Прочетен: 2535 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2024 15:46
https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
https://www.ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-dopylneno-izdanie.html
https://m.helikon.bg/247026-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE-12-%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-(III-%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5).html
1. Предговор
В многобройни разговори с децата ми, израснали в Германия, възникваха винаги въпроси като: „Кои сме ние, българите, и кой създава българската държава?“. Децата ми са интелигентни и с годините стана ясно, че това, което бях научил от училище, макар да бях винаги отличен ученик, не е достатъчно, за да отговоря на тези на пръв поглед лесни въпроси. Между 1944 и 1990 имаше хроничен недостиг на истина в България, не че тя липсваше, но някак си не достигаше до нас. След 1990 преживяхме експлозия от исторически публикации, голяма част от които изразяваха по-скоро опиянение от свободата да се публикува, която липсваше преди, отколкото от умението да се мисли аналитично, преди да се публикува. С времето и това се измени, вече работи и публикува нова генерация историци и мнозина от тях мислят, че учебниците по история би следвало да се напишат отново, но това все още не се случва. Така че останах длъжен на децата си с отговорите на горните два въпроса и докато още дишам, ми се иска да променя тази ситуация.
Целта, която преследвам с настоящата книга, е да съпоставя информацията от старите автори, достигнала до нас, и да направя изводи относно народа, който разширява на Балканите българската държава, без да ползвам изводите в прочетените от мен многобройни съвременни книги, които пълнят библиотеката ми. Това не правя от липса на уважение към огромния труд на съвременните български книжовници и историци, а от желанието да направя независима оценка на събитията и самостоятелни изводи за взаимната свързаност и последователност на събитията и техните последствия, четейки само старите автори.
Под стари автори разбирам съвременници на събитията или такива описвали ги след тях. Такива например са авторите, писали на гръцки във Византия и на латински в Западната Римска империя. Авторите, работили 100-200 или повече години след описваните събития, често използват по-стари автори. Те ни казват обаче и каква връзка има между събитията и живота в старо и в по-ново време. Съвременниците са по-добре осведомени в детайли, а по-късните автори имат по-добър поглед върху общия контекст на събитията и резултатите от тях. Това е много важен източник на информация, за да се ориентира човек сред множеството най-различни събития и названия на народите, участвали в тях.
Драги читателю, позволи ми на това място да спомена, че аз не пиша история, тя е написана с делата на нашите предци. Моята скромна задача е да събера и подредя известното в такъв ред, че и ти сам да си създадеш представа за миналото на България. При това съзнавам риска на това начинание и моля за снизхождение.
При написването на тази книга се стремях в голяма степен да избягвам предположения за събития, за които нямаме достоверна информация.
Методът, използван за да напиша тази книга, е следният: първо, след прочитане на цитираните в глава 40 източници направих извадки, които се отнасят до българската история. След това разпределих извадките в 35 глави по тематика и време. В самите глави подредих информацията по време и смисъл и съставих, доколкото е възможно, хронология на събитията. След това подредих всички събития в обща хронология, която се съдържа в глава 36. Четейки общата хронология, ние виждаме много интересни взаимни връзки между отделните събития по време и по място. Това наложи преработване на отделните глави с цел събитията да бъдат поставени в правилния контекст и взаимни връзки помежду си. Това беше най-интересната част от работата.
В глава 37 са дадени кратки сведения за Цариград. Те са необходими, за да се разберат по-добре многобройните неуспешни опити на българите да завземат този град.
В глава 38 е представена информация за мерките, използвани от старите автори, и тяхното превеждане в използваните днес мерни системи. Важна част от тази глава е и тази, свързана с летоброенията, използвани от различни автори. Много често събитията са датирани с поредната година от царуването на еди-кой си римски император. Затова е поместена и таблица на източноримските императори, улесняваща проверката на датите. При датиранията, базиращи се на астрономически явления, които впрочем са най-точни, използвах таблици на американската служба по астронавтика.
Цитираният текст на старите автори е винаги в кавички. Скобки в такъв текст използвам, за да внеса собствени пояснения, без да указвам, че това са бележки на автора. Глава 40 съдържа цитираната литература. Указването на източниците в книгата най-често е следвано от две цифри - едната означава номера на тома, а другата на страницата. Когато томът е единствен, указана е само страницата. Годините след раждането на Христос са дадени само с число. Годините преди раждането на Христос са дадени с число, следвано от пХ, което ще рече преди Христа.
Записът на лични имена варира при различните езикови традиции. Това не бива да ни смущава. Аз ще съхраня първичния запис в цитатите, с цел да не изменям тяхната оригиналност, но в моя текст ще използвам имена, свързани с българската езикова традиция.
Книгата завършва със сведения за въстанието на Асен и Петър и освобождаването на България от византийско робство.
И накрая, искам да изкажа моята дълбока признателност на коректорката на тази книга, г-а Велина Парахулева, преподавателка в Априловската гимназия в Габрово.
Надявам се книгата да намери място в библиотеката на образования и непредубеден българин, за да му служи като справка за сведения от старите автори, достигнали до нас за различни събития от нашата история. Тя може да бъде и ценен справочен материал за ученици, студенти, изследователи и преподаватели.
Николай Иванов Колев (Гутев)
1.1.2015
Херцогенаурах
Германия
Съдържание
1. Предговор
Похвално слово за Ганчо Ценов
Трудове на Ганчо Ценов (1870-1949)
Родина
2. Малко геофизика и генетика
3. Кратък пътеводител: Обща картина на събитията, довели до разширяване на българската държава на Балканите
4. Народите, разширили България на Балканите, са хуни
4.1 Кубрат 604 – 664
4.2 Велика България. Българите са уногундури и котраги, които са хунски народ
4.3 От Тракия до Хиндукуш и обратно до Кавказ и Тракия
4.4 Кимерийските братя Утигур и Кутригур
4.5 Българите са наследници на Ахиловите мирмидонци
4.6 Българите са наследници и на пеоните, които са наследници на троянците
4.6.1 От Галата към Крим, Босфорската империя
4.6.2 Поминъкът на мирмидоните
4.6.3 От Галата към Средна и Западна Европа
4.7 Бащата на Ахил – владетел на мирмидони и долопи, родът Дуло
4.8 Римляните завладяват Пеония в Епир, миграция на оживелите по Средния Дунав, Панония
е „преместената“ Пеония
4.9 Масагети или бесигети – хуни-българи
4.10 Сармати – хуни-българи
4.11 Връзката между древни скити, гети, хуни и българи
4.12 Връзката между древни скити и партите – персийците преди завладяването им от арабите
4.13 Връзката между древни скити с Бактрия и Согдиана
4.14 Хунну
4.15 Хазари и българи, хазарска държава
4.15.1 IV век пр. Хр. до VII век, езикът на хазарите
4.15.2 Падане на Согдиана през 565 г. Преселване на евталити в Хазария и България
4.15.3 Преместване на Велика България на запад и на юг под натиска на Хазария
4.15.4 Географско положение на Хазария
4.15.5 Държавно устройство на Хазария
4.15.6 Юдейството в Хазария
4.15.7 Хазария, България и Византия
4.15.8 Край на Хазарската държава
4.16 Или в резюме
5. Гетите или готите преди царуването на Атила
5.1 Траки а Гети а Даки, Готи: Беси-гети, Остро-готи, Вандали, Гепиди а Славяни
Числото на траките в отечеството им от Х. Йонков-Владикин (1901 г.)
Гети а Даки, Готи: Беси-гети, Остро-готи, Вандали, Гепиди а Славяни
5.2 Как гетите станаха готи, а готите славяни?
5.3 Гетите не са германци, следователно и готите не са германци
5.4 Преселения на гети до Балтика и тяхното завръщане
5.5 Легенди за произхода на хуните от гетите
5.6 Преди Троянската война в 1183 пр. Хр.
5.7 Троянската война, война между тракийци и елини в коалиция с други тракийци през
1183 пр. Хр.
5.8 Нашествие на Скитите в Азия ок. 633 пр. Xр.
5.9 Преселване на траки от Азия в Етрурия по времето на цар Кир
5.10 Поражението на персите при Кир през 530 пр. Xр.
5.11 Преселване на мизи, наричани болги, от Тракия в Ирландия по времето на Кир
5.12 Походът на Дарий срещу гетите през 513 – 512 пр. Хр.
5.13 Неуспешният опит на Ксеркс да довърши делото на Дарий през 480 пр. Хр.
5.14 Пердика II, Филип Македонски, Александър Македонски и гетите през 432 – 323 пр. Хр.
5.15 Приемникът на Александър Македонски и гетите
5.16 Буревиста и римляните
5.17 Сведенията на поета Овидий за населението на Черно Море в околностите на Дунава
около Рождество Христово
5.18 Траян, Галиен, Аврелиан и гетите
5.19 За културата на старите гети
5.20 Завръщане на остроготите на Балканите
5.20.1 Резюме на готските нахлувания на Балканите от 238 до 337 г.
5.20.2 Старите автори за готските нахлувания на Балканите от 238 до 337 г.
5.20.3 Константин Велики и готите, религията на готите става държавна религия
5.21 Съседи на готите
5.22 Гражданска война в готската държава и разпространение на християнството сред готите
5.23 Хуните покоряват остроготите
5.24 Висиготите се заселват в Мизия и стават християни
5.25 Весеготите въстават. Смъртта на император Валент на 9 август 378 г.
5.26 Войната на Теодосий с весигетите и сключеният с тях договор
5.27 Съдбата на бесигетите: От Константинопол, през Тесалия, Елада, Адриа към
Рим (395 – 410)
5.28 Бесигетите превземат Рим на 24 август 410 г., 1163 години след неговото създаване
5.29 Бесигетите се заселват в Галия, след това в Испания и основават свое княжество
5.30 Погром над готите ариани в Солун малко след 413 г.
6. Хуни-българи, империята на Атила
6.1 Кой е Атила?
6.2 Съвместно царуване на Бледа и Атила
6.3 Атила, войни
6.4 Пратеничества, столицата на Атила, заговор срещу него
6.5 Битката на Каталунското поле през 451 г.
