Похвално слово за Ганчо Ценов
След систематичното унищожаване на българската литература от турци и гърци, през 17 век започва събуждане на българската историческа наука чрез Блазиус Клайнерт (1761), Паисий Хилендарски (1762), Спиридон Габровски (1792)[1], „Зографската българска история“[2], Мавро Орбини (1601), „Летописът на поп Йовчо от Трявна“[3] (1855), и др. автори, които предават информация от старите гръцки и латински автори на своите съвременници, без акуратно да съобщават за всяко събитие източниците си. Но те блестящо изпълняват задачата, която са си поставили: с кратки и лесно разбираеми текстове да събудят съзнанието на нашия народ за неговото минало. От гледна точка на съвременното познание, тези трудове са забележителни с познанието на множество оригинални източници.
Следва период, в който добро образование може да се получи в Русия и Франция. През 1829 година Юрий Венелин издава няколко забележителни книги по Българска история, между които през 1929 г. „Древнiе и нынѣшние болгаре“[4] и посмъртно през 1849 „Критические исследования об истории болгар“[5], които аз преведох на български и преиздадох през 2020 г. Тези книги показват на световната научна общественост, че има забравен един народ, който е пред своето духовно и физическо унищожение, народ с древна култура обогатила руската, народ с могъща държавност в миналото, българският народ. Книгите на Венелин оказват огромно влияние на Васил Априлов и неговия кръг, които фактически основават модерната образователна система първо в родния ми град Габрово. Само за няколко години след това възпитаниците на габровската гимназия вече преподават по цяла етническа България в 11 други гимназии. Забележителен е списъкът от абсолвенти на Априловската гимназия на „Строителите на съвременна Българи‘“, както ги нарича нашият забележителен писател Симеон Радев.
През 1923 г. излиза забележителната книга на Карл Фритцлер, който препредава сведения на големия баварски историк Авентин (1477-1534) според които българи и баварци имат общ произход, и до 11 век баварците са говорели български. Аз съпоставих тези сведения със сведенията на старите автори изложени в тази книга[6]. Тази съпоставка удивително потвърждава сведенията на Авентин, което пък от своя страна ни позволява да извлечем допълнителна информация за националната българска история от сведенията на Авентин.
През 1844 излиза „Царственикът“ на Христаки Павлович[7], една от няколкото печатни книги използващи информацията на гореспоменатите предшественици с цел да се създадат учебници за училищата у нас. Такъв е и случаят с „Кратката българска история“[8] на Добри Войников излязла през 1861 г. и „Кратка българска история“[9] на Драган Цанков излязла през 1868 г. в джобен формат. Понеже тези книги са печатни, те допринасят за далеч по-широкото разпространение на информацията отколкото преписите на нашите възрожденски писатели. И двете книги преиздадох за първи път през 2017.
Георги Раковски (2.4.1821-9.10.1867) със своята литературна дейност може също да се отнесе към тази генерация просветители отличаващ се обаче със своята особена чувствителност към всичко българско в културата, обичаите и езика. Но неговият изключителен принос към българската история е документиран в неговата „Няколко думи за Асен Първи“[10] издадена през 1860 г. и „Българска старина“[11], издадена през 1865 г., които преиздадох за първи път през 2022 и 2020 г., виж също Показалец (1859)[12], Кратко разсъждение върху тъмните и лъжовни начала на които е основана старата повестност на всички европейски народи (1860)[13], Ключ на българския език (1885)[14], Преселение в Русия или Руската убийствена политика за българите (1886)[15]. Раковски пръв сравни българския и санскритския езици и откри за съвременната наука тяхното родство, когато смятаният за автор на откритието на общността на Индоевропейските езици, бъдещият академик Мар, е бил дете на 2 години. Сравнявайки народните, запазените и досега предхристиянски обичаи, той показа връзката им с древната култура на Хиндустан.
