Прокопий Кесарийски, Война с персите (от 408 до 562 г.). Превод от руски: д-р Николай Иванов Колев. София, 2025. ISBN 978-619-7813-09-8, 312 стр., Цена 32,08 лв./16,40  €.

https://www.book.store.bg/p864578252/vojna-s-persite-408-542-g.html

https://www.ciela.com/voina-s-persite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=72235

https://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-153222.htm

https://www.helikon.bg/253728-%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-(408-%D0%B3.---542-%D0%B3.).html

Предговор

 Драги читателю,

В ръцете си държиш книгата „Войната с персите“ написана от Прокопий Кесарийски. Използвано е изданието: „Procopii Caesariensis Opera omniaRec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962–1963. Том 2: De Bello Persico, De Bello Vandalico; Том 3: Historia arcana“. Превод на руски език е направен от известния учен в областта на социално-икономическата и политическата история на Византия от IV—VI век проф. др. Александра Алексеевна Чекалова (1 януари 1943; Улан-Уде, СССР – 5 май 2017): „Прокопий Кесарийский. Война с персами. Война с вандалами. Тайная история / Пер., статья, комм. А. А. Чекаловой. — СПб.: Алетейя, 1998.“. В руския превод византийските термини и собствени имена са преведени според системата на Рейхлин, с изключение на думите, които са се наложили в употреба в варианта на системата на Еразъм. Римските термини и собствени имена са преведени според правилата, приети при превода на латински думи на руски език.

            Настоящата книга е превод на български от горното издание.

Резюме на книгата: Възползвайки се от отвличането на основните сили на Византия при Юстиниан Велики в Италия, персийският цар Хосров нахлу в Сирия, превзема и ограбва столицата ѝ Антиохия и стига до Средиземно море. В Лазика персийските отряди стремящи се да пробият до Черно море се сражават с лазите — васали на Византия. Пристигналият от Италия главнокомандващ Белицар успява да отнеме Антиохия, след което борбата продължава с променлив успех, прекъсвана от краткосрочни примирия. През 562 г. най-накрая е сключен мир за 50 години. Според условията му императорът се задължи да плаща данък на персийския цар, а той обеща да не пречи на своите поданици християни да извършват своите религиозни обреди. Персите също напускат Лазика.

За самия Прокопий Кесарийски

Прокопий Кесарийски (около 500–565) е известен византийски историк от късната античност, родом от Паралион в Кесария. Като секретар на главнокомандващия Белицар във войните на Юстиниан, Прокопий написва две основни исторически произведения, едно за войните от периода 527–554 г. (За войните), друго за строителните проекти на Юстиниан на територията на империята (За сградите), както и едно допълнително произведение (Тайната история), в което се опитва, достигайки до клевета, да разруши образа на главните герои от предходните две книги.

               Основният източник на информация за живота на Прокопий е Речникът на Суда, гръцка енциклопедия, написана малко след 975 г.

Той е роден и произхожда от Кесария, намираща се в римската провинция Палестина Първа. Прокопий получава висше образование по древногръцки език и реторика в прочутата реторична школа в Газа. След това получава юридическо образование в юридическата школа в Бейрут и в Константинопол, става известен адвокат, оратор и отличен познавач на латинския и гръцкия език, с познания на древната история и литература, с огромна ерудиция. През първата година от царуването на император Юстиниан (527) той става правен съветник и секретар (съветник, consiliarius) на главнокомандващия Белицар. Прокопий следва Белицар във всичките му походи на запад и подробно описва неговите дела. Следва Белицар в похода му на изток до поражението му в „битката при Калиник“ (531 г.), след което е отзован в Константинопол. През януари 532 г. Прокопий описва въстанието „Ника“  срещу Юстиниан и избиването на въстаниците на Хиподрума от Белцар и Мундо. По-късно (533-534) той е придружител (assessor) на Белицар в Северна Африка по време на похода му в Княжеството на вандалите и остава там с новия византийски управител Соломон, когато Белицар се връща в Константинопол. Прокопий описва екстремните климатични явления през 535-536 г., представяйки ги като фон на разказа за военните събития, като бунта на главнокомандващия Стоца. След това придружава Белицар в новата му кампания в Княжеството на остроготите в Италия. Готската обсада на Рим продължила една година и девет дни и приключила през март 538 г., след която той посъветвал Белицар да влезе в Равена (540 г.). Отношенията му с Белицар изглежда след това се охладили, той не го последва в новата му кампания в Италия срещу храбрия готски княз Тотила.