6.6 Смъртта на Атила
6.7 Наследството на Атила
6.7.1 Битката на народите в Панония при река Неда
6.7.2 Гепидите се установяват в Дакия
6.7.3 Хуни, алани и други народи се заселват отсам Дунава
6.7.4 Малките готи обитават Никополската област
6.7.5 А кои народи остават или се населват в Панония?
6.8 Взаимоотношения между хуните и Персия
6.8.1 Войните през 305 – 313
6.8.2 Войните през 395 г.
6.8.3 Войните на Йездигерд II през 438–457
6.8.4 Войните на Пероз с хуните през 459 – 484 г.
6.8.5 Християнството в Персийска Лазика през 526 г., нова хунска намеса в Азия
6.8.6 Боа, персийска принцеса и царица на хуните
6.8.7 Дали Ирник и Валах не са една и съща личност?
7. Остроготи и българи след смъртта на Атила
7.1 Остроготите опустошават Илирик. Теодорих – заложник в Цариград
7.2 Остроготи воюват отново с хуни, смъртта на Валамир
7.3 Остроготи воюват с германски народи, завръщането на Теодорих от Константинопол
7.4 Първото сражение на Теодорих Велики през 472 г.
7.5 Остроготите се заселват в пределите на Илирик, Македония и Тесалия
7.6 Теодорих Тиудимиров в Мизия
7.7 Готи в стремежа си към властта в Константинопол
7.8 Кой е Мундо?
7.9 Готите превземат Сирмиум
7.10 Войната срещу Сабиниан през 505 г., Мундо в съюз с Теодорих Велики
7.11 Ода за храбростта на готи и българи
7.12 Теодорих царува в Италия и Испания
7.13 След смъртта на Теодорих Велики Мундо преминава на страната на Византия през 529 г.
7.14 Потушаване на бунта Ника през 532 г.
8. Ранното християнство на Балканите; Българска азбука; Религиозни войни
8.1 Апостол Павел
8.2 Гърците и ранното християнство
8.3 Разпространение на християнството на Балканите
8.4 Християнство при хуните?
8.5 Константин Велики и Никейският събор
8.6 Софийският събор, разделяне на църквите
8.7 Юлиан Отстъпник
8.8 Линеар А а Линеар Б а Глаголица
8.9 Коптска азбука а Кирилица
8.10 Финикийско-етруска азбука а гръцка, латинска азбука
8.11 Писмеността на гетите, геният на Урфил
8.12 Християнство по северното крайбрежие на Черно море
8.13 Борбата на гърците срещу арианите
8.14 Религиозната гражданска война, Виталиан
8.14.1 Комес Марцелин за бунта на Виталиан
8.14.2 Теофан Изповедник за бунта на Виталиан
8.14.3 Йоан Малала за бунта на Виталиан
8.14.4 Йоан Антиохийски за бунта на Виталиан
8.14.5 Георги Кедрин и Йоан Скилица за бунта на Виталиан
8.15 Опит за покръстване на босфорските българи
8.16 Архиепископия Първа Юстиниана
8.16.1 Житието на Юстиниан, писано на илирийски език с илирийски букви
8.16.2 Новелата на Юстиниан от 14 април 535 г.
8.16.3 Новелата на Юстиниан от 17 март 545 г.
8.16.4 Резюме на събитията довели до създаването на Юстиниана Прима
8.16.5 Международно признаване на Юстиниана Прима
8.16.6 Пренасяне на християнството в Русия
8.17 Въпросник
9. Политиката на Юстиниан спрямо кутригури и утигури и панонските хуни-авари
9.1 Готи молят Юстиниан за епископ през 548, пратеничества
9.2 Гражданска война във Велика България между кутригури и утигури
9.3 Походът на кутригурския владетел Заберган през Тракия към Константинопол през
9.4 Кутригурите воюват при Херсонес и в Елада
9.5 Славяните съюзници на Заберган. Нападенията им през 548, 549 и 550
9.6 Отново раздор между кутригури и утигури провокиран от Юстиниан
9.7 Панонските хуни-авари, покорители на гепиди, кутригури и утигури
10. Авари и българи: аваро-български съюз
10.1 Огори, хуни, вари, авари, байовари
10.2 Аварите побеждават севирите през 464 и ги прогонват от земите им
10.3 Българи са най-късно от IV век на Балканите
10.4 Аварите били по род хунски и български народ. Заселване в Мизия
10.5 Аварите подчиняват утигури и кутригури
10.6 Заселване на българите и аварите в Панония
10.7 Други народи от хун и вар се присъединяват към аварите в Панония
10.8 Първата аварска война срещу Византия през 539-545
10.8.1. Халкидическа война през 539
10.8.2 Константинополска война през 542-543
10.8.3 Пелопонеска война през 545
10.9 Славянско нападение на Ниш 550
10.10 Втората аварска война срещу Византия през 558-559
10.11 Сензация за византийската общественост – аварска делегация в Константинопол
10.12 Авари и славяни
10.13 Заселване на Пелопонес със склавини през 581-585. Войната на аварите срещу
отвъддунавските склавини през 578-582
10.14 Аварите превземат Сирмиум
10.14.1 Подготовка за войната през 578
10.14.2 Баян печели време с преговори, за да завърши моста на Сава
10.14.3 Неуспешен опит на императора да постигне мир с Баян
10.14.4 Империята губи Сирмиум през 582
10.15 Трайно заселване на славяни в Пелопонес през 582
10.16 Първо нападението на Солун от славяни, предвождани от Хацон, през 582
10.17 Превземане на Августа, крепост на устието на р. Огоста, западно от Оряхово и
Виминациум, през 582
10.18 Превземане на Сингидунум през 583
10.19 Превземане на Анхиало през 584
10.20 Нашествие на славяните до Дългата стена през 581-584
10.21 Второ нападение на Солун от авари, българи и славяни през 584
10.22 Трето нападение на Солун през 586 - разузнавателен поход
10.23 Превземане на Бонония (Видин) през 587
10.24 Завръщането на аварите в днешна Северна България през 587
10.25 Повторно нашествие на аварите в Тракия и тяхното поражение през 587
10.26 Край Одрин към Константинопол през 592
10.27 Походът на Приск срещу славяните отвъд Дунав през 593
10.28 Българи край Нове, днес Свищов, разбиват през 597 римски легион
10.29 Пълководецът Приск сменя Петър и предприема поход отвъд Дунав през 597
10.30 Превземане на Далмация през 599 от аварите, идване на хърватите в Далмация
10.31 Турки около Алпите? Какви са тези турки и имат ли те въобще нещо общо с
алтайските тюрки?
