https://www.ciela.com/arian-nikomediiski.html

https://www.ozone.bg/product/arian-nikomediyski-istoriya-na-voynite-i-zavoevaniyata-na-aleksandar-veliki/

https://www.orangecenter.bg/arian-nikomediyski-istoriya-na-voynite-i-zavoevaniyata-na-aleksandar-veliki-nikolay-ivanov-kolev-9786197444971.html

https://knigabg.com/index.php?page=book&id=69908

https://m.helikon.bg/249282-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8.html

ПРЕДГОВОР НА АРИАН.

Приех в своя разказ като строго автентични всички твърдения, свързани с Александър и Филип, които са направени от Птолемей, син на Лаг[1], и от Аристобул, син на Аристобул[2], и които се съгласуват помежду си, а от тези твърдения, които се различават, избрах онова, което ми се струва по-достоверно и същевременно заслужава да бъде записано. Различните автори са давали различни сведения за живота на Александър и няма човек, за когото да са писали повече или писанията да са се разминавали повече помежду си, отколкото за Александър. Но според мен разказите на Птолемей и Аристобул са по-достойни за доверие от останалите; Аристобул, защото е служил под командването на цар Александър в неговата експедиция, а Птолемей, не само защото е придружавал Александър в експедицията му, но и защото самият той е бил цар след това и фалшифицирането на фактите би било по-позорно за него, отколкото за всеки друг човек. Освен това и двамата заслужават повече доверие, защото са съставили своите истории след смъртта на Александър, когато нито са ги принуждавали, нито са им предлагали награда, за да напишат нещо различно от това, което наистина се е случило. Някои твърдения, направени от други автори, съм включил в моя разказ, защото ми се сториха достойни за споменаване и не съвсем неправдоподобни; но съм ги дал само като сведения за действията на Александър. И ако някой се чуди защо, след като толкова много други хора са писали за Александър, реших да съставя тази история, след като се запознах[3] с разказите на всички останали, нека прочете това мое съчинение и тогава да се чуди (ако може).

ПРЕДГОВОР на д-р Дъмфрис.

Когато започнах този превод преди повече от две години, нямах намерение да го публикувам, но с напредването на работата ми хрумна, че Ариан е автор, който заслужава повече внимание от страна на англоезичните раси, отколкото е получил досега. Доколкото ми е известно, в Англия не се е появило нито едно издание на неговите произведения, макар че на континента са публикувани много такива. В представения превод съм се опитал да предам гръцкия текст възможно най-буквално, без да нарушавам идиомите на нашия език. Моята теория за задължението на преводача е да предаде ipsissima verba (точните думи) на своя автор колкото е възможно по-точно, а не да влага в устата му думи, които той никога не е използвал, с погрешната представа, че подобрява речника му или начина му на изразяване. Сравнително лесно е да се направи парафраза на чуждо произведение, която да представя общата насока на оригинала; но никой, ако не е опитал, не може да разбере колко трудно е да се преведе класически автор правилно, без пропуски или осакатяване.

В коментара, който съставих, непрекъснато се споменават други запазени авторитети за историята на Александър, като Диодор, Плутарх, Курций, Юстин и Елиан, така че мисля, че мога спокойно да твърдя, че като се вземат предвид преводът и бележките, книгата представлява пълна история на управлението на Александър. Много географски и други материали са събрани и от Херодот, Страбон, Плиний и Амиан, а алюзиите за местата, които се споменават и в Стария завет, са дадени от иврит.

Тъй като Ариан е живял през втори век от нашата ера и почти петстотин години след Демостен, не може да се очаква, че е писал на класически гръцки език. Въпреки това има поне дузина ценни гръцки автори от този век, чиито произведения са запазени, и от тях спокойно може да се твърди, че Ариан е най-добрият от всички, с изключение на Лукиан. Отбелязах толкова негови отклонения от атическите гръцки конструкции, колкото сметнах за подходящи за труд от този вид. Добавен е пълен индекс на собствените имена[4], а за улеснение на английския читател са отбелязани страниците, където тези имена са цитирани. При множеството препратки, които съм включил в бележките, бих бил оптимист, ако си въобразявам, че няма да бъдат открити грешки; но ако такива се появят, трябва да се оправдая с натовареността, която изпитва учителят в голямо училище и която му оставя много малко енергия за литературен труд.