Завършвайки право в Сорбоната с помощта на княз Богориди, Гаврил Кръстевич издава през 1869 г. първата научна "История на България под името на хуните", том I, която е написана в духа на западноевропейския Ренесанс, със стриктно цитиране на огромно количество стари автори, голям брой преводи от стари и нови езици, и изключително интересен анализ. През 2017 г, преиздадох тази забравена книга за пръв път след нейното първо напечатване[16]. Две години по-късно успях да направя достъпни за българската общественост и другите - том II[17] и том III[18] на този забележителен автор, които дотогава като ръкописи бяха затрупани с прах в библиотеката "Св. Св. Кирил и Методий". Нека отбележим изключителната роля на този труд подсказал със своите преводи почти всички важни гръцки и латински източници за нашата история, използвани след 1944 в 16-томните "Гръцки и Латински източници на българската академия" – един забележителен труд.
В по-ново време тази линия изследвания на Раковски и Кръстевич, базиращи се не на хипотези, а само на информация, съобщена от стари автори, е продължена от Йонков-Владикин в „Зачатките на българската история“[19], публикувана през 1901 година.
За съжаление, гореспоменатите правилни стъпки в нововъзкръсналата българска историческа наука не биват следвани от завършилите в Русия български учени Марин Дринов, Васил Златарски и др. В борбата с пан-елинизма, започната от Априлов с въвеждане на българския език в училищата, тези учени въвеждат в ежедневна употреба пан-русизма. Чешкият учен Константин Иречек, който като министър на образованието в новосътвореното княжество България пише учебник по българска история, следвайки хипотезите на своя дядо, професора в Прага Шафарик, а също и хипотезите на Дринов и Златарски. Този учебник е втълпил грешни понятия за фундаменталното развитие на нашия народ, които продължават да се ширят и днес. Ето ви и едно от трагикомичните следствия: През 80-те години голяма популярност имаше филма Хан Аспарух. Та „хана се кълнеше в Тангра и основа държавата, след като премина Дунава, през 681 г.“. Нито едното от тези три неща е вярно: Нито нашите князе са носили турските титли „ханове“, нито държавата според Именника на нашите владетели и други сведения е основана през 681, а минимум 515 години преди това, нито някога българи са се кланяли пред тюркския бог Тангра. Това би било по-скоро забавно, ако забравим, че твърдението на Златарски[20], че ние сме късни татарски пришълци на Балканите и държавата ни не се е простирала отвъд Балкана, не беше жестоко експлоатирано от гръцкия министър-председател Венизелос[21] на преговорите в Берлин, Париж и Сан Ремо, за определяне на българските южни граници, където той получи като личен подарък част от Беломорска Тракия и част от Македония[22], след което около 100.000 българи бяха перфидно избити, около 100.000 напуснаха родните си стрехи, а малцината останалите нямаха право да говорят своя майчин език. Същото се случи и с Одринска Тракия[23]. Страната ни губи след 1878 население и територии на запад чак до Българска Морава, виж забележителната книга на проф. Иширков[24]. Договорът от Сен Жермен и Ньой остави над 1 500 000 българи под властта на Югославия, Румъния и Гърция (тази цифра включва и българското население в Бесарабия и Северна Добруджа), като България беше задължена да приеме над 600 000 бежанци след 1918 г.[25]
Ганчо Ценов е роден на 6 юни 1880 в с. Бойница, Кулско. Завършва история в Софийския университет. Започва работа в отдел „Култура“ на Военното министерство, което го изпраща на специализация в Берлин през 1899. Защитава докторска дисертация[26] в Берлинския университет „Александър фон Хумболдт“, която аз преведох от немски и издадох през 2018 г. Ганчо Ценов е този български историк, който между 1899 и 1907 години е прочел най-голямо количество старогръцки и латински текстове в оригинални преписи. Говорейки немски и др. западни езици, той се сблъсква с европейската историческа култура и е потресен от повърхностното отношение към много фундаментални въпроси на развитието на народите в Средна и Източна Европа. За съжаление, това отношение на западноевропейците се е съхранило и до днес. Съпоставяйки всички достъпни източници, той ясно очертава механизма на заселване на Балканите от пелазги, възникване на тракийската култура от тях, разделянето на най-големия след индийците, според Херодот, народ на тракийците на множество народи, между които основните са гети и хуни. На него дължим изострената чувствителност към двата различни въпроса: кой основава България и каква кръв тече във вените на днешните българи? По първия фундаментален въпрос старите източници го принуждават да стигне до извода, че това е културата на европейските хуни, а по втория въпрос, той стига до извода по косвени данни, че хуни и гети са един и същ народ.
