Хронография (5508 г. пр. Хр. - 565 г.), Йоан Малала. Превод от руски: д-р Николай Иванов Колев. София, 2026. ISBN 978-619-7813-13-5, 390 стр., Цена 18  €/35,20 лв.

https://www.book.store.bg/p785934446/hronografia-5508-g-pr-hr-565-g-joan-malala.html

https://www.ciela.com/hronografia.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=72240

https://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F-153221.htm

https://www.helikon.bg/253729-%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F-(5508-%D0%B3.%D0%BF%D1%80.%D0%A5%D1%80.---565-%D0%B3.).html

Предговор

Драги читателю,

в ръцете си държиш забележителната книга Хронография написана от Йоан Малала до 565 година в превод от руски език.

Че трудът на Малала има изключителна стойност за българската история са разпознали още книжовниците на цар Симеон. По негово време големият български книжовник Презвитер Григорий, привежда Йоан Малала. Това научаваме от забележителното съобщението на Гаврил Кръстевич в том III на неговата История[1], показващо самосъзнанието на българската интелигенция през X век. Ето и текста на Кръстевич:

„291. Вторият Григорий презвитер, миних на всички български църкви, който по повеля на книголюбеца княз български Симеон, син на Борис, превел от гръцки език на славянски[2] една кратка гражданска и църковна история, сиреч летописа на антиохийския византиец Йоан Малали, под заглавието „Изложение Йоана бившего от Антиохийского Великого града Сирии, Малия (чети Малали).“ В този летопис, който на гръцки не се намира вече пълен, както в славянския Григориев превод[3], но само от 2-та до 18-та глава, която е незавършена, в 5-та глава се намира подробно описано превземането и разоряването на славянския град на фригийска Троя (Троади), което Калайдович  поместил специално в своя „Йоан. Екз. Болгарск.“, стр. 178–188“.

От заглавието на българското издание разбираме, че Йоан е бил сириец, което личи от изчерпателните познания по история на град Антиохия, а и по това, че сирийската думата малала, негово прозвище, означава оратор. По всяка вероятност след завземането на Антиохия през 611 г. от персите, той се е пренесъл да живее и работи в Константинопол. Той е бил очевидно образован човек с познания по множество въпроси на древната история и култура, както ще се убедите от тази книга. Това, че неговите записки спират с края на царуването на Юстиниан, 565 г., ни дава ориентация кога той е живял, но за съжаление нищо повече.

Григориевият превод е на чист български език, и следва да се нарича български превод. В руската литература е известен като славянски превод, което принизява ролята на българската култура за развитие на славянската култура. Разбира се в настоящата книга, когато става дума за този превод, ние ще го наричаме с истинското му име - български превод. За съжаление българският превод не се намира в България. Авторите на руския превод говорят за Синодален списък № 280 и едно издание на Истрин[4], от които са ползвали българския превод.

В съвременни гръцки публикации, ще намерите критиката, че Малала е бил „прост“ човек, а като пример за „простотията му“, се посочва, че наричал войниците на Ахил в Троянската война българи?! Сякаш тези писатели знаят след 14 века повече за тези събития от него и как неговите съвременници са възприемали собственото си минало. В руската научна литература също ще срещнете бележки, че той е писал на жаргон, а не на изискан гръцки език. Това са обичайните опити да се дискредитира автор, който дава ценни сведения за произхода на българския народ.

От времето на Кръстевич насам учените са събрали множество фрагменти от цялостния труд на Малала, между които и единствения гръцки ръкопис от Оксфорд (cod. Bodleianus Baroccianus 182, fol. 1-331). Авторите на руския превод стигат до извода, че този гръцки ръкопис „се различава съществено от откъсите в славянския превод, което поставя задачата за възстановяване на първоначалния текст“. Авторите на руския превод са привлекли за решаването на тази задача източници документирани в приложения към тази книга „Списък на използваните източници“ цитирани в коментарите. А самият руски превод се основава на ръкописа Baroccianus Graecus 182 (Ba). Това е само текстът на летописа, който обхваща целия период от сътворението на света до времето, близко до края на царуването на Юстиниан. Същият ръкопис е почти единствената основа за стандартното издание на Л. Диндорф в Бонския корпус през 1831 година.

Руският превод е издаден както следва:

Иоанн Малала. Хронография. Книги I–VI / Отв. ред. Николай Николаевич Болгов. Сост. Николай Николаевич Болгов, Анна Михайловна Болгова. – Белгород: НИУ «БелГУ», 2016. – 156 с. / Мир поздней античности. Документы и материалы. Выпуск 6. Интернетното издание, обща редакция и коментарите са изготвени от Болгов Н. Н., Болгова А. М.

Иоанн Малала. Хронография. Книги VII–XII / Мир поздней античности. Документы и материалы. Выпуск 7 / Отв. ред. Николай Николаевич Болгов. – Белгород: НИУ «БелГУ», 2016. – 100 с. Интернетното издание, обща редакция и коментарите са изготвени от Н.Н. Болгов, А. М. Болгова.

Иоанн Малала. Хронография. Книги XIII–XVIII / Отв. ред. Николай Николаевич Болгов. – Белгород: НИУ «БелГУ», 2014. – 200 с. / Мир поздней античности. Документы и материалы. Выпуск 2. Интернетното издание и коментарите са изготвени от Н. Н. Болгов, А. М. Болгова, А. В. Кобзева, К. О. Попков.

Руското издание съдържа над 2000 коментара. Авторите са положили изключителни усилия да дадат в коментарите съпоставки с други древни източници, по описваното събитие, което прави тези коментари изключително ценни.

Настоящето издание е превод от тези руски издания на български.

С курсив са дадени сведения, които се считат за загубени текстове от Малала от указаните в края на книгата източници. В края на книгата е даден и речник на латинските термини използвани в текстовете на Малала.

Какъв е приносът на тази книга към българската история?