E. J. C.

Dumfries,

декември 1883 г.

Съдържание

Народността на старите македонци

Сказка, държана на 4 ноември 1938 г. в София

от д-р Ганчо Ценов

КНИГА I.

ГЛАВА I. Смъртта на Филип и възкачването на Александър - Войните му с траките.

ГЛАВА II. Битка с трибалите.

ГЛАВА III. Александър при Дунава и в страната на гетите.

ГЛАВА IV. Александър разрушава града на гетите. Посланиците на келтите.

ГЛАВА V. Бунтът на Клит и Глауция.

ГЛАВА VI. Поражението на Клитус и Глауция.

ГЛАВА VII. Въстание в Тива (септември 335 г. пр. Хр.).

ГЛАВА VIII. Падането на Тива.

ГЛАВА IX. Разрушаването на Тива.

ГЛАВА Х. Отношенията на Александър с Атина.

ГЛАВА XI. Александър прекосява Хелеспонта и посещава Троя.

ГЛАВА XII. Александър при гроба на Ахил - съветът на Мемнон, отхвърлен от персийските генерали.

ГЛАВА XIII. Битката при Граник (334 г. пр. Хр.).

ГЛАВА XIV. Подреждане на воюващите армии.

ГЛАВА XV. Описание на битката при Граникус.

ГЛАВА XVI. Поражение на персите - загуби и от двете страни.

ГЛАВА XVII. Александър в Сарди и Ефес.

ГЛАВА XVIII. Александър потегля към Милет и заема остров Ладе.

ГЛАВА XIX. Обсада и превземане на Милет.

ГЛАВА XX. Обсада на Халикарнас - Неуспешна атака на Минд.

ГЛАВА XXI. Обсада на Халикарнас.

ГЛАВА XXII. Обсада на Халикарнас.

ГЛАВА XXIII. Разрушаването на Халикарнас - Ада, царица на Кария.

ГЛАВА XXIV. Александър в Ликия и Памфилия.

ГЛАВА XXV. Измяната на Александър, син на Аероп.

ГЛАВА XXVI. Александър в Памфилия - превземане на Аспенд и Сиде.

ГЛАВА XXVII. Александър във Фригия и Писидия.

ГЛАВА XXVIII. Действия в Писидия.

ГЛАВА XXIX. Александър във Фригия.

КНИГА II.

ГЛАВА I. Превземане на Митилена от персите - смъртта на Мемнон.

ГЛАВА II. Персите превземат Тенед. – Победени са в морето.

ГЛАВА III. Александър в Гордиум.

ГЛАВА IV. Завладяване на Кападокия - болестта на Александър в Тарс.

ГЛАВА V. Александър в гробницата на Сарданапал - Постъпки в Киликия.

ГЛАВА VI. Александър напредва към Мириандър.  Дарий тръгва срещу него.

ГЛАВА VII. Дарий в Исус - речта на Александър пред армията му.

ГЛАВА VIII. Подреждане на враждебните армии.

ГЛАВА IX. Александър променя разположението на силите си.

ГЛАВА Х. Битката при Исус.

ГЛАВА XI. Поражение и бягство на Дарий.

ГЛАВА XII. Добро отношение към семейството на Дарий......

ГЛАВА XIII. Бягство на македонските дезертьори в Египет. Постъпки на Агис, цар на Спарта. Александър окупира Финикия.

ГЛАВА XIV. Писмото на Дарий и отговорът на Александър.

ГЛАВА XV. Отношението на Александър към пленените гръцки посланици - предаване на Бибъл и Сидон.

ГЛАВА XVI. Поклонението на Херкулес в Тир - тирийците отказват да приемат Александър.

ГЛАВА XVII. Речта на Александър пред неговите офицери.

ГЛАВА XVIII. Обсада на Тир - изграждане на провлак от сушата до острова.

ГЛАВА XIX. Обсадата на Тир.

ГЛАВА ХХ. Тир е обсаден както по море, така и по суша.

ГЛАВА XXI. Обсада на Тир.

ГЛАВА XXII. Обсада на Тир - морско поражение на тирийците.

ГЛАВА XXIII. Обсада на Тир.

ГЛАВА XXIV. Превземане на Тир.

ГЛАВА ХХѴ. Батис, управителят на Газа, отказва да се подчини.

ГЛАВА XXVI. Обсада на Газа.

ГЛАВА XXVII. Превземане на Газа.

КНИГА III.

ГЛАВА I. Завладяване на Египет. Основаване на Александрия.

ГЛАВА II. Основаване на Александрия - Събития в Егейско море.

ГЛАВА III. Александър посещава храма на Амон.

ГЛАВА IV. Оазисът на Амон.

ГЛАВА V. Уреждане на делата на Египет.

ГЛАВА VI. Поход в Сирия - добротата на Александър към Харпал и други негови ранни привърженици.

ГЛАВА VII. Преминаване на реките Ефрат и Тигър.

ГЛАВА VIII. Описание на армията на Дарий при Арбела.

ГЛАВА IX. Тактиката на Александър - речта му пред офицерите.

ГЛАВА Х. Отхвърляне на съвета на Парменио.

ГЛАВА XI. Тактиката на противниковите генерали.

ГЛАВА XII. Тактиката на Александър.

ГЛАВА XIII. Битката при Арбела.

ГЛАВА XIV. Битка при Арбела - бягство на Дарий.

ГЛАВА ХѴ. Поражение на персите и преследване на Дарий.

ГЛАВА XVI. Бягство на Дарий в Мидия - поход на Александър към Вавилон и Суза.

ГЛАВА XVII. Покоряване на уксийците.

ГЛАВА XVIII. Поражението на Ариобарзан и превземането на Персеполис.

ГЛАВА XIX. Преследване на Дарий в Мидия и Партия.

ГЛАВА XX. Поход през Каспийските порти.

ГЛАВА XXI. Дарий е убит от Бес.

ГЛАВА XXII. Размисли за съдбата на Дарий.

ГЛАВА XXIII. Експедиция в Хиркания.

ГЛАВА XXIV. Експедиция срещу мардианците.

ГЛАВА XXV. Поход към Бактра - Бес, подпомогнат от Сатибарзан.

ГЛАВА XXVI. Филот и Парменио умъртвени.

ГЛАВА XXVII. Отношението към Аминта - ариаспяните.

ГЛАВА XXVIII. Александър прекосява Хинду-Куш.

ГЛАВА XXIX. Завладяване на Бактрия и преследване на Бес през Оксус.

ГЛАВА XXX. Превземане на Бес - подвизи в Согдиана.

КНИГА IV.

ГЛАВА I. Въстание на согдийците.

ГЛАВА II. Превземане на пет града за два дни.

ГЛАВА III. Щурм на Кирополис - бунт на скитите.

ГЛАВА IV. Поражение на скитите отвъд Танаис.

ГЛАВА V. Спитамен унищожава македонски отряд.

ГЛАВА VI. Спитамен прогонен в пустинята.

ГЛАВА VII. Лечението на Бес.

ГЛАВА VIII. Убийството на Клит.

ГЛАВА IX. Скръбта на Александър за Клит.

ГЛАВА Х. Спор между Калистен и Анаксарх.

ГЛАВА XI. Калистен се противопоставя на предложението Александър да бъде почитан чрез поклони.

ГЛАВА XII. Калистен се противопоставя на предложението Александър да бъде почетен с поклони.

ГЛАВА XIII. Заговорът на пажовете.

ГЛАВА XIV. Екзекуцията на Калистен и Хермолай.

ГЛАВА XV. Съюз със скити и хорасмийци.

ГЛАВА XVI. Покоряване на Согдиана. Въстание на Спитамен.

ГЛАВА XVII. Поражението и смъртта на Спитамен.

ГЛАВА XVIII. Оксиарт обсаден в Согдийската скала.

ГЛАВА XIX. Александър превзема скалата и се жени за Роксана.

ГЛАВА ХХ. Великодушно отношение към семейството на Дарий.

ГЛАВА XXI. Превземане на скалата Хориен.

ГЛАВА XXII. Александър стига до река Кабул и приема почитта на Таксил.

ГЛАВА XXIII. Битки с аспазийците.

ГЛАВА XXIV. Операции срещу аспазийците.

ГЛАВА XXV. Поражение на аспазийските войски - асакените и гуайраните нападнаха.

ГЛАВА XXVI. Обсада на Масага.

ГЛАВА XXVII. Обсади на Масага и Ора.

