ВЕДА СЛОВЕНА, Обредни песни от езическо време Запазени и устно предадени от Македонско-Родопските български помаци. Събрани и издадени от Стефан Ил. Веркович. Книга втора. Напечатана с пожертвованията на руските ревнители и покровители на науката, С. Петербург, 1881 г. Превод на руските текстове: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София, 2025. ISBN 978-619-7444-99-5, 662 стр. Цена 50 лв.

https://www.book.store.bg/p144065408/veda-slovena-stefan-il-verkovich.html

https://www.ciela.com/veda-slovena-stefan-il-verkovich.html

https://m.helikon.bg/249999-%D0%92%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0.html

https://knigabg.com/index.php?page=book&id=70185

Предговор

Какво означава Веда Словена? На самскритски[1] език Веда, т.е. वेद, означава знание. Записът на оригиналната ни Кирилица е ВѣДѣ. Тогава Веда Словена ще рече Знание на словените. Както самият Веркович ни съобщава, това е сбирка на обредни песни от езическо време, които са запазени и устно предадени от Македонско-Родопските български помаци. При насилственото ислямизиране на тази част от българския народ, се е запазила неговата относителна самостоятелност през турското робство, и по тази начин, въпреки исляма, тези песни са се съхранили за щастие и до днес.

Този изключителен българин събира това национално съкровище от 15 000 стиха полу сляп и с разклатено здраве, както той сам пише. Песните са записвани от неговия приятел Гологанов, а корекциите са направени от неговия приятел Рус.

Книгата е издадена едновременно в Бялград и в Петербург с даренията главно на 174 руски аристократи начело с царското семейство, възлизащи на 5672 златни рубли, което е огромно състояние за времето си.[2] Списъка на дарителите е прибавен на края на книгата. В него намираме фамилии на известни генерали от освободителната война, фамилии известни ни от книгата „Война и мир“ на Толстой, и др., показващи, че руската интелигенция е съзнавала огромното културно значение за славянството на тази книга и особеното положение на българската култура за него.

Но нека накратко извлечем удивителната информация съхранена с хилядолетия в тези 146 песни. 

Първо, песните говорят че българския народ се е преселил в Дунавската земя от географски район, който имал топъл климат „вечно лято“, и в който са събирали по две реколти на година. Името на тази страна е указано като Крайна земя. Изселването е траяло три години по море и по суша. Изнасянето в район с тежки зими е възпято многократно, като преодоляване на огромна трудност. Изселването е било причинено от войни, както се намеква в някои от песните. В Новата земя е било необходимо също да се водят войни за окончателното заселване. Коя ли е била тази Крайна земя? Отговор ни дават старите божества, които се възпяват многократно в песните, Вишну, Шива с празник Сурвак ден и Брама наричан Браха! Това са боговете на Светата троица в Хиндустан. Това е едно изключително интересно потвърждение на констатациите на Раковски[3], че езика ни има самскритски произход, както и нашите предхристиянски обичаи.

По какъв път е ставало преселението? За отговора на този въпрос можем да съдим, че Бога Кораб изпраща милият си син Колчу юнака да научи хората да си правят от дърво, кораби, да плуват с тях и да ловят риба. Колчу, който също научил хората „да плуват надалеко“, т.е. научил ги е на навигация, също е обожествен. В чест на Кураба Бога се прави курбан с риба на Колчув ден, днешния Никулден. За Колчув ден всеки си ловял или доставял „риба перка“ от река Кара су, „Черната река“[4]. Забележете, че това няма нищо общо с християнският Свети Никола, но обичаят е продължил своя живот и в християнството. В песните се говори за първия цар на българите в Крайната земя, Хина, който пръв започнал да плува по море, и че и от него хората се учили да правят кораби. Този владетел докарал българите в новата Дунавска земя.

От коя страна на Дунава е било първоначалното преселение? Песните ни казват, че е имало пресичане на Дунава, когато е бил замръзнал. В чест на преминаването всяка година се коли курбан на Дунава. От Крайната земя нашите предци пристигнали в гората (или в планината) Бавана[5], предвождани от Байна царя, където живели 1000 години. Преминаването на Дунава станало под предводителството на Сада царя. В Новата земя княз Сада победил „Дивни крале“.

Тъгата по скъпата, изоставена топла родина е изразена в много песни. Повод за тези спомени всяка година е настъпването на „летото“ и пристигането на „лесто-вичките“. Тогава именно се усуква червено и бяло сукно наричано Маринка, връзва се на ръцете на децата и след три седмици се сваля, и, заедно с една подправка наричана цибрица[6], се слага под един камък, след това се взема и се използва в курбана, който се готви четири дена преди Гергьов ден. Тогава именно се коли агне, курбан на Лето бога, защото зимата е отминала и е дошло лятото.  

Легендата за Свети Георги е представена по следния начин: Бог Шива се разлютил и изпратил триглав змей, който нанася страхотни щети на населението. Тогава Бог изпратил Свети Георги, който убил ламята и спасил народа от бедствия.

 

„Чи е Гиорги мощне юнакъ,                               

Вутре ми излезалъ на река-та,

Излела му сура ламие,

Искаралъ си тешка буздугана

Посекалъ е залугъ пу залугъ,

Истекли са ду три реки :                                  

Първа река бела пшеница.

Втора река руйну вину,

Трета река пресну млеку.“, из песен 73.

 

По тази причина на 23 април, след като зимата е отминала и настъпва лятото, на Гергьовден, се коли курбан на Свети Георги. Ето защо Свети Георги се изобразява в много български църкви с копие или боздуган убиващ триглавия змей, което е пренесено от езически времена в християнската традиция. 

          В ежедневието се извикват много богове, разбира се обичайните Бял и Чер Бог, носители на доброто и злото. Обожествени са всички природни явления с персонализирани богове, като Зима, Лято, Сняг (Летна Бога и Зимна Бога, Снегина Бога) и др.

Голяма чест се оказва на цар Драве, за когото вярвали, че изнамерил ралото и научил хората да обработват земята. При започване на сеитбата се украсявало рало и се колел курбан в чест на Драве. Естествено Драве бил научен на това от Бога. Интересно е, че са впрягани „крави булевити“, тоест мъжки крави. И днес в немския език Bulle означава биче.

На 10 февруари в селата се празнувал и за волове-то Власин-ден. Хората вярвали че Власа е Бог покровител на воловете, и колели курбан във всяко село по „три инчета (бичета) - най-харните“. В Християнството намираме също Свети Влас, а това име носи и селище в България на Черно море.

Обожествен е и бог Има, който бил цар и научил хората да орат, сеят и на други занаяти, което той научил от Юдите на небето. Естествено, който упражнява тези занятии има имане. Нашите предци са вярвали, че цар Има е общувал с Бога, и че е написал Ясна книга по негово внушение, и я дал на хората да са молят на Бога. В българския език имаме думата кале, която означава крепост. При сватбите гостите се калесват, тоест, канят се в крепостта – обичай с всичките му детайл напомнящ Троянската война[7]. За нашите прадеди Кайле е бил голям град, в който седял Има царе. Много пъти тука слизали змейовете от небето и Има царе ги гощавал.

Названието на парите е пенези. Интересно е, че това название се използва до днес в Полша, пеньонзи, и, забележете в Англия, пени, вероятно пренесено от скитите наричани днес „скоти“.

Лада е царицата на късмета, а Даница (или Деница) е съпругата на Ясното слънце (песен 106).

        Нашите предци вярвали, че Рую изнамерил виното. Той бил почитан като Бог. От там идва и българския израз „Руйно вино“. Когато изкарвали ново вино се чествал празник, на който играели хоро със свирки и тъпани. И днес във Франция се празнува също новото „Божуле“, а знаем, че галите са преселници от Балканите.

        Нашите предци са имали и Бог на водите, наричан Водне (Водине). Интересно е, че в езически времена този бог е преминал и от баварските в германските народи под същото име Водан.

Много интересен е и възпетия обичай свързан с молитвата за дъжд, известен и днес като Обичаят Пеперуда. При този обичай се търси момиче сираче, което се окичва с цветя и се води из селото или града:

 

„Малка мома бизъ бабайку

Бизъ бабайку и бизъ майка,

Пременувашъ е наредувашъ

Съсъ китки е накичовашъ… “

 

Хората му дават подаръци и го поливат с вода „от главата до ногите“, като при това се молят за дъжд на „Дъжне Боже“. Такъв обичай е описан и от Спиридон Габровски[8]. Карл Фритцлер[9] препредавайки сведения на Авентин[10] описва също такъв обичай на баварците, които имат общ произход с българите в Армения и които до 11 век са говорили български. Виждаме че Армения е на пътя от Хиндустан към Европа.

Раковски[11] ни казва, че в древността българите са имали жреци, които са изпълнявали обредите под специални дървета и които са лекували хората. Тези жреци се наричали Друиди, дума произхождаща от думата „дръво“.

В много песни се възпяват и жени Друиди, например Друида, живееща в планината под дърветата, слугувала на Юдите, и изискваща от царя или кмета да ѝ пратят млади девойки, които да пеят песни за възхвала на бога, който я е пратил, и да се научат да събират лековити билки, да лекуват и да врачуват.

 

„…Малки моми, малки Дройди, –

Да ми секать дрейни вейки,

…

Да си ми царе лечи,

Да ми лечи млади юнаци,

Млади юнаци, малки моми.

Болни ми са на потстеле,

Я ги никой ни лечи!“, из песен 135.

 

Интересно, че свещената водата която давала живот се наричала Абросу, което е еквивалентно с използваната днес дума амброзия. Гората, където момите лекували болните се наричала Дрейница. Друда е била жена, която не се женела, но била определена още от рождението в слугуване на Бога[12]. Тя живяла винаги в гора, която била най-вече насадена от дъб, наричана Дрида.

Във всички песни наличието на писменост при нашите предци е разбиращо се от само себе си: „бяла книга с черно писмо“. Хората вярвали, че бог Шива (или Жива) е научил хората да пеят и да пишат (песни 108-111). В песните се възпява първият ден на учението на момчето, като особен ден, като празник. Училището било в къща наречена Заище.  

Децата са изучавали следните книги:  

Ясна книга[13]: съдържала песните, които пеели нашите деди когато колели курбан на Боговете, така че Веда Словена напомня по смисъл Ясна книга.

Ратина: съдържала песните които пеели когато влизали на война (юрдие) да са бият с душманите си[14].

Звезница: съдържала песните, с които магьосниците говорили със звездите и предсказвали какво ще бъде.

Земица: съдържала песните, които учили по коя земя ходили нашите деди и на коя земя са заседнали.

Петица: съдържала пет глави, които съдържали песните за „Богове-то и Богици-те“.

Нега добавим, че книга са наричали Пирчина, а писменост Ширини (шаринии ?).  

Забележително е, че децата пишели на Каница, която била направена от кожа и „на нея са писали, както сега пишат на книгите“.

От изключителен интерес е и названието на писаря, а именно „Рескица“ , тоест, човек, който прави рески. Сега нека си припомним Черноризец Храбър[15], който ни казва, че в древни времена българите пишели с „черти и резки“. Клиновидното писмо на древен Бабилон е писмо с черти и резки. А Бабилон се намира в климатичния район, от който, според песните, са се изселили предците ни. Това също съвпада и с наличието на точния халдейски календар на българите.

А сега нека си припомним, че Раковски ни казва, че българите са имали следните предхристиянски книги. На 13 ноември 866 Николай I връчил тържествено отговорите на 116-те въпроса на цар Борис[16]. В един от въпросите Борис питал „Какво да правим със сарацинските книги?“. Раковски[17], стр. 21, през 1865 ни казва кои биха могли да бъдат тези „проклети книги наблизо кръщения Преславского двора“:

Сендаша или Сенда-Веста – жива вест, знание - молитвена и богослужебна книга. Тази книга съответства на Ясна книга, възпявана в песните;

Веда или ведение – знание.

