Току щи излези: Хронография (5508 г. пр. Хр. - 565 г.), Йоан Малала. Превод от руски: д-р Николай Иванов Колев. София, 2026. ISBN 978-619-7813-13-5, 390 стр., Цена 18  €/35,20 лв.

https://www.book.store.bg/p785934446/hronografia-5508-g-pr-hr-565-g-joan-malala.html

https://www.ciela.com/hronografia.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=72240

https://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F-153221.htm

https://www.helikon.bg/253729-%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F-(5508-%D0%B3.%D0%BF%D1%80.%D0%A5%D1%80.---565-%D0%B3.).html

Предговор

 

Драги читателю,

в ръцете си държиш забележителната книга Хронография написана от Йоан Малала до 565 година в превод от руски език.

Че трудът на Малала има изключителна стойност за българската история са разпознали още книжовниците на цар Симеон. По негово време големият български книжовник Презвитер Григорий, привежда Йоан Малала. Това научаваме от забележителното съобщението на Гаврил Кръстевич в том III на неговата История[1], показващо самосъзнанието на българската интелигенция през X век. Ето и текста на Кръстевич:

„291. Вторият Григорий презвитер, миних на всички български църкви, който по повеля на книголюбеца княз български Симеон, син на Борис, превел от гръцки език на славянски[2] една кратка гражданска и църковна история, сиреч летописа на антиохийския византиец Йоан Малали, под заглавието „Изложение Йоана бившего от Антиохийского Великого града Сирии, Малия (чети Малали).“ В този летопис, който на гръцки не се намира вече пълен, както в славянския Григориев превод[3], но само от 2-та до 18-та глава, която е незавършена, в 5-та глава се намира подробно описано превземането и разоряването на славянския град на фригийска Троя (Троади), което Калайдович  поместил специално в своя „Йоан. Екз. Болгарск.“, стр. 178–188“.

От заглавието на българското издание разбираме, че Йоан е бил сириец, което личи от изчерпателните познания по история на град Антиохия, а и по това, че сирийската думата малала, негово прозвище, означава оратор. По всяка вероятност след завземането на Антиохия през 611 г. от персите, той се е пренесъл да живее и работи в Константинопол. Той е бил очевидно образован човек с познания по множество въпроси на древната история и култура, както ще се убедите от тази книга. Това, че неговите записки спират с края на царуването на Юстиниан, 565 г., ни дава ориентация кога той е живял, но за съжаление нищо повече.

Григориевият превод е на чист български език, и следва да се нарича български превод. В руската литература е известен като славянски превод, което принизява ролята на българската култура за развитие на славянската култура. Разбира се в настоящата книга, когато става дума за този превод, ние ще го наричаме с истинското му име - български превод. За съжаление българският превод не се намира в България. Авторите на руския превод говорят за Синодален списък № 280 и едно издание на Истрин[4], от които са ползвали българския превод.

В съвременни гръцки публикации, ще намерите критиката, че Малала е бил „прост“ човек, а като пример за „простотията му“, се посочва, че наричал войниците на Ахил в Троянската война българи?! Сякаш тези писатели знаят след 14 века повече за тези събития от него и как неговите съвременници са възприемали собственото си минало. В руската научна литература също ще срещнете бележки, че той е писал на жаргон, а не на изискан гръцки език. Това са обичайните опити да се дискредитира автор, който дава ценни сведения за произхода на българския народ.

От времето на Кръстевич насам учените са събрали множество фрагменти от цялостния труд на Малала, между които и единствения гръцки ръкопис от Оксфорд (cod. Bodleianus Baroccianus 182, fol. 1-331). Авторите на руския превод стигат до извода, че този гръцки ръкопис „се различава съществено от откъсите в славянския превод, което поставя задачата за възстановяване на първоначалния текст“. Авторите на руския превод са привлекли за решаването на тази задача източници документирани в приложения към тази книга „Списък на използваните източници“ цитирани в коментарите. А самият руски превод се основава на ръкописа Baroccianus Graecus 182 (Ba). Това е само текстът на летописа, който обхваща целия период от сътворението на света до времето, близко до края на царуването на Юстиниан. Същият ръкопис е почти единствената основа за стандартното издание на Л. Диндорф в Бонския корпус през 1831 година.

Руският превод е издаден както следва:

Иоанн Малала. Хронография. Книги I–VI / Отв. ред. Николай Николаевич Болгов. Сост. Николай Николаевич Болгов, Анна Михайловна Болгова. – Белгород: НИУ «БелГУ», 2016. – 156 с. / Мир поздней античности. Документы и материалы. Выпуск 6. Интернетното издание, обща редакция и коментарите са изготвени от Болгов Н. Н., Болгова А. М.

Иоанн Малала. Хронография. Книги VII–XII / Мир поздней античности. Документы и материалы. Выпуск 7 / Отв. ред. Николай Николаевич Болгов. – Белгород: НИУ «БелГУ», 2016. – 100 с. Интернетното издание, обща редакция и коментарите са изготвени от Н.Н. Болгов, А. М. Болгова.

