Напоследък се води една емоционална дискусия в интернет, противопоставяща славяни на българи, която даже се изражда в необвързана нетърпимост. Причините, макар и разбираеми (скъсване с имперското руско славянофилство) не оправдават в никой случай липсата на историческа обосновка на изказваните мнения.

Нека се опитаме да направим тази дискусия почиваща на фактите, които ни известяват старите автори.

Раковски (1885) анализирайки старият български език констатира, че

„…възпетите в Омировите песни παιανες  = пѣꙗны, παιανικοι ομνοι = пѣꙗническиы пѣсны, т.е. пѣꙗнъ и славꙗнъ или пѣѫ и славѭ са едно също, тези същите пѣꙗны видяхме и по времето на Александър Македонски, с когото пак нашите българи са имали работа…“

и още  

„…Името словiанъ, словiанинъ или словенинъ се явява в повестността след Александър Македонски и то, по наше мнение, не е друго, освен пеiанъ; παιανιςω, пея победоносно словя или славя е все едно. Съхранило се е още в повестността, че уж Александър Велики бил дал това име славяни, славни във войната, на някакъв тракийски народ, който воювал с него в Азия.“

Използването на името славяни в този смисъл се подкрепя от разказа на Спридон Габровски за това, че тракийците на Александър Македонски, са получили грамота и са наречени славен народ. Този разказ се основава на Vinka Pribojevića (1532), който превежда от илирийски на латински текста на тази грамота намерена в Цариград от католически кардинал.

Privilegium Alexandri Magni donatum Populis Slauis: Quod ex libro graeco antiquissimo extractum (Constantinopolim reperto) et de uerbo ad uerbum ex graeco sermone in latinam linguam, cum omni cura atque studio uersum est.

Nos Alexander Philippi regis Macedonium archos Monarchie figuratus, Graecorum imperii inchoator, magni Iouis filius, per Nathabanum nunciatus, alloquor. Et Bragmanorum et Arborum Solis atque Lune conculator et Persarum atque Medorum regnores. Dominus mundi ab ortu solis usque ad occasum a meridie usque ad septemtrionem.

               Illustri prosapie Slauorum et linguae eorum gratiam et pacem atque salutem a uobis et successoribus nostris succedentibos nobis in gubernatione mundi.

               Quoniam nobis semper affuistis in fide veraces in armis strenui nostri choadiutores bellicosi et robusti, damus et conserimus uobis libere et in perpetuum total plagam terrae ab Aquilone usque ad fines Italie Meridionales, ut nullus audet ibi manere aut residere aut se locare nisi vestrates.

               Et si quis ibi alius inuentus fuerit manes, sit uester seruus et posteri eorum sint serui uestrirum posterorum.

               Datum in Ciuitate Noua (nostre fundationis) Alexandrina, fundata super magno Nili fluvio, anno regnorum nostrorum duodecimo. Arridentibus Magnis Diis Ioue, Marte, Plutone et Maxima Dea Minerua.

               Testes huiusce rei sunt Athleta Illustris Lotaterra noster et alii Principes undecim. Quos nobis prole decedentibus relinquimus nostros heredes ac totius Orbis.

Освен хърватски има и полски автори регистрирали сведения за тази грамота.

Така че тракийците си дават собствено име славяни. Името давано на над 200 разклонения на тракийците от чужди народи са многобройни, но едно от тях се налага за тракийските разселници по Дунава и притоците му – склавини, значещо роби, което разбира се, никой народ сам не би си дал. Не само Симоката но и множество други стари автори свидетелстват за това.

А сега нека припомним текста на Херодот, че траките са вторият по големина, след индийците, народ. Ако индийците днес броят 1.4 милиарда души, то можем да си представим колко са наследниците на траките, тъй като тотално унищожаване на траките от природни бедствия или други причини не се споменава от никой древен писател.

Има огромно количество сведения, които ни показват че народи от южните Балкани масово се разселват. Ние ще видим планината Хемус да носи името на владетел на селището Биза, превърнато в блестяща столица от българина Константин Велики с помощта на тракийските, македонските и илийските българи. Ние ще видим пеони („които имат писменост, с която водят своя духовен живот“) изселени от Пеония в Панония и след това многократно завръщащи се в земите си. Ние ще видим сатрите наричани по-късно с името на свещениците си - беси, в древността живеещи в Рило-Родопския масив разселени по Дунава, по неговите притоци, по северното черноморско крайбрежие и по реките вливащи се в него известни под многобройни имена като тисагети, тирасгети, масагети, мизигети, остроготи, бесигети и мн. др. Селище Тиса в древността има на Атонския полуостров – подсказващо ни откъде идват Тисагетите. Пак на Беломорието има селище Сирм, подсказващо ни откъде идват хора с владетел Сирм на остров Певки по Александрово време, а след това основали град Сирмиум, същото може да се каже за Сингидунум и пр. Имаме исторически сведения за преселение по времето на Кир на балкански народи в Ирландия, и на лидийски в Етрурия, около Рождество Христово за преселение на скити (скоти) в Шотландия (Декларацията за независимостта на шотландските владетели). Виждаме след победата на Помпей над Митридат в Биза изселване на жители от град Пруса (денс Бурса) чак до Балтийско море – това са старите Пруси, готски народ от околностите на Босфора, а и самото име на Балтийско море идва от името на един от знатните родове на Остроготите Балти (другият е Амали). Войниците на Александър, предимно тракийски народи, виждаме населени в Афганистан, където занасят и тракийски обичаи – подвеждащи академични историци да твърдят че българите идват от там, виждаме преселения на скити чак до Согдиана и господство от около два века там и след това завръщане на войски – един път 60 000, друг път 30 000, от които 20 000 остават около Каспия, а другите 10 000 стигат то Панония. Да не говорим за експанзията на тревките от Струма към мала Азия, за войните на скитите достигнали чак до Египет, за превземането на Бабилон от северните скити наричани парти (парче - част от цялото), за изслеване на Троянците с Еней в Италия, наричани там енети или венети и т.н. и т.н.

Далматинските писатели и католическите свещеници многократно ни казват че гетите – готи са наричани, и се наричат славяни. Ето един от многобройните примери: „Дуклянския летопис“, съставен около XII век, ЛИБИ 3 170:

„...И княз Владин (сръбски княз, умрял около 850), като виждал, че българите са огромно множество народ, също така сключил мир с тях. И твърде много се заобичали двата народа, тоест готите, наричани още „славяни“, и българите и то най-вече защото и двата народа били езичници и говорели един и същ език. След това българите, бидейки вече в безопасност от всички страни, си построили селища и се заселили в страната, която били завладели и която обитават и до денднешен.“

Така че употребявайки „по инерция“ името славяни, ние ще разбираме и оня древен народ разселил се от Тракия към Дунава, притоците му, Черноморското крайбрежие, Днепър, Днестър, Дон и Волга известен под множество имена като траки, мизи, гети, готи и т.н., разклонение от които са и европейските хуни и българите. По държавни организации те ту се отличават, ту се преливат една в друга в историята, та затова и биват различавани. Но забележете, старите автори различават клона хуни, авари и българи от клона гети, готи, склавини т.е. славяни, докато името българи се наложи за всички тези народи.

Склавините ще бъдат подчинени от авари и българи и ще бъдат масово разселвани из Европа. Затова, имайки предвид горните бележки, е добре, да знаем схващането на Нестор писал преди 1118 за склавините - славяни:

„…Измина много време (след потопа) и славяните се населили по Дунав, там където сега е земята е унгарска и българска. От тези именно славяни са се разселили славяните по земята и почнали да се наричат с имената на местностите в които се заселили. Така едни, дошли до река Морава и се нарекли моравци, други се нарекли чехи. Славяни са още и: белите хървати, сърбите, и хорутаните. Когато власите (римляните) нападнали дунавските славяни и се поселили сред тях и ги притеснявали, то тези славяни отишли и се поселили по р. Висла и се нарекли ляхи, а от тези ляхи са произлезли поляците, а от други ляхи – летучите, други – мазовшани, други – поморяни (Померн). Също и тези славяни дошли и се населили по Днепър и се нарекли поляни, а други – древляни, защото се населили в горите, а други се заселили между Припят и Двина и се нарекли драговичи, други се населили по Двина и се нарекли полочани, на името на рекичката Полота вливаща се в Двина. Тези славяни които се населили около езерото Илмен, се нарекли със своите имена – славяни и си построили град, който нарекли Новгород. Други се населили по Десна, и по Сейм, и по Сула и се нарекли северяни. И така се разселил славянския род, и по неговото име писмеността му се нарекла славянска.“, Нестор (1118) стр. 4.

