Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2022 11:13 - Ключ на българския език, Г. С. Раковски
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 3751 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 22.12.2022 09:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Току що излезе: Ключ на българския език, Г. С. Раковски. Започната в Одеса през 1858. Напечатана в Букурещ през 1885. Издадена за първи път от Киро Стоянов, племенник на Раковски, Одеса, тип. Г. Ульриха, Красный переулокъ, дом 3, 1880. Препис: д-р Николай Иванов Колев. Четвърто издание. Издателство ГУТА-Н, София 2022, 180 стр. ISBN 978-619-7444-62-9. Цена 20 лв.

https://www.ciela.com/kljuch-na-b-lgarskija-ezik.html

https://www.book.store.bg/p354277/kliuch-na-bylgarskia-ezik-g-s-rakovski.html

 https://m.helikon.bg/237994-%D0%9A%D0%BB%D1%8E%D1%87-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA.html

image



Няколко думи за този препис

 

Драги читателю,

 

В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я „пази като очите си“ и да я направи достояние на своя любим български народ.

Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за всенародно въстание за освобождението от турско иго, след неуспеха на легията да пренесе борбата от Сърбия в България, познаваме го и като писател, но малцина знаят, че той е и един блестящ български учен.

В тази книга Раковски извършва удивителни анализи на структурата на българския език и неговият произход, като от този анали извежда неговата древност, произхода му от самскритския и индо-зендски език, връзката на старобългарските вярвания и обичай с тези, описани в книгата Авеста от Хиндистан и т. н. Това е първият български ренесансов историк, които доказва, че българската писменост е много древна и не е създадена от Кирил и Методий, че покръстването на македонските, тракийските и илирийски българи е първото в Европа, далеч преди гръцкото, че покръстването на Преславския двор се отнася само за непокръстената част от българите.

Раковски обръща внимание на Херодотовия текст, че тракийците след индийците са вторият по големина народ и стига до извода, че българите, както и целият славянски свят, са наследници на тракийците, че името българи е предшествало името славяни. Той показва че пея и славя е едно също в стария ни правопис и произношение и оттам, че високоразвитият тракийски народ пеяни и славяни са едни и същи народи, бойната сила на Александър. Анализът на древните източници го води до извода, че балканските българи никога до падането на България под турско робство не са губили своята независимост и често викайки сънародници отвъд Дунава и Волга, са нанасяли значителни поражения на римляните след Траяновите завоевания. В тези войни обичайно българи воюват с българи. Раковски вижда кулминацията на тази войни в създадената от българина Костадин Велики Източна римска империя, чиито основни материални, военни и интелектуални ресурси съставляват тракийските, македонските и илирийските българи, излъчвали императори и пълководци. Раковски вижда след временните победи на Рим при император Юлиан отмъщението на Атила над империята, като възстановяване на огромната българска държава, и за него владетели като Атила, Заберган и Кубрат са български владетели.

Интересен е анализът на състоянието на гърците след погромът който Филип, Александър и на неговите генерали им нанасят за първи път, а след това и на римските легиони за втори път, свеждайки Атика до област, населена от шепа сбирщина народи, управлявана като малка област на провинция Македония. Анализът му на стопанския модел на гърците е много интересен. Той констатира, че гърците възприемат светилищата на всички околни народи и изграждат стопанската си система основавана на безконечен поток от поклонници, продавайки им всичко, включително и разврат в Коринт, което укорява апостол Павел в двете си писма. Това води до липса на какъвто и да е интерес на гърците към монотеизма, с който да заменят многобожието и унищожат стопанския си модел на живот. Така че по сведения на старите автори те едва след Юстиниановото време приемат християнството.

Убийствена е критиката на Раковски как гърците преиначават всичко в своята история, като например, че били назначили и изпратили сами покорилият ги Александър в Азия да отмъсти за тях, че били избран от Светия Дух народ да разпространява християнството на гръцки език и т.н.

