За буквите, Николай Иванов Колев (Гута). Издателство ГУТА-Н, София 2022, 298 стр. ISBN 978-619-7444-60-5.
https://www.ciela.com/za-bukvite-guta-n.html

https://www.book.store.bg/p349146/za-bukvite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://m.helikon.bg/236976-%D0%97%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

https://www.bgonair.bg/a/177-operatsiya-istoriya/326482-gotska-ili-getska-azbuka-e-sazdadena-u-nas-tyahnata-istoriya

Съдържание

1. Ранното християнство на Балканите; Българска азбука; Религиозни войни

1.1 Апостол Павел

1.2 Гърците и ранното християнство

1.3 Разпространение на християнството на Балканите

1.4 Християнство при хуните?

1.5 Константин Велики и Никейският събор

1.6 Софийският събор, разделяне на църквите

1.7 Юлиан Отстъпник

1.8 Линеар А, Линеар Б и Глаголицата

1.9 Коптска азбука и Кирилицата

1.10 Финикийско-етруска азбука - гръцка, латинска азбука

1.11 Писмеността на гетите, геният на Урфил

1.12 Християнство по северното крайбрежие на Черно море

1.13 Борбата на гърците срещу арианите

1.14 Религиозната гражданска война, Виталиан

1.14.1 Комес Марцелин за бунта на Виталиан

1.14.2 Теофан Изповедник за бунта на Виталиан

1.14.3 Йоан Малала за бунта на Виталиан

1.14.4 Йоан Антиохийски за бунта на Виталиан

1.14.5 Георги Кедрин и Йоан Скилица за бунта на  Виталиан

1.15 Опит за покръстване на босфорските българи

1.16 Архиепископия Първа Юстиниана

1.16.1 Житието на Юстиниан, писано на илирийски език с илирийски букви

1.16.2 Новелата на Юстиниан от 14 април 535 г.

1.16.3 Резюме на събитията довели до създаването на Юстиниана Прима

1.16.4 Международно признаване на Юстиниана Прима

1.16.5 Пренасяне на християнството в Русия

1.17 Въпросник

2. Кирил и Методий

2.2 Владетели и важни дати

2.3 Произход на братята

2.5 Азбуката

2.6 Кирил

2.6.1.Образование

2.6.2 Предложение за висш държавен пост

2.6.3 Преподавател в Цариград

2.6.4. Спорът с иконоборците

2.6.5 Мисия в Багдад през 851

2.6.6 Методий управител на славянска област 836-851

2.6.7 Хазарската мисия 852

2.6.8 Работа над българската писменост, заедно с Методий в Олимп, Мала Азия 853-863

2.6.9 Мисията в Моравия 864-867

2.6.10 Спорът във Венеция през 868

2.6.11 Рим 868-869

2.6.12 Делото на братята в Чехия

2.7 Методий

2.8 Кои книги са превели Константин и Методий?

2.9 Езикът на преводите

Приложение 1: Заточение на одринските граждани след превземането на Одрин през август 813 г. от княз Крум

Приложение 2: Завръщане на заточените от Крум одринските граждани във Византия през 836 след 23-годишно изгнание

Литература

Предговор

Уважаеми читателю,

В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня.

През IX век българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X век установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII век българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11/24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий[1].

            След падането на България под турско робство, културата на българския народ е подложена на невероятно унищожение, чрез избиване на интелигенцията и унищожаване на българската книжнина. Този процес се ожесточава особено много в XVIII век, когато чрез подкупи управлението на българската национална църква се дава на гръцкото духовенство. Преди времето на Паисий Хилендарски, българският народ е на път да загуби напълно своето национално самосъзнание. В такъв случай възниква въпросът: Как след 400 години жестоко турско робство се събуди интересът към съдбата на нашите първоучители Кирил и Методий?

На този въпрос най-добре ще си отговорим с думите на Христо Ботев:

„При страшните и нечувани исторически страдания на нашия народ, паметта на Кирил и Методий се избърса из минеите[2] на фанариотската черква и достигна до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществуването на българския народ.

Няма повече от 20 години, откакто тази памет се поднови отново чрез борба, която пламна между българския и гръцкия елементи, и която направи 11 май празник на победата над православно-разбойническия разврат, празникът за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възраждане. Така 11 май стана празник народен, празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.“, в. Знаме на 8 май 1875 г.

За първи път в ново време в България, празникът на просветата е бил празнуван в град Пловдив, в архиерейското класно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ от учителя му Йоаким Груев на 11/24.05.1855 г. Тази дата той определил като празник на българското училище, защото намерил в  киевски богословник една бележка, че св. Кирил и св. Методий се славят на 11 май по стар стил[3].

           Възстановяването на делото на българските първоучители е по-скоро емоционално, желаещо неминуемо да възбуди самосъзнанието на българския народ за своята история и култура, но по такъв начин, че да не предизвиква гнева на турските власти. То не е резултат на строги научни изследвания, кой какъв принос има в развитието на писмеността и т.н., а се основава главно на запазените легенди, доколкото са били достъпни по онова време за просветените българи. По този начин се възстановява култът към светите братя, който днес е част от самосъзнанието на всеки българин. Това се изразява в химни, стихотворения, романи, писани от забележителни творци, празненства, организирани по един и същ начин, възпроизвеждащи тези песни и стихотворения. И слава Богу, че това е така! Този процес наистина допринесе за възстановяването на българската култура, както никой друг процес.

           Но днес, когато се опитваме да възстановим историята чрез формалната логика използвайки съхранените факти възниква по-различна картина от емоционалната, с която сме свикнали. Като изучаваме  непреднамерено фактите стигаме до изводи, които са извън култа към Кирил и Методий и представят тяхното дело в светлината на създатели на Първата масова образователна система на българи и славяни, но не като създатели на азбуки, както емоционално много хора възприемат това. Това ни най-малко не омаловажава тяхното дело.

10 октомври 2022

Д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах

[1] Илия Габровски „Бележити хора и събития от Габровския край“, 2003, София.

[2] Богослужебна книга, която съдържа песнопения и четива за неподвижните празници от годината, подредени по календарен ред от 1 септември, според началото на църковната година.

[3] Илия Габровски „Бележити хора и събития от Габровския край“, 2003, София.

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D