Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09 19:10 - Сливница
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 850 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 07.09 18:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
При съединението на княжество България с Източна Румелия се случват няколко важни събития:

1.     Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина и „дава“ на сърбите България, като компенсация;

2.     Русия изтегля руските офицери от българската армия, заедно с останалите милиони от окупационния фонд събрани от България, и иска от княз Батенберг да напусне страната.

 В тези условия Сърбия смята че лесно ще победи младата „обезглавена“ армия на княжеството, тъй като войската от Източна Румелия е нищожна.

 Българското командване се страхува от нахлуване и на турски войски през Македония. Разузнаването докладва обаче, че турските сили в Македония не представляват опасност и затова полковете от Кюстендил с усилен марш при много тежки условия се насочва към Пернишко и Трънско.

 Сръбската армия напада България в две направления: едното към Перник а другото към София през Сливница.

 Разликата между двете армии е:

 Сръбската армия е снабдена с артилерия и конница за разузнаване прикрепена към пехотните отряди. Тя е добре снабдена и оборудвана.

Българските отряди идващи от Кюстендил практически не разполагат с артилерия, и конница към пехотата - жизнено необходима за разузнаване. Към това се прибавя и лошото облекло. Освен това към отрядите са присъединени и хайдушки чети от доброволци, които общо взето се разбягват при сериозни сражения.

 И въпреки това, кюстендилските отряди, търпейки големи загуби успяват да предотвратят съединението на двете сръбски армии при Сливница, което, ако станеше, би било пагубно за изхода на войната. Войната е спечелена благодарение на изключителната дисциплина на няколко български командири, мотивиращи хора в отчаяно състояние за чудеса от героизъм.

 Мемоарите на Стефан Кисов са живи и неподправени исторически документи за истинското протичане на войната:

 Спомени и бележки от сръбско-българската война 1885 год. от запасния подполковник С. И. Кисов, София, печатница на Ив. К. Цуцев, 1900. ISBN 978-619-7444-82-7. Издателство ГУТА-Н, София, 2024. 246 стр. от които 2 цветни.

image

 https://www.book.store.bg/p588797219/spomeni-i-belezhki-ot-srybsko-bylgarskata-vojna-1885-godina-stefan-ivanov-kisov.html

 https://www.ciela.com/spomeni-i-belezhki-ot-sr-bsko-b-lgarskata-vojna-1885-god.html

 https://m.helikon.bg/243844-%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%A1%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%BE--%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-1885-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0.html

 https://www.ozone.bg/product/spomeni-i-belezhki-ot-srabsko-balgarskata-voyna-1885-god/

 https://knigabg.com/index.php?page=book&id=66726

 Българската армия печели победа при Сливница и достига Пирот в момент, в който Австро-Унгария заплашва България, че ако продължи победния си марш, ще срещне Австрийски войски.

 С това, единствената, но огромна печалба за народа ни е укрепването на младата съединена България.

 Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), български офицер, полковник, командир на II-и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885). Роден на 15 ноември 1861 г. в Болград, Обединено княжество Влашко и Молдова; Починал на 14 ноември 1915 г. (на 53 г.) София, Царство България; Погребан в Централни софийски гробища, София, Република България. Носител на ордена на свети Владимир, 4-та степен.

 Четейки мемоарите на Кисов ще почувствате още по-силно стихотворението на Иван Вазов

 

Сливница

Иван Вазов

 

Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и „Лека нощ“ навеки си казахте —

                до втората тръба.

 

Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то — остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

                куршума… Спете в мир.

 

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

                умираха без страх.

 

Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

                и майките свети.

 

Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

                от вашето ура.

 

И тоз венец — той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

                над гробни ви хълми.

 

Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

                Юнаци, лека нощ!

 Съдържание на книгата

I. Прогласяването на съединението. Мобилизацията на армията. Ентусиазмът на запасните войници и на населението. Представяне пред военния  министър, майор Никифоров. Разговор с княз Кантакузин. Пристигането на 3-и пехотен Бдински полк в София

II. Приемането ми на командването на 2-и пехотен Струмски полк от майор Гуджев. Деятелността на руските офицери по мобилизацията на Струмския полк. Обмундироването, въоръжението, снаряжението, обоза, продоволствието, санитарното и нравственото състояние на Струмския полк. Разделянето на турската граница на райони. Движението на турските войски по границата

III. Разположението на Струмския полк по турската граница. Устни наставления на началник щаба на западния отряд по отбраната на турската, а в случай на нужда, и сръбската граници. Изпращането на 1-ва дружина от Струмския полк на сръбската граница, под командата на капитан Филипов, и донесенията на Филипова от сръбската граница. Изпращането на 3-и ескадрон от 3-и конен жандармерийски полк на сръбската граница