10.32 Аварски и ромейски войски при град Томи през 600
10.33 Маврикий нарежда на Коменциол да предаде непокорната римската войска на аварите. Аварите отново в Тракия през 600
10.34 Поражението на аварите при Виминациум през 601
10.35 Война на авари и ромеи срещу славяните през 602
10.36 Четвърто нападение на Солун през 602 от авари
10.37 Коварната постъпка на аварския хаган през 619
10.38 Мир с аварите и поход към Персия през 621-622
10.39 Западните славяни се възползват от похода на аварите против Константинопол през 623
10.40 Поход на авари, българи и славяни срещу Цариград през 626
10.40.1 Описание на Патриарх Никифор
10.40.2 Описание по „Пасхалната хроника“
10.40.3 Описание на Теофан Изповедник
10.41 Българите си извоюват независимост от аварите
10.41.1 Неуспешен опит на българите да вземат аварския престол през 632
10.41.2 Успешното въстание на Кубрат през 634
10.41.3 Връзката между хървати и българи
10.41.4 Населване на българи в Италия през 663
10.42 Пето нападение на Солун от славяни през 645-647
10.43 Въстанието на Кубер срещу аварите и разширяване на България до Битолското поле
след 679. Шесто нападение на Солун
10.44 Авари и българи в Панония и техните западни съседи
10.44.1 Лангобарди и българи
10.44.2 Франки и авари
10.45 Войната на арабите срещу Константинопол през 673-680
10.46 Мир между авари и византийци през 680
10.47 Франките водят унищожителна война с аварите при Карл Велики през 791-799
10.48 Укрепление на аварската столица
10.49 Българи унищожават напълно аварите при Крум през 803-814
11. Съобщения на старите автори за българите на Балканите
11.1 Въведение
11.2 Най-старите сведения за българите в Европа
11.2.1 Троянската война
11.2.2 Македонците, най-големите разпространители на елинската култура, не са гърци,
а тракийци, наследници на пеласгите
11.2.3 Обособяване на гетски и хунски народностни групи около времето на Александър
11.2.4 Филип и Александър Македонски, трако-илирийците отхвърлени към Океана
11.2.5 Галите се завръщат от Океана към Балканите и Мала Азия
11.2.6 Легендите за произхода на българите, записани от Спиридон Габровски
11.2.7 Богове на българите преди Християнството записани от Добри Войников
11.3 Най-старите сведения за българите в Азия
11.4 Първи век
11.5 Втори век
11.6 Трети век
11.7 Четвърти век1.8 Пети век
11.8.1 Българи живеят в Тракия и застрашава Цариград през 447
11.8.2 Българска армия наета срещу готите през 488, остроготи напуска Балканите
11.8.3 България контролира района от р. Тиса до Киев след 491
11.8.4 Война на Византия срещу българите в Тракия. Крупна победа на българската армия край река Черна през 495-499
11.8.5 Българи се заселват в Италия
11.9 Шести век
11.9.1 Масивно нахлуване на българи на Балканите през 501-503
11.9.2 Българи и готи съвместно воюват под предводителството на Виталиан срещу
Византия през 513-518
11.9.3 12 000-на българска конница идва от Велика България в Панония през 526
11.9.4 Сражения между българи и византийци при река Янтра през 535
11.9.5 Мундо завзема гр. Салона през 536 за Византия
11.9.6 Война на Авария и България срещу Византия през 539
11.9.7 Мундо преминава на служба на Византия като управител на Илирик. Съпротива на българското население през 540
11.9.8 Борис нанася окончателно поражение на Юстиниан и го принуждава да плаща данък през 540
11.9.9 Смъртта на Мундо, след 540
11.9.10 Източната римска империя напада готската държава в Италия с български войници през 548
11.9.11 Българи и лангобарди през 550-568
11.9.12 Крупни военни действия на българи срещу Константинопол преди 582
11.9.13 Аварите идват в Европа от Велика България и са народ хунски и български
11.9.14 Участие на българите в аваро-българската война срещу Византия межди 597 и 601
11.10 Седми век, последното съвместно нападение на Цариград от авари, българи, гепиди, славяни и перси през 625
12. Разширяване на България в Долна Мизия през 680
12.1 Разказът на патриарх Никифор
12.2 Разказът на Теофан Изповедник
12.3 Разказът на Анастасий Библиотекар
12.4 Сведение от Манасиевата летопис
12.5 Сведение на Симеон Логотет
12.6 Сведение на Лъв Дякон
12.7 Сведение на хазарския каган Йосиф от 10 век
13. Кубер
14. Аспарух 633-694
14.1 Аспарух и Кубер отбраняват завоюваното срещу Юстиниан II в Илирия и Тракия през 688
