

Жалостните слухове достигат до нас от руска Бесарабия, т.е. из оная обетована земя, в която една част от нашия народ намери прибежище в страшните години на своите страдания. И там, както и на всяко друго място, българинът е бит, безчестен, излъган, съсипан и наказван по закона на варварския деспотизъм! „Кажете ни, пита един наш приятел из Комарат, виждате ли край на българските страдания? В Турция ни мъчеха и продаваха едно време като скотове, а днес душат всяко едно стремление към човешки живот; в Румъния ни преследваха и продаваха на турците, а днес с още по-голяма енергия ни лъжат, експлоатират, обират и отнемат всяко средство за съществуване; Сърбия ни е лъгала със своя шарлатанстващ патриотизъм в продължение на цялото свое съществуване и още дълго време ще ни лъже и ще се ползва със силите, с доверието и с глупостта на нашите неразбрани патриоти; а Русия, тая мнима защитница на славянството, тя употребява още по-радикални средства, за да изтрие от лицето на земята българските колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със всичката своя немска строгост и подлост под закона на „общата повинност“ и когато пожелахме да оставим пепелищата на нагайските татари, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай и да се върнем в своето старо отечество, изпроводи няколко черни български души, за да ни отвърнат от това намерение. Но това, което не можеха да направят устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите тъмници, със своя Сибир и със своите 25 по гърба. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село (?) казаците навързаха всичките старци, мъже и ергени, и като ги изпроводиха, „куда Макар телят не гулял“, не оставиха ни една жена не обезчестена, ни една мома не развалена и нито едно дете не изнасилено. Те изпокрадиха имането и покъщнината на селяните, изпоклаха им птиците и добитъка и всичко това премина ненаказано от страна на правителството. На места даже и кръв се проля! Кажете ми след това, не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли всичко това знак, че тоя народ се смяташе и сега даже се смята за стока, с която всеки има право да се отнася, както си иска? На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славяните и на нашите трудове за прехранване на тирана, никой почти не обръща никакво внимание. – Първата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има твърде печален изход. Правителството натовари 1 000 души български момци в един твърде повреден вапор (кораб) и ги изпроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорът потъна в Черно море и нашите отидоха да защитават от рибите своето отечество. Нашето правителство е забранило входа на всички български вестници в държавата и целта на рова е „да се не раздражават духовете“. Видите ли какви прекрасни мерки употребяват защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“.
Ние не ще кажем нищо друго освен това, че всеки човек и всеки народ тегли от ума си. Кой ни е крив, когато ние със своето волско търпение във всяко отношение се стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай, душо, черней, кожо!“ – е девизът на нашия живот. Съчинения, Христо Ботйов. Нова и пълна редакция от Иванка Хр. Ботйова-Христова и Ив. Г. Клинчаров, София 1907 Държавна печатница. Препис: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-38-4, стр. 320. https://www.book.store.bg/p298027/hristo-botjov-sychinenia.html https://ciela.com/sachineniya-hristo-botyov.html http://knigabg.com/index.php?page=book&id=56786 https://m.helikon.bg/227608-%D0%A1%D1%8A%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-(%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%A5%D1%80.-%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%98%D0%B2.-%D0%93.-%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2.html
Стр 151 от: