Защо Историята на Амиан Марцелин е от особена ценност за българската история?

Амиан Марцелин, История на Източната Римска Империя от 353 г. до 378 г. Превод от руски: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София, 2025. ISBN 978-619-7813-06-7. 552 стр. Цена 50 лв./25,56 €

https://www.book.store.bg/p614601399/istoria-na-iztochnata-rimska-imperia-ot-353-g-do-378-g-amian-marcelin.html

https://www.ciela.com/istoria-na-iztochnata-rimska-imperia-353-578.html

https://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-353-%D0%B3-%D0%B4%D0%BE-378-%D0%B3-150658.htm

https://www.ozone.bg/product/istoriya-na-iztochnata-rimska-imperiya-ot-353-g-do-578-g/

https://m.helikon.bg/251919-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-353-%D0%B3.-%D0%B4%D0%BE-378-%D0%B3.-.html

https://knigabg.com/index.php?page=book&id=71301

Първо, Амиан представя, като законно право на Рим, да владее света и описва завоевателните войни, придружени с невероятни жестокости, като някаква необходимост. Но завладяване на тракийските Балкани трае от около 170 г. пр. н. е. до 105 г. и е свързано с безкрайни интриги, войни и невероятни жестокости и човешки страдания. Част от тракийските народи насила напускат родината си, но не я забравят, и водят непрекъснати войни от около 160 г. насетне, за да се върнат обратно на Балканите, които войни Амиан счита за разбойничество и за незаконни.

Именно в този контекст би следвало да се разбират и войните описани в тази книга на квади, сармати, гети-готи и хуни, които са наследници на траките, според всички древни автори писали за тях, и които – според Херодот „най-големия след индийците народ“, с цел да се върнат при родните си огнища.

Зиези владетел на българите

Херодот описвайки войните на персите с елините ни казва, че арийци е по-старото име на мидийците: „…Мидийците били облечени по същия начин, защото това облекло е мидийско, а не персийско. Начело на мидийците стоял Тигранес, мъж от рода на Ахеменидите. Всички някога ги наричали арии, но когато Медея, родом от Колхида, дошла от Атина у ариите, те също си промени ли името, самите мидийци разправят това за себе си.“, Херодот глава VII, 62[1]. Плиний Стари ни съобщава, че сарматите са потомци на мидийците, Plin.VI.19. А сарматите, според Прокопий Кесарийски в неговите Готски войни, са част от семейството на гетите, които са също тракийски народ, Прокопий (1996)[2], III. ii. 2-3; и също според него масагетите по негово то време се наричат хуни, а от много автори знаем, че европейските хуни са основатели на българската държава. Това е групата от аргументи, показващи че българите са наследници на ариите, което име се съдържа и в името на държавата България.

Отбележете, че на Траяновата колона, са изобразени победените сармати. Крьстьовичъ, Гаврiилъ (1869) ни съобщава на стр. 477, че на мидийски думата „глава“ е Saur, на персийски - Sar, на осетински - Ser, на кюрдски - Sari, на афгански - Sar, Ser и на бенгалс ки - Sir. Очевидно от нея произлиза и думата „цар“. Тогава, сармати ще рече „царски мати“ или царски хора или царски скити.

И нека на това място добавим, че Леоник Халкокондил (1423/1430-1490) записва в своята „История“ схващането на образованите хора по негово време:  

„… И тъй, аз зная, че и трибалите, и мизийците, и илирийците, и кроатите, и поляните, и сарматите имат един и същ език: ако трябва да се изкажа, вземайки предвид това обстоятелство, то те по род са едни и същи и са едноплеменни. Но с течение на времето обиталищата им са се разделили и те са заселили различните области, до които са достигна ли.“ 

          За сарматите Амиан разказва, че са имали въстание на робите наричани лимитанти, преди 357 г., кога – точно не се знае. Робите победили господарите си, свободните сармати, заселили се в техните земи, но с тях съвместно продължавали да нападат империята:

„…сарматите и квадите, съседни (на империята) племена, близки по обичаи и въоръжение, са се обединили и нападат с отделни отряди Панония и Втора Мизия“, (17,12,1).

Земята на квадите и сарматите е определена от Амиан от левия бряг на Дунава до река Тиса, т.е. територията на днешна Словения, Сърбия, Унгария, на която виждаме българска държавност до идването на Маджарите през IX-ти век. В началото на пролетта на 357 г. император Юлиан строи мост над Дунава в близост до Сирмиум и провежда поход в Панония срещу квади и сармати. Лимитантите, т.е. сарматите - роби, са принудени със сила да се преселят в отдалечени места в блатистите райони на Тиса, и за известно време не безпокоят империята. Сродните племена, амицензите били изтребени, а пицензите – разпръснати. При преследването римляните привлекли свободните сармати и тайфалите (виктохалите, ЛИБИ[3] 1 122). На по-голямата част от свободните сармати е поставен за цар Зизаис, „отличаващ се с външни и вътрешни достойнства царски син“, верен и предан на империята, „когото те самите бяха избрали и приели по-рано“. 

А сега нека си припомним записа в „Анонимния хронограф“[4] за 354 г.:

„...354, Зиези, от когото произлизат българите“, ЛИБИ 1 82.

Записът е по стар от този на Амиан, който говори за 357 г. Библейската традиция ни казва, че Зиези е първия син на Ной – Сим. Такова име, Зизаис,  носи и владетелят на свободните сармати наричани, както вече видяхме по-горе, и българи, с което царската династия легитимира древния си произход.

Амиан казва, че при този поход са заграбени „големи средства и големи съкровища“ и че „римските войски избраха за себе си местности, граничещи с Мизия; тайфалите се насочиха към областите, най-близки до тяхната територия; а свободните сармати заеха земите, разположени срещу тяхното местожителство“.

          На следващата година, сарматите роби отново подновяват военните действия срещу империята, но са отблъснати.

Нахлуване на гетите в Източната римска империя

          Всички древни източници[5] са единодушни, че гетите са тракийски народ, че гети и готи са един и същ народ, и че в съвременната българска държава, готите съставляват важна културна част от нейната народност. Според Йордан[6] виждаме гетите-готи на историческата сцена още преди Троянската война в балканското царство на Телеф.

Особено важен е периода, в който гетите-готи започват да играят решителна роля в европейската история, завземайки два пъти Рим и установявайки се на Балканите, в Италия, Южна Франция и Италия. На част от този важен период, описан в глава 31-а е личен свидетел Амиан Марцелин. Нека накратко скицираме събитията описани в тази глава.

Нека първо отбележим, че готите в империята на Херманрик са наричани гревтунги или танаити, последното защото живеят по река Танаис (Дон) (31.3.1). По името на техен владетел от средата на трети век, Острогота, Йордан ги нарича остроготи. Тук е описано покоряването на аланите от хуните, и съвместеното им нападение на могъщата държава на готите, на които княз е Херманрих, който се самоубива (31.3.2). Съпротивата продължава княз Витимир „наемайки друго племе на хуните“. „Но след много поражения, той пада в битка, победен от силата на оръжието. От името на неговия малолетен син управлението поеха Алатей и Сафрак, опитни и известни с твърдостта на духа си вождове; но тежките обстоятелства ги сломиха и, загубили надеждата да окажат съпротива, те предпазливо се оттеглиха и преминаха към река Данастия (Днестър), която тече по обширните равнини между Истър и Бористен[7]“.

На това място нека отбележим, че Амиан Марцелин нарича готите-тервинги наричаните от Йордан висеготи. Ценов[8] обръща внимание, че: „Бесите на Птолемей, Требелий Полио[9] нарича визи, а Сидон Аполинар в своето похвално слово за император Марциан и Кладий Клаудиан[10] веси, от което Йордан прави весе-готи , а Прокоп прави визи-готи. Прокоп различава готите от визи-готите, тъй като според него в Дакия живели готи, вандали, визи-готи и гепиди.“, така че

готите-тервинги, бесиготи, визи, весеготи и визиготи се отнася към един и същ народ.

Но тъй като беси е най-древното название на жреците на сатрите според Херодот непобеждаван от никого народ, което по-късно става и име на най-жизнения тракийски народ, наричани и гети, то най-подходящо обобщение на тези разнописи в нетракийски записи[11] от древни времена е името бесигети.

И така Атанарих, княз на тервингите (бесигети), които помагаха на Прокопий в неговото въстание срещу Валент, оказва при Днестър безуспешна съпротива на хуните, (31,3,5-6). След тази битка той издига отбранителен вал „от река Прут до Дунава близо до областта на тайфалите“, в края на краищата натиска на хуните е огромен и бесигетите не могат да останат там. Алавив предвожда делегацията искаща места за заселване на бесигетите в Тракия, (31,4,1). По-голямата част от бесигетите, изгонени от своите земи, с разрешението на император Валент се прехвърлят от римляните във Тракия, обещавайки да се подчиняват и да доставят помощни отряди. Първи бяха приети Алавив и Фритигерн, и императорът заповяда да им се дадат провизии и да им се предостави земя за обработване. Това обаче не се изпълнява от алчните главнокомандващи на Тракия, които прибират хранителни продукти в крепостите и ги продават заробващо на бежанците, (31,4,11). Когато се прави опит да се пленят князете на бесигетите Фритигерн оглавява въстание, превзема Маркианопол, след това след редица перипетии преминава Балкана, и започва опустошаването на крайбрежието на Егейско море. Бесигетите са последвани от гревтунгите-остроготи, които преминават вече необезпокоявани Дунава (31,5,3) и се присъединяват към своите съплеменници.

          За българския характер на готското население говори и документираното от Амиан, че те наричат военен лагер обкръжен от каруци „караго“ (31,6,7) и имат боен вик „барит“ (31,6,1) – произхождащ от глагола боря се, който е останал в руския – бороться. Интересно е, че проф. Фритцлер предава сведение на Св. Авентин (1477–1534), че бойният вик на баюварите, днешните баварци, в древността също е бил „барит“, което еднозначно говори за древния съвместен произход на баварците и остроготите, Fritzler (1923)[12]. А когато Амиан казва, някои живеят по река Тиса, той просто записва „Патиса“, непознавайки езика на местното население.

Амиан описва в големи подробности битката при Адрианопол на 9.8.378 г. (31,11,10), в която сам е участвал, и в която римската армия е унищожена, а император Валент убит от съюзната армия на готи, хуни и алани. В тази знаменателна бита тервингите (бесигети) са под командването на княза си Фритигерн, а гревтунгите (остроготи) под командването на вождовете Алатей и Сафрак. 2/3 от римската войска е избита според Амиан. Следват неуспешни опити да се превземе Адрианопол и оттегляне на готите, (31,11,15). Започва ограбването на крайбрежието на Мраморно море. „Към готите се присъединиха войнствените и смели хуни и алани, закалени в бойни действия. С ловкостта си Фритигерн успя да сключи този съюз, примамвайки ги с огромна плячка“, (31,16, 3). Следва нападение на Константинопол, което е отблъснато с помощта на пристигнали арабски войски (сарацини). Последва избиване на готите на римска служба в Константинопол, след като са измамно примамени на едно място.

Тези събития са описвани от древни автори като Сократ ( 380-440) в своята „Църковна история“, обхващаща събития от 305 до 439 г., Евнапий (345 – 420), ГИБИ[13] 1 19, Теофан Изповедник (758/760 – 818), Йордановата „Гетика“, § 134–136 и др., но описанието на Амиан е описание на очевидец участвал в тези събития.

          Това е повратен момент в историята на Римската империя и на Европа въобще. Както вече споменах гетите-готи започват да играят решителна роля в европейската история, завземайки два пъти Рим и установявайки се на Балканите, в Италия, Южна Франция и Италия. Част от бесигетите на Аларих превзема Рим през 410 г., а част от остроготите на Теодорих Велики, превзема Италия в края на 5-ти век. Друга част от този готски народ остават на Балканите за да станат важна част от нашия съвременен народ.

