата се преде заедно с дребта за плетене на гайтани и тъкане на шаеци.

-        Ами то, Иванчо, излиза, че имаш 240 жени с хурка и чекрък, които ти предат в момента, без да се уморят денонощно.

-        Не, бай Велко, „предат ми“ само 26 мъже и 2 жени и то без хурка и чекрък – смееше от душа Иван и му беше леко, леко. – 10 от тях са габровци.

Слънчевите лъчи струяха от многото прозорци и в тях танцуваха прашинките от вълна в луд танц. Лъчите правеха нишките ту да се виждат, ту да не се виждат. Изведнъж някои възкликна:

-        Та това е българският трикольор!

Да, Иван беше наредил групи от по 80 вретена да предат, бял, зелен и червен конец. Навсякъде вън и вътре висяха знамена с трикольора на свободна България. Жени караха колички с хартиени масури, а откарваха други пълни с навита на тях прежда. Габровци се изреждаха на върволици, спираха се, гледаха, надвикваха се, за да се чуят…

            Иван имаше мигове, в които сякаш щеше да загуби съзнание от радост. Гласовете на хората и машините се сливаха в една песен, която му напомняше песента на машините в турската фабрика, която преди 7 години бай Добри Желязков му показа в Сливен. Гледаше щастливия народ край себе си, родата на Цанко Дюстабанов, на Тотю Иванов, семействата на загиналите опълченци, на затритите деца и жени, на измръзналите им синове във войната… и си мислеше: „Боже, какви бяха тия 7 години, дай боже да изведем този народ към покой и благосъстояние…“. Към ония роднини, които злобееха преди, а сега със завист минаваха край машините, не хранеше злоба. Иван знаеше, че можещите, талантливите, умните и силните имат дълг към всички. Не може всички да са като тях, а всички искат да живеят и се хранят, да бъдат щастливи… 

            На тези, които излизаха от фабриката, Иван раздаваше парче от извлачена трикольорната вълна. Всеки с удоволствие бързаше към дома си да заговява и да сподели впечатленията си с другите от семейството си, които нe можеха да дойдат. На тръгване хората се обръщаха още веднъж към фабриката и едва сега забелязаха, че над входа има надпис „Труди се, постоянствай, не бой се!“.

Фиг. 18. Първата щрайхгарна предачна фабрика „Иван К. Калпазанов“, открита на 13 ноември 1882 г. в с. Бичкuня, днес квартал на Габрово

Фиг. 19. Бичкинята, мостът, фабриката на Калпазанов и храмът „Св. Иван Рилски“ в началото на ХХ век

Фиг. 20. Първата фабрика

Имаше и една група посетители, всичките тежки търговци, които най-дълго се задържаха във фабриката. Те бяха наобиколили търговеца и гайтанджия Христо Бобчев. Това бяха братята Стефан, Иван и Цанко П. Хаджистойчеви, Велчо Рашеев, Христо Гъдев, Стефан П. Недев и Стефан Медаров. На излизане се разбраха да се срещнат в кафенето на Гюлчевия хан. Витка ги посрещна както винаги разтропана. 

-        Витке, ще може ли да ни дадеш една соба и в нея да ни донесеш ядене и пиене. Ние сигурно малко до по-късно ще си приказваме.

-        Готово, господа, както желаете, ей сега ще изпратя момичето да ви отключи и затопли една стая, а вие дотогаз изпийте по едно кафе в кафенето – врътна се чевръсто и понесе въз мощното си достойнство към кухнята.

Осмината посъбраха кафе и след като момичето ги извести, че собата е топла, се качиха горе.

-        Вижте какво, достове - почна бай Христо Бобчев, - днеска не ви ли се разтупа душата? Иванчо е чевръсто момче, но дай и ние да се не даваме! Хайде и ние да построим тъкачница, та да печелим не като търговци на много манифактури, а като индустриални търговци, като Иван…

-        Да, бай Христо, днеска всички си мислим за това, но никой от нас не може сам да свърши такава работа.

-        Ей за туй съм ви събрал. Дайте да направим едно акционерно дружество с общ капитал.

Вдигна се шум в стаята, почнаха да смятат, говореха един през друг… Бай Христо вдигна ръка и рече:

-        Полека сега, полека, най-много човек може да избърза с главата, а не с устата и още по-малко с краката. Ай сега да похапнем, да попийнем и след туй всеки да си прави сметката и всяка неделя тук да виждаме и да побутнем тази работа. Аз мисля, че ще ни трябват около 80 000 златни лева.

Всички клатеха замислено глава и си мислеха с колко могат да участват. Разделиха се с една обща идея и цел, твърдо решени да я осъществят.

През този ден в Габрово не се говореше за нищо друго, освен за чудото на Иван Калпазанов!

Това беше извадка от:

Стон и Величие, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-3-1, София, 256 стр. Цена 17 лв. 0.351 kg.

https://www.book.store.bg/p201502/ston-i-velichie-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/getika-za-proizhoda-i-deyaniyata-na-getite-rimska-istoriya-izvadki-malh-vizantiyska-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45580#%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B5

https://m.helikon.bg/211934-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5.html

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

[1] Построен 1749, днеска Лъвов мост.