Нека отбележим, че писателите от Борисовото и Симеоново врем използват понятието славянски народ, славянски език и т.н. Ето и един пример: Константин, епископ на Преслав (9-10 век) пише „Памет (служба) на преподобния Методий, учител на славянския народ, брат на Кирил Философ“. В старият български има флуктуация между "о" и "а", запазена и до днес в руския. Същото виждаме в За буквите на Черноризец Храбър (хилендарски и зографски преписи), виж Й. Иванов (1908).

И сега нека си зададем въпроса: защо народ със столица ПРЕ-СЛАВ, т.е. преславен град да не си е дал собственото име - славен?

И така, в началото на 19 век всички славянски народи са подчинени на една или друга империя. Много интелектуалци от тези народи подемат идеята за обединение на славяните с цел да се създаде една могъща държава, която може да води независим стопански, културен и политически живот. Руския царизъм прегръща тази идея, само че поставя начело „руските славяни“ и смята, че присъединяването на всички славяни към Русия ще бъде изворът на тяхната независимост, доктрина практикувана и до сега – независимо от обществения строй.

Почти няма наш възрожденец, който де не е развенчавал тази идея и да не се е противопоставял решително на нея: сред тях са Раковски, Ботев, Стамболов, Стоянов и мн. др. изтъквайки, че замяната на един поробител с друг (турския султан с руския цар) не ще донесе желаната свобода.  

Когато Раковски разкрива общността на българският език с индо-зенд и самскритския, академик Мар (смятан за автор на тази идея) или не е роден или е малко момче. Езиковедите, занимаващи се езиците на наследниците на траките единодушно употребяват термина „славянски езици“ за всички тях и това вече повече от 200 години. Да се промени това смятам за невъзможно.

И накрая, нека резюмираме сведенията на много древни автори, че след смъртта на Атила, най-важните наследници на траките: европейските хуни, готите-гети и др. биват единодушно наричани българи. Рабира се споменат за тяхните древни имена се запазва до късно. Така например, Крумовите и Симеоновите войски са наричани от някои автори и хунски войски.

И сега следва въпроса трябва ли да се срамуваме, че народа ни е обединение на хуни и готи, последните културен народ с много древна традиция, а първите народ организатор, успял да създаде няколко империи?

Не!

Моето предложение е нека не се срамуваме с този си произход, а да се гордеем с него и да почитаме обединяващото понятие славяни в неговият културен смисъл!

 

За подробни източници на изброените по-горе сведения виж Четириезична История на България

на български:

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

на немски:

https://www.book.store.bg/p265092/die-bulgarische-geschichte-bis-zum-12-jahrhundert-aus-der-sicht-der-alten-autoren-nikolay-ivanov-kolev.html

на руски:

https://www.book.store.bg/p332815/bolgarskaia-istoria-do-xii-veka-glazami-staruih-avtorov.html

на английски:

https://www.book.store.bg/p335108/bulgarian-history-up-to-the-12th-century-through-the-view-of-the-ancient-authors.html

 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

Дано се поучат и блоговите историци. Славянин означава славен човек. А означава и слава на Ин и Ян? Доколкото ин и ян са двете начала на човека е така.

Не бих казал, че нещата, които поднасям, са без историческа обосновка?
Траките не могат да изчезнат безследно Това ,което сте написали за тях, съм го писал -също!
Походът на Александър Велики, опитът да създаде обш, имперски народ- също! За масовото преселение на Изток -необходими са войници и обслужващи гражданската деъност на империята, двата века на Согдийската империя с македонски царе, наследилата я Кушанска и великото преселение след това, в което участват Българите! Че те не са местни, говори и името им- то означава чужденци Че Аспарух на местен език е цар на кон Е И много други местни думи
Българите са чужденците отишли от Тракия до Пакистан и после, завърнали се
Кой са словените го изяснява произведението " За буквите" Там пише буквално ,че азбуката е за словените! Слово в него период е дума, а дума е свещено понятие!
Азбуката е за говорещите, да пишат! Говорещите Български!
Така, че прав сте, словените произлизат от Българите!
Като се навърже не само наличната информация, но и с логика и с анализ се стига дотам!

Хубав ден?!

че тракийците са се разселили от Балканите в 3 посоки - на север, запад и изток. Преди това голямата част от Европа е покрита с ледници и там не са живеели монголоиди. Факт. В.Манягин.

Този блог, както личи от мотото му, е създаден да извади на бял свят сведения на стари автори по един или друг въпрос. Затова при дискусиите е за препоръчване да се предоставят такива материали, за да имат полза читателите на блога.