Обоснованият отговор на първия въпрос е неговият най-голям принос към българската история, до който извод беше достигнал вече и Кръстевич. За разлика обаче от Кръстевич, той обръща внимание на сведенията, че част от хунския народ, който не е напускал Балканите се нарича още далеч преди Аспарух българи, и едва след като синовете на Атила, след неговата смърт, се завръщат от Панония и се населват южно от Дунава и по Черноморието, техните хуни се сливат с местните, наречени българи, и оттам насетне навсякъде вече старите автори говорят само за българи, макар че и Крумовите и Симеоновите войски ще бъдат наричани за дълго време хунски.
И тук отново виждаме, че величието на една идея се измерва наистина със съпротивата на „вече утвърдилите“ се срещу нея. Фактически Ценов води война с професора от Софийския университет Васил Златарски и неговото русофилско обкръжение, „която губи“, без да получи тогава признание в България, и бивайки принуден да напусне военната си кариера и емигрира в Германия, където става първият българин преподавател по история в западния свят – той преподава история в Свободния университет в Берлин до смъртта си през 1949. Издателството, в което Ганчо Ценов публикува в Германия, и днес е най-реномираното издателство за юридическа литература. Преследването в родината му, както и това на Методий 10 века преди него, продължава и след смъртта му. Трудовете му изчезват в сейфовете на Държавна сигурност и не са достъпни за българската общественост по комунистическо време чак до 1990.
Така например книгата „Хуните, които основаха българската държава…“[27], която синтезира изследванията му през изтеклите 40 години, е забранена в България след 1944. Доказателството за това е „Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване съгласно XII-то постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 год., публикуван в Държавен вестник, бр. 225-1944 г.“ издаден от Министерството на пропагандата в Наредба № 10. Този списък започва така: „Съгласно 12-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 6 октомври 1944 г., протокол № 194 (Д.В. бр. 225 1944 г.) изземват се от държавата всички книги с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи от всички лица и места, където се намират те и т.н. ….. Документът е подписан от: Министър: Д. Казасов. Копието, сверено с оригинала, е подписано от Началник на административния отдел Тр. Трифонов. В този списък, състоящ се от 701 книги, под № 481 е посочена книгата: Ценов, д-р Ганчо, "Хуните, които основаха българската държава, техния произход и тяхното постоянство" (вместо правилното „християнство“).
Нека отбележим, че даже и в смисъла на този документ, книгата не би следвало да се цензурира. Именно след като фашистите в Германия се укрепиха във властта около 1935 г., Ценов престава да публикува в Германия. Защо? Германската доктрина по това време е „готите са германци“ и всички поселения на готите са германски. Така например Крим е трябвало да бъде превзет и наречен Готенланд, Одеса трябвало да бъде преименувана на Теодорихщадт и т.н.
След 40-годишен напрегнат научен труд, изключително начетеният и интелигентен български историк Ценов стига до извода, диктуван от древните ръкописи, че готите са гети, гетите са стар тракийски народ, и че от тези гети-готи възникват множество средно и източноевропейски държави, най-древната от които е България. Това фактически отрича всякакви „исторически обосновани“ претенции на немските фашисти за притежание на славянските територии. По ирония на съдбата, старите автори (Стефан Византийски, например) ни казват, че тракийците са арийци, а тъй като гетите и готите са тракийски народ, то те са наистина арийски народ, но не и германците, както това твърдяха фашистките идеолози.
Сега виждаш, драги читателю, защо той престава да публикува в Германия след като фашистите се укрепват във властта там.
И в този именно „фашизъм“ Ценов е обвинен от току-що инсталирания про-съветски комунистически[28] режим в България и книгите му са забранени за четене от тези, за които са написани?!
В периода между 2015 и 2020 преведох от немски и издадох на български всички негови книги, публикувани в онези времена в Германия.
