Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08 09:59 - 1873 г.: Габровската интелигенция
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 951 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
През тази година Иван срещна на една неделна служба в „Св. Богородица” Цанко Дюстабанов. Носеше се с бели дрехи, с обувки. Цанко беше отличен възпитаник на класното Априлово училище и в града всички го знаеха. Баща му беше богат бегликчия[1], с когото Иван търгуваше. Цанко беше племенник на Васил Априлов и близък роднина по майчина линия на Николай Палаузов. По пътя срещнаха и Иван Гюзелев. Поканиха и него да се присъедини към компанията. Като седнаха на софрата у Иван, всички през глава почнаха да разпитват Цанко.

-        Връщам се от Цариград. Там учих в Роберт колеж последните две години.

-        И какво ви учат там? По-добър ли е този колеж от нашето класно училище?

Цанко се позамисли, па каза:

 imageimage 

Фиг. 10. Иван Недев Гюзелев, спомагателен и редовен член на Българското книжовно дружество, предшественик на Българската академия на науките. Единна програма за обучението в габровските училища от 1873 г. Първото ръководство за изучаване на физика в България от 1874 г.

-        Хм, по математика, физика и български език не е по-добър. Но по западните езици, френски, английски и немски, е далеч по-добър. Преподават се и доста по-задълбочено латински и старогръцки и литературен турски. Много добре се преподава френско право от Гаврил Кръстевич, който е завършил право в Сорбоната в Париж. Предава се добре и турско право.

-        А ти кои езици научи?

-        Френски, английски, италиански и турски.

Тогава се намеси бай Добри Стоянов: 

-        Да, ти момко открай време блестеше с великолепна памет. Знам баща ти. Крушката не е паднала по-далече от дънера. И какво, похвали се с нещо! Задоми ли се, виж какъв си левент. Ти си роден през май 1844, помня баща ти какъв банкет даде.

-        Да, на 13 май. Бай Добри, ти знаеш какви са времена. Надеждата да се подобри халът на българина беше Хати-шерифа, но те не го изпълниха. След туй надежда имахме в новоиздадения Хати-хумаюна -  и него не изпълниха, обещаха правдини на нас, християните, и се подиграха отново с нас.

Бай Добри клатеше глава дълбокомислено.

-        Да, така е, момче, право думаш.

След малка пауза Цанко продължи:

-        Сдружих се с видния адвокат Христо Арнаудов от Габрово. Решихме да покажем на българите какъв закон трябва да има нашата бъдеща държава и превеждаме в момента Наполеоновия кодекс от турски и гръцки на български език. Ето, господин Гюзелев издаде първите истински научни учебници по геометрия, алгебра и математика, но ще ни трябват и други…

-        Аферим, момче, аферим! Като го отпечатате, ще можеш ли да ми го изпишеш. Колко ще струва?

-        Разбира се, че ще ти пратим книгата. Ще ми я платиш, като пристигне.

-        Ако трябва, ще подбутна и аз колата да го напечатате. Печатаните книги са скъпо нещо…Петко Славейков ми каза, че за да се напечата Историята на Гаврил Кръстевич са дарили 1700 човека…

-        Кажи ми, Цанко, в християнството основното са добрината и вечният живот на душата на човека, в исляма основното е да се увековечи господството на мюсюлманите над другите. Кое е основното в Наполеоновите закони? – попита Величка. 

Цанко даже не се и замисли:

-        Абсолютната неприкосновеност на частната собственост. Сега такива като „Кралят слънце“ не могат да ти вземат безнаказано имота във Франция. По този начин еснафът укрепи ролята си в обществото, но и за всички хора възникнаха нови свободи.

Иван Гюзелев имаше одухотворен поглед, който все се рееше в безкрайността, сякаш пресмяташе нещо много сложно. Той съвсем небрежно добави:

-        А също и свобода, братство, равенство… без свобода няма имотна неприкосновеност. Свободата е необходима предпоставка за това…

-        Че какво равенство бе, Иванчо, та ние се раждаме различни, един е умен като тебе, друг е глупав, че го боли от глупост… как може да сте равни. Един е трудолюбив и енергичен като зет ми Иван, друг го мързи да гледа, та си чупи носа, блъскайки се в дирека с уличната лампа… как може да са равни.

-        Равенство, не уравниловка, бай Добри! Еднакви шансове в обществото и равенство на всеки пред закона без оглед на пол, раса и религия…

-        Свобода, братство, равенство… - повтори Иван Гюзелев, сякаш беше зареян в облаците.

Цанко им каза, че габровците Йонко Дечков, Иван Сапунов и Тодор Бояджиев също учили турско право в Роберт колеж и че били толкова напреднали, че помагали на Станчо Христов Арнаудов да преведе на български „Пълно събрание на държавните закони, устави, наставления и високи заповеди на Османската империя“.  

-        Ние имаме официални тапии за адвокати в империята - добави Цанко.

Величка се обърна към Иван Гюзелев, мерна го с красивите си очи и го запита:

-        А ти, Иванчо, кажи ти сега, ти какво учи в Русия?

-        Ами завърших семинарията, а след това и Новорусийския университет в Одеса в специалността физика и математика. Междувпрочем излезе книгата ми „Ръководство на физиката“. Отпечатах я във Виена. Сега вече си имаме първата книга по физика на български. Вече преподавам по нея в гимназията и е от голяма полза. Тя и за еснафа е много полезна.

Гюзелев погледна към Иван:

-        Да, ще мина да ми продадеш една. Аз горя от желание да разбера как да си правим по-добре машините. Ако не разбера нещо, ще помагаш ли?

-        Разбира се, това ми е най-важната задача в България, да събудим хората за инженерна наука! Вие нали чухте, че одеските българи ни подариха физически уреди за 1 000 златни рубли. Докарах ги от Виена. Каня ви да ви демонстрирам някои неща, електростатично електричество, магнетизъм... – небесносините очи на Иван Гюзелев засияха, като говореше за физика. Те нямаха нищо общо с очите на зареяния философ Иван Гюзелев, дето чете Джордж Беркли и Ернс Мах…

-        И при тебе крушката не пада по далеч от дънера – каза бай Добри. - Аз помня баща ти. Правеше най-добрия печен гьон в Европейска Турция. В Цариград му викаха „Гюзели гьон“. Та оттам идва и името ви. Продаваше се като топъл хляб. Па и майка ти е будна жена. Много хора се съветват с нея.

-        Та тъй де, задоми ли се бе, Цанко? –Величка продължаваше да любопитства, обръщайки се тоя път към Цанко Дюстабанов.

-        А бе то,… май аз съм вече женен, женен за България… като дойде свободата, тогава ще му мисля за тези работи…

Настана тишина, всички се замислиха над думите на Цанко…

            Поприказваха си до късно и всъщност се виждаше, че Цанко не е за преждевременен бунт, а първо за образоване на хората с мирни средства, а след това… Смяташе, че Раковски е прав, русите от една страна и българите от вътре…

Големият житейски опит на бай Добри  показваше, че тези тримата, зет му будният предприемач Иван Колчов, талантливият полиглот и философ Цанко Дюстабанов и надареният с божа дарба физик, математик и философ Иван Гюзелев горят тъй, че осветяват всичко около себе си. Само че по различен начин, всеки по своему… Бай Добри най се притесняваше за Цанко, сърцето му подсказваше, че той пръв ще изгори… Изпрати ги с най-голяма почит и уважение. Тази вечер Величка и Иван дълго не заспаха, а си мислеха за разговора… Боже, какви умни хора!


[1] Човек, който е събирал данъка беглик, данък в натура върху животните.

Това беше извадка от: 
 

Стон и Величие, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-3-1, София, 256 стр. 
image

https://www.book.store.bg/p201502/ston-i-velichie-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/getika-za-proizhoda-i-deyaniyata-na-getite-rimska-istoriya-izvadki-malh-vizantiyska-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45580#%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B5

https://m.helikon.bg/211934-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5.html


Сведенията в горния романизиран разказ са взети от: Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, Д-р Петър Цончев, Първо издание: София, 1934, Печатница Художник. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-33-9, 838 стр., Цена 50 лв., 0.900 kg
image

https://www.book.store.bg/p293136/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi-d-r-petyr-conchev.html

https://ciela.com/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi.html

https://m.helikon.bg/226591-%D0%98%D0%B7-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE.-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8.html

 Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image

 




 












Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 605369
Постинги: 288
Коментари: 436
Гласове: 1931
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930