Първо, Малала описва преселение и заселване на 15000 скити в Азия, наричани парти. Това става по време на фараона Сострис около 1233 пр. Хр. Това сведение намираме и в Пасхална хроника (ок. 610 – 641), където фараона е наречен Сезострис; при Йордан[5], където фараона е наречен Везосис[6]; и в Манасиевата летопис[7], където фараона е наречен Сесотрис или Сенусерт. Тези парти основават Персия: „И до днес скитите остават в Персия, а скитите ги наричат „партяни”, което е наименованието на скитите на персийски език. И до днес те пазят скитските дрехи, език и закони и са много войнствени по време на война“, гл. 2 § 3.

Малала ни съобщава за изобретяването на „изчислителната мъдрост“ от финикийците: „Сир, син на Агенор, беше мъдър мъж и написа книга на финикийски букви за изчислителната мъдрост“, Малала, гл. 2 § 9, за въвеждане на финикийската писменост на остров Беотия: „По времето, когато бил в Беотия, той научил народа на финикийската писменост, която те не познавали.“ гл. 2 § 14.

Синът на дъщерята на Кадъм, Земела, бил наречен Дио-нис. За неговата изобретателност и колонизаторската му роля в Индия научваме: Хората го „… обожествили за откриването на храна за хората чрез лозата. Той разсъждаваше за лозата и за земеделието. Дионис също изучаваше някои мистични практики и стана експерт в мистериите и извършваше някои чудесни прояви. Той ходеше при персите и индийците и в много други страни; взе със себе си голяма армия и показа някои чудесни прояви в начина, по който се сражаваше.“, гл. 2 § 15. Когато дядо му Кадъм остарява, Дионис се връща да царува в Кадмея, обуславяйки правото си на това „…тъй като разполага с оръжие и войска, която, според тях, той наричал скачащи (skirtoi), защото били бързи и скачали. Те бяха от земята на бесите и бяха опитни в мистичната мъдрост“, гл. 2 § 25. Виждаме, че войската на Дионис не се състои от елини, а от тракийските беси.

За колонизаторската роля на Дионис в Индия виж също сведенията на римският историк Флавий Ариан[8].

Малала описва обожествяването на хора, като способ да се запази паметта на тези, които са постигнали нещо значително за хората. „…особено на онези, които откриха писмеността и изкуството. Египтяните, вавилонците и фригийците, както и фригийците от Елада, които заедно с тях, с готовност (приеха това), защото принадлежаха към този култ.“ Това е еднозначно доказателство, че културата в Елада е внесена от „египтяните, вавилонците и фригийците, както и фригийците от Елада“, гл. 2 § 45. Откъде ли идват тези фригийци или фриги? Страбон[9] ни казва, че „…Гърците са считали гетите за тракийци. Гетите живели по двете страни на Дунава, както и бисите, които също са тракийци и едни и същи народности, сега наричани беси. От тези беси са дошли и бесите, които живеят сред лиди, фриги и троянци. Самите фриги – това са бриги, някаква тракийска народност (от река Брегалница, б. а.), също както и мигдони, бебри, медо-витини, витини, тинии, както аз мисля, марианди. Всичките тези народности напълно напусна ли Европа, а бесите останали.“, Страбон, кн. VII, гл. 3 § 2. И така, знаейки, че фригите са изселените от река Брегалница бриги, то виждаме, че културата се връща, там от където е тръгнала.

Нека споменем, че Мавро Орбини ни съобщава, че цар Симеон е построил Преслав на мястото на древната Огигия[10]. Интересно е да знаем какво ни казва Малала за това име: „По времето на Исус Навин[11], син на Навин, човек от потомците на Яфет, на име Огиг, коренен жител на страната, царувал над земята Атика в продължение на 32 години. По време на неговото царуване настъпило голямо наводнение и Огиг, и всички земи били унищожени, както и всяка жива душа на тази земя Атика, но само там. От този момент нататък тази земя останала безплодна и необитаема в продължение на 260 години, както се казва в трудовете на Африкан.“, гл. 3 § 9.

Нека в тази връзка споменем, че преди да дойдат дорийците в Атика, тя се е наричала Пеласгия: „…тогава (по време на Троянската война) Елада все още се е наричала Пеласгия…“, Херодот[12] 2.56. Плиний записва, че в древността е имало суша съединяваща остров Кипър с Азия. Разрушаването на тази преграда може да стане само след земетресение. Интересно е, че след разрушаване на тази преграда Атика би била също засегната. Така едно съобщение на Орозий, би ни помогнало да датираме това събитие. Орозий ни казва[13], че Огиг бил основал и царувал в Елеус (Eleusis) 1040 години преди основаването на Рим, а по същото време станал Големия потоп „в Атика“. Ако приемем, че Рим е основан през 753 пХ., царуването на Огиг и Големия потоп в Атика трябва да а станали около 1793 пХ.

След потопа на Атика тя останала ненаселена 260 г. А какво е станало след това ни казва Малала: „По това време фараон Нехо царуваше над египтяните, а Кекропс, който беше родом от Египет[14], царуваше над атиняните. Той беше много едър и затова го наричаха Двойно добродушен. Той беше първият цар на Атина след потопа в Атика, тъй като след потопа в Атика властта премина към атиняните.“ гл. 4 § 6.

Фактически с това се обяснява подмяната на пеласгийското население на Атика и населването ѝ от атиняните с египетски произход. Очевидно след този потоп е имало миграция на пеласги на север. И към това нека добавим Херодотовото свидетелство: „Що се отнася до елинското племе, според мен то от самото начало винаги е говорело на един и същ език. Преди да се свържат с пеласгите, елините са били малко на брой. От такова доста скромно начало те се разраснали числено и включили много племена, главно защото към тях се присъединили пеласгите и много други чужди племена…“, Херодот, 1.58.“

Много интересни са сведенията за Орфей: „След Барак Гедеон стана вожд на Израил. По това време живял Орфей от Тракия, одриски лирик, много образован и известен поет. Той писал за генеалогията на боговете, сътворението на света и формирането на човечеството.“, гл. 4 § 7, 8. Барак е бил съдия около XII век пр. Хр., което ще рече, че Орфей е живял по това време. Това съвпада и със сведението на Дидор, че Орфей е бил на 100 години по време на Троянската война (1183 пХ…). Малала говори за огромно количество стихове в книгите на Орфей, гл. 4 § 8, давайки кратък откъс, за неговите философски възгледи за единния бог, за възникването на вселената и човечеството, за единството на троицата „Защитник, Светлина и Животворен“ и т.н., гл. 4 § 8-11. От това разбираме, че траките одриси по това време са имали писменост и че са разпространявали знанията си по тогавашния свят.

Малала ни казва, че дошлият от Колхида във Финикия Марсий е създал музиката, в периода на Съдиите в Израел, т.е. ок. 1200–1020 пр. Хр., гл. 4 § 11.

Малала дава сведения за основаването на фригийските градове Троя и Илион: „По това време Трос, баща на Илион и Ганимед, царуваше над Фригия. Той построи два града, единия нарече Троя, в чест на себе си, а другият - Илион, в чест на Илион, неговия по-голям син. Когато завърши (издигането) на стените на градовете, той свика всички топархи, или владетели, на страните от Европа, с изключение на Тантал, цар на страната на микенците.“, гл. 4 § 15.

Забележителен е записът на Малала за произхода на Ахил и неговите войници: „Тогава царете – Атридите – тръгнаха на война срещу град Илион, като свикаха своите командири, т.е. топархите. С мъка убедиха Пелей и съпругата му Тетида, както и баща ѝ Хирон, царят-философ, да им предадат Ахил – син на Тетида и самия Пелей, потомък на Хирон. Хирон тръгна с него и го доведе. Ахил пребиваваше на острова при своя приятел цар Ликомед, баща на Деидамия. И този самият Ахил замина заедно с Атридите, като имаше специална войска от наричаните тогава мирмидонци, а сега наричани българи[15], на брой 3000, заедно със стратопедарх[16] Патрокъл и Нестор; Хирон, Пелей и Тетида настояха да придружават Ахил. И Ахил се отправи към Илион като единствен вожд на своята войска от аргивяни и мирмидоняни[17].“, гл. 5 § 5.

Малала ни казва, че това не е била единствената мирмидонска армия участвала в тази война: „Пир-Неоптолем — … Той беше син на Ахил от Дейдамия, дъщеря на Ликомед. След смъртта на баща си той беше изпратен от Тетида и Пелей, дядо му, по молба на ахейците, да отмъсти за смъртта на баща си, тъй като Ахил беше убит с хитрост. Взе оръжие в ръце и се изправи срещу Илион с 22 кораба и собствена армия от мирмидонци, наброяваща 1650 души, предоставена от Пелей.“, гл. 5 § 27.

Малала ни казва също, че Александър Македонски произхожда от рода на Ахил: „След като уреди всичко това, оттам той пристигна в Троя. След това той принесе жертва на гроба на Ахил, тъй като произхождаше от [неговия] род (по майка Олимпиада Александър Македонски произхождаше от молосите, от сина на Ахил - Пир и Андромаха), помоли се на душата му да се бие на негова страна във войната.“ , гл. 8 §1.

Това е забележително свидетелство за древният произход на българите, които под името мирмидони участват в Троянската войн, а под предводителството на Александър завладяват тогавашния свят.

Интересно е, че Малала описва Троянската войната като историческо събитие. Този стил той прилага описвайки античната древност, и накрая на описанието посочва, кои писатели и поети по какъв начин са възпели това събитие.

Малала ни дава сведение за преселение на скити до Палестина, които останали в град Ниса преименувайки го на Скитопол около 414 г, пр. Хр., гл. 5 § 35.

Малала ни съобщава, че по времето на Артаксеркс I, който е царувал от 465 г. пр.н.е. до 424 г. пр.н.е. като владетел на Ахеменидската империя е възникнало македонското царство: „По това време царете управлявали земята на Македония. Първо, Кранай (Kranaos)[18] царувал в продължение на 28 години. След това още 23 царе управлявали до Филип[19].“ гл. 6 §16. На друго място Малала добавя: „Царството Македония е съществувало 602 години, до управлението на Филип[20], както е записал ученият Евсевий Памфил в (своята) хроника.“ , гл. 7 §19, който запис поставя възникването на Македония далеч по-рано от предишния.

Много интересно сведение за произхода на латинския народ в Италия ни дава Малала казвайки: „Телеф, син на Херакъл от Авги, царува над Италия. След него неговият син, когото той нарече Латин, също управлява. Латин[21] царува в тази страна в продължение на 18 години и нарече народа, който дотогава се наричаше скити (Skitinoi)[22], латинци в своя чест.“, гл. 6 §18. Това ще рече, че и латините в Италия имат скитски произход. Тук заслужава да отбележим, че преди Троянската война над Балканите царува също владетел на име Телеф, както ни казва Йордан[23].

В Историята на Спиридон Габровски[24] се говори за български владетели с имена Болг и Брем, като за Болг се казва, че „Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, (стигна) даже до Бяло море и Рим.“ От Римската история знаем, обаче, за война на трансалпийските гали предвождани от Брем срещу Рим. Ето какво научаваме за тази война от Малала:

„Галите избраха за свой цар силен воин на име Брен, и веднага започнаха кампания срещу Рим, когато чуха, че Манлий[25] е бил изгонен от града. Цар Брен събра сили и направи внезапно нападение срещу Рим, като го превзе през бурна нощ, на 15-ия ден от секстилия, първо изпращайки хора да убият тайно стражарите и да му отворят портите. След убийството на стражарите в града настъпи паника. Сенаторите разбраха, че градът е превзет, и всички избягаха, а някои от водещите мъже на града отидоха на Капитолия с жените и децата си, в храма на Зевс, за да защитят заедно с него владенията си. Когато цар Брен превзе град Рим, той уби много граждани и някои от войниците, а също така взе пленници. Той продължи да обсажда Капитолия със сенаторите, а имуществото им беше при него. Сенаторите намериха възможност и написаха на Манлий Капитолийски, молейки го да събере войските, разположени в различни римски градове и територии, така че да може да дойде, за да отмъсти за Рим и да им помогне. Когато Манлий Капитолийски получил писмо от сената и узнал, че Рим е бил превзет, а Капитолий е под обсада от Брен, царят на галите, той беше в шок. Веднага събра корпус от войници от всички области и тръгна на път. Той нападна царя Брен внезапно и неочаквано в Рим. Водейки армията си през улиците на града през нощта, той обгради царя Брен и всичките му хора, тъй като те бяха чужденци в града, и ги уби. Убивайки най-добрите от тях, той плени цар Брен и веднага му отсече главата и я изложи на кол. След това, избивайки войниците му и комитите му, той освободи всички римляни, които Брен беше пленил, и взе всички стоки, които бяха ограбени от галите. Римският сенат напусна Капитолия след победата на Манлий Капитолийски и веднага гласува заедно с войската и оцелелите хора, че той трябва да управлява римските дела по свое [разбиране].“, гл. 7 § 11.

