1.2.1. Римските войни срещу траките

       През 197 г. пХ T. Quinctius Flamininus напада при Киноскефалия в Тесалия македонския цар Филип, който след войната бил задължен да се ограничи с Македония, да предаде военната си флота на Рим и да заплаща големи контрибуции. Македонците се съвземат още веднъж при Персей, сина на Филип, и се изправят срещу римляните, но през 168 г. пХ те биват напълно разбити в битката при Пидна в Македония от L. Aemilius Paulus. Македонците се вдигат отново, предвождани от Лъже-Филип, но те отново биват разбити с проливане на много кръв от Metellus. Така Македония беше направена римска провинция през 148 г. пХ Срещу енетите и дарданците, живеещи на адриатическото крайбрежие, тръгнаха невинаги придружаваните от щастието пълководци Vulso (97 пХ), C. Sentius (92-81 пХ) und Sulla (85 пХ). Ap. Claudius (76) ги ожесточаваше чрез изнудвания. Едва на C. Scribonius Curio (75-73 пХ) се отдаде с жестоки средства да надвие дарданците, като след това той се удари с мизите. Римляните имаха тежки войни с променлив успех и с източните траки. Едва когато по жребий на M. Terentius Varro се падна Македония през 73 г. пХ, той успешно проникна в планинските райони на бесите, победи ги в голяма битка в Хемус и завоюва градовете Ускдума (Адрианопол) и Кабиле. Той напредна и до Дунава. След това разруши Аполония, превзе Калатис, Партенополис (Добрич), Томи (Констанца), Истрия и Бурциао  (Eutrop. VI, 10, Amm. Marc. XXVII, 4, 11). След това намираме (60 пХ) C. Octavius в боеве с бесите и траките Thrakem (Suet. II, 3). Около това време (62 пХ) дарданците притиснаха така консула C. Antonius, че той трябваше по най-бързия начин да напусне страната, за да отиде да воюва с мизите. Те повикаха бастарните на помощ и разбиха проконсула при Истрия. Завоюваните отличителни знаци на легионите поставиха в гетската крепост Генула. Градоначалникът L. Calpurnius Piso (57 пХ) успя успешно да отблъсне нападенията на дарданците, като по този начин облагодетелства одрисите (57-56 пХ) за сметка на бесите, чийто главатар Рабоцентус беше убит от него без съд  (Cicero in Pis. 34, 84). В гражданската война през 48 г. пХ бесите и дарданците дадоха помощни войски на Помпей, отчасти по заповед и молба, отчасти за злато (Caes. B. Civ. III, 4). След убийството на Цезар през 43 г. пХ Брут управлява с целия си авторитет Македония, след което подчини бесите заради техните разбойничества (Cass. Dio. XLVII, 25). При Август (28 п. Х.) M. Licinius Crassus зароби граничните народи на Македония, подпомогнат от одрисите. Той разби бастарните на река Κεβρος (днешната Цибрица) и след това предприе една експедиция срещу западните мизи, и ги победи при една силна крепост. Пълното подчинение на страната му се отдаде през 28 г. пХ след един поход срещу артаките в централен Хемус. Едва след едно столетие завоюваната страна стана римска провинция и получи името Мизия. По време на панонско-далматинското въстание бесът Вологесис се вдигна срещу одрисите, уби Котис IV и прогони регента Реметалк. Наистина M. Lollius му нанесе едно поражение, но въстанието се разпространяваше все повече и бесите станаха все по-надменни. Тогава управителят на Мизия L. Calpurnius Piso получи от Август командването и тайни пълномощия (Seneca ep. XII l, 14), и си нахлупи македонската καυσια (кожен калпак) (Antipater, AP. VI, 335). Той разби главните сили, бесите, и подчини сиалетите (Cass. Dio LIV, 34). След много сражения въстанието беше потушено и на Пизо беше присъден триумф. Трибалите, които сега се разглеждаха като мизи, бяха покорени заедно с дарданците (Plinius III, 149; IV, 3). Cass. Dio 23, 27)[1].

1.2.2. Римските войни срещу даките

       След завършването на Панонско-далматинските войни Август изпраща Gn. Lentulus срещу даките, които използват замръзването на Дунава, за да правят нападения в Римската империя. Лентул ги прогонва заедно със сарматите отвъд Дунава и ги принуждава да изпратят на император Август подаръци[2]. Едва сто години по-късно се чува за един поход на император Домициан (81-96) срещу сарматите и даките (Eutrop. VII, 23). Наистина Доминициан отпразнува един триумф заради победата си над даките и получи лавров венец заради сарматите, но въпреки това един негов легион заедно с пълководците му беше унищожен в Сарматия и бившият консул Opus Sabinus и командирът на охраната Cornelius Fuscus бяха разбити от многочислените войски на даките. Поради тази причина с тези народи трябваше да воюва наново и Траян (98-117). Траян поръча на Аполодор да му построи един мост над Дунава между Кладово в Сърбия и Турну Северин в Румъния и подчини даките (101-103). Тъй като царят на даките Децебал отново се вдигна, Траян започна войната наново. Тази война завърши с подчиняване на даките през 106 г. След като Децебал беше победен, Траян основа отвъд Дунава провинция Дакия, която обхващаше земите на тайфалите, виктоалите и тервингите[3]. Тъй като всички тези племена са готски племена, то е позволено да се каже, че Траян победи готите в Дакия. (Get. XVIII, 101).

        Траян създаде наистина провинция Дакия оттатък Дунава, но неговият наследник Адриан (117-138) взе решение да изтегли римската войска от Дакия. Това решение обаче той не изпълни, защото неговите приятели го убеждаваха, че по този начин много римски граждани, които Траян насели там, ще бъдат предадени на варварите (Eutrop. VIII, 6); решението обаче показва, че там римляните не са се чувствали сигурно и че римляните още не бяха станали господари на Дакия.

Новината за бунтове на сармати и роксолани накара Адриан да се отдръпне в Мизия, откъдето той изпрати легионите, сложи Мариус за известно време за управител на Панония и Дакия и сключи мир с царя на роксоланите, който се оплакваше, че са му намалени годишните плащания[4].

Адриан ще трябва да е имал работа и с хуни, защото според Птолемей, който е живял по това време, хуните живеели между роксоланите и бастарните. Тъй като Адриан не смяташе за сигурен мира, който той сключи с роксоланите и другите дакийски племена, реши да изтегли римската войска от Дакия. Антоний Пий (138-161), наследникът на Адриан, бил покорил аланите, обаче това, изглежда, не е вярно, тъй като това се разказва и за неговия наследник М. Антоний (161-180). Всички народи, пише Капитолин, от илирийската граница чак до самата Галия с общо съгласие са грабнали оръжията срещу римляните, а именно маркоманите, нариските, хермандурите, квадите, суевите, сарматите, латингите и бурите, към които са се присъединили и роксолани, бастарни, алани и костобоки[5]. Според Eutrop (VIII, 13) и вандалите били сред въстаналите.

М. Антоний искаше да направи страната на маркоманите и сарматите римска провинция, беше обаче възпрепятстван от Авид Касий, който се провъзгласи в Ориента за император, така че той изостави войната със сарматите и с маркоманите и се обърна срещу Касий (Capitol. M. Ant. 25).

Дакийските народи би трябвало да бъдат подчинени едва от Комод Антоний, тъй като в неговата биография пише, че неговите легати победили даките и маврите и в Панония било възстановено отново спокойствието (Aelius Lamprid. VII, Commod. Ant. 13).

От всички приведени тук доказателства се вижда, че Римската империя никога не е била господар на положението в така наречената провинция Дакия отвъд Дунава.

Империята едва смогваше да защитава Панония и Мизия. Най-важното обаче е, че срещу Римската империя не воюват нови народи, тъй като маркоманите, квадите, сарматите, даките, певките, бастарните и др. бяха стари жители на Дунава. Сега започват отбранителните войни на римляните.

Това беше извадка от: История на българите и на другите южни славяни от римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие, Д-р Ганчо Ценов. БЕРЛИН И ЛАЙПЦИГ WALTER DE GRUYTER & CO., ПРЕДИШНОТО ИЗДАТЕЛСТВО G. J. GЦSCHEN"SCHE VERLAGSHANDLUNG - J. GUTTENTAG, VERLAGS., КНИЖАНИЦА - GEORG REIMER - KARL J. TROBNER - VEIT & COMP, 1935, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, 26.09.2018, София, ISBN 978-619-7444-08-7. Стр. 364.

https://www.book.store.bg/p231301/istoria-na-bylgarite-i-na-drugite-iuzhni-slaviani-d-r-gancho-cenov.html

https://ciela.com/istoriya-na-balgarite-i-na-drugite-yuzhni-slavyani.html

https://m.helikon.bg/214515-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%8E%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=49164#%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%8F-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D2%91%D0%A1%D0%82%D0%A1%D1%93%D0%A0%D1%96%D0%A0%D1%91-%D0%A1%D0%8B%D0%A0%C2%B6%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91-%D0%A1%D0%83%D0%A0%C2%BB%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%86%D0%A1%D0%8F%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91

[1] Wilhelm Tomaschek, Die alten Thraker. Wien 1893. Bd. 128 der Sitzungsberichte der Philosophisch-Historischen Klasse der Wiener Akademie.

[2] Aurelius Victor, de viris illustribus Romae 79.

[3] Daciam Decebalo victo subegit, provincia trans Danubium facta in his agris, quos nunc Taifali Victoali et Tervingi habitatant. Eutrop. VIII, 2.

[4] Aelius Spartianus, V. Hadr. I, 6. l-Iermannus Peter, Scriptores historiae Augustae. Lipsiae, (Teubner) 1894.

[5] Julius Capitolinus, Antoninus Pius III, 5 ; M. Antoninus IV, 17 u. 22.