На Гергьовден, на събранието на гайтанджийския еснаф, дойде ред за избор на уста башия. Преди Иван да се сапикяса, с единодушие всички вдигнаха ръце и го избраха. 

След туй стана хаджи Пенчо и почна:

-        Ние отдавна искаме да си създадем търговско дружество, което да решава спорове, възникващи в търговията в този бранш, пък и да имаме обща търговска дейност, понеже това снишава разходите по търговията и повишава печалбата.

-        Абе, ние всички го искаме отдавна, но нали знаеш що не напреднахме? Все не можехме да се разберем в кое шкембе да бие касата, тоест кой да води отчетно-контролната дейност – обади се един ковач от долната махала.

Хаджи Пенчо си поглади брадата, усмихна се доволно и рече тежко:

-        Най-после си имаме такъв човек, солиден търговец.

Всички погледнаха към Ивана.

-        Кажете ми, чоджум, има ли човек да каже, че Иван Колчов Калпазанов е завлякъл някога някого? – Няма! - Има ли човек да каже, че Иван не си е връщал дълга с лихвите на уречения ден? – Няма! - Не се ли приказва в града, че Иван до каквото се допре на злато става?

-         Да, така е! - възкликнаха мнозина. - Пък и умението на Иван да общува с всякакъв чешит хора е пословично. Помните ли как подкупи пашата в Търново, та ни спаси от явна смърт?

Един младок се обади:

-        Да, ама той общува за какво ли не често с турци!

-        Абе, главо зелена! На вас, младите, само моми и непокорство ви е в главата. Знай, че и в свободните държави всеки има над главата си началник. Само тоя тарикат папата, дето му се подмилква соколският отец, е успял да има началник, който обаче никой не е виждал – всички се разсмяха. - Кой търговец не вади тескерета, разрешителни, не плаща какви ли не данъци да прави туй или онуй, не се дърли с каймакамина за незаконни вземания и какво ли не… Да, и ние общуваме с турската власт, и Иван общува с турци, но само по търговски и никога по политически въпроси. Да е наковладил някого, да е навредил на някого…?

Посветените знаеха, че Иван подпомагаше бунтовниците и се стремеше да ги вразуми да не прибързват преди русите да минат в нова война Дунава, но не приказваха публично за това. Всички знаеха и как общуваше с всеки беден човек, как се отнасяше с работниците си…

-        Предлагам да кръстим новото си дружество „Бъдещност“ и да изберем Иван за негов съкровищник.

-        Тъй да бъде, аферим! – викна мнозинството.

И тъй записаха след единодушно гласуване в прошнурована книга на дружеството акт за неговото установяване и накрая: „За съкровищник на дружество „Бъдещност“ Иван Колчев Калпазанов, 1 май 1871, Габрово.“ След туй слязоха в хана на Падало да полеят събитието. Разбира се, Иван черпеше.

Това беше извадка от книгата:

Стон и Величие, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-3-1, София, 256 стр.

https://www.book.store.bg/p201502/ston-i-velichie-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/getika-za-proizhoda-i-deyaniyata-na-getite-rimska-istoriya-izvadki-malh-vizantiyska-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45580#%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B5

https://m.helikon.bg/211934-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5.html

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D