Така че е възможно Болг и Брем да са воювали заедно и Брем да е загинал в тази война, както е запазила този спомен римската традиция. Интересно е, че Малала сам казва, че е намерил историята за Брем в Солун в книга на римски летописец, гл. 7 § 12.

След като Траян покорява Балканите, Влахия и Трансилвания, част от тракийските народи стават поданици на Римската империя, друга част, обаче се оттегля от тези райони към Панония, на север, и към Днепър и Днестър, като непрекъснато води война с империята за да си възвърне земите до Дунава и на юг от Дунава. Тези тракийски народи са главно известни като гепиди, готи, хуни и др., затова взаимодействието им с Римската империя е важна част от българската история.

От Малала научаваме, че по времето на царуването на Антонин Вер (по-точно Луций Вер), който е бил съимператор на Римската империя заедно с Марк Аврелий от 161 г. до смъртта си през 169 г. империята воюва с хуни: „Той започна война с едно от племената на хуните и, побеждавайки ги, покори много други племена без бой, защото беше и щедър.“, гл. 11 §33.

На друго място Малала ни съобщава за война с гепидите: „Филип Младши[26] участвал в много войни и бил успешен. В битката с гепидите конят му се препънал, той паднал и си счупил бедрото.“, гл. 12 § IX.

Малала ни съобщава, че император Проб[27] е воювал с готите в Сирмиум: „Император Проб воювал срещу готите в Срем.“, гл. 12 § 33.

„(След войната с Персия император Кар[28]) се върна в Рим, а след това тръгна на друга война, срещу хуните“, гл. 12 § 34.

Малала прави грешка съобщавайки за смъртта на император Деций и сина му: „Деций излезе да се бие срещу франките; напуснал (бойното поле), той беше убит заедно със сина на един от екзарсите в Абирт на 60-годишна възраст.“, гл. 12 § XVII. Битката не е с франки, а с гети и селището не Абирт а Абрит в днешна Добруджа, според множество стари автори.

Малала ни дава и ценно сведение какво символизира тракийския конник: „Когато Север пристигна във Византия и откри, че ситуацията в града е благоприятна, той възстанови Бизопол и построи обществена баня, известна като Зевксип, защото бронзовата статуя на Хелиос (слънцето) стоеше в средата на Tetrastoon. На основата му беше изсечено мистичното име на слънцето, „На конния бог“, защото така Тракийците наричат слънцето.“, гл. 12 § 20.

За това, че град Виза, по-късно избран и възвеличен до столица от Константин Велики е бил тракийски град, Малала ни казва следното: „Този град беше първоначално построен от Фидалия, която го кръсти Тихе Кери[29]. Фидалия се омъжи за Бизант, цар на Тракия, след смъртта ѝ баща ѝ Барбизий беше топарх и началник на пристанището. Барбизий в момента на смъртта си каза на Фидалия, че да построи стени за мястото долу към морето[30]. Бизант кръсти тези земи на свое име и управляваше в града[31].“, гл. 13 § 7.

А сега нека посочим, че според Малала, датата на която се чества основаването на Константинопол по стар стил е 11 май, гл. 13 § 8, а по нов 24 май, която съвпада с честването на денят на Българската култура.

За смъртта на император Валент, Малала не е добре информиран, 13 § 35. След преминаването на бесигетите на Дунава с разрешение на Валент, и поведението на управителите на Балканския полуостров довело бежанците до отчаяние от глад, те се съюзяват с хуните и унищожават армията на Валент при Одрин, където и самият Валент е убит. Тези събития са отразени от много древни автори и Малала не е източник за тях. Това важи и за въстанието на Гайна в Константинопол и събитията свързани с него.

Съвсем повърхностно е споменато завземането на Рим от бесигетите на Аларих през 410 г. Това е събитие от огромно историческо значение и е отразено от много древни автори с големи подробности. Интересно е, че Малала предаден от Теофан ни казва, че когато Аларих отива в Галия, той отишъл „към родното си племе“, което показва общността на галите в Западна Европа и бесигетите от Балканите.

По време на император Теодосий Младши (408-459) в Константинопол се издига в йерархията гота Аспар, съименник на по-късния княз Аспарух като главнокомандващ на тракийските войски. Ето едно интересно събитие в което Аспар играе решаваща роля: „Император Теодосий изпрати патриция Аспар в Рим с голяма военна сила срещу узурпатора Йоан. Аспар победи Йоан, който беше свален от императорския трон в Рим, и го екзекутира. Император Теодосий направи Валентиниан Младши император в Рим[32]. Той беше негов роднина, по-големият син на Плацидия и император Констанций.“, 14 § 7. Родът на Аспар дава знаменити военачалници. Напр. синът на Аспар, Ардабур, военен магистър, е бил комит на Изтока. За добрината, с която Аспар прави управителя на своите имоти, Лъв от тракийските беси, да го издигне за император, Лъв му се отплаща с неописуема жестокост: „По време на своето царуване[33] [Лъв], подозирайки, че патриций Аспар замисля държавен преврат, тъй като той беше първи в сената, уби [го] в двореца[34], а синовете на сенаторите Ардабур и Патриций[35] – в Конвента[36], разчленявайки телата им[37]. И в Константинопол избухна смут; защото на тяхна страна бяха множеството готи, комити, другите им слуги и многобройни привърженици[38]. Тогава един гот, от привържениците на Аспар, комит на име Остри[39], нахлу с други готи в двореца, стреляйки с лък; и когато избухна битка между ескувитите и Остри, много хора бяха убити. И, бидейки обкръжен, той видя, че е претърпял поражение, и избяга, вземайки наложницата на Аспар, красива[40] готска девойка, която на кон тръгна заедно с него в Тракия; и той опустошаваше тези области[41]. За него византийците викаха: „Мъртвият няма приятели, освен Остри“.“, 14 § 40.