И в заключение на това въведение нека видим какво ни казва един сръбско български речник от 1863 г.  

В "Рjечник на књижевних старина српских"[14] срещу думата ГОТИНЪ пише: Тако се у нашим споменицама зову стари прави Бугари.

               И така драги читателю, надявам се, че тази изключително полезна книга, ще стане ценно допълнение, към твоята историческа библиотека.

 

Д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах

8.9.2025

[1] История, Херодот, Издателство ГУТА-Н, София, 2024. 810 стр. ISBN 978-619-7444-88-9.

[2] Прокопий (1996) Прокопий Кесарийский. Война с готами, О постройках. Превод С. П. Кондратьев. Издательство Академии наук СССР, Москва - 1950.

[3] ЛИБИ (1958) Латински извори за българската история, София, Българска академия на науките, Том. I-V.

[4] „Ziezi ех quo Vulgarеs“ в Theodor Momsen: Ьber den Chronographen vom J. 354. Leipzig, 1850, p. 591. За първи път българската общественост е информирана за това сведение през 1910 г. от Ганчо Ценов в книгата му Произход на българите.

[5] Четириезична История на България

   на български:

   Българска история до XII век през погледа на старите автори, III. допълнено издание, 2024, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-81-0, Издателство ГУТА-Н, София, 1052 стр. от които 100 цветни.

   на немски:

   Die bulgarische Geschichte bis zum 12. Jahrhundert aus der Sicht der alten Autoren, Nikolay Ivanov Kolev, 2017, ISBN 978-3-00-048101-7, Sofia. 930 Seiten davon 130 in Farbe.

   на руски:

   Болгарская история до XII века глазами старых авторов, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издательство ГУТА-Н, София 2022, 930 стр., из них 124 в цвете. 

   на английски:

   Bulgarian History up to the 12th century through the view of the ancient authors, Nikolay Ivanov Kolev, ISBN 978-3-00-048101-7, GUTA-N Publishing House, Sofia, 2022, 894 pages,121 of them are in color.

[6] Гетика „За произхода и деянията на гетите“. Римска история – извадки, Йордан (551); Византийска история, Малх. Пълно издание на български 2017, 130 стр., Редактор: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-4-8, Издателство ГУТА-Н, 31.07.2017, София, 130 стр.

[7] Βορυσθένης — древногръцко название на река Днепър.

[8] Стр. стр. 9 от История на българите и на другите южни славяни от римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие, Д-р Ганчо Ценов. БЕРЛИН И ЛАЙПЦИГ WALTER DE GRUYTER & CO., ПРЕДИШНОТО ИЗДАТЕЛСТВО G. J. GЦSCHEN"SCHE VERLAGSHANDLUNG - J. GUTTENTAG, VERLAGS., КНИЖАНИЦА - GEORG REIMER - KARL J. TROBNER - VEIT & COMP, 1935, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, 2018, София, ISBN 978-619-7444-08-7. Стр. 364.

[9] Claudius XXV, 6.

[10] De consulatu Stiliconis I, 21, 94 ff.

[11] Например липсваща буква б в гръцкия.

[12] Фритцлер, Карл (1923) Общ произход на баварците и българите, според Авентин (1477-1534). Печатана за първи път във Франкфурт, 1923. Превод от немски и сравнение с древните източници на българската история: Д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София, 2023. 106 стр. ISBN 978-619-7444-70-4.

[13] ГИБИ (1954) Гръцки извори за българската история, София, Българска академия на науките, Том. I-XI.

[14] Рjечник на књижевних старина српских, написано Ъ. Даничиъ, дио први а-к, у Биограду, у дежавноj штампариjи, 1863.

Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

https://bookshop.bg/bg/izdatelstva/guta-n?first_step=izdatelstva&second_step=guta-n&page=2&per-page=16