ГЛАВА XXVIII. Превземане на Базира - Напредване към скалата Аорн.

ГЛАВА XXIX. Обсада на Аорн.

ГЛАВА XXX. Превземане на Аорн - пристигане при Инд.

КНИГА V.

ГЛАВА I. Александър в Ниса.

ГЛАВА II. Александър в Ниса.

ГЛАВА III. Невероятността на Ератостен - преминаване

на Инд.

ГЛАВА IV. Отклонение за Индия.

ГЛАВА V. Планини и реки в Азия.

ГЛАВА VI. Общо описание на Индия.

ГЛАВА VII. Метод за преминаване на реките.

ГЛАВА VIII. Поход от Инд до Хидасп.

ГЛАВА IX. Пор възпрепятства преминаването на Александър.

ГЛАВА Х. Александър и Пор при Хидасп.

ГЛАВА XI. Стратегията на Александър за преминаване.

ГЛАВА XII. Преминаване на Хидасп.

ГЛАВА XIII. Преминаване на Хидасп.

ГЛАВА XIV. Битката при Хидасп.

ГЛАВА XV. Разпореждания на Пор.

ГЛАВА XVI. Тактиката на Александър.

ГЛАВА XVII. Поражението на Пор.

ГЛАВА XVIII. Загуби на участниците в битката. Пор се предава.

ГЛАВА XIX. Съюз с Пор - смъртта на Буцефал.

ГЛАВА ХХ. Завладяване на глаузите - послание от Абисарес - преминаване на ацесините.

ГЛАВА XXI. Напредване отвъд Хидраот.

ГЛАВА XXII. Нахлуване в земите на катхаите.

ГЛАВА XXIII. Нападение срещу Сангала.

ГЛАВА XXIV. Превземане на Сангала.

ГЛАВА ХХѴ. Армията отказва да напредне - реч на Александър пред офицерите.

ГЛАВА XXVI. Речта на Александър (продължение).

ГЛАВА XXVII. Отговорът на Коен.

ГЛАВА XXVIII. Александър решава да се върне.

ГЛАВА XXIX. Александър преминава отново реките Хидраот и Асеин.

КНИГА VI.

ГЛАВА I. Подготовка за плаване по Инд.

ГЛАВА II. Пътуване по Хидасп.

ГЛАВА III. Пътуване по Хидасп (продължение).

ГЛАВА IV. Пътуване по Хидасп в Ацесините.

ГЛАВА V. Пътуване по Ацесините.

ГЛАВА VI. Поход срещу малийците.

ГЛАВА VII. Поход срещу малийците (продължение).

ГЛАВА VIII. Поражение на малийците при река Хидраот.

ГЛАВА IX. Щурмуване на малийската крепост.

ГЛАВА Х. Александър е опасно ранен.

ГЛАВА XI. Александър е ранен.

ГЛАВА XII. Безпокойството на войниците за Александър.

ГЛАВА XIII. Радостта на войниците от възстановяването на Александър.

ГЛАВА XIV. Пътуване по Хидраота и Ацесина в Инд.

ГЛАВА XV. Пътуване по Инд до земята на Мусикан.

ГЛАВА XVI. Поход срещу Оксикан и Самбус.

ГЛАВА XVII. Екзекуция на Музикан - превземане на Патала.

ГЛАВА XVIII. Пътуване по Инд.

ГЛАВА XIX. Пътуване по Инд в морето.

ГЛАВА ХХ. Изследване на устията на Инд.

ГЛАВА XXI. Поход срещу ориенталците.

ГЛАВА XXII. Поход през пустинята Гадрозия.

ГЛАВА XXIII. Поход през пустинята Гадрозия.

ГЛАВА XXIV. Поход през Гадрозия.

ГЛАВА ХХѴ. Страданията на армията.

ГЛАВА XXVI. Великодушната постъпка на Александър.

ГЛАВА XXVII. Поход през Кармания - Наказание на наместниците.

ГЛАВА XXVIII. Александър в Кармания.

ГЛАВА XXIX. Александър в Персида. Поправена гробница на Кир.

ГЛАВА XXX. Пеуцестас назначен за наместник на Персида.

КНИГА VII.

ГЛАВА I. Плановете на Александър - Индийските философи.

ГЛАВА II. Отношенията на Александър с индийските мъдреци.