В поредицата от тракийските императори се нарежда и гореспоменатия Лъв Старши, за който Малала свидетелства че е от тракийския народ на бесите: „След царуването на Маркиан сенатът короновал божествения Лъв Старши[42], беса[43], който управлявал 16 години и 11 месеца.“, 14 § 35. Този император е издигнат от Аспар.

Малала ни дава и сведение за произхода на Атила: „По време на неговото [Теодосий II[44]] и Валентинианово царуване Атила, по произход от гепидите[45], с многобройна войска, обявил чрез един готски пратеник на Валентиниан, император на Рим: „Моят господар и твой господар Атила ти заповяда чрез мен да подготвиш за него своя дворец”. По същия начин и на император Теодосий в Константинопол той предаде същото чрез един готски пратеник.“, 14 § 10. По нататък са премесени двете големи сражения с Атиловата войски включително и Каталунската битка. Въобще Малала е слабо запознат със събитията около войните на Атила с двете империи и в този случай неговата книга не е исторически източник.

Съдбата на бесигети и остроготи е тясно свързана с Дунавските земи и Балканския полуостров. Част от тези народи се изселват към Италия и Западна Европа, но друга част остава на Балканите и по свидетелство на много древни автори се влива в българската народност. За това е от интерес за българската история следното сведение на Малала:

„По време на неговото царуване Теодорих[46], бивш консул, син на Валамер[47], израснал и получил образование в Константинопол, военен магистър при императора, научавайки какво се е случило с Армат, се уплашил от император Зенон, взел собствената си армия и напуснал Константинопол, като се насочил към Селимбрия[48] за намиращите се там войски[49]. След това, като вдигна бунт[50], [той] превзе цяла Тракия и, тръгнал срещу император Зенон, стигна до Сики, [разположен] на противоположния бряг [на залива], срещу Константинопол; при това той разруши градския водопровод. Прекарал [там] много дни и не успял да навреди на императора, [той] отстъпил и тръгнал към Рим, който по това време бил под властта на варварския крал Одоакър[51]. След като се сражавал с него, [Теодорих], със съгласието и предателската подкрепа на римския сенат, превзел без загуби Рим и крал Одоакр; [след това] той го убил и властвал над Рим, оставайки крал на негово място в продължение на 47 години. След това той встъпи в приятелски отношения с император Зенон; всичко, което правеше, [правеше] по негово решение: признаваше назначенията на константинополските консули и префектите на преторията, получаваше от император Зенон укази за назначаването на най-висшите му сановници, като му съобщаваше [от своя страна] кого желаеше да възвеличи, и той получаваше жезъла на консула в присъствието на самия император.“ 15 § 9. А също и: „Теодорих напусна Рим и живя в Равена, крайбрежен град, до самата си смърт. След смъртта му внукът му Аталарик[52] стана крал на Рим. Той беше ариански вярващ, тоест екзакионит[53].“, гл. 15 § 10.

Малала ни казва, че по времето на император Анастасий, войската която е била изпратен срещу въстанали исаври се състои изцяло от европейските скити, готи и беси: „Императорът, като чул, че исаврите, решили да организират бунт, се събират в своята страна, незабавно започнал военни действия срещу тях; за тази война той изпрати като пълководци Йоан, наричан Гърбавия,  военен магистър при императора, патриций Диогениан, роднина на Августа, и други [пълководци] заедно с войската на скитите, както и с готски и бески отряди.“, гл. 16 § 3.

През 512 г. император Анастасий, построява дългата стена срещу българите, след което заточва български епископи, което предизвиква масово недоволство на федератите българи в Северна България. Йоан от Никиу[54] нарича в това време района между Хемус и Дунава Провинция България. Предводител на въстанието през 515/516 г. е главнокомандващия на Тракийската армия Виталиан, от рода на Аспар. Малала изрично ни казва, че Виталиан предвожда българи. За това значително за времето си събитие са писали всички тогавашни автори, например Комес Марцелин[55], Теофан Изповедник, Йоан Антиохийски Георги Кедрин и Йоан Скилица, но нека да видим текста на Малала:

„По време на неговото царуване тракиецът Виталиан вдигна бунт[56]; в своя защита той каза, че [е направил това] заради заточените епископи. С войската на хуните и българите[57] той превзе Тракия, Скития и Мизия до самата Одеса[58] и Анхиало.

 Императорът изпратил [срещу него] Ипатий, военен магистър на Тракия, който встъпил в битка с него, но бил предаден и пленен от Виталиан; след като за него бил платен огромен откуп, той бил върнат на римляните. При завръщането си в Константинопол Ипатий беше отстранен и на негово място за военен магистър на Тракия беше назначен илириецът Кирил. Веднага след като тръгна, той влезе в битка с Виталиан; те се сражаваха и много хора загинаха и от двете страни; Кирил, избягвайки смъртта, се скри в град Одеса и остана там, а Виталиан напусна тези области. Виталиан подкупил стражите на портите на град Одеса, като изпратил на вратарите пари чрез техни роднини и им дал някакви обещания. Благодарение на тяхното предателство Виталиан през нощта проникнал в град Одеса, заловил военния магистър на Тракия Кирил и го убил. И той отново тръгнал да граби цяла Тракия и Европа, стигна до Сики и Анапла срещу Константинопол, като замисли да завладее и самия Константинопол.“, 16 § 16.

Акцията на Виталиан е координирана с неговите сънародници прикавказките хуни-сибири, които нападат империята: „По времето на император Анастасий, хуните-сабири, най-войнственото племе, преминаха Каспийските врати, стигнаха до Кападокия и, опустошиха я и всички земи на римляните, през които минаваха, избиха много [жители], унищожиха с огън имуществото им и се върнаха с голяма плячка.“, 16 § 17.

По нататък Малала описва морско нападение на Виталиян над Константинопол, отблъснато с изобретения от философа Прокъл самозапалващ се напалм. Но въстанието на Виталиан продължава, докато не се възстановят епископите, и той не получи предишния си пост при новият император, тракиецът Юстин: „Императорът веднага привлече на своя страна Виталиян, който беше повдигнал въстание срещу император Анастасий и държавата, и го направи военен магистър.“, 17 § 5.

Изключително интересни са сведенията на Малала за произхода на тракийските императори Юстин и Юстиниан: „След царуването на Анастасий[59] (през 518 г.) на трона се възкачи божественият Юстин, тракиец от Ведерияна…“, 17 § 1.

Племенникът на Юстин, Юстиниан е основния претендент за властта и счита, че Виталиан има огромно влияние в империята и е негов конкурент. По тази причина Виталиан е убит: „Император Юстин назначил за консул Виталиан, военен магистър на императора. Виталиан встъпи в длъжност като консул на римляните и по време на своето консулство[60] беше убит в двореца за това, че [някога] беше повдигнал въстание срещу римляните и ограбил много градове и области на Римската империя.“, 17 § 8.

През 527 г. тракиецът Юстиниан идва на власт. Той „…беше тракиец, родом от Ведерия. …Беше нисък на ръст, широкогръд, с красив нос, бяло лице и къдрава коса… той правел грешки, когато говорел на римски, въпреки че пишел на латински безупречно…“, 18 § 1. Така че Малала директно ни казва, че майчиният език на родения сред българи Юстиниан не е бил нито гръцки, нито латински.

 Знаем, че Юстиниан е създал за българите самостоятелна църква, със своите новели от 535 и 545 г. Българите са били обвинявани, че са ариани. Вижте, обаче, как Малала определя отношението на Юстиниан към арианите: „По време на същото царуване бяха забранени различни ереси и бяха отнети църквите на еретиците, с изключение на така наречените ариански екзакионити.“, 18 § 7.

Малала ни съобщава и един интересен период от историята на хуните сибири, описан също и от по-късни писатели, като Йоан от Никиу и Теофан. Подробности за тези събития са дадени в глава 6.8.6 на Четириезичната история на България[61]. Става дума за период в Персийско-хунската история, когато цар Пероз след три нападения на държавата на хуните евталити на южното Каспийско крайбрежие бива убит, заедно с армията си, период в който за 2 години властта над Персия е в ръцете на съпругът на княгиня Боарикс Валах. След убийството на Валах през 520 г. Боарикс променя политиката на хуните сибири и след приятелско посещение при Юстиниан става негова съюзничка, заедно с могъщата си армия от 100 000 войници, 18 § 13.

За същото време Малала ни съобщава за покръстването на хунски владетел от Босфора в Кримския полуостров заедно с неговите велможи и неуспешен опит да се въведе християнството сред хуните, 18 § 14. От този пасаж разбираме и значението на този град за обменната търговия между хуни и римляни. Такова покръстване на аварските владетели веднъж, и на Кубрат и неговите велможи, втори път, ни е съобщено също от Йоан от Никиу.

Малала описва едно забележително събитие през 528 г. когато хуни нахлуват на Балканите. Тези хуни Теофан Изповедник нарича българи. Ето и самото съобщение: „По време на същото царуване двама хунски[62] вождове[63] нахлуха с войска[64] в Скития и Мизия, докато военните магистри на римляните там бяха Бадуарий[65] в Скития и Юстин[66] в Мизия. Когато те се изправиха срещу хуните и се състоя битка, Юстин беше убит. На негово място военен магистър на Мизия стана синът на Флоренций Констанциол[67]. И дойдоха хуните, ограбвайки я чак до Тракия. Срещу тях се изправиха военният магистър Константиол, Годила[68] и военният магистър на Илирия хунът Аскум[69], чийто кръстник при свещеното кръщение беше император Юстиниан. По време на битката хуните бяха обкръжени и много от тях загинаха, а цялата им плячка изчезна. Убивайки двама вождове, римляните станаха победители. Когато римляните се връщаха, ги посрещнаха други хуни. Започвайки битката изморени и оказвайки се по-слаби, римските стратези се предадоха и побягнаха. Хуните, преследвайки ги, хвърлиха примка върху бягащите римски екзарси. Годила, изваждайки меча си, преряза примката и се освободи. Констанциол беше свален от коня на земята. И Аскум беше заловен. От тези двама пленени затворници хуните върнаха Констанциол, след като получиха от римския император десет хиляди номисми, и той се върна в Константинопол. Хуните, взели Аскум и много други затворници, се оттеглиха в своята страна. И най-накрая мирът във Тракия беше възстановен.“, 18 § 21.

Забележете, българи водят военни действия в Тракия през 528 г.

След смъртта на Атила следват много събития свързани с историята на българите на Балканите, едно от които е и историята на Мундо, който е от рода на Атила. Вижте какво ни съобщава Малала: „По време на консулството на Деций[70] към римляните се присъедини Мундо, родом от гепидите, син на княза[71], който след смъртта на баща си се озовал при чичо си[72] Траустила и живеел в Сирмиум. Научавайки за това, кралят на Рим Валемериак, известен още като Теодорих, изпратил да уговорят Мундо.  Поддавайки се на уговорките, Мундо отишъл при него и заживял с него, сражавайки се за него (Валемериак, той самият и Теодорик). Напуснал Рим, Мундо се насочил към Дунав и когато стигнал до реката[73], изпратил при императора Юстиниан посланик, молейки го да го вземе под своята власт[74]. [Императорът] прие него и неговите хора[75], направи го военен магистър на Илирия и го изпрати в определената му област. Когато пристигна в Илирия, срещу него се втурнаха хуните[76] с множество различни варвари.

Той се изправи срещу тях и ги унищожи всички. Плячката и един от техните водачи[77] изпрати [в Константинопол]. Благодарение на това в Тракия[78] настъпи мир[79] и страх обзе варварските народи.“, 18 § 46.

Там където Малала говори, че Мундо воюва в Илирия с хуни, Теофан изповедник говори за българи, а след победата на Мундо „в Тракия настъпи мир“, т.е. българите живеят в Илирия и Тракия по това време и не би следвало да се търсят в Монголия или Хиндокуш по същото време, както се твърди от някои съвременни писатели без каквито и да е доказателства. О похвалното слово на Енодий за Теодорих при войната за Сирмиум се вижда, че Мундо е княз предвождал собствена армия, с която служи първо на Теодорих, а след смъртта му – на Юстиниан. Мундо, заедно с Белицар са пълководците потушили бунта известен под името „Ника“ срещу Юстиниан.

За година 531/532 г. Малала съобщава за поредното нахлуване на хуните-сибири в римска Армения през Каспийските врати, 18 § 70.

На Малала дължим подробно описание на бунта срещу Юстиниан известен под името Ника, 18 § 71. Така наречената Велика църква вече два пъти горена, е отново изгорена при този бунт. Именно на нейно място Юстиниан ще издигне за 5 години, 11 месеца и 10 дни прочутата Света София.

Малала ни дава и първото съобщение за запознанството на Константиноиполци с аварите: „По същото време (557 г.) в Константинопол пристигна чужденец от народа на хуните, наричани авари.“, 18 § 125, с което идентизира хуни и авари. Теофан ни дава за това събитие още сведения „Всички се събраха да ги гледат, тъй като никога преди не бяха виждали такива хора. Те носеха коса, много дълга отзад, превързана с ленти и сплетена. Останалите им дрехи приличаха на тези на другите хуни. Те дойдоха като хора, които се крият от собствената си страна в Скития и Мизия, и изпратиха посланици до Юстиниан с молба да ги признае.“ В лексикона Свида се казва, че българите приели носиите на аварите и били наричани погрешно хуни. Модата на хуните оказва силно влияние на декадентската младеж в Цариград.

За същата 557 г. Малала съобщава, че Тракия е населена от „хуни и славяни“, които въстават: „През месец март на 7-и индикт хуните и славяните[80] във Тракия се въстават. Възмутени, те убиват много хора, а други пленяват като плячка. Сред тях бяха пленени военният магистър Сергий, син на Бакх, и Едерма, старшият в дома на Калоподия. Откривайки, че стените на Константинопол на места са се срутили, и прониквайки в града през тези пролуки, те стигнаха до Св. Стратоника.“, 18 § 129.

Следва описание на последния подвиг на вече възрастния прочут главнокомандващ Белицар, който успява да отблъсне това нападение. Всъщност тук става дума за нападение на кутригурите предвождани от знаменития си княз Заберган. За повече по тази тема виж глава 9 в Четириезичната история на България.

Виждаме множество сведения в тази книга, свързани с етногенезиса на българския народ, което я прави ценен исторически източник, не само за историята на Римската империя.

И така драги читателю, надявам се, че тази книга, ще стане ценно допълнение, към твоята историческа библиотека.

Д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах

1.12.2025

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

КНИГА I Времената на Адам

КНИГА II Гръцка митология

КНИГА III Времената, когато Авраам познава Бога

КНИГА IV Времената на господството на аргивяните (жители на град Аргос в Пелопонес)

КНИГА V За троянските времена

КНИГА VI Времената на Асирийската империя и Аскания, син на Еней

КНИГА VII За основаването на Рим

КНИГА VIII Времето на македонците

КНИГА IX Времето на римските консули [Цезар, Антоний и Октавиан]

Времето на консулите на Рим

Цезар (1-7)

Антоний и Октавиан (8-21)

Император Август (22-25)

КНИГА Х Времената на управлението на Август и въплъщението на Бога

Август (1-6)

Тиберий (7-16)

Гай Калигула (17-21)

Клавдий (22-28)

Нерон (29-40)

Галба (41) 56

Отон (42)

Вителий (43)

Веспасиан (44-46)

Тит (47)

Домициан (48-52)

Нерва (53-54)

КНИГА ХI Времето на император Траян и Третото бедствие в Антиохия (Антонини)

Траян (1-12)

Адриан (13-20)

Антонин Пий (21-27)

Марк Аврелий (28-31)

Вер (32-33)

КНИГА XII Времето на император Комод и организацията на Олимпиадата

Комод (1-13)

Пертинакс (14)

Дидий Юлиан (15-17)

Септимий Север (18-22)

Антонин Гета (23)

Антонин Каракала (24-25)

I. Каракала

II. Макрин

III. Хелиогабал

IV. Север Александър

V. Максимин

VI. Балбин

VII. Пупиен (Помпей)

VIII. Гордиан I

IX. Гордиан II

Х. Гордиан III

XI. Марк

XII. Гостилиан Север

XIII. Филип Араб

XIV. Валериан

XV. Гал

XVI. Марий

XVII. Деций

XVIII. Емилиан

Войнишки императори (26-36)

Валериан

Галиен

Клавдий

Квинтилиан

Аврелиан

Тацит

Флориан

Проб

Кар

Нумериан

Карин

Диоклециан (37-44)

Максимиан Херкулий (45-46)

Максенций (47)

Констанций Хлор (48)

Лициниан (49-50)

КНИГА XIII Времето на император Константин

Царстването на Константин

Управление на Константин Младши в Рим

Управлението на Констант в Рим

Управление на Констанций в Константинопол

Управлението на Юлиан

Управлението на Йовиан

Управление на Валентиниан

Управлението на Евгений

Управлението на Валент

Управлението на Грациан

Управлението на Теодосий

Управлението на Аркадий

Управление на Хонорий

КНИГА XIV Управлението на Теодосий Младши до началото на управлението на Лъв Младши

Маркиан

Лъв Велики

Лъв Младши

Зенон

КНИГА XV Време на управление на император Зенон

До началото на управлението на император Анастасий

Василиск

Зенон

КНИГА XVI Епохата на император Анастасий  

КНИГА XVII Епохата на император Юстин        

КНИГА XVIII, Епохата на император Юстиниан             

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ТЕКСТОВЕ            

Речник на технически термини             

[1] Кръстевич, Гаврил (2019б) Българска история, Том 3 (668-1041 г.). Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-124, Издателство ГУТА-Н, 2019, София, 498 стр.

[2] Тези известия ни дава същият съчинител на 199-ят лист на ръкописа на Й. Малали. Виж Калайдович, Й. Екз. Болг., стр. 178.

[3] Виж за това Летоп. Переясл. Суздалск. издан. Оболенского, 1851 г., предисловие, стр. XIII–XV.

[4] Истрин В. М. Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. С. 5. Предговорът не е запазен в Оксфордския списък (Cod. Bodleianus Baroccianus 182 (S. XI), f. 1–131v.). Предговорът е запазен в ръкопис № 682 на Парижката национална библиотека (Cod. Paris. suppl. gr. 682, s. 10), който е публикуван през 1894 г. Вж.: Wirth A. Johannes Antiochenus von Antiocheia in chronographische Spдne. Frankfurt, 1894. S. 1–10.

[5] Йордан (551) Гетика „За произхода и деянията на гетите“. Римска история – из вадки; Малх: Византийска история, Пълно издание на български 2017, 130 стр., Редактор: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-4-8, Издателство ГУТА Н, София, 130 стр.

[6] Фараон Фезосис (1233 пХ), Виж: Йордан, стр. 17, а за датирането:  Юстин. Эпитома сочинения Помпея Трога «Historiarum Philippicarum». Перевод: Деконский А. А.; Рижский М. И. М.: РОССПЭН, 2005; Павел Орозий. История против язычников. I—14.

[7] Манасий, К. (1992) Хроника на Константин Манасий (1143-1180), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, стр. 123. Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е преведена през 1335-1345.

[8] Ариан Никомедийски (II. век), История на войните и завоеванията на Александър Велики, Превод от гръцки на английски с коментар Е. Дж. Чинок, Превод от английски: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, Колев София, 2025, 538 стр., ISBN 978-619-7444-97-1.

[9] Страбон (1994) География в 17 книгах. Репринтное воспроизведение текста издания 1964 г. М.: «Ладомир», 1994; Перевод Г. А. Стратановского под общей редакцией С. Л. Утченко; Редактор перевода О. О. Крюгер.

[10] ELEMENTА NOVA PRO HISTORIА MACEDONO-BULGARICA, Г. Сотиров, 1986, публикувано в Интернет.

[11] Приблизително XIII–XII век пр.н.е.

[12] История, Херодот, Издателство ГУТА-Н, София, 2024. 810 стр. ISBN 978-619-7444-88-9.

[13] Cf. Seven Books against the Pagans, I.7.

[14] Българската версия допълва: „и не беше запознат със законодателството на Хефест, който царуваше там“.

[15] Българската версия допълва: „и хуни“.

[16] „Стратопедарх“ означава „началник на военен лагер“ – висше военно звание с произход от Древна Гърция, използвано по-късно в Римската и Византийската империя. Етимология: Думата идва от старогръцкото στρατοπεδάρχης, съставена от: στρατός – „войска“, πέδον – „земя, лагер“, ἀρχή – „власт, командване“. Буквален превод: „Началник на военен лагер“ или „командир на армейския стан“. Бел. бълг. изд..

[17] Преводът на V. 1-7 е даден също от С. С. Аверинец. Вж.: От бреговете на Босфора до бреговете на Ефрат. М., 1994. С. 235-238.

[18] Вероятно Каран.

[19] Кедрин: „26 царе до Филип, баща на Александър“.

[20] Филип II Македонски е царувал от 359 г. пр.н.е. до 336 г. пр.н.е.

[21] Българската версия добавя: „син на Телеф“.

[22] Българската версия: „скити“. Кедрин и Ръкопис Bo: „ктитеи“ (корекция на Л. Диндорф). Варианти: „китиеи“, „китии“.

[23] Виж. бел. 5.

[24] История во кратце о болгарском народе словенском, Спиридон Габровски. Пето издание. Първо издание: 1792 г. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. Издателство ГУТА-Н, 30.10.2019, София. ISBN 978-619-7444-21-6.

[25] Марк Манлий Капитолийски е управлявал като консул на Римската република през 392 г. пр.н.е., а по-късно става известен с героичната си защита на Капитолия по време на нашествието на галите през 390 г. пр.н.е. Той е активен политически и военен деец в периода между 392 и 384 г. пр.н.е., когато е екзекутиран по обвинение в стремеж към тирания.

[26] Филип Младши (Marcus Julius Philippus Severus) е съимператор на Римската империя от 247 г. до септември 249 г. заедно с баща си Филип I Араб.

[27] Marcus Aurelius Probus е роден: 19 август 232 г. в Сирмиум, Панония (дн. Сремска Митровица, Сърбия) Провъзгласен за император от войниците след смъртта на Тацит през 276 г. През септември/октомври 282 г. е убит в Сирмиум от собствените си войни. Бел. на бълг. изд.

[28] Царуване: от 282 г. до юли 283 г.

[29] В Пасхалната хроника: „Византий, както се казва, е бил търговско селище във Тракия, а негов топарх е бил Барбизий, баща на Фидалия. Докато баща ѝ беше още жив, продължавайки историята, тя построи много сгради в търговската част на селището и също така издигна там Тихе, която нарече Кери“.

[30] Пасхална хроника: „от море до море, където сега са старите стени на Константинопол, тоест от района, наречен Петрион (Petrion), до портата на Св. Емилиан, недалеч от областта, наречена Рабд (Rhabdos)“.

[31] Пасхална хроника: „Те се намираха на мястото, което сега се нарича Ники (Nikai), недалеч от Киликия. Той даде на мястото статут на град.“

[32] 425 г. Бел. бълг. изд.

[33]