Иоанн Малала. Хронография. Книги XIII–XVIII / Отв. ред. Николай Николаевич Болгов. – Белгород: НИУ «БелГУ», 2014. – 200 с. / Мир поздней античности. Документы и материалы. Выпуск 2. Интернетното издание и коментарите са изготвени от Н. Н. Болгов, А. М. Болгова, А. В. Кобзева, К. О. Попков.

Руското издание съдържа над 2000 коментара. Авторите са положили изключителни усилия да дадат в коментарите съпоставки с други древни източници, по описваното събитие, което прави тези коментари изключително ценни.

Настоящето издание е превод от тези руски издания на български.

С курсив са дадени сведения, които се считат за загубени текстове от Малала от указаните в края на книгата източници. В края на книгата е даден и речник на латинските термини използвани в текстовете на Малала.

[1] Кръстевич, Гаврил (2019б) Българска история, Том 3 (668-1041 г.). Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-124, Издателство ГУТА-Н, 2019, София, 498 стр.

[2] Тези известия ни дава същият съчинител на 199-ят лист на ръкописа на Й. Малали. Виж Калайдович, Й. Екз. Болг., стр. 178.

[3] Виж за това Летоп. Переясл. Суздалск. издан. Оболенского, 1851 г., предисловие, стр. XIII–XV.

[4] Истрин В. М. Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. С. 5. Предговорът не е запазен в Оксфордския списък (Cod. Bodleianus Baroccianus 182 (S. XI), f. 1–131v.). Предговорът е запазен в ръкопис № 682 на Парижката национална библиотека (Cod. Paris. suppl. gr. 682, s. 10), който е публикуван през 1894 г. Вж.: Wirth A. Johannes Antiochenus von Antiocheia in chronographische Spдne. Frankfurt, 1894. S. 1–10.

 СЪДЪРЖАНИЕ

 

 

ВЪВЕДЕНИЕ

КНИГА I Времената на Адам

КНИГА II Гръцка митология

КНИГА III Времената, когато Авраам познава Бога

КНИГА IV Времената на господството на аргивяните (жители на град Аргос в Пелопонес)

КНИГА V За троянските времена

КНИГА VI Времената на Асирийската империя и Аскания, син на Еней

КНИГА VII За основаването на Рим

КНИГА VIII Времето на македонците

КНИГА IX Времето на римските консули [Цезар, Антоний и Октавиан]

Времето на консулите на Рим

Цезар (1-7)

Антоний и Октавиан (8-21)

Император Август (22-25)

КНИГА Х Времената на управлението на Август и въплъщението на Бога

Август (1-6)

Тиберий (7-16)

Гай Калигула (17-21)

Клавдий (22-28)

Нерон (29-40)

Галба (41) 56

Отон (42)

Вителий (43)

Веспасиан (44-46)

Тит (47)

Домициан (48-52)

Нерва (53-54)

КНИГА ХI Времето на император Траян и Третото бедствие в Антиохия (Антонини)

Траян (1-12)

Адриан (13-20)

Антонин Пий (21-27)

Марк Аврелий (28-31)

Вер (32-33)

КНИГА XII Времето на император Комод и организацията на Олимпиадата

Комод (1-13)

Пертинакс (14)

Дидий Юлиан (15-17)

Септимий Север (18-22)

Антонин Гета (23)

Антонин Каракала (24-25)

I. Каракала

II. Макрин

III. Хелиогабал

IV. Север Александър

V. Максимин

VI. Балбин

VII. Пупиен (Помпей)

VIII. Гордиан I

IX. Гордиан II

Х. Гордиан III

XI. Марк

XII. Гостилиан Север

XIII. Филип Араб

XIV. Валериан

XV. Гал

XVI. Марий

XVII. Деций

XVIII. Емилиан

Войнишки императори (26-36)

Валериан

Галиен

Клавдий

Квинтилиан

Аврелиан

Тацит

Флориан

Проб

Кар

Нумериан

Карин

Диоклециан (37-44)

Максимиан Херкулий (45-46)

Максенций (47)

Констанций Хлор (48)

Лициниан (49-50)

КНИГА XIII Времето на император Константин

Царстването на Константин

Управление на Константин Младши в Рим

Управлението на Констант в Рим

Управление на Констанций в Константинопол

Управлението на Юлиан

Управлението на Йовиан

Управление на Валентиниан

Управлението на Евгений

Управлението на Валент

Управлението на Грациан

Управлението на Теодосий

Управлението на Аркадий

Управление на Хонорий

КНИГА XIV Управлението на Теодосий Младши до началото на управлението на Лъв Младши

Маркиан

Лъв Велики

Лъв Младши

Зенон

КНИГА XV Време на управление на император Зенон

До началото на управлението на император Анастасий

Василиск

Зенон

КНИГА XVI Епохата на император Анастасий  

КНИГА XVII Епохата на император Юстин        

КНИГА XVIII, Епохата на император Юстиниан             

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ТЕКСТОВЕ            

Речник на технически термини             

 Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

https://bookshop.bg/bg/izdatelstva/guta-n?first_step=izdatelstva&second_step=guta-n&page=2&per-page=16