Прокопий е бил очевидец на голямата чума, в Константинопол (541-542), която той описва много подробно. По това време Белицар изпада в немилост и е отстранен от командването на войската, което се отразява и на Прокопий. Когато Белицар е върнат на активна служба през 544 г. и е поставен начело на нова кампания срещу остроготите в Италия, Прокопий отново постъпва на служба при него. За времето преди 527 г. а също и след 549 г. не разполагаме със сведения за неговата дейност, вероятно в Константинопол. Историческата дейност на Прокопий спира след 554 г. Дали е починал тогава, или както някои предполагат около 560 и 570, няма как да узнаем.

Защо книгата на Прокопий Кесарийски „Война с персите“ е от особена ценност за българската история?

За състава на византийските войски в Персия през VI век

Сведения за българския княз Заберган

За евталитите

За сибирите

За древния кимерийски град Босфор

За произхода на Белицар

Огромно хунско нападение на балканите през 539 -540 г.

Остроготи остават на Балканите и стават част от българския народ

За състава на византийските войски в Персия през VI век

Във войната с персите през 541 г. в армията на Белицар воюват готи: „Първи се нахвърлиха върху тях гъсти редици готи, въоръжени с дълги копия“, 2,18,24, а през 542 г. тракийци, илирийци, готи, херули, вандали и мавруси (от Африка): „Войниците разположи на следния начин. От двете страни на шатрата бяха тракийците и илирийците, зад тях бяха готите, до тях херулите, след тях вървяха вандалите и маврусите“, 2, 21, 4. Виждаме, че по това време византийската армия се състои предимно от балкански народи.

Сведения за българския княз Заберган

В това съчинение Прокопий дава сведения за главнокомандващ в персийската Армия Заберган. Но кой е Забеган, и защо тези данни са интересни за българската история? В отговор на този въпрос ето едно кратко резюме взето от Четириезичната история на България[1]:

Зеберган, владетелят на кутригури и котраги, които са народът на Велика България, е роден наскоро след 484 г., когато баща му Валах превзема Персия, жени се за персийската принцеса Боа, сестра на бъдещия персийски Цар Кавад (488 – 496 и 499 – 531). Идва на власт или през 527 г. или през 539 г. През 540 г. е главнокомандващ на персийската армия при превземането на Антиохия и води преговорите с византийците при Едеса. Преди 548 г. той е отново във Велика България. Прави приятелски посещения в Цариград. С цел да прекрати настройването на кутригури и утигури едни срещу други от Юстиниан чрез подкупи, през зимата на 548 г. преминава замръзналия Дунав с мощна конница и напада Елада и Цариград, преодолявайки Анастасиевата стена, и след като получава голям откуп се връща. На връщане Юстиниан провокира гражданска война между кутригурите на Заберган и техните роднини, утигурите, предвождани от Синдалх. От войната печелят аварите, начело с Боян, които през около 565 и 578 г. присъединяват войските на  двата сродни народа за войните им в Европа. В летописа на поп Йовчо от Трявна (1855) се казва, че Заберган царува през 561 г. През 558 – 562 Заберган съветва Боян да убие вожда на антите Мезамир, значи, че е все още жив. Името на Боян повече не се среща след опита му да убие чрез подлост Ираклий през 619 г., а преди 626 г. Боян е починал със сигурност и сменен от неизвестен наследник. Властта над Западна България на територията на днешна Украйна и Волжка България  поема българинът Юрган. След 613 г. Юрган предава Западна България в ръцете на Кубрат а сам се оттегля във Волжка България.

Кубрат е роден около 584 г., когато Заберган би бил на около 100 години. Така че Кубрат не е син на Заберган. Възможно е обаче Органа и бащата на Кубрат да са синове на Заберган. В този случай Заберган ще е дядо на Кубрат. Така че записът на поп Йовчо от Трявна (1855)[2] „Кубрат Заберган, 6069 г. от Адам, 561 г. от Христа“, се нуждае от уточнение.