ГЛАВА III. Саможертвата на индиеца Калан.

ГЛАВА IV. Бракове между македонци и перси.

ГЛАВА V. Награждаване на войниците.

ГЛАВА VI. Армия от азиатци, обучени по македонската дисциплина.

ГЛАВА VII. Плаване по Тигър.

ГЛАВА VIII. Македонците се обиждат на Александър.

ГЛАВА IX. Речта на Александър.

ГЛАВА Х. Речта на Александър (продължение).

ГЛАВА XI. Помирение между Александър и неговата армия.

ГЛАВА XII. Десет хиляди македонци, изпратени у дома с Кратер. Спорове между Антипатър и Олимпиада.

ГЛАВА XIII. Никейската равнина - Амазонките.

ГЛАВА XIV. Смъртта на Хефестион.

ГЛАВА XV. Покоряване на косаите - посланици от далечни народи.

ГЛАВА XVI. Изследване на Каспийско море - халдейските гадатели.

ГЛАВА XVII. Отхвърляне на съвета на халдеите.

ГЛАВА XVIII. Предсказания за смъртта на Александър.

ГЛАВА XIX. Посолства от Гърция - подготвен флот за нахлуване в Арабия.

ГЛАВА ХХ. Описание на Арабия. Пътешествие на Неарх.

ГЛАВА XXI. Описание на Ефрат и Палакопа.

ГЛАВА XXII. Предзнаменование за приближаващата смърт на Александър.

ГЛАВА XXIII. Армията, набрана от персите - почитане паметта на Хефестион.

ГЛАВА XXIV. Друго предзнаменование за смъртта на Александър.

ГЛАВА XXV. Александър е обхванат от треска.

ГЛАВА XXVI. Смъртта на Александър.

ГЛАВА XXVII. Слух, че Александър е бил отровен.

ГЛАВА XXVIII. Характерът на Александър.

ГЛАВА XXIX. Апология за грешките на Александър.

ГЛАВА XXX. Възхвала на Александър.

[1] Птолемей, наречен Сотер, Пазителят, но по-известен като Синът на Лаг, македонец от нисък род. Майката на Птолемей, Арсиноя, е била наложница на Филип Македонски, поради което обикновено се смята, че Птолемей е потомък на този цар. Птолемей е един от първите приятели на Александър преди възкачването му на престола и го придружава по време на походите му, като е един от най-опитните му генерали и най-близки приятели. При разделянето на империята след смъртта на Александър Птолемей получава Египетското царство, което предава на потомците си. След тридесет и осем години забележително царуване той се отказва от престола в полза на най-малкия си син Птолемей Филаделф. Той надживява това събитие с две години и умира 283 г. пр. н. е. Бил е либерален покровител на литературата и изкуствата и е написал история на войните на Александър, която е един от основните източници, по които Ариан съставя своя разказ. За неговото благодеяние виж Елиан (Varia Historia, xiii. 12). Не само Ариан, но и Плутарх и Страбон са черпили много информация от съчинението на Птолемей, което е високо оценено от Атеней.

[2] Аристобул от Потидея, град в Македония, който след това бил наречен Касандрея, служил при Александър и написал история на войните му, която, подобно на тази на Птолемей, понякога била по-хвалебствена, отколкото фактите оправдавали. Нито една от тези истории не е запазена, но те са послужили на Ариан като основа за съставянето на собствения му разказ. В своя трактат Quomodo historia sit conscribenda, гл. 12, Лукиан обвинява Аристобул, че е измислил чудни истории за храбростта на Александър с цел ласкателство. Плутарх основава своето произведение „Живот на Александър“ главно на творбата на този автор. От Лукиан (Macrobioi, c. 22) научаваме, че Аристобул е написал историята си на преклонната възраст от осемдесет и четири години. Александър го наел да ръководи възстановяването на гробницата на Кир (Arrian, vi. 30).

[3] ἀναλέγομαι в смисъл на четене посредством = ἀναγιγνώσκειν, се среща само при по-късните автори, Arrian, Plutarch, Dion, Callimachus, etc.

[4] В това издание този индекс е пропуснат умишлено. Бел. на изд.

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

https://bookshop.bg/bg/izdatelstva/guta-n?first_step=izdatelstva&second_step=guta-n&page=2&per-page=16