Друга част от анализа на Раковски е изводът, че френските народи в основната си част се състоят от славянски изселници, че предхристиянските им обичаи, друидизмът и др. съвпадат с българските, че имената на техните владетели се интерпретират разбираемо с българския език и др. Раковски е първият български историк, които обръща внимание на онези наши народни песни, възпяващи галатските войни на Балканите в III век пр. Хр., и след като ги съпоставя със записките на латинските и елинските историци, констатира, че българският народ има реален спомен в епоса си за събития на балканите от това време.

Тези и много други неща ще научиш, драги читателю, от тази книга.

            Задавал съм си лично въпроса защо поне „диктатурата на пролетариата“ не преиздаваше тази книга между 1944 и 1989 година, в края на краищата мястото на Раковски в Пантеона на великите българи е неоспоримо? Вероятно защото 1) изводите на Раковски противоречат на панславизма, господстващ в съветската литература по това време, пък и сега, и 2) което е още по-парадоксално, защото изводът, че българите имат родова общност с арийците от Хиндистан, го е „доближавал“ в доктринерския поглед на властта към германските национал-социалисти, което, разбира се, е абсурдно! Но най-пагубното влияние е недвусмислено изразено в цинизма на инструкцията: „За управление на окупираните от Съветската армия Източноевропейски държави“, КАА/08.113. № НК/003 47 спусната на 2.VI.1947 г. В точка 56 от нея се казва: Водещите имена в политическата, научната и културната местна история да бъдат дискредитирани и изчиствани от историята. На тяхно място да бъдат въвеждани обвързани с нас и наши исторически имена. Приоритетът и върховенството на нашите исторически имена над местните да се подчертава и налага. Опити за опазване на позициите на местните имена в историята да бъдат обявявани за национализъм. Застъпниците им да бъдат репресирани и при възможност премахвани.[1] Но за щастие сега времената са други и ние свободно можем да се насладим на огромната ерудиция, подкупващата логика и изящен научен стил на този велик българин.

В 2008 година издателството Хелиопол направи третото, фототипно издание на тази книга, което беше ценно и навременно, особено за специалисти историци и езиковеди. Моите лични впечатления обаче са, че широка читателска публика изпитва значителни затруднения с текст, писан преди 157 години с българска азбука преди двете писмени реформи. Това е причината да издам този препис на съвременен български, като при това нека направя следните уговорки: Старобългарските народни песни и цитати са даден със стара азбука. Същото се отнася в изписването на старите български думи при етимологичния им анализ. Този анализ би останал неразбран, ако не се използва тогавашното произношение и правопис. Двете писмени реформи отдалечават нашият литературен език от първообразния му самскритски, и правят от гледна точка на говорния български етимологични анализи далеч по-трудни, отколкото по времето на Раковски. Така че от тази гледна точка това съчинение на Раковски е от неоценима стойност. 

Речникът на Раковски е грижливо избран и обоснован от самите резултати на неговите изследвания. Така например той отказва да използва гръцкото понятие „история“, защото е произлязло от далеч по-стара самскритска и българска дума „исто“ и по тази причина предпочита оригинала – повестност. Същото важи и за мъдрословие, а не философия, любословие, а не литература, баснословие, а не легенди и митове, Бабилон, а не Вавилон, самскритски език, а не санскритски, земеописание на място, а не топоним, здравомислие, а не логика,  езикоизследователи, а не лингвисти, мечтаен вместо фантастичен, разборно разсъждение вместо анализ, посланици вместо апостоли и т.н.

Интересен е и анализът на Раковски, как изведнъж от гали, вандали и алани във Галия, примесени с латинските колонизатори, изникнаха франките, и какъв народ са те. От запазени лични имена на тези фрънги, както те бяха наричани и у нас до по-миналото столетие, като Meroveus и Miroveus – Воюващ за мир; Clovis – Слав, Слави; Clodomir – Побеждаващ света; Clotair – Борещ се юнак; Chari-bert Светъл борец; Sigebert Светъл в бран; Dago-bert – Високо-избран, и от други сведения, Раковски заключава, че и те са славянски, а не германски народ, както и днес се пише в учебниците на Западна Европа.

Първият издател на тази книга обръща внимание, че вероятно Раковски би издал книгата по друг начин, но той не си позволява да измени нищо от ръкописа. И наистина, на места ще намерите бележки „да се допълни“, „да се изследва“, „да се добави цитат от еди-къде си“ свидетелстващи, че смъртта е прекъснала работата над този ръкопис.

 И така, надявам се, драги читателю, тази книга да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература.

 

Николай Иванов Колев

Херцогенаурах

15.11.2022


 

От първия издател, 1885 г.

            Това съчинение на покойния С. Раковски, който е починал, както е известно на всички българи, през месец октомври 1867 г., се е съхранило до днес при мене.

            В последните минути на покойния Раковски, от сестрите му се намирала при него в Букурещ само сестра му Неша, на която, според това, което тя ми разказа, ѝ повтарял няколко пъти да съхранява това съчинение като очите си, което се намирало в чантата (сакояж торба). Аз пък, като син на сестра му Неша, след погребението на вуйчо си с нетърпение чаках майка ми да открие тази драгоценна за мене чанта, за да узная какво нещо се е съхранило в нея, и най-вече след като узнах какво е казал вуйчо ми за тази чанта. Напоследък, в един прекрасен за мене ден, майка ми с плач откри чантата на покойника и като извади това съчинение, ми го предаде със следните думи: „Съхранявай го, синко, защото ще дойде време, в което ще издадем на бял свят този многогодишен труд на вуйчо ти“! От тази именно минута аз съм съхранявал това съчинение и с голям труд успях да го опазя до днес.

            Аз отдавна се считах за задължен да извадя това съчинение на бял свят, но, от една страна материалните ми средства не ми позволяваха да направя това, а от друга страна, аз трябваше да действам със съгласието на сестрите му Неша и Нанка. А да се събера с тях никак не беше лесно, те по това време живееха в България, а аз във Влахия. Освен това, те тогава не можеха да дойдат при мене, защото не им позволяваха тогавашните им средства, а мене ме чакаше въжето, ако бих се осмелил да отида в България, пред очите на нашите бивши тирани! Освен това, аз разчитах тогава, че даже и да би било възможно да излезе това съчинение на бял свят, то повечето българи нямаше да се възползват от труда на покойния Раковски, защото в турско време, както е известно на всеки, неговите съчинения се преследваха от турското правителство. Следователно, то тогава не щеше и да види България, а това не беше в съгласие с самия му съчинител.

            Сега обаче, след като се освободи България от турското иго, сестрите на Раковски пожелаха да извадят на бял свят това съчинение на брат си, и възложиха това дело на мене. Аз, като издавам това съчинение, оставям същата ортография и конструкция на съчинителя му. Възможно е той да не е бил завършил окончателно съчинението и да е желаел тук или там да го поправи, та затова мисля, че то нямаше да бъде такова, ако би се публикувало под негов надзор. Не знам в сегашния си вид, доколко това съчинение ще бъде полезно за нас българите, и затова се въздържам от своите похвали към него, но оставям да го оценят в последствие нашите учени българи.

            Впоследствие, ако ми позволяват средствата, аз имам намерение да напечатам и другите съчинения на Раковски, които още на са напечатани, както: втората част на „Горски пътник“, втората част на „Ясена“ и „Житието на Раковски“, всичките в настоящето време се съхраняват от г-н Н. Балкански.

 


 

Съдържание

1) Предговор, разясняващ кога и как се е породила идеята на съчинителя и как е положил началата на този предмет.

2) Увод, разясняващ основанието на ключа на българския език. Първата и последната точка, откъдето е започнало съставянето на езика. Нямогласната буквица ь или най-слабият и първи звук на човека. Попълненото лично местоимение а-сь, което е равно на ь и което изразява битието, съществото на човека. Самскритското неопределено наклонение на отглаголното съществително as = кtre = равно или еднакво с българското лично местоимение а-сь = быти. Произведение (състав, б. из.) и значение на думата ꙗзыкъ от личното местоимение а-сь или ꙗзь. Самата дума ꙗзыкъ доказва едновременното си появяване заедно с човека на света. В ІАзыка се крият най-старите и най-истинските начала на повестността на всеки народ. Българската дума ꙗзыкъ дава една голяма озарителна светлина на новото изкуство на ꙗзыкъla science du langage.

3) Старобългарското а-сбуки, както се намира в старите ръкописи, разяснение как трябва да се пише.

4) Как са писали а-сбуки-то старите българи.

5) Тълкуване на това четене, т.е. разяснение на това какво вероизповедно съкращение се крие в него. Буквата в = вѣдѣ или вѣди и названието на самскрит на най-старите свещени книги Вѣди.

6) Буквата б, буки или букъви значи книги, а не богове.

7) Думата богъ е същата в старохалдейския език, както и Бѣлю (Бѣль богъ, небо, гадъ, белъ, сатанъ = сѣтенщ, лукавы) (сравни сѣть = лукавштина) и други.

8) Как думата букви има значението книгы?

9) Повестователно съображение как и другите народи са писали първо на лико и кори от Papyrus = папуръ и lotus = лотъ.

10) Гръцкото βιβλος и βιβλια е заето от финикийците, както и писмеността им. Повестователните доказателства се дават от самите техни писатели.

11) Пелазгите са имали по-напред писменост от гърците и пеласгите не са били гърци, нито са говорели гръцки език.

12) Тълкуване на г = глаголи, д = добро, е = ѣсть.

13) Разглобяване на думата глаголи и сравнение с подобната на нея дума гьгримъ.

14) Думата гьгримъ се намира в зендската книга ІАсна, в същото значение както и в нашия говорим език.

15)  Подобна на тази наша старобългарска молитва: глаголи добро ѣсть се намира в  книгата ІАсна, глава I. XIII.

16) Разглобяването на тази молитва дума по дума е чисто българско четене и тълкуване, а не както са го чели Евгени Бурнуф и Дюпперо.

17) Каква връзка има зендският език със самскритския, на кой народ е принадлежал в древността, къде се е съхранил, как е получил името зендски и какви книги съдържа Зенд-авеста и проч.

18) Този народ носи името Guйbres = Гьбры, което име се е съхранило в нашата България.

19) Името Гебры е изкривено от гърците – Κιμπροι или Κιμμεριοι.

20) Първите европейци, които са прочели зендските книги и проч.

21)Тълкуването на думата Uzarana = узарана в молитвата ІАснѫ.

22) Какви молитви са имали старите ІАриꙗны при изгряването на зората, т.е. преди да са разделят зендите със самскритския език, или по-правилно да кажем преди да се разделят Вѣдыте и Зенд-авеста; откъс от Rig – Veda = Риг-Вѣда – върху това.

23) Забележка относно единството с вярването, което е съхранено и до днеска в българите за злите духове, които уж бродят през нощта, докато се появи зората и проч. Откъс относно това от Рамаꙗна.

24) Тълкуване на ж = живѣте, s = зѣло, з = земя. Буквата s, както се произнася от народа и какво значение имат написаните с нея думи и как трябва да се тълкува тук, т.е. в това старобългарско вероизповедно съкращение и проч.

25) Какво уважение са отдавали четците на светите книги Вѣдите и проч.

26) Тълкуване на и = иже, ї-к-како, л = люди, м = мыслите и как се свързва това вероизповедателно съкращение с гореизложеното и проч.

27) Н = нашъ, о = онъ, п = покой. Тълкуване или отговор на горния подразбиращ (сугестивен, б. изд.) въпрос.

28) Старите българи са вярвали в безсмъртието на душата, както и ІАриꙗнытѣ и проч.

29) Р = рьци, с = слово, т = твьрдо тълкуване, или изискуемите дела на практическата част на това съкращение на вярата и сравнение с тая наука в самскритските книги.

30) Думата самскрытъ е чисто българска дума, както е писана в индийските книги, а не санскрит, както я пишат европейците.

31) Забележка върху мислите, които са имали всички стари вероизповедания за безсмъртието на душата и бъдещето ѝ възнаграждение и проч.

32) Оу = укъ, Ф = фрьтъ, х = хѣръ. Тълкуване и доказателство на важното и високо тайно съдържание на тези три думи чрез сравнението със самскритските книги и проч.

33) В сиꙗмските книги има чисто български имена, както и иноците им носят името Самоци на техния стар език и проч.

34) Какво мнение са имали индийците за Richa = sages divinisйs и каква почит са им отдавали и проч.

35) Откъс от Ромаꙗна, разясняващ каква чудотворна сила са отдавали индийците на обожествените си мъдреци (Richis) и проч.

36) Друидите и друидизма или сравнение с нашето народно вярване за тях, съхранено и до днес в народа.

37) Кратък поглед върху най-старата френска повестност или разяснение, какво са били галите и Franchs = фрѫзы, на който французите се считат за преки потомци и проч.

38) Думата Veser = Везеръ, Rein = Рюенъ, Saliens = Салиꙗни, Ussel = у-селъ, или  sala = села, законите: Saliques = селꙗшкы и проч.

39) Merovinges = Миро-воювичы тѣ и проч.

40) Обширно разяснение на думата Franks = фрѫгъ и проч.

41) Съобръжение, свързано с повестността на това разяснение.

42) Тъждественост на Варягы и Фрѫзы и проч.

43) За споменаваните Βαρραγγοι, Φραγγοι, от византийците до XI и XII век и проч.

44) Какво тълкуване дават днешните учени на думата Βαραγγοι и пр.

45) Жреците (поповете) на старите Фрѫзы са се наричали друиди и учените извеждат тази дума от derw = дьрв = chene = дѫбъ и казват, че тази дума е била старо-кимбришка или старо-келтска.

46) Вярването им в единствения Бог, в безсмъртието на душата, живот в отвъдния свят, наказание и възмездие според делата и проч.

47) Поповете им били лекари, естествоизследователи, звездобройци и проч. Гражданската и вероизповедалената власт била в техни ръце и проч.

48) Най-главните от тях са носили bardes = бьрды, брьды, броды, бродняцы = скитащи се и проч.

49) Дъбовата Имила е била използвана в техните баения и лечения и проч.

50) Стъкленият валяк, който са носили друидските попове в знак на чина им и проч.

51) Споменаваните от латинците галски богове – Бѣленъ = бога слънце, Таранъ – бога на гърма и проч.

52) Между друидските попове и самоци имало и жени. Съхранило се е името на една от тях Milne = Милна – Милка и проч.

53) Възпоменаемите горски диви от старите елини под името Δροїαδες и дървото δρυς = дѫбъ не са гръцки думи, но наши чисто български.

54) Какво са записали днешните учени за старото вярване на славяните и няколко имена на боговете им и проч.

55) Какво са записали византийците именно за българските стари попове по повод на българската славна победа над ромеогърците при Зурта и проч.

56) Разясняване на думата derw = дьрвъ, и на думата δρυς = дѫбъ, от които се извеждат δρυїαδες и druides, дьрьвитъ и проч.

57) Българските змейове, самодиви, самовили и горски диви и горски вили, на които народът отдава жилищата в дъбравите и проч.

58) Змейовото кравайче и индийското чяродейно Павитра = кравайче, свито от пет или седем треви, и наричано на самскритски език дарба и проч.

60) Десет стари народни песни, потвърждаващи, какво са описали учените за Друидите и Друидизма и проч.

61) Думата гайда е същата и в зендския език. Старобългарските грайни (музикални) оръдия, военни – военните тръби и рогове на старите българи. Омировите Παιανες = Пѣꙗне и παιανικοι υμνοι = пѣꙗнически пѣсны, както са били пеени, когато в древността българите са отивали на война, когато ги изпращал и посрещал народът. Пѣꙗнытѣ в Александровото време. Пѣѭ и Славѭ имат едно и също значение. Пѣꙗнъ и Славъ или Славꙗнъ е едно и също. Името Славꙗнъ по-късно приложена над името българин, което значи в древността сѣꙗштыи Бьлгуръ, Бльгурь или Булгурь и проч.

62) Забележка. Името Milne = Милка, съхранено при друидите, се е съхранило и в нашите самодивски песни, както и името Неда, възпитавал гръцкия бог Зевс и проч.

63) Името Стонъ играе най-голяма роля в самодивските песни. Това име се намира и в самскритския език Sthnanou  тълкувано le stable = постоꙗнъ и е било едно от имената на бог Civa = Сива. Българското име Станъ, Стану, Станю и проч. както и Сиву, или Сива, Сивку и проч.

64) За дъбовата Имила и каква роля играе днес в народните ни български вярвания и проч.

65) Стъкленият валяк или змийският камък и вярването на нашите българи за рогатата змия и за сплитането на много змии в едно място и проч.

66) Възпоминанието на изцелителния камък при кръщението на Преславския двор и употребата на такъв камък още по някои места в България и проч.

67) Пристигналите галати в трети век преди Христа и техните предводители Breme = Брѣмъ, Bolgue = Болгъ, и тракоилирийския народ, който са заварили там. Тровените от тях гозби, кладенци и проч.

68) Как тълкуват имената им френските учени по мъртвия старо-келтски език, и как ги тълкуваме ние на нашия жив български език.

69) Това повестователно събитие се е съхранило в нашите народни песни и проч.

70) Анализ и извод, че фръзите и галатите са били българи и са говорели един и същ език, както и това, че предписваният им друидизъм си е старото българско вярване и проч.

71) Окончателно и за винаги опровергаване, че българите и славяните са дошли няколко века след Христа в Тракия.

72) Анализ на Херодотовото свидетелство за тракийския народ и проч.

73) Изследване на собствените имена, чрез разглобяване (разлагане на срички, б. изд.), на някои предводители и царе на галите фрѫгове, които въобще не са идвали в Стара планина при похода на Брем и Болг и проч.

74) Тълкуване на народното име Boїens, Boїi и Boioarїi  праотци на галите, с българското бой, войны, Boisci = боискы. Българското Бойковцы и пр.

76) Името Кубрат.

77) Българските народни песни възпоменаващи галатите в българската памет и до днес от народа ни.

78) Забележка върху тези песни и необоримо доказателство на повестователното им съдържание.

79) Откъс от български безименен ръкопис върху старото битие на българите под името гимери и кимери, т.е. кимбри и кимери, и възпоменаването на Брем и Болг като царе, първият славянски, а втория български и проч.

80) Разбор на този приведен откъс ръкопис и проч.

81) Повестователни разборни доказателства, че българите са имали писменост и книжнина преди кръщението на Преславския двор и че те не са били кръстени от гърците, нито светото наше писание е преведено от гръцки език и проч.

82) Кръщенето на преславския двор според легендите (сказанията) и проч.

83) Мнимото изобретяване на славянската писменост от Кирил според легендите.

84) Славяните приели безусловно тази легенда, и най-вече русите, и разпространяват все още, че Бог и Светият Дух са избрали гърците и техния език да разпространяват християнската наука и проч.

85) Опровергаване на тази глупава мисъл от самите Свети канонични книги.

86) Основата на най-голямата добрина на Христовата наука и проч.

87) Дарбата на Светия Дух на първите проповедници благовествувания и проч.

88) Текст от самите Деяния на посланиците за езиците, какво се казва за следствието на дадената им дарба от Светия Дух в Петдесетницата и проч.

