https://www.ciela.com/za-postroikite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=72238

https://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%97%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-153224.htm

Защо книгата на Прокопий Кесарийски „За постройките“ е от особена ценност за българската история?

Какъв е произхода на тракийските императори Юстин и Юстинан?

               Император Юстин издига сина на сестра си Юстиниан за император, затова е интересно да научим, какъв е произхода на самия Юстин. Сведение за това ни е дал Прокопий в своята „Тайна история“ (ТИ), където той казва, че Юстин произхожда от най-ниските слоеве на местното тракойско население в Дардания:

„По времето, когато във Византия властта на автократора беше в ръцете на Лъв, трима млади селяни, родом от Илирия, Зимарх, Дитивист и Юстин от Ведериана, за да се отърват от нуждата и всички съпътстващи я беди, с които постоянно се бореха у дома, заминаха на военна служба. Те стигнаха пеша до Византия, носейки на раменете си кози торби, в които при пристигането си в града нямаше нищо друго освен сухари, взети от дома. Вписани в списъците на войниците, те бяха избрани от императора за придворна стража, защото се отличаваха с прекрасно телосложение.“, ТИ 4,2-3. „.… с течение на времето този Юстин придоби голяма сила. Защото император Анастасий го постави начело на дворцовата стража. Когато императорът напусна този свят, той самият, благодарение на властта, с която разполагаше, се възкачи на царския престол, вече като старец, близо до гроба.“, ТИ 4,10-11.

„…Той живееше с жена на име Лупикиния, робиня и варварка, тя беше купена от него в миналото и беше негова наложница. И заедно с Юстин в зряла възраст тя достигна царска власт.“, ТИ 4,17. След като Юстин става император Лупикиния взема името Евтимия. ТИ 9,47.

В борбата си срещу българите Анастасий строи Дългата стена и интернира българските епископи. Това води до въстанието на пълководеца Виталиан роден в Залдаба (близо до дн. Шумен), което завършва с възстановяването на епископите. Виталиан е бил считан за възможен император след Юстин, на което се противопоставя Юстиниан, организирайки убийството му:

„Оттогава той (Юстиниан) стана най-страшният човек на света. След това той спешно изпрати за узурпатора Виталиан, като предварително му даде гаранция за неговата безопасност, и заедно с него участва в християнските тайнства. Въпреки това, скоро, подозирайки го, че го е обидил, той безпричинно го уби в двореца заедно с близките му, без да се съобразява с ужасните клетви, които беше дал по-рано.“, ТИ 4,27-28.

В глава IV, § 1.17–27 на тази книга е указано, че император Юстиниан е роден във селището Таурисион, намиращо се до укреплението записвано Ведериана или Ведрина, откъдето е родом и Юстин, в днешна Сърбия. Така че те и двамата са от местното тракийско населеие. Вече император Юстиниан подновява крепостта в родния си край добавяйки 4 кули, които позволяват днес мястото да бъде локализирано в град Царичин на 45 км. южно от град Ниш в Сърбия, виж Четириезичната история на България[1], Фиг. 8.11. 

Ценов ни съобщава през 1907 г.[2] на стр. 118, че към съчиненията на  Прокопий Кесарийски (ок. 500 – ок. 565) в Римската библиотека има бележки от римския библиотекар Алемани от XVI-и век, според които Юстиниан се наричал Управда (Ουπραυθα), жената на Юстин се казвала Лупкиния (Λουππικινη, Вълка), сестрата на Юстиниан - Белиница (Βιγλενιζα), а бащата на Юстиниан - Исток[3] (а и Хилвуд), които са български имена. Самият Прокопий казва, че Вълка след като станала императрица се нарекла Евфимия, Прокопий (1983) стр. 46[4]. Ето и бележката на Раковски (1860) за това: „Управда, българин от Македония, който от обикновен войник стигнал до византийски император. Това е доказано от всички европейски учени“ [5]. Марин Дринов (1869)[6] ни съобщава преди Ценов, че тези сведения се откриват в „Житието на Юстиниан“ [7] от неговия учител Богомил (Теофил на гръцки) в няколко откъса към Прокопиевата Hist. arc. Venet. p. 344-633. Тези разкази са съобщени както от Априлов през 1841 г.[8], така и от видния изследовател на старата литература Чертков през 1851 г.[9]

               По нататък на същата страница Ценов продължава:

„Обаче не от тези имена излиза, че Юстиниан е славянин или българин. Той е българин, защото е родом от Илирия, от Ниш, от едно място, което по онова време е било заселено с българи. Българи са не само Юстиниан и Белицар, но и всички по-главни военачалници и войници във времето на голямото преселение на народите[10], а особено във времето на готските войни.“

               За самото селище се казва, че императора го облагородил и украсил и то привлякло много хора и станало голям град, който той избра за седалище на новосъздадената през 535 г. независима българска църква Юстиниана прима, където е поставил и нейния архиепископ. Вередиана е било далеч по малко селище многолюдния Охрид и впоследствие виждаме този град за седалище на архиепископия Юстиниана Прима.

В онези времена владетелите са легитимирали властта си с божествен произход. По подобие на мита за раждането на Александър Македонски има и мит за раждането на Юстиниан:

„Предават, че и майка му [на Юстиниан] е казвала на някого от близките си, че той не е роден от съпруга ѝ Сабазий и не от някой друг мъж. Преди да забременее с него, тя била посетена от демон, невидим, но оставил у нея впечатление, че е бил с нея и е имал отношения с нея, као мъж с жена, а след това изчезнал, като в сън.“, ТИ 12,18-19.