14.1.1 Разказът на Зигеберт
14.1.2 Разказът на Георги Кедрин и Йоан Скилица
14.1.3 Разказът на Анастасий Библиотекар
14.1.4 Разказът на патриарх Никифор
14.1.5 Разказът на Теофан Изповедник
14.1.6 Разказът на Паисий Хилендарски
14.2 Маврисея. Българи воюват на страната на Мохамед през 693
14.2.1 Разказът на патриарх Никифор
14.2.2 Разказът на Анастасий Библиотекар
14.2.3 Разказът на Лъв Граматик
14.2.4 Разказът на Теофан Изповедник
14.3 Разказът на Паисий Хилендарски за смъртта на Аспарух през 694
15. Тервел 694-715
15.1 Тервел връща Юстиниан на престола през 705
15.1.1 Разказът на Павел Дякон
15.1.2 Разказът на патриарх Никифор
15.1.3 Разказът на Теофан Изповедник
15.1.4 Разказът на Анастасий Библиотекар
15.1.5 Сведения на други автори
15.2 Юстиниан Риномет нарушава мира с българите, победа на българите при Анхиало през 708
15.3 Тервел напразно изпраща военна помощ на Юстиниан II през 711
15.4 Тервел при Златната врата през 712
15.5 Араби обсаждат Константинопол през 715
15.5.1 Опит за преврат на сваления император Артемий, който моли Тервел за
помощ 715. Солун е под българска власт
15.5.2 Молба на Византия за помощ срещу арабите 715
15.5.3 Мирен договор между България и Византия подписан между 715 и 717
15.5.4 Страшна зима през 717
15.6 Българите разбиват мюсюлманите араби, които обсаждат Константинопол през 715-718
16. Кормисош 712-760, Винех 753-760
17. Неизвестен владетел 714-742 от рода Дуло
18. Севар 744-759
18.1 Българи при Дългата стена. Първи поход на Константин V Компроним срещу България
през 754-756
18.2 Втори поход на Константин V Копроним срещу Славиниите в Македония през 758-759
18.3 Трети неуспешен поход на Константин V Копроним в България през 759-760
19. Телец 760-763 и неговата злощастна война с Византия през 763
19.1 Черно море замръзва от необикновен студ 762/763
19.2 Гражданска война в България. Славяни напускат масово българските земи. Четвърти поход
на Константин V срещу България. Поражение на българската армия при Анхиало на
30 юни 763
19.2.1 Разказът на патриарх Никифор
19.2.2 Разказът на Анастасий Библиотекар
19.2.3 Разказът на Теофан Изповедник
20. Сабин 762-763 и бягството му във Византия
20.1 Разказът на Анастасий Библиотекар
20.2 Разказът на Теофан Изповедник
20.3 Разказът на патриарх Никифор
21. Паган (Боян) 764-765
21.1 Политика на Византия към славяните
21.2 Пети и шести поход на Константин V срещу България през 764 и 765
21.2.1 Разказът на Анастасий Библиотекар
21.2.2 Разказът на патриарх Никифор
21.3 Голяма суша през 767
22. Телериг 770-778
22.1 Седми поход по суша и море на Константин V срещу България през януари 774.
Страшно поражение на византийската армия при Ахелой
22.2 Неуспешен опит да Телериг да доведе берзитите в Северна България през октомври 774
22.3 Осми морски поход на Константин V срещу България през 775
22.4 Девети морски поход на Константин V срещу България през 775-776
22.5 Телериг се отказва от престола и се преселва в Цариград през 777
23. Кардам 778–807
23.1 Славяни в Гърция стават данъкоплатци на Византия през 783
23.2 Византия възстановява властта си над Загора през 784
23.3 Византийците търпят поражение от българите при р. Струма през 789
23.4 Византийците търпят поражение от българите при Проват през 791
23.5 Византийците търпят поражение от българите при Маркели през 792
23.6 Константин VI отказва да плаща данък на българите през 796
23.7 Акамир, князът на славяните, подготвя заговор срещу императрица Ирина
23.8 Франки и авари по времето на Карл Велики и Кардам
24. Крум 807-814
24.1 Унищожаване на аварската държава. Крумови закони
24.2 Никифор се отправя срещу българите през 807
24.3 Карл Велики окончателно разгромява аварите
24.4 Успешен поход на Крум към долината на река Струма през 809
24.5 Крум превзема Сердика през 809. Никифор изселва ромеи в славянските области
24.6 Византия сключва мир с франките през 811. Война между Франкония и България
24.7 Жестокостите на Никифор и победата на Крум през 811
24.7.1 Разказът на Теофан Изповедник
24.7.2 Анонимен ватикански разказ
24.7.3 Продължител на Теофан
24.8 Съдбата на Ставракий
24.9 Отказ на Михаил I Рангаве да приеме второто предложение за мир на Крум през 811.
Крум превзема Месембрия
24.10 Крум превзема Дебелт през 812. Ромеите напускат тракийските крепости
24.11 Крумовите надписи
24.12 Българите превземат Одрин на 22 юни 813
24.13 Византийците искат помощ от франките против българите
24.14 Крум обсажда Константинопол на 19 юли 813
24.15 Покушение срещу Крум при опит за мирни преговори в края на юли 813
24.16 Крум опустошава Тракия
24.17 Превземането на Одрин през август 813
24.18 Ново нападение и отвличане на пленници през топлата зима на 813/814
24.19 Крум подготвя окончателна разправа с Цариград през март 814. Смъртта на Крум
на 11 април 814
24.20 Знаменитият пленник от превзетия Одрин
25. Омуртаг 814-831
25.1 За устройството на държавата
25.2 Единствената война на Омуртаг с Византия, мирни договори между Омуртаг и Лъв V
25.2.1 Войната през 814 според Йосиф Генезий
25.2.2 Войната през 814 според Скилица и Кедрин
25.2.3 Войната през 814 според Продължителят на Теофан
25.2.4 Коментар
25.2.5 Клетвени церемонии при сключване на 30-годшния мирен договор през 814
25.2.6 Текст на 30-годшния мирен договор, южната граница на България през 814
25.2.7 Потвърждаване на годишния мирен договор през 820
25.2.8 Мир при Омуртаг
25.3 Омуртаг помага на Михаил да потуши въстанието на Тома Славянина през 820-823
25.4 Война на Днепър
25.5 Славянски народи се отказват от съюза с българите и минават на страната на франките
през 819
25.6 Омуртаг провожда пратеници при император Людвиг 824-826
25.7 Българите назначават свои управители в Панония през 827
25.8 Българите опустошават Горна Панония през 828
26. Маламир 831-836
27. Пресиян 836-852
27.1 Война със смоляните
27.2 Отношения към западните славяни
27.3 Завръщане на пленените от Крум одрински граждани в Македония през 836
27.4 Българо-сръбските отношения, Пресиян губи война с млада Сърбия през 840
28. Борис или Йоан-Михаил 852-888, 893
28.1 Мир с Византия
28.2 Опит на Киевските руси да помогнат на противниците на Християнството
28.3 Войната с хърватите през 874
28.4 Взаимоотношения с народите на Средна Европа
28.5 Взаимоотношения със Сърбия при цар Борис
28.6 Покръстване на некръстените българи
28.6.1 Покръстването според „Чудото на св. Георги и българина“
28.6.2 Покръстването според Йоан Каменит
28.6.3 Покръстването според Продължителя на Теофан
28.6.4 Покръстването според „Хроника на Лъв Граматик“
28.6.5 Покръстването според Нестор
28.6.6 Покръстването според Манасиевата летопис
28.7 Чуждестранни епископи в Дунавска България
28.7.1 Римски епископи в България
28.7.2 Немски епископи в България
28.7.3 Гръцки епископи в България
28.7.4 И все пак защо Борис прави християнството държавна религия?
28.8 Начало на маджарското нашествие в Европа
28.9 Взаимоотношения с немците
28.10 Взаимоотношения с панонските славяни, Арнулф се съюзява с българите срещу
Светополк в 883
28.11 Откъде идват маджарите преди да завземат сегашните си земи?
28.12 Маджари и немци ликвидират държавата на Светополк в Моравия
29. Кирил и Методий
29.1 Как след 400 години турско робство се събуди интересът към съдбата на нашите
първоучители?
29.2 Владетели и важни дати
29.3 Произход на братята
29.5 Азбуката
29.6 Кирил
29.6.1.Образование
29.6.2 Предложение за висш държавен пост
29.6.3 Преподавател в Цариград
29.6.4. Спорът с иконоборците
29.6.5 Мисия в Багдад през 851
29.6.6 Методий управител на славянска област 836-851
29.6.7 Хазарската мисия 852
29.6.8 Работа над българската писменост, заедно с Методий в Олимп, Мала Азия 853-863
29.6.9 Мисията в Моравия 864-867
29.6.10 Спорът във Венеция през 868
29.6.11 Рим 868-869
29.6.12 Делото на братята в Чехия
29.7 Методий
29.8 Кои книги са превели Константин и Методий?