89) Сказание на Св. Епифаний, епископ Кипърски, за дванадесетте посланика, кой от къде е бил родом, къде е проповядвал и къде е починал.

90) Извод на повестователната част от Деянията на посланиците, доказващи, че македонските българи са съставили първата Христова черква в Европа и че те са взели най-голямо участие в разпространението на Християнството и проч.

91) Павел и неговата проповед започваща от Дамаск и завършил в Рим и проч.

92) Павловото послание от Коринт към римляните и описаната от него развратност, която той без съмнение е видял в Коринт.

93) Обсъждане на свидетелствата, съхранени в най-старата повестност на гърците за развратеността им, и заключение че Павел не е преувеличил това описание и проч.

94) Македонските българи изпращат помощ на християнското братство в Йерусалим и проч.

95) Павловото свидетелство, че македонците му изпращали помощ, когато им поискал, и проч.

96) Първото послание на Павел към гражданите на Солун, отправено от Солунската църква и проч.

97) Забележка върху това писмо и проч.

98) Заключение върху тези необорими доказателства и проч.

99) Разбор на причините, поради които македонските българи са приемали така лесно християнската наука и проч.

100) Причините, поради които гърците не приемали християнството в тези времена и проч.

101) Свидетелството на Лукиян от втори век след Христа, че християнството до тогава не е било прието от гърците и проч.

102) Това се потвърждава и от житието на Св. Василий, роден в Кесария през 329 г. след Христа, починал на първи януари 379 г., който е учил в Атина и проч.[2]

103) Състоянието и положението, в което са се намирали гърците и тяхната народност при появяването на Христос.

104) Мечтайно вселенство изпраща победителя си Александър Македонски в Персия, за да накаже персите за предишният им погром над Елада, и опровержението на това.

105) Гръцката повестност за македонците. Шест хиляди[3] наемници гърци, съпровождат Александър Македонски в похода му в Азия.

106) Македонската държава след смъртта на Александър Македонски. Гръцката земя попада под римската власт. Трояновата врата. Българите владеят гърците. Независимите старопланински българи воюват с римляните.

107) Старопланинските българи съставят силно царство след смъртта на Атила. Причината, поради която Рим владее толкова народи. Рождението на Исус, надписът над кръста, заключение. Ролята която имат македонските и тракийските българи във Византийската империя след Христа. Бележки.

 


 

 

[1] Текстът на инструкцията е публикуван от Янко Гочев.

[2] До тук свършва съдържанието на съчинителя. Б. от първия издател.

[3] Във другите си публикации Раковски говори за 600, а не за 6000. 600 гърци са записани и от Плиний.


Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image












Гласувай:
8



1. leonleonovpom2 - Поздравления, колега!
19.12.2022 23:06
Затова ,че даваш гласност на труда на Раковски!
Може да не е титулован, но сам струва поне колкото десет съвременни Български професори- историци, които са слепи и не могат да навържат Фактите в Българската история?
Примерно ,защо Аспарух идва тук? Защо е приет от местното население? Защо Йордан ,казва ,че в Мизия Българи живеят, 150 години преди Аспарух? Защо Иреник казва ,че Българите изват от Померания, откъдето идват и славяните?
Раковски близо година е живял в Марсилия Владее перфектно френски Пътят му е бил известен Сутринта отива в Градската библиотека, вечерта се прибира И така, ден след ден Твори нашата история, анализира я!
Да, славяните са произлезли от Българите, пълрвоначално като словени Азбуката е писана за словените, така е отбелязано в" Описменехь" Това не е етнос, това са хората ,които могат да пишат и да творят с буквите
Има различни тълкувания за името ни, но е прав ,че са били с Александър в Афганистан и в Индия Може там да е възникнало името на отишлото население от Балканите Българе означава чужденец!
И тези чужденци за него край, при Великото преселение, когато тръгват обратно ,си идват с името! Но, произходът им е от Балканите!
Прав е Раковски във всичко!

Весели празници!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 685121
Постинги: 297
Коментари: 447
Гласове: 2075
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728