Интересно също е, че името на бащата на Юстиниан, Сабазий, е име на тракийски бог.

Български крепости и селища на Балканите

Макар и не явно указано, сведенията за селищата по Дунава и други населени с българи места по Балканите от онова време са ценен източник на информация за нашата история.

За войните на Атила с империята

Това не е книга занимаваща се с този въпрос но двете съобщения, направени мимоходом, ни дават сведения, докъде са стигали войските на Атила във войните с Византия:

„Входът тук още в древността местните жители затворили със стена и, свързвайки по този начин двете страни на морето, построили град, който някога се наричал Потидея, а сега Касандрия.  Но всички местни съоръжения с течение на времето се разрушили до такава степен, че племето на хуните, което неотдавна нахлуло в тези места, сякаш мимоходом превзело и тази крепост, и този град без никакви загуби за себе си, въпреки че от времето, когато съществуват хората, те никога не са обсаждали и превземали крепостни стени.“, глава IV, § 2, 21, IV, § 3, 22.

„Но след известно време Атила, нападнал с голяма войска, унищожил до основи тези укрепления (по Дунава) и опустошил голяма част от границите на Римската империя, без да срещне съпротива от никого“, IV, § 5, 6.

Сведения за катедралата Света София в Цариград

Наред с другите сведения за изключителните достижения на византийската архитектура, за нас българите са от особен интерес сведенията за църквата Света София, за първи път построена от родения в Ниш Константин Велики, дадена за служби на готите ариани от Йоан Златоусти, изгорена от гърците при въстанието на готския главнокомандващ Остри защитаващ интересите на убития Аспар, в която изгарят 9 000 готи, възстановена от Анастасий и изгорена отново от гърците при въстанието срещу привърженика на партията на венетите – император Юстиниан, наречено „Ника“. В края на краищата именно на нейно място Юстиниан издига този изключителен паметник на човешката култура – църквата Света София.

            И така драги читателю, надявам се, че тази изключително полезна книга, ще стане ценно допълнение, към твоята историческа библиотека.

Д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах

9.10.2025

[1] Четириезична История на България

   на български:

   Българска история до XII век през погледа на старите автори, III. допълнено издание, 2024, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-81-0, Издателство ГУТА-Н, София, 1052 стр. от които 100 цветни.

   на немски:

   Die bulgarische Geschichte bis zum 12. Jahrhundert aus der Sicht der alten Autoren, Nikolay Ivanov Kolev, 2017, ISBN 978-3-00-048101-7, Sofia. 930 Seiten davon 130 in Farbe.

   на руски:

   Болгарская история до XII века глазами старых авторов, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издательство ГУТА-Н, София 2022, 930 стр., из них 124 в цвете. 

   на английски:

   Bulgarian History up to the 12th century through the view of the ancient authors, Nikolay Ivanov Kolev, ISBN 978-3-00-048101-7, GUTA-N Publishing House, Sofia, 2022, 894 pages,121 of them are in color.

[2] Ценов, Ганчо (1907a) Праотечеството и праезикът на българите. Историко-филологически издирвания, Д-р Ганчо Ценов (2021) Трето издание. Първо издание на автора: 1907, София. Препис: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София, 2021.  ISBN 978-619-7444-45-2, 274 стр.

[3] На български означава и „Изгрев слънце“ или Сабазий – Бог на слънцето.

[4] Прокопий (1983) Тайната история, Народна култура, София.

[5] Раковски, Г. С. (2020) Кратко разсъждение върху тъмните и лъжовни начала на които е основана старата повестност на всички европейски народи. Първо издание 1860, Белград. Препис: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София 2022, 236 стр. ISBN 978-619-7444-59-9.

[6] Дринов, М. (1869) Прегледъ врьхъ происхожданье-то на българскiи народъ и начало-то на българска-та история, Въ Виена у книгопечатница Л. Соммеровъ.

[7] Джеймс Брайс посещава Рим през 1883 и в замъка Барберини намира латински ръкопис, написан от Иван Томко Марнавич (7.II.1580-1.IV.1637, архиепископ в Загреб, 1631, епископ на Босна), състоящ се от около 775 думи, озаглавен „Животът на Юстиниан“. От бележките в ръкописа се разбира, че текстът е резюме на латински от биография на Юстиниан, писана на илирийски език с илирийски букви, която се съхранява в манастирска библиотека на планината Атон, James Bryce (1887) Life of Justinian by Theophilus, English Historical Review, Vol. 2, pp. 657‑686.

[8] Априловъ, Василiй (1841) Бъларскитѣ книжницы или на кое словенско племе собствено принадлежи Кириловската азбука? Печатана в Одеса, в Градската Типографiя. Преиздадена 2008 г. от Адвокатска кантора Немски, Издателство Агато, София, ISBN 978-954-8761-78-9.

[9] Чертков, Александр Дмитриевич (1851) Очерк древнейших истории прото-словен. Глава вторая Москва, в Университетской типографии. Превод на български: Чертков, Александър (2011) Тракийските племена отвъд Дунава, Булга Медиа, София.

[10] Бел. изд.: Това е понятие, въведено в Западна Европа в XVIII век. В своите по-сетнешни трудове Ценов стига до извода, че такова не е имало, народите са си там, където са и сега с обичайните движения по време на войни – изселвания и връщания. 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

https://bookshop.bg/bg/izdatelstva/guta-n?first_step=izdatelstva&second_step=guta-n&page=2&per-page=16