Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05 09:46 - Учителите на Българите
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 559 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.05 17:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Учителите на Българите

 

Приветствено слово на прием на Генералното консулство на Република България в Мюнхен състоял се на 22.5.2022, Schulzentrum Nordheide, SchleiЯheimer StraЯe 510, 80933 Mьnchen, в чест на празника на светите Братя Кирил и Методий

 

 

Уважаеми г-н Генерален консул, уважаеми дами и господа!

 

Честит да ни бъде този най-светъл празник на Българския народ!

 

В своите „Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция” през 1862, английските пътешественички Макензи и Ърби търсят следи от Кирил и Методий в солунските манастири и не намират нищо: „...Не можаха да ни посочат нито църквица, нито паметник, нито дори къща или параклис, свързани с Кирил и Методий.“ Така че гърците де факто въобще не почитат Кирил и Методий.

Това личи и от една статия на Христо Ботев публикувана във в. Знаме на 8 май 1875 г., в която четем: „При страшните и нечувани исторически страдания на нашия народ, паметта на Кирил и Методий се изтри от минеите на фанариотската черква и достигна до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществуването на българския народ. Няма повече от 20 години, откакто тази памет се поднови отново чрез борба, която пламна между българския и гръцкия елементи и която направи 11 май празник на победата над православно-разбойническия разврат, празникът за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възраждане. Така 11 май стана празник народен, празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.

 

Как се стигна до дата 11/24 май за Празник на Учителите на българите?

 

„През IX век българската църква ги е провъзгласила за светии.

През X век установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт.

 През XIII век българската черква заменила 6 април, смъртта на Методи, с 11/24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методи.

За първи път в ново време, в България, празникът на просветата е бил празнуван в град Пловдив, в архиерейското класно училище „Св. св. Кирил и Методи“ от учителя му Йоаким Груев на 11/24.05.1855 г. Тази дата той определил като празник на българското училище, защото намерил в един Киевски богословник една бележка, че св. Кирил и св. Метод се слави на 11 май.“

Това беше извадка от книгата: „Бележити хора и събития от Габровския край“, Илия Габровски, 2003, София.

В родния ми град Габрово, празника на св. Кирил и Методий се празнува на 11 май по стар стил (24 май по нов стил) от преди 1859 г., както това ни съобщава Д-р П. Цончев на стр. 428 в „Из общественото и културното минало на Габрово“, Второ Издание 1996, Абагар, В. Търново.

 

Смъртта на Кирил в Рим

 

А сега, нека се спрем на един пасаж от историческия роман „Учителите на Българите“, отнасящ се за Смъртта на Кирил в Рим: 

„… За Методий като свещеник не беше за първи път да изпраща покойник, но този път това беше нещо друго и на него му трябваше огромно усилие, за да продължи:

- Църхо, както и аз, имахме неугасимо желание да се просвети българският народ, като се съживи неговата писменост. Но не всекиму е дадена дарбата да разчленява езиците на техните елементарни части, да намира писменост за тях, да състави единни правила на граматиката. Църхо продължи делото на друг свой предшественик, епископа на гетите Урфил, като състави на съвременен български език светите писания, преведени преди четири века от Урфил. Той добави към това и книгите за войните. И едва след като разбра в най-големи тънкости съвременната структура на диалектите на българите, той създаде единни правила за писане, тоест първата „Българска граматика“. Тя възникна от съпоставката на санскритски език, майката на нашите езици, с много последвали го. Той написа на български и граматика на еврейския език. Написаното от него животоописание на свети Климент се разпространява по цял свят, както и осемте книги със споровете между християни, евреи и мюсюлмани. Но той не се задоволи с това и допълни тароските букви с подходящи гласни и създаде пълен еквивалент на азбуката на Урфил. С тези букви той и неговият ученик Климент съставиха някои от най-важните книги за черковна служба и за светски нужди. Всички тези книги бяха осветени и благословени от престола на свети Петър и българи и славяни получиха съвременна писменост.

Сълзите напираха в Методий и той се тресеше от страшно вълнение, което заразяваше присъстващите. Намери сили само да каже:

 

- Най-голямата награда за тебе, брате, са детските гласове в училищата, които произнасят свещените слова на български. Те ще познаят природата, записвайки я на собствения си език, и ще извличат полза от нея, както ще се стремят към Бога, изучавайки неговите закони на собствения си език, за да успокояват душите си. Ти ще останеш в техните сърца, и в сърцата на техните внуци и правнуци като УЧИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ.“

 

Какъв е националният произход на Учителите на българите?

 

А сега, нека се спрем за кратко на въпроса, какъв е националният произход на Учителите на българите?

          В житието на Константин-Кирил от добре осведомения техен ученик Климент Охридски (ок. 840-27.7.916) се съдържа следният откъс, описващ разговор с хазарските владетели на брега на Каспийско море:

„...През време на посещението си у хазарите Константин-Кирил бил запитан преди обеда у кагана: „Какъв е твоят сан, та да те поставим на съответното място според сана ти?” Отговорът на св. Константин-Кирил се състои от три изречения: „Имах дядо, много велик и богат, който седеше близо до царя. Но когато доброволно отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих предишната си прадядовска чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук.” „Уместно и право говориш, гостенино”, отговорили му те, и оттогава почнали да му оказват почести.“

А „Пространното житие на Методий“ ни потвърждава този знатен произход:

„...И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя, и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. ...“, СБЛ (1986).

В „Пространното житие на Константин“ се казва, че когато логотетът му предлага женитба във висшето общество и висш държавен пост, Константин отказва с думите „...а за мене няма нищо по-велико от науката, чрез която ще придобия мъдрост и ще потърся прародителската чест и богатство.

          Добри Войников (1861) в своята кратка история споменава:

„…Междувременно Пресиян излезе да пътува по държавата, за да обходи някои градове в Македония, а после и в Солун. Тук той се бави много време, защото околностите на този град бяха населени повечето с българи християни, както и първенците в града бяха повечето такива. Достойно за споменаване е, че мнозина от тези българи бяха на служба на Източноримската империя и достигнаха до големи чинове и достойнства.“

Виждаме, че бащата на седемте деца е високопоставен държавен служител в Солун, който е починал 14 години след раждането на последния си син, тоест 841. Виждаме също, че децата растат в богато семейство.

А сега нека се върнем още веднъж към вълнуващите перипетии на завръщането на Крумовите пленниците от Одрин от 813, освободени през 836, които са ни съобщени в така наречената „Хроника на Лъв Граматик“, писана преди 1013, ГИБИ 5 140. Там става дума за връщане на пленниците през 836 г. от Крумовите войни, взети от Одрин, и заточени по долното течение на Дунава. В споразумението е договорено пленниците да се върнат с византийски кораби без имуществото си, защото ще бъдат населени в Солун, който след едно нападение на арабите, които отвличат 22 000 жители, е обезлюден. Героите на тази епопея са Варда и Лъв, които организират изселниците да бранят имуществото си срещу българи, които искат да се спази споразумението, и угри, които са повикани на помощ на българите, но които искат да грабят за своя сметка.

Нека съпоставим събитията, съобщени там, със съобщения на други автори: Героите на тази епопея от 836 са щедро възнаградени от императора. Виждаме при регентката Теодора 843-856, вдовица на Теофил и майка на Михаил III, организаторът на завръщането - Варда, като главнокомандващ; Лъв, който поема инициативата на Дунава и спасява бежанците, става етериарх, тоест секретар на византийския император. Кой е управител на Солун, вторият по важност град в Европа за империята, по времето на покръстването на Преславкия двор в България? Това е Лъв, бащата на Кирил и Методий. Знаем от много автори, че Константин, най-младият син на Лъв, подстратега на Солун, е имал свободен достъп до двореца. Самият Паисий Хилендарски ни казва: „...Свети Кирил бил по-млад Методиев брат, после учил философия в Цариград заедно с малкия цар Михаил, Теофилов син, и бил отличен и славен философ в Цариград.“ По каква причина децата на Лъв са имали свободен достъп до двореца и са общували с императорските деца? Заради това, че са умни и талантливи? Но такива има много в огромната империя и не всеки от тях има достъп до двореца. Децата му просто са живеели в двореца при баща си.

Излиза, че оня смел храбрец, отвел пленниците обратно в Солун, етериарх Лъв, е бащата на Константин и Методий.