IV. Пристигането ми на Колонишката позиция. Разположението на 1-а дружина при Колоница. Залавянето на сръбския куриер. Преглед на Колонишката позиция. Преглед на 3-а дружина в Трън. Реч към войниците от Струмския полк

V. Слухове за концентрирането на сръбски войски на нашата граница. Сръбски агитатори в пограничния район. Сръбски дезертьори. Тревожни известия от Изворския отряд. Предписанието на началник щаба на западния отряд да заминат 2-а, 4-а и 5-а дружини за Трън и отменянето на тая заповед. Диспозицията на началника на Колонишкия отряд. Предизвикателствата на сърбите. Нравственото състояние на войници и офицерите при Колоница. Откриване на стрелба от Колонишкия отряд по сръбската колона

VI. Обявяването на войната. Реч към войниците от 2-а дружина. Изпращането на 2-а дружина на Колоница и четата на поп Георгиев. Прочитане на Колонишкия отряд на прокламацията за обявяването на войната и откриване на военните действия. Телеграмите на началник щаба на западния отряд до началника на Колонишкия отряд и тяхното спиране от изворския околийски началник. Неизпълнението от подпоручик П. на диспозицията на началника на Изворския отряд

VII. Заминаването ми в Колонишката позиция и поведението на водача ни. Среща с избягалите от битката опълченци и техните съобщения за положението на Колонишкия отряд. Пристигането ми в Извор и телеграмите на началник щаба на западния отряд, и на подпоручик Топузов. Четата на поп Георгиев на позиция

VIII. Сражението при „Цветков-гроб” на 3 ноември. Отстъплението на подпоручик П. за Дубница. Пристигането на 2-а дружина на Шипковица и отстъплението ѝ за Трекляно. Бягството  на опълченците от изворската дружина и отстъплението на 1-ва дружина след ожесточен бой

IX. Пристигането ми в с. Трекляно. Посещение на ранените. Среща с подпоручик Топузов и капитан Фудулаки. Пристигането на капитан Филипов и поручик Нишков от бойното поле. Форсиран нощен поход за Радомир. Остатъка от ескадрона на отстъпилия за Дубница подпоручик П. Разговор между войници за Колонишкия бой. Физическия упадък на войниците офицерите. Отлъчването от отряда на 40 конника

X. Пристигането в Радомир. Слухове на превземането на Трън от сърбите. Разузнавателната служба. Телеграфната заповед на началника на щаба на армията за изпращане войски на Сливница и отбраната на София— Радомирското шосе. Лъжливо донесение за появяването на сърбите при Батановци. Тревога за появяването на сърбите около Радомир,  разбягването на  опълченската дружина и появяването на четата на поп Георгиев. Телеграма от началник щаба на армията за битките при Сливница. Съставът на отряда и тръгването му за Брезник

XI. От с. Батановци за Радомир. Сведения за пристигането на сърбите в Брезник. Среща на нашите разезди със сръбските. Бивак

XII. Настъплението, битката и отстъплението при Брезник

XIII. Отстъпление за Перник— Самоков.

XIV. Форсиран поход за София—Сливница.

XV. Действието на З-а дружина при Трън, пристигането ѝ на Сливница и участието в сливнишкия бой

XVI. Похода на 4-а и 5-а дружини за Сливница и участието им в тридневния Сливнишки бой

XVII. Преместването на 1-а и 2-а дружини при с. Алдомировци. Преглед на 3-а и 5-а дружини. Нощен поход на Цариброд

XVIII. Минаването на сръбската граница и нощуването на Струмския полк при Суковски хан. Предпазни мерки. Експлозията на сръбския барутен склад при Пирот. Нощна атака и завземането на възвишеността Черни-връх от капитан Денчев

XIX. Струмския полк в резерв и настъплението му към Пирот. Атаката на неприятелската позиция Кел-Таш. Заповед за спиране на военните действия

XX. Отстъплението на сърбите. Нравственото състояние на българските и сръбските войници. Поведението на някои офицери при Кел-Таш. Барон Корвин на позицията. Завземането на Пирот

XXI. Бивака при Кел-Таш. Прекратяване на военните действия. Посещение на бивака от Н. Височество Княза. Реорганизация на западния корпус. Обмундироването и продоволствието на войниците. Разговор с Н. Височество Княза. Преглед  на 3-а и 4-а дружини при с. Глинян

XXII. Представяне на офицерите за награди. Предпазни мерки срещу ново нападение

XXIII. Струмския полк на квартира в Пирот. Приказка за сключеното със Сърбия примирие. Живота в Пирот. Връщане в България. Посрещане

 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

1885

 




Гласувай:
4



1. leonleonovpom2 - Здлавейте!
06.09 23:21
С някои неща не съм съгласен:
1) Австро- Унгария не може да насочи директно Сърбия към окупация на България Такива неща решава съветът на Великите сили! Може само да я посъветва да си търси компенсация!