В този труд Прокопий документира следното: Заберган е на служба в Персия през време на заговора срещу цар Хорсов и въстанието „Ника“ 532 г., 1, 23,25-26, при превземането на Антиохия през 540 г., и при преговорите с гражданите на град Едеса с цел да се откупят за да не бъде превзет града от персите през 544 г., 2, 26,16-19.

За евталитите

За Прокопий хуни и масагети са един народ. Той ни казва, че онази част от хуните наричани бели хуни или евталити са били най-развити във всяко отношение. Те са подчинили териториите на Средна Азия, Афганистан и северозападните земи на Индия, I. 3. 1 – 22; 4. 1 – 16, 35; 6, 10; 7 1 2, 8; 8. 13. Според Прокопий от южното крайбрежие на Каспийско море, през неговото западно крайбрежие до северното крайбрежие на Черно море живеят хунски народи, които вземат активно участие във войните на перси и римляни. Ефталитите наричат себе си хионити. Няколко хионитски царе носят името Ефтал, откъдето идва и наименованието ефталити. Някои автори ги наричат и авдели, хептали.

В началото на V век ефталитите завладяват земеделските оазиси зад Аму-Даря и създават мощна държава на обширните територии на Средна Азия, Афганистан, северозападна Индия и част от източен Туркестан. Основната им територия е Тохаристан и източен Афганистан.

За сибирите

               Нека си припомним, че Аспарух сключва договор със седем племена наречени севери. При различни автори намираме записът севери, сибири, сабири или савири. Какви са тези сибири? Хуни населяват земите от Каспийските врати до Меотида:

„Тази пътека стига до стръмно издигащо се и напълно непроходимо място. По-нататък не се вижда никакъв проход, освен като че ли създадените от природата порти, които от древността се наричат Каспийски. По-нататък следват равнини, удобни за езда и напоявани от обилни води, страна голяма, равна и удобна за отглеждане на коне. Тук се заселиха почти всички хунски племена, заемайки пространството до езерото Меотида. Когато тези хуни нападат земите на персите или римляните, те яздят на свежи коне през тези порти, за които току-що споменах, без да правят никакви обходи и без да срещат никакви стръмни изкачвания, освен онези петдесет стадии, които, както е казано, водят до границите на Иберия.“, 1.10.4-7.  

               Прокопий ни казва, че онези хуни, които живеят по негово време по каспийското крайбрежие и в района на Кавказ, се наричат сабири. Прокопий ни казва също, че сабирите са най-войнствените от хуните:

„С тях имаше три хиляди хуни, така наречените сабири, най-войнственото племе“, 1,15,1. Тези сабири, са именно участници в много войни с и против Персия. Те биват наричани и масагети. След смъртта на Кавад на 8 септември 531 масагети напада Персия и след кратък набег се връщат. 1,21,19.

За древния кимерийски град Босфор

За хуните живеещи между Кимерийския Босфор и Херсон Прокопий ни казва:

„Боспор е крайбрежен град; който влиза в така наречения Понт Евксински, той се намира вляво, а от Херсон, най-отдалеченият град на римската земя, той се намира на разстояние от двадесет дни път. Местности, разположени между Херсон и Боспор, са заети от хуните. Жителите на Боспор от древни времена са живели независимо, но наскоро са се подчинили на властта на император Юстин.“. 1,10,7-8.

За произхода на Белицар

            От другите съчинения на Прокопий знаем, че пълководеца Еган е от рода (от дома) на Белицар. За него в тази книга Прокопий казва „…Вдясно от тях, извън рова, в ъгъла, образуван от напречната траншея и праволинейния ров, стояха Суник и Еган, масагети по произход, с шестстотин конници“, 1,13,20. Щом роднината на Белицар е масагет, то и Белицар роден в Дардания е също масагет.

Огромно хунско нападение на балканите през 539 -540 г.

