Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2022 10:36 - Христо Ботйов
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1362 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 30.05.2022 10:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
             Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания[1], правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави!

            Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес вече малцина биха си представили душевността на Ботйов и величието на онова, което той ни остави.

            А това не са само вълнуващите стихотворения, които научаваме наизуст във възраст, в която не можем да почувстваме с разума си тяхната енергия и дълбок смисъл, а когато вече сме в състояние, сме улисани от ежедневните си грижи, които смятаме за най-важни, забравяйки, че най-важното за човека е да живее свободен.

            Пълното издание на Ботйовото творчество е подготвено от образованата в Австрия и Швейцария дъщеря на Ботйов, Иванка, и предадено в печатницата. Когато книгата излиза през 1907 г. Иванка е споходена от ранна смърт и не успява да я види напечатана. До ден днешен тази книга не е преиздавана в пълния си обем и ти, драги читателю, имаш възможност с това издание да наваксаш загубеното.

            Цялостното творчество на Ботйов ни разкрива един изключително образован човек, който е наясно с деятелите на Просвещението във Франция, Германия и Русия и техните трудове, който е наясно с историческите събития в негово време в Европа – войната за независимост на Гарибалди, Парижката комуна, нейното извращаване в диктатура, реставрацията на монархията и установяване в края на краищата на републиканско конституционно управление, който е наясно с всички политически събития и стремления на балканските народи за свобода, който е виждал и имперските лапи, протягащи се към техните вратове.

            Ботйов смята, че замяната на турския султан с руския цар няма въобще да измени положението на народа и съществено прозрение в него е, че националната независимост трябва да бъде съчетана и със социална справедливост. Това личи от убийствената критика, на която са подложени не само турските дерибеи и издеватили над народа ни, но и оная част от чорбаджийството и гръцкото, и българско духовенство, която се е превърнала в оръдие на османското потисничество. Нескрито е отвращението му към израждането на идеите на Парижката комуна, превръщането ѝ в Якобинска диктатура и възторга му от решението на френския сенат за установяване на република, последвало реставрацията на монархия. Това се вижда и в отношението му към сръбската скупщина, в която той вижда по-добър изразител на волята на народа, отколкото в монарха.

            Пишейки за издевателствата на руските казаци над емигриралите в Бесарабия българи, душата му кърви не по-малко, отколкото, когато пише за издевателствата на турците в България.

            Безценен в неговата публицистика е анализът на политическото състояние на Румъния, млада Сърби, Босна, Черна гора и Гърция. С анализа си той търси отговор на въпроса: има ли възможност да се създаде федерация на южните славяни, която със своя брой на население и природни ресурси да е в състояние самостоятелно да се защити срещу всеки агресор и която да е в състояние да гарантира свободно развитие на своите граждани. Тънките му познания по състоянието на този въпрос още тогава го водят до изводи, които и днес имат своята актуалност.

За Румъния той с болка констатира уволняването от държавни постово на етническите българи, които са не по-малко свободолюбиви и родолюбци, отколкото своите влашки съграждани. Целта на това е присъединяване към западноевропейската общност като „наследници на римляните“, потискайки историческите факти, че Трансилвания е българска земя до 9 век, а Влашко, Молдавия и Бесарабия до – 15 век. Тази тенденция имаше своето пагубно развитие в подстрекаването на Румъния от Русия и отнемането с нейна помощ на два пъти територии, които винаги са били населени с българско население.

Анализирайки сръбската политика, той остро критикува онзи национализъм, който фалшифицира историята и предявява претенции за размери на държава в рамките на Душановата експанзия.

Анализирайки младата гръцка политика, той вижда ефимерните стремления да се възстанови Източната Римска империя, която никога не е била гръцка държава, като „гръцка държава“, претендирайки за двете Македонии, Епирите, Тесалия и Тракия.

От окото на опитния наблюдател Ботйов не отминава политиката на Англия, Австо-Унгария, Русия и Германия в подкрепа на интереси, които в никой случай не съвпадат с българските, което достига апогея си в разкъсването на България след Междусъюзническата война[2].

И в края на краищата, Ботйов стига още в онези години до извода, че борбата за национална независимост може да доведе до национална и социална свобода, ако е единствено и само в ръцете на българския народ.

            По това време нашата интелигенция поема различни пътища, с които смята да помогне на страдащия народ. Едната е линията на църковна независимост, другата – на просвещението, разпалена от Априлов-Палаузов и подкрепяна от много широк кръг образовани и необразовани българи, третата е наука – отлично отразена в написването на първата българска научно обоснована история от високо образования Гаврил Кръстевич[3], или създаването на първия физически кабинет през 1872 от Гюзелев в Габрово[4], първият български академик по математика, чието име днес носи математическата гимназия в Габрово, и т.н.

            Ботйов е критично настроен към всичко това, като смята, че църквата иска да замени подчинението от един монарх на друг, че просвещението води до това, че хората да могат да записват колко души за измъчени и избити, колко са изнасилените моми тук и там, и че истинско развитие на наука и просвета е възможно само в свободна държава със социално справедливи закони. За ясното отричане на социалната несправедливост говорят фейлетоните за положението на работниците в прочутата Великобритания или в Германия, водещи до бунтове и организирана съпротива на пролетариата. Ботйов познава Готската програма на социалдемократите в Германия и Манифеста на Маркс и Енгелс. Всичко това е удивително!

            Книгата разкрива и другата страна от душата на емигранта, борец за свобода – убийствена бедност и глад на емиграцията, водеща мнозина да почнат да се грижат за препитанието на семействата си и да оставят революционните идеи на заден план.

От голям интерес са бележките в края на книгата, направени от високо образованата дъщеря на Ботйов, която не само че е познавала литературата на онова време по всички въпроси, но е имала и непосредствени сведения от живи борци, политици или техни близки и роднини. Те се четат като история на революционното движение, дават първични и оригинални сведения за видни и неизвестни личности на революционната борба.

И накрая, нека спомена и фаталния трагизъм на този изключителен човек. Ботйов с множество публикации ясно съзнава, че с малки чети не може да се извоюва свобода, и че само създаването на масови революционни организации по цяла България може да я подготви за всенародно въстание – идея, развита от Раковски, който праща Левски в България, за да създаде необходимата организация. За това той съдейства както с организационната си дейност в Румъния, така и със своята огнена публицистика. И каква ирония на съдбата да бъде избран за войвода и поведе именно чета на явна смърт в България! Четейки тази книга, си задавах винаги въпроса: нима Ботйов не е знаел, че тази мисия е обречена на неуспех, та той е толкова интелигентен човек и в цялата си публицистика отрича именно това. Да, той е знаел, но онази експлозия в душата му, причинена от нетърпимите страдания на народа му, когато младите го викат да ги поведе, на мястото на отдръпналия се стар и опитен войвода, го кара за завърши по този начин започнатото с поезия, публицистика и организационна дейност дело и да изгори като факел за него, за да освети пътя на следовниците си!

 

Чест и слава на този велик хуманист!

 

16.01.2021

Д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах


[1] Български въстания и опити за освобождение от турско иго 1393-1878, Йосиф Йосифов. Издадена за първи път в София през 1943 г. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, 22.11.2017, София, ISBN 978-619-90656-8-6, Издателство ГУТА-Н, 64 стр.

[2] РУСИЯ и завоевателните стремежи на сърбите, Д-р Ганчо Ценов, София 1915, Първо издание: Печатница „Искра“ улица „Раковска“ № 133, Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-39-1, 136 стр.

[3] Българска история, Том 1, Българска история под името на хуните, Гаврил Кръстевич. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 19.07.2016, София, 316 стр.

Българска история, Том 2 (485-668 г.), Гаврил Кръстевич. Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-117, Издателство ГУТА-Н, 27.03.2019, София, 278 стр.

Българска история, Том 3 (668-1041 г.), Гаврил Кръстевич. Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-124, Издателство ГУТА-Н, 16.05.2019, София, 498 стр.

[4] Виж стр. 447 в: Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, Д-р Петър Цончев, Първо издание: София, 1934, Печатница Художник. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-33-9, 838 стр.

Това беше предговора към първото преиздание на книгата 115 години след нейното първо издание: Съчинения, Христо Ботйов. Нова и пълна редакция от Иванка Хр.  Ботйова-Христова и Ив. Г. Клинчаров, София 1907 Държавна печатница. Препис: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-38-4, стр. 320, цена 22 лв.

https://www.book.store.bg/p298027/hristo-botjov-sychinenia.html

https://ciela.com/sachineniya-hristo-botyov.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=56786

https://m.helikon.bg/227608-%D0%A1%D1%8A%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-(%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%A5%D1%80.-%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%98%D0%B2.-%D0%93.-%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2.html

image





Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 685111
Постинги: 297
Коментари: 447
Гласове: 2075
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728