История на България през погледа на старите автори :: 1981 г. : Защо бяха унищожени четирите ядрени централи в Козлодуй ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.02 18:45 - 1981 г.: Защо бяха унищожени четирите ядрени централи в Козлодуй след 1990 г.?

Автор: historybg2018 Категория: История

Прочетен: 2253 Коментари: 1 Гласове:

Какво измъчваше Николай и неговите колеги по това време? България имаше изследователски ядрен реактор от 1956 година. В Козлодуй се строеше първата ядрена централа с ректор ВВЕР 440, а бяха планирани още 3 като нея. Това само по себе си беше гордо достижение за един много малък народ. По една или друга причина той и неговите колеги, които бяха защитили докторски дисертации в Русия, се занимаваха с различни аспекти на ядрената безопасност и бяха наясно, че тези реактори по време на авария застрашават населението и ще се налага евакуация на големи области и ликвидирането им като пространство за живот. А технически решения имаше. Николай предаде първата си заявка за патент в България за съоръжение, което прихваща радиоактивния охладител, прекарва го през вода, като кондензира значителна част от него, поема радиоактивните продукти и не му позволява да достигне до населението. Оказа се, че в България не съществува патентна защита. Доктрината беше като тази, с която го бяха изпратили на бригада: „Ние те „изучихме“, затова интелектуалните ти резултати са собственост на държавата, а на тебе ти признаваме само авторството, от което не произтичат никакви права.“ - „Да, защото плащахте на родителите ми мизерна заплата. Ако имаха истинска заплата, те щяха да ме издържат да следвам, както това става по цял свят. А кой е изкарал средствата освен тях?“ - си мислеше Николай. По това време министър на енергетиката стана един високо квалифициран професор по конвенционални централи. Николай познаваше сина му от Дрезден, където той също учеше енергетика. Даже семействата им се бяха сприятелили. Веднъж на една „пиячка“ в Дрезден синът му му казва на майтап:

- Николай, мразя те!

- Защо бе, приятел, какво съм ти направил?

- Ами във Факултета ми надуват главата с твоето име, все те дават за пример какъв българин имало…

Така че предложи на колегите да напишат едно изложение до министъра, да го помолят за среща и да му изложат проблемите на строящите се централи и възможните технически промени в проектите, които биха ги обезопасили. Изложиха също и проблема с липсата на закон за ядрена безопасност в страната. Предадоха изложението в Министерството и зачакаха за среща. След няколко дена им дадоха час и след строга проверка на входа Любо, Тони, Тотьо, Данчо и Николай, всичките кандидати на науките, се появиха в обширен кабинет. Министърът се ръкува учтиво с всекиго, покани ги да седнат с думите:

- Какво ви носи в Министерството, млади хора?

Те се представиха един по един, съобщиха си квалификацията и научните степени и започнаха да описват проблемите, като взаимно се допълваха. Беше интересно да ги гледаш, сякаш беше заучено театрално представление, но това ставаше спонтанно:

- При скъсване на главен циркулационен тръбопровод в парогенераторното помещение за около 24 секунди се изхвърлят около 60 тона топлоносител, който през експлозионни мембрани се насочва в околната среда.

- Да, но той не е толкова радиоактивен, пък и вероятността за тази авария е малка и затова тя не е основополагаща за конструкторите. – каза самодоволно министърът, който очевидно беше информиран за руската доктрина.

- Да, но радиоактивността е достатъчна, за да е необходима евакуация на населението. А докладите на американските учени Расмусен и Луис показват, че вероятността да се скъса главен циркулационен тръбопровод не е малка, затова в САЩ и Западна Европа тази авария е основополагаща за конструкторите. А камо ли в земетръсна зона, каквато е България. Освен това, какво става след тези 24 секунди. Нашите реактори нямат инерционни помпи нито обеми с вода под високо налягане, както западните, които да се излеят в активната зона и да я спасят от стопяване при условие, че дизелите закъснеят.

- А, това не е проблем - отбеляза отново бавно и съвсем спокойно министърът. - Има помпи за инжектиране на вода с високо налягане, има такива за ниско налягане, има три дизелови генератора, връзка с външната мрежа за електрозахранване, всичко това е съвсем достатъчно да се овладее аварията, не е ли така?

- Да, но на дизеловите мотори им трябва от една до три минути да стартират, ако въобще стартират, а през това време, ако няма инерционни помпи и хидроакумулатори, активната зона се поврежда и започва интензивно изпускане на радиоактивен стронций и йод. Затова на Запад се инсталират помпи с големи маховици, за да се използва кинетичната им енергия през една цяла минута плюс хидроакумулатори, каквито ние нямаме.

„Тия хлапетии ме дразнят“ - помисли си министърът, но остана със същата приятелска маска на лицето, когато Николай продължи:

- А в случай, че скъсването стане в реакторната шахта, то аварията протича неконтролируемо към атмосферата. Затова за всички случаи е необходима защитна обвивка, която да не допусне изтичане на топлоносител към хората. Сега жалузите на експлозивните клапи на парогенераторното помещение са насочени към административната сграда, така че първо ще бъде облъчен директорът…

- Но станцията вече е конструирана и не може да се променя.

- Може! - възразиха всички в един глас. - Може да се добави допълнителна постройка с достатъчен обем вода, за да се прихване топлоносителят в нея, така че ще се изпълнят и западните изисквания по ядрена безопасност.

Това вбеси окончателно министъра. Всъщност тези хлапетии му казваха, че няма понятие от това, което прави, че небрежно и грубо нарушава гражданските си задължения да пази живота на българските граждани, което и при сегашното законодателство беше достатъчно за затвор, все едно че конструктор е направил некадърно мост, който се разрушава и убива хора. Той знаеше как да им затвори веднъж завинаги устата. Гримасата му се измени, той стана и каза със стоманен глас:

- Вие, другари, какво всъщност искате да ми кажете, че братският съветски народ, че талантливите руски конструктори, които изпратиха първи спътник и човек в Космоса, не се грижат за здравето и живота на нашия народ? Че ни лъжат, като строят у нас такава опасна станция?

Никой не беше наивен, за да не разбере страшната заплаха на това изречение, то искаше да каже, че тези млади учени са политически неблагонадеждни, щом имат дързостта да критикуват политиката на партията по такъв един важен въпрос и поставят под съмнение добронамереността на съветските другари. Николай изтръпна, това му приличаше на опита да го изключат от Комсомола заради това, че не ходи на бригада, само че този път това не беше хлапетийско занимание. Сърцето му бумкаше и кръвта нахлуваше в главата му. Събра сили и рече:

- Но, професоре, Вие сте учен, тук става дума за природни закони, които важат еднакво и на Запад, и на Изток, за техника, а не за политика. Въпросът е решен с инерционни помпи с 4 резервоара за вода под 70 атмосфери и с една допълнителна постройка, която да замести защитната обвивка. Чехите подготвят такова изменение, унгарците подготвят такова изменение и те ли не разбират този проблем? Колкото и да струва това, то надали ще оскъпи с 5-10 % стойността на централата, но ние дължим това на гражданите. Защо трябваше да учим и правим дисертации, ако не за това да Ви посъветваме по този въпрос и да помогнем по този начин на страната. Вашият син учи в Дрезден, там, където и аз учих, не си ли представяте, че един ден и той ще се изправи пред такъв проблем?

Министърът беше станал прав, син-зелен, … скулите на лицето му потрепваха, от първоначалното му спокойствие нямаше и следа… Всички разбраха, че аудиенцията е приключена и напуснаха залата в гробна тишина. На улицата отново избухна дискусия, която след това ги занимаваше месеци и години…

След 1990-та, когато България искаше да влезе в Европейския съюз, четирите козлодуйски блока бяха спрени, защото нямаха тези съоръжения за безопасност. В Унгария и Чехия, където системите бяха съоръжени допълнително с такива устройства, реакторите работят и до днес. Това е една от най-големите безсмислени ликвидации на материални средства в Българя в мирно време, като част от ликвидацията на българската индустрия.

Откъс от: Атомна централа, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-0-0, Издателство ГУТА-Н, София, 106 стр., Цена 8 лв.

https://www.book.store.bg/p201495/atomna-centrala-nikolaj-ivanov-kolev.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=42944

https://ciela.com/atomna-tsentrala.html

https://m.helikon.bg/224857-%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=55651

https://www.ozone.bg/product/atomna-tsentrala/

http://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0-95850.htm