2) Войната избухва два месеца след признаването на Съединението от княз Александър Първи! Българските войски са влезли в Румелия и са заели ключови позиции по цялата граница с империята , не само с Македония !Те също тръгват пеша към София На влак се качват в днешния Септември

3) Ние нямаме проблем с Русия! Русия далновидно е подготвила Съединението със създаване на военни формирования в Румелия като полиция и милиция! Те са извършили успешния преврат Обучавани са от офицери , пращани от Военното училище в София
Проблемът е между Александър Трети и братовчед му княз Александър Първи!
Александър Трети не е с всичкия си и ревнува Батемберг заради явните симпатии на баща му към него!
Когато атовете се ритат, страда магарето!

4)Русия е изтеглила офицерите си, но със сигурност е знаела, че Българските са подготвени и могат да се справят сами! Както се е и оказало!

Вие сте били на отговорна длъжност До пенсиониране ли сте чакали указания, как да работите? Не ми отговаряйте, знам , че не!
Страхът на Русия идва от друго- да не я обвинят за подстрекател
Ненужно и вредно е !
Тя, тихомълком си е свършила работата!
цитирай
2. historybg2018 - „С някои неща не съм съгласен…“
07.09 09:58
1) Аз затова пиша „дава“ в кавички!
2) Аз не казвам нищо има ли български войски в Румелия или не, казвам само, че самата Румелия е поддържала съгласно договора на Русия с Турция нищожна полиция и войска. Подготвените за съединението „гимнастически“ дружества са нищожни, както по брой, така и по военна подготовка.
3) Ние нямаме проблем с Русия, но Русия има проблем с нас. Прочете книгата за Окупационния фонд, базираща се на разсекретени руски архиви и вие ще видите каква е политиката на Балканите – с благотворителност към „славянските народи“ на балканите тя няма нищо общо.
4) Доколко са подготвени българските офицери оставям командир на отряди в тази война и автор на книгата да ви разкаже личния си опит за това. Неговото мнение е меродавна, а не мнения изказвани век и половина след това.
Бъдете здрав!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравейте, отново!
09.09 00:00
Ценя високо труда ви и съм наясно, че никак не е лесен!
Аз също ползвам книга на очевидец- офицер- Христо Гюлмезов! Заглавието й е- " Капитан Узатис и убиването на мадам Скобелева"
Капитан Узатис е черкез на руска служба, убил Олга Скобелева!
Та , той , Гюлмезов, е описал, като току що завършил Военното училище в София, , как е командирован в Румелия в една от ротите в Пловдив
Описал е, как са създадени военните поделения на милиция и полиция, извършили преврата! Как Русия е финтирала решенията на Берлинския договор , да няма Румелия войска
Така, че Румелия не е беззащитна и не става дума за два файтона хора!
Сега, робството ни е направило нихилисти, прокрадва се нихилизъм и в неговата книга, но фактът, че са разбили сръбската армия и се налага Австрийската империя да се намеси, за да не влезем в Белград, говори много за качествата на командирите на армията ни!

И ще ви кажа една пикантерия , след Съединението, описана от него
Той служи в Бургас! Турските села по поречието на Камчия въстават! Областният управител е на тържество в Козичено Казва на селяните, че трябва да тръгне към Бу.гас Като разбират каква е работата , казват, че те ще се справят Организират веднага отряд от 300 еркечлии и сто от Българи, село в Малкотърновско, останало под турско и преселили се в Еркеч, така се е казвало Козичено тогава!! И поели срещу въстаниците!
Помлели ги, преди да дойде войската А селата им запалили
Турците поискали помощ от султана!
Но той им отговорил, че са нарушили договора и той няма да ги подкрепи! Да кротуват!
Защо разказвам това? От двете села твърдят , че са Аспарухови Българи, пратени да пазят проходите! Няма материални доказателства, но поведението им е красноречиво доказателство!
Освен това, в Еркеч пеят ваяшки песни, така се наричат! Всъщност те са валашки, войнишки песни Те са пастири, козари-войниците- валахи и оттам идва името на песните им! А, че са войници на ниво, също са го доказали!

Всичко най- добро ви пожелавам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 1066587
Постинги: 340
Коментари: 513
Гласове: 2719
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031