29.9 Езикът на преводите
30. Симеон 891-927
30.1 Младост
30.2 Структура на българската държава по време на Симеон
30.3 Преместване на пазара от Цариград в Солун и войната между българи и ромеи
през 894-896
30.3.1 Войната според Продължителят на Теофан
30.3.2 Войната според Херман Аугийски
30.3.3 Войната според Фулденските хроники
30.3.4 Войната според Продължителя на Георги Монах
30.3.5 Войната според Константин Багрянородни
30.3.6 Войната според български източници
30.4 Превземането на българските васални княжества по Тиса и Седмоградието от унгарците
30.5 Тактиката на унгарците във войната им срещу България
30.6 Солун превзет от арабите по време на български нападения през 904, българските
граници достигат Солун и Адриа
30.7 Олег обсажда с 2000 кораба и конница Цариград през 907
30.8 Безрезултатни преговори за връщане на византийските пленници през 908
30.9 Поход на Симеон срещу Цариград през 913
30.10 Нова война с Византия през 914-915
30.10.1 Византия преговаря с печенегите за война против българите в 914
30.10.2 Първо превземане на Одрин от цар Симеон през 915
30.10.3 Българската армия при Коринтския проток през 915
30.10.4 Българската армия завзема Солунската и Драчката област през 915
30.11 Разгром на византийската армия при Анхиало на 6.VIII.917
30.12 Разгром на византийската армия при Катасирти в края на август, началото на
септември 917
30.13 Сърбия - провинция на България
30.14 Походът на българите до предградията на Цариград през 921-922
30.15 Второ превземане на Одрин от цар Симеон 921-922
30.16 Симеон в град Виза 922-925
30.17 Срещата на цар Симеон с император Роман Лакапин през 924
30.18 Хърватско независимо от България
30.19 Българите на река Волга приемат исляма през 922
30.20 Смъртта на Симеон през май 927
30.21 Симеон и брат му Михаил - основатели на всенародната образователна система на България
31. Петър, 926 – 30 януари 969
31.1 Мир с Византия, сватбата на века между Петър и Мария на 8.X.827
31.2 Легендарния Боян
31.3 Въстанието на Иван, брат на цар Петър, през 928
31.4 Образуване на сръбската държава през 928
31.5 Бунтът на Михаил, брат на цар Петър, през 930. Разделяне на България
31.6 Българската царица Мария отива в Цариград с децата си през август 931
31.7 Нападения на маджарите в ромейска земя през 934 и 943
31.8 Константин VII Багрянородни праща послание на българите през 945
31.9 Германците спират маджарската експанзия на Запад през 955 г.
31.10 Ново нападение на маджарите през 962
31.11 Мир между българи и франки
31.12 Църковната политика на Петър и нарастване на пагубното влияние на Византия в
България
32. Войната на киевските руси с България. Окупация на Източна България от русите
32.1 Киевски руси нападат многократно Цариград и унищожават Хазария
32.2 Киевски руси покоряват Североизточна България през 968
32.3 Нов мирен договор между Византия и България
32.4 Война на византийци и българи срещу руси и българи в Южна България
32.5 Войната на Византия срещу киевските руси в Североизточна България, превземане на
Преслав
32.6 Волжка България успешно отблъсква киевските руси
32.7. Войните на руси и българи на Волга
32.8. Монголците завоюват Волжка България през 1223 г.
32.9. Русите завладяват Волжка България през 1590 г.
33. Войната на Византия със Западна България, Самуил
33.1 Гражданска война във Византия от 976 до 988
33.2 Самуил идва на власт
33.3 Победа на Самуил при Ихтиманския проход на 17.8.986
33.4 Самуил превзема Верея, западно от Солун
33.5 Самуил води успешни сражения до Солун през 996
33.6 Лариса в ръцете на Самуил
33.7 Самуил губи сражение при р. Аламана
33.8 Сватбата на Самуиловата дъщеря с пленения Ашот, Драч бива превзет с предателство
33.9 Пловдив отново в ръцете на Византия през 1001
33.10 Преслав и Плиска отново в ръцете на Византия през 999
33.11 Бер и Сервия отново в ръцете на Византия през 1000
33.12 Воден отново в ръцете на Византия
33.13 Видин в ръцете на Византия 1002, Самуил ограбва панаира в Одрин
33.14 Поражението при Вардар, Скопие пада
33.15 Неуспешна обсада на Перник през 1004
33.16 Поражението на Самуил при Беласица на 29 юли 1014
33.17 Падане на Мелник, Пелагония, Прилеп и Щип
33.18 Ново въстание във Воден и неговото потушаване през 1015
33.19 Превземане на Мъглен и Енотия
33.20 Синът на Самуил - Гаврил Радомир - става цар на 15.IX.915
33.21 Смъртта на последния български цар Иван Владислав, превземане на Охрид
33.22 Превземане на Струмица и Бояна, обсадата на Перник
33.23 Отново руснаци воюват на страната на Византия срещу България през 1017
33.24 Административно устройство на завладяната България
33.24.1 Първа Грамота на Василий II от 1019
33.24.2 Втора грамота на Василий II от 1020
33.24.3 Трета грамота на Василий II от 1020
33.25 Указ на Василий II против българите
34. Въстания срещу Византия