В такъв случай, след като братята са прекарали младостта си в селища по Дунава, не бива да ни учудва записът в Зографската българска история: „…Свети Кирил философ написа на българите книги на своя език, на езика на живеещите при Дунава християни. …“

Ганчо Ценов, Ценов (2004), стр. 113, анализирайки текстовете на Георги Хамартол, известен също като Георги Амартол (грешник) и Георги Монах (…842-867…), с които аз не разполагам, е стигнал още през 1937 година до този извод:

„…Тук нека да споменем още, че подстратегът Лъв, който върна македонците в отечеството им и в Солун при българския цар Михаил, е баща на Кирил и Методий. Този факт е много важен, защото от него се вижда, че Кирил и Методий са македонски българи, а не гърци. Че те като родени в Солун, който се владееше от българина Михаил, са били хора на българския цар, а не на гръцкия император, както твърдят някои, които не са проучвали тези работи.“

Интересно! Дядото на Константин е прочут велможа в страната си довереник на царя. Че след принудителното изселване семейството губи привилегиите си и обеднява, че  Кирил е роден в чужбина, че Лъв и синовете му са се опитвали да получат привилегиите на баща си и дядо си, но не успяват в това - съвпада с „Хрониката на Лъв Граматик“. Не е ясно само „...доброволно отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя...“. Този пасаж е обясним, ако дядо им е бил дворянин в България, емигрирал е по политически причини и се е озовал в Одрин със семейството в неподходящ момент. Княз Север бяга при император Константин V през 764, а княз Телериг при император Лъв през 778. Те са емигрирали сигурно със свита от довереници. И двамата са високопоставени в императорския двор, но Телериг има живите си връзки с берзитите в Македония и в Хазария, а жената на Лъв е хазарка.

Не е ли боляринът, който е бил „много велик и богат и е седял близо до…(Кардам)“ княз Телериг, баща на Лъв, който пък е кръстен на императора като негов благодетел, Лъв, дядо на Константин и Методий?

По време това е допустимо, тъй като е известно, че подстратегът на Солун Лъв умира в детските години на Константин и децата получават именити настойници, като познаващия го от детинство му главнокомандващ Варда.

И накрая нека отбележим, че Християнството се пренася в Русия от свещеници от Българската независима църква Първа Юстиниана заедно с българските стари църковни свещени обичаи и обреди. Първата Руска митрополия е създадена в гр. Вижгород, недалеко от Киев. Интересно свидетелство за този процес ни дава Йоакимовския летопис: „Прислаша (из Болгарии чрез Цариграда, Владимиру рускому князу) митрополита Михаил вельми ученаго болгарина суща и съ нимъ четире епископи и много иереи, дякони и домственики от славянъ.“, (Иоакимовска лѣтопись, Татищева, Рус. Ист., Кн. 1 стр. 38).

Княз Владимир по политически съображения подчинява руската църква на цариградския архиепископ и преименува Вижгородската в Киевска митрополия. Това води до разцепление на руската църква на староверци (старообрядци), които запазват българските обичаи и православни (нововерци) следващи гръцката църковна практика. Но българския език си остава книжовната основа на бъдещата литература на славянските страни. Неговото значение е сравнимо с това на латинския в Западна Европа, който днес не се говори, но на него се служи в църквата и който е в основата на съвременната западноевропейска култура.

 

Честит да бъде този най-светъл празник на Българския народ!

 

Николай Иванов Колев (PhD, DrSc)

22.5.2022

Мюнхен
image

Учителите на българите, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049386-7, София, 186 стр. Цена 10 лв. 0.253 kg.

https://www.book.store.bg/p160594/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uchitelite-na-balgarite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39107#%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5


image


Учителите на българите, исторически роман с приложение: сведения на старите автори за Константин и Методий, 2019, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-18-6, 27.09.2019, София, 232 стр. Цена 18 лв. 0.300 kg.

https://www.book.store.bg/p265560/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uchitelite-na-balgarite-nikolaj-kolev.html

 

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=52471#%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%C2%B5%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91-%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%98%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85

Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

 

 image


 






Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 575029
Постинги: 285
Коментари: 433
Гласове: 1858
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031