История на България през погледа на старите автори

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.09 11:35 - Българи и баварци

Автор: historybg2018 Категория: История

Прочетен: 7660 Коментари: 1 Гласове:

За народа на баварците в Армения постепенно става много тясно. Баварските предания говорят, че все още се знае за множество военни походи, предприети от този народ. Според изчисленията на Авентин още през 225 г. пр.н.е. се е случило така, че един отряд от българския народ, който принадлежал към баварското племе, се отделил от него и заминал. Крал Тезел и братовчед му Балгер изпратили „много народ (с името Булгарн, както се казва в немските баварски хроники), които отишли в страната, която сега се нарича Франция, построили град Toles и заселили всички там“ [i].

Това се потвърждава и от друго съобщение, според което, когато римляните, покорили тази земя, наречена Gallia Narbonensis, около 12 г., също открили там българи.

Целият народ очевидно е преживял войната на понтийския цар Митридат около 100 г. пр.н.е., докато е бил още в Армения. Те предоставили на царя малка помощна сила. Скоро след това обаче те трябва да са напуснали. Арменският историк Мойсей от Хорен съобщава за нахлуване в Армения на изгонен български отряд около 100 г. пр.н.е.[ii]

[i] Това се е случило след нахлуването на галите на Балканите, за което говорят нашите народни песни, и след

разграбването на храмовете в Делфи през 273 пХ.

Македонската аристокрация почита гръцките богове и поради това светилищата на гърците остават непокътнати, въпреки „унищожаване на елинството“ от македонците. Това води владетелите на галите до идеята да ограбят светилищата в Делфи. Брен, както вече споменахме, успява да привлече вниманието на народа си за втори поход на юг, който той започва заедно с пълководеца си Акихориос. Военната сила, подготвена за целта, е описана от Павзаний (II. в. пХ) с интересни подробности както следва:

„…Събралата се войска наброявала 152 000 пехотинци и 24 000 конници. Това било числеността на конницата, действаща непрекъснато, но истинският им брой бил 61 200. Защото към всеки конник имало по двама слуги, които също като господарите си били опитни ездачи и имали коне…“

Нападението на Македония и Елада и ограбването на храмовете в Делфи е станало съгласно Аппиан Александрийский (90…-160…) от съюзни войски на илирийци, келти, скордиси, меди и дарданци. На тази сила Павзаний (II. в. пХ) твърди, че елините противопоставили 11 200 души и въпреки това победили, което не е за вярване. При това Брен бил ранен многократно и се самоубил.

„...Тези гали напуснаха родината си заедно с Брен. Избягвайки гибелта при Делфи, и достигайки до Хелеспонта, те не се прехвърлили в Азия, защото били пленени от околностите на Византия, удържали победа над тракийците, превърнали Тил в царска резиденция и започнали да заплашват византийците с огромни опасности...“, Полибий (II в. пХ).

Така че след тази война има придвижване на българи обратно към Галия. Интересно е, съвпадението на имената Тил и Толес във Галия, днешния Тулуз. В България днес има селище с име Тулово.

[ii] Именно за времето след 206 пХ, по времето на царуването на Валаршак, Мойсей Хоренски (ок. 410-490) ни съобщава как Валаршак устроил държавата си и между другото ни казва следното:

„...След това, отпращайки и западните жители, той се спуща към зелените пасища близо до района на Шар, които древните наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие заради преселниците българи Влндур Бунд, които се заселили там, били наречени на неговото име Вананд (на предводителя). И до сега селата там носят имената, получени от неговите братя и потомци.“, Мовсес Хоренаци (1990), кн. 2 гл. 6, а също и Эмина (1893). Това сведение е било известно и на Драган Цанков през 1868.

Шар и Безлесен са български думи. Името на Шар планина в днешна Македония ни напомня откъде са дошли берзитите.

Това съобщение съдържа две интересни информации: първо, то идентифицира названието Влндур или Блндур или Бундур, което се среща и в други арменски източници с българите, и второ, то ни казва, че преди около II век пХ в Армения се заселват българи. Нека сега си спомним от съобщението на Мокцевай Картлисай (VII в.) в „Обръщането на Грузия към християнството”, в което се казва, че Александър Македонски още хвърлял поглед към земята Влндур в Кавказ:

„...Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците (коренно население на Йерусалим). Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи.

Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетеля на Бундур (Вундур) място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки.”, ПГИЛ (1989) том 7, гл. 1.

По-нататък Мовсес Хоренаци (ок. 410-490), предавайки ни два разказа на Мар Абас за събитията на север от големия Кавказ, ни казва, че при царуването на сина Валаршак, Аршак I, се случило следното:

„...В дните на Аршак възникнаха големи смутове във веригите на голямата Кавказка планина в страната на българите, много от тях се отделиха, дойдоха в нашата страна (Армения) и се заселиха за дълго време по-долу от Колх (на изток от река Кура) на плодородна и хлебородна земя.“, Мовсес Хоренаци (1990), кн. 2, гл. 9.

Извадка от: Карл Фритцлер, Общ произход на баварците и българите, според Авентин (1477-1534). Печатана за първи път във Франкфурт, 1823. Превод от немски и сравнение с древните източници на българската история: Д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София, 2023. 106 стр. ISBN 978-619-7444-70-4. Цена 15 лв.

https://www.book.store.bg/p417740121/obsht-proizhod-na-bavarcite-i-bylgarite-spored-aventin-1477-1534-g.html

https://www.ciela.com/obsch-proizhod-na-bavarcite-i-b-lgarite.html

https://m.helikon.bg/239373-%D0%9E%D0%B1%D1%89-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%90%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD-(1477-1534).html

https://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%9E%D0%B1%D1%89-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-131696.htm