Донесените от Хиндустан и Сиам книги:

Триподак – три моста;

Патимок – книга с правила;

Правини – книга със закони;

Мисленик – Логиката „на Аристотел“ изпратена в Македония от Калистен[18], Александров пълководец;

Пътник – география. Тази книга съответства на Земица, възпявана в песните;

Коледник – наръчник за празниците;

Пет-Звезди – астрономия. Тази книга съответства на Звезница, възпявана в песните.

 

Поръката на папата е „Да се изгорят!“.

 

Когато момчето се изучи става писар и пълководец на царя. Това е забележително сведение, показващо, че администрацията на държавата се води от грамотни хора.

В песен 129 намираме и древното име на Волга, като име на Бог Атле:

 

„Бога си, Атле, на небе,

Бога си, Атле, светла, …“

 

а също е име носено от Атила.

Удивително е, че в песните се възпяват и националният ни герой Орфей и неговата любима съпруга Евридика, под имената Орпю и Врида. Врида е била дъщеря на „Юдна краля“ и е била „прочута с гиздавината си“. Орпю е бил Друид, т.е. жрец. Орпю освобождава Врида от пещерата, в която тя е затворена за три години, след като опива със свирнята си ламята на входа и я убива. На таланта на Орфей да опиянява с музиката си всичко живо са посветени красиви стихове. Орпю е бил считан и „за един от старовремските юнаци“, така че „нашите деди наричали всеки с това име, който бил юнак“.

Интересно е и древната титла Бан. Бане е било „име, което са отдавало на юнаците“. А Банин-ден е празник определен в чест на юнаците. В Румъния, която е била столетия българска страна Бан означава господар, а в Полша и днес Пан означава господин и господар. Нека си помислим тогава, за кого се приготвя любимото на българите ястие „баница“ и откъде то носи името си.

Песен 11 е реминисценция на раждането на Христос, който сякаш замества Бога Коледа. Известието, че ще се роди цар е дошло чрез Витлеемската звезда:

 

Изгрела ми ясна звезда

Ясна звезда и зорница,

Що ни ми йоще изгрела,

Та са никой ни дусетиль

Чи ми са Бога родилъ,                

Дусетили са трима царе

Трима царе башъ биларе

Трима царе утъ край земе,

Трима царе царни харапине.

…

Що е звезда изгрела;

Ясна сме книга видели

Видели сме и сме пели,

Чи са родилъ млада Бога

Млада Бога и Коледа;

 

То предизвиква разярението на царя на харапинете, който изпраща да „секат малки деца“. Идеята за трите влъхви е възпята, като се пее, че Вишну Бога, Коледа Бога и Бела Бога идват на поклонение в пещерата на майката, която е родила Млада Бога. А в песен 138 се пее за

 

Първа Крале Укарана,

Друга Крале Асирита,

Асирита и Харапска…

 

В същата песен е указано, че младият Бог се ражда в деня на празненството на Бога Коледа:

 

Точила Юда наточила,                                                  

Наточила вода утъ кладнецъ,

Та си е майка служила,

Пила ми йоще ни пила

Та си Бога зачнала,

Та си Бога родила.                                              

Пада му вутре личенъ-день,

Личень-денъ Коледовъ-день,

Та ми са Бога ражда.

 

Вижда се, че Коледа Бога е по-стар от Млада Бога. Дали този запис е по-стар от Новия завет записан в 2-3 век, или не, за сега няма как да узнаем. Но че Рождество Христово съвпада с Коледа е древна българска традиция. Коледа е единствено и само български обичай. За да се постави раждането на Христос, най-важния празник на християните, на този ден за всички вярващи означава, че българите са имали изключително влияние при формирането на християнската религия.

Древността на песните се вижда и от пасажи, които съвременния българин не разбира. Такива са

 

„Яра ле, Диа ле,

Яра ле, Прена ле!                                                

Зерби ти ярнешъ,                                                             175

Дуру ми дуру насита,

Насита дуру, коприта!

Усень ми бана назина:

Хай ми, Яри, хай ми, Диа,

Хай ми, Яра, хай ми, Прена!                                          180

Дусунь Лама на висе,

На висе на звеза.“

 

Има и пасажи, които самият Веркович не разбира, както сам той пише. 

И накрая нека отбележим, че тези легенди, митове и предания, не са строг исторически документ, от който могат да се направят, да речем, датирания на събития, но те отразяват духовното състояние на един народ, и неговите хилядолетни традиции.  

Драги читателю, да се справи човек с този труд на Веркович се изисква не малко усилие и търпение. Но възнаграждението, което българинът получава за това, е в потвърждението на древността на неговата култура на силно развит книжовен и стопански народ.

 

Д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах

16.4.2025

Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

https://bookshop.bg/bg/izdatelstva/guta-n?first_step=izdatelstva&second_step=guta-n&page=2&per-page=16

[1] Самоскрит според Раковски, а не общоприетото санскрит.

[2] Нека в тази връзка отбележим, че през 1850 г, в развалините на църквата при село Слепче е открито съкровище в глинен съд, което съдържа римски и македонски сребърни монети и статуетка. 130 от монетите и статуетката чрез Ст. Веркович са постъпили в Ермитажа. Виж: В. Божиков, Н. Янков (1994) Тайните съкровища в България, част 1., Ловеч принт, Ловеч.

[3] Ключ на българския език, Г. С. Раковски. Започната в Одеса през 1858. Напечатана в Букурещ през 1885. Издадена за първи път от Киро Стоянов, племенник на Раковски, Одеса, тип. Г. Ульриха, Красный переулокъ, дом 3, 1880. Препис: д-р Николай Иванов Колев. Четвърто издание. Издателство ГУТА-Н, София 2022, 180 стр. ISBN 978-619-7444-62-9.

[4] С това название има няколко реки на Балканите.

[5] „Бавана: била гора прочуена на Край-земя, въ коя-то гора седели Юди-те, кои-то правили хизметъ на Бога.“

[6] Звучи като чубрица, но Веркович записва, че това е копър.

[7] Троянската война и историята на българите. Николай Иванов Колев (Гута). Издателство ГУТА-Н, София 2025.

[8] История во кратце о болгарском народе словенском, Спиридон Габровски. Пето издание. Първо издание: 1792 г. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. Издателство ГУТА-Н, 2019, София.

[9] Карл Фритцлер, Общ произход на баварците и българите, според Авентин (1477-1534). Печатана за първи път във Франкфурт, 1823. Превод от немски и сравнение с древните източници на българската история: Д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София, 2023. 106 стр. ISBN 978-619-7444-70-4.

Карл Фритцлер, Произходът на германските племена. Част 1: Баварците. Общ произход на баварците и българите. Печатана за първи път Варбург, Печатница Х. Брауер, 1923. Превод от немски и сравнение с древните източници на българската история: Д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София, 2023. 208 стр. ISBN 978-619-7444-87-2.

[10] https://www.digitale-sammlungen.de/de/view/bsb11568807?q=%28Johannes+Turmair%22s+genannt+Aventinus+s%C3%A4mmtliche+Werke%29&page=6,7

[11] Българска старина: книга I., Георги Раковски, Второ издание: препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, Колев, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-30-8, 264 стр., Цена 22 лв. (Издадена за първи път в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г.) Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; Кимбри или кимерии.

[12] Като вестлките, които „известяват“.

[13] Наричана и Вета (или Вехта ?) книга.

[14] Забележете тракийския народ Пеони е влизал в битки с песни.

[15] „...Преди, прочее, славяните нямаха книги, но бидейки още езичници, с черти и резки четяха и гадаеха...“, Дуйчев (1943) стр. 65.

[16] Responsa ad Consulta Bulgarorum, ed. Hardouin, acta Consiliorum, V. 353-386.

[17] Раковски, Г. С. (2009) Българите древне носили и името кимбри или кимерии, Хелиопол, София, пър-во издание 1865.

[18] Бележка на Г. Раковски: „Това известие е добито от Дабистан. Виж Essais sur la Philosophie des Hindous par M. H. I. Colebrooke etc. Paris. “