34.1 Петър Делян 1040
34.2 Георги Маняк
34.3 Печенеги в България
34.4 Узи в България
34.5 Въстанието на Георги Войтех 1071
35. Въстанието на Асен и Петър през 1187. Освобождаване на България
35.1 Сведение на Георги Акрополит
35.2 Сведение на Теодор Скутариот
35.3 Сведение на Никита Хониат
35.4 Реставрация на българската култура
35.5 Иванко, убиецът на Асен
36. Хронология
36.1 Преди Рождество Христово
36.2 Първи век
36.3 Втори век
36.4 Трети век
36.5 Четвърти век
36.6 Пети век
36.7 Шести век
36.8 Седми век
36.9 Осми век
36.10 Девети век
36.11 Десети век
36.12 Единадесети век
36.12 Дванадесети век
37. Цариград
37.1 Понт, Пропонт, Кимерийски Босфор, Тракийски Босфор, Босфор
37.2 Херсонският Босфор (Кимерийски Босфор, Керченски проток)
37.3 Константинопол
37.3.1 Тракийското тържище Визопол или Византион
37.3.2 Византион става римски град
37.3.3 Византион става столица на Константин Велики през 324
37.3.4 Старата стена на Византия
37.3.5 Стената на Тиберий 14-37
37.3.6 Стената на Теодосий 413
37.3.7 Анастасиевата, дългата или тракийската стена 512
37.3.8 Желязната верига през Златния рог
37.3.9 Милион
37.4 Основаването на Хераклея
37.5 Основаването на Одрин
37.6 Основаването на Солун
37.7 Околностите на Константинопол
38. Стари мерни единици
38.1 Време
38.2 Римски и византийски императори
38.3 Тегло
38.4 Парични единици
38.5 Дължина
39. Литература
40. Index
Die bulgarische Geschichte bis zum 12. Jahrhundert aus der Sicht der alten Autoren, Nikolay Ivanov Kolev, 2017, ISBN 978-3-00-048101-7, Sofia. 930 Seiten davon 130 in Farbe. 2.609 kg
https://www.book.store.bg/p265092/die-bulgarische-geschichte-bis-zum-12-jahrhundert-aus-der-sicht-der-alten-autoren-nikolay-ivanov-kolev.html
https://ciela.com/die-bulgarische-geschichte-bis-zum-12-jahrhundert-aus-der-sicht-der-alten-autoren.html
https://m.helikon.bg/229984-Die-bulgarische-Geschichte-bis-zum-12.-jahrhundert-aus-der-Sicht-der-alten-Autoren.html
Болгарская история до XII века глазами старых авторов, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издательство ГУТА-Н, София, 942 стр., из них 124 в цвете. Цена 250 лв.
https://www.book.store.bg/p332815/bolgarskaia-istoria-do-xii-veka-glazami-staruih-avtorov.html
https://www.ciela.com/bolgarskaya-istoriya-do-xii-veka-glazami-staryh-avtorov.html
https://m.helikon.bg/233946-%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE-XII-%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%8B%D1%85-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2.html
.jpg)
Bulgarian History up to the 12th century through the view of the ancient authors, Nikolay Ivanov Kolev, ISBN 978-3-00-048101-7, GUTA-N Publishing House, Sofia, 2022, 894 pages,121 of them are in color. Price 250 BGN.
https://www.book.store.bg/p335108/bulgarian-history-up-to-the-12th-century-through-the-view-of-the-ancient-authors.html
https://www.ciela.com/bulgarian-history-up-to-the-12th-century-through-the-view-of-the-ancient-authors.html
https://m.helikon.bg/234856-Bulgarian-History-up-to-the-12th-century-through-the-view-of-the-ancient-authors.html
.jpg)
Други книги на този издател:
https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html
https://ciela.com/publisher/guta-n.html
https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html
http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/
https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D
Тагове:
ДРЕВНИЯТ БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР- ЗНАЧЕНИЕ ЗА...
КАКВО СТАВА С ТРАКИТЕ, ВТОРИЯ ПО ГОЛЕМИН...
2. Всички извори за Сабин са категорични: той царувал 20-30 дни през юли-август 763 г. и веднага след това е бил свален.
3. Според данните от Именника Кормесий II Кормисош царувал в периода 725-742 г. и нито ден по-късно.
4. След Крум са царували князете Докум (814-816г.) и Диценг (716г.),а Мортаг се възцарява чак след тях.
Това което знам от древните автори е: Дидор Сицилийски (I в. пр. Хр.) започва своята история с Троянската война, която той казва, че с станала 408 години преди първата олимпиада през 775 пp. Хp., Дидор, кн. 1, гл. 5 §1. Тоест Троянската война според него е станала през 1183 пp. Хp.
Поетът Вергилий в своята „Енеида“ писана между 30 и 19 година пр. Хр. ни казва, че вой-ната трае 10 години, Еней след това скита 7 година с флотата си, докато стигне Лациум, след което царува 3 години, неговия син царува 30 години, a неговия род 300 години, докато се родят Ромул и Рем, основали града Рим на 21 април 753 пр. Хр. Така че ако предположим, че те са били на 20 г. тогава, то 10+7+3+30+300+20 = 370 и следователно е войната е започнала около 1123 пр. Хр., кое-то е близко до 1183 пр. Хр.
Според надпис на мраморна плоча, намерена на остров Парос и съставен 264 пр. Хр. „гърците завземат Троя през 1209 пр. Хр.“.
Всичко хубаво!