            Прокопий документира огромно хунско нападение на балканите през 539 -540 г.:

„Веднага след това огромна армия от хуни, преминала през Истър, нахлула в Европа, заливайки я цялата. Това се случвало често и преди, но никога досега жителите на тези места не бяха претърпели толкова нещастия и толкова големи беди. Варварите ограбвали всичко наред от Йонийския залив до предградията на Византия. Те разрушиха тридесет и две укрепления в Илирия, а град Касандрия (в древността, доколкото ни е известно, той се е наричал Потидея) превзеха със сила, въпреки че преди това никога не бяха превземали градове с щурм. С цялата плячка и със сто и двадесет хиляди пленници, те се оттеглиха към дома си, без да срещнат никаква съпротива.  Впоследствие те често се появявали в тези места, причинявайки на римляните неизлечими беди. Те превзеха с щурм и Херсонес. Преодолявайки защитниците, намиращи се на стената, и преминавайки по време на прилив през укреплението, което се намираше при така наречения Черно море, те се озоваха вътре в дългите стени и неочаквано нападнаха римляните, намиращи се в Херсонес. Мнозина от тях убиха и почти всички превърнаха в роби. Малката им група, преминала пролива между Систем и Абидос, опустошила азиатските земи и веднага се върнала в Херсонес. След това заедно с останалата част от войската и цялата плячка те се върнали у дома.

По време на друго нашествие те ограбиха илирийците и тесалийците и се опитаха да превземат крепостта във Термопилите. Но тъй като гарнизонът, намиращ се вътре в стените, се защитаваше много храбро, хуните започнаха да търсят обходни пътища и неочаквано намериха пътека, която водеше към издигащата се тук планина. Така, изтребили почти всички елини, освен жителите на Пелопонес, те се оттеглиха…“, 2,4,4-13.

Във „Война с готите“ Прокопий ни казва, че гореспоменатите хунски нахлувания на Балканите са последвани през 548-550 г. от масивни нахлувания на славяни, последвали чумата от 542 г. във Византия, която обезлюдява много земи.

Остроготи остават на Балканите и стават част от българския народ

И тука, както и в другите си съчинения, Прокопий ни казва, че не всички остроготи са напуснали Тракия с Теодорих велики, а част от тях са останали в Тракия: „Заедно с тях бяха Юстин, който след смъртта на Анастасий стана император; Патрикиол със сина си Виталиан, който малко по-късно вдигна въстание срещу император Анастасий и стана узурпатор; Таресман, родом от Колхида, отличаващ се с различни военни таланти, Годидискъл и Бес, и двамата готи, от онези готи, които не последвали Теодорих, когато той от Тракия тръгнал към Италия, и двамата от високо потекло и опитни във военното дело.“, 1,8,3. Тези остроготи стават част от българския народ.

Високо образования Прокопий Кесарийски описва увлекателно с богат език събитията за които говори, така че самата книга е едно безкрайно интересно четиво. Като добавим това, че получаваме и сведения от първа ръка за един важен етап от Европейската и Азиатската история и особено ценните сведения за българската история, тази книга, драги читателю, би била едно ценно допълнение към твоята историческа библиотека.

Д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах

9.10.2025

[1] Четириезична История на България

   на български:

   Българска история до XII век през погледа на старите автори, III. допълнено издание, 2024, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-81-0, Издателство ГУТА-Н, София, 1052 стр. от които 100 цветни.

   на немски:

   Die bulgarische Geschichte bis zum 12. Jahrhundert aus der Sicht der alten Autoren, Nikolay Ivanov Kolev, 2017, ISBN 978-3-00-048101-7, Sofia. 930 Seiten davon 130 in Farbe.

   на руски:

   Болгарская история до XII века глазами старых авторов, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издательство ГУТА-Н, София 2022, 930 стр., из них 124 в цвете. 

   на английски:

   Bulgarian History up to the 12th century through the view of the ancient authors, Nikolay Ivanov Kolev, ISBN 978-3-00-048101-7, GUTA-N Publishing House, Sofia, 2022, 894 pages,121 of them are in color.

[2] ЛЕТОПИС, Съставен преди 1855, Поп Йовчо от Трявна. Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890-91, Издателство ГУТА-Н, 29.06.2020, София.

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

https://bookshop.bg/bg/izdatelstva/guta-n?first_step=izdatelstva&second_step=guta-n&page=2&per-page=16