Вторият му най-голям принос е, че той, както и неговият знаменит предшественик Гаврил Кръстевич, обръща внимание на българската научна общественост на огромно количество източници по българска история, превеждайки на български важни пасажи от тях. Това намира интересно отражение в българския културен живот: сравнете гореспоменатия огромен труд на учени от Българската академия на науките по превеждане на гръцките и латинските текстове в 16-те тома на гръцките и латинските източници за българската история след 1945 и вие ще констатирате, че едва ли има източник, който Ганчо Ценов да не е чел и използвал далеч преди авторите на този труд. Дано някой ден в България се направи ново издание на тези текстове, но с преводи на цялостните трудове в него, а не на откъси, избрани от съответните автори, както това е сега. За щастие, те са достъпни на руски, но българската младеж днес вече не изучава интензивно руски.
Всъщност едва ли има „модерна идея“ днес в голямото количество исторически книги, публикувани след 1990, която да не се намира в неговите трудове.
Неговите книги освен с ерудиция и аналитичност са пропити и от горчива полемика със своето съвремие и предшественици – което човешки е разбираемо. Човек обаче трябва да си прави изводи за стойността на неговите трудове без тази полемика. Нека вземем за пример доклада му „Народността на старите македонци“[29], изнесен през 1938 в София. Това е лаконично, но брилянтно произведение, без полемика, в което нищо не може да се добави и нищо не може да се премахне, издаващо огромни познания и култура на автора му.
Нека заради любовта към истината отбележим, че в произведенията му има развитие и някои необосновани идеи с времето или се изоставят, или се променят въз основа на новите факти, до които е достигнал. Пък и човек има право да поумнява с времето. Богатството на съпругата му, разбира се, му е дало достъп до източници във Ватиканската библиотека, до които малцина тогава са имали достъп, но това не е недостатък. Ценов сам казва в едно интервю през 1940 г., че е дал над един милион български лева, за да извърши изследванията и издаде на немски няколкото си фундаментални труда.
Една от целите на настоящата книга[30] беше да проверя също и изводите на Ганчо Ценов. Едно от най-съществените ми различия с него е следното: Преди да настъпи разделението на тракийците на гети и хуни е правилно да се смята, че те са един народ. Но след това настъпва в голяма степен самостоятелно обособяване на култура, диалект и държавност - различни една от друга. След това, до разширението на България на юг от Дунава, имаме паралелно развитие на гети и хуни макар и с много интензивно взаимодействие – сътрудничество, мир, войни, смесване и т.н. Не мога да се съглася с изводите на Ценов, че макар и да виждаме двата народа едновременно около Крим, в Мизия, в Панония, в Илирия в Тракия, то историците „по погрешка“ пишат ту за гети, ту за хуни като за един народ. Те ги различават поради това, че двете групи участват в повечето случаи в събития, воювайки една срещу друга, а там, където си сътрудничат, тогава също е ясно указано, че имат общ враг. След многократното изселване на беси-гети към днешна Франция и Испания и на остроготи към Италия и Франция, които даже до 13 век биват наричани българи, в днешна България остават голям брой готи, които се вливат в българската държава. Юлия Хаджи Димитрова публикува през 2012 г. ценни текстове на древни автори доказваща идентичността на гети и готи, техния тракийски произход и техните разселвания из Европа[31]. Така че днес нашата кръв наистина е „просто тракийска“, както това ни казаха и генетиците през 2013. Но не бива да смесваме кой създава българската държавност и я принася на Балканите с това, какъв е нашият генетичен произход – това разграничаване ни дава по-ясна картина на събитията, довели до съществуването на днешна България.
Има, разбира се, и множество заключения, до които аз, четейки същите източници и други, които днес са достъпни за нас, не достигнах – но това ни най-малко не изменя възхищението ми от неговите изключителни заслуги.
„И така, България от най-голямата средновековна държава до наши дни изгуби голяма част от населението си не физически, а политически, което е присъединено към други страни и говори вече други езици. Всичко това и много други работи нямаше да бъдат тъй, ако у нас се зачиташе и подпомагаше науката, която единствена е в състояние да обясни подобни работи.“, Ганчо Ценов 15 януари 1908.
В първите дни след 9. IX. 1944 г. от всички книгохранилища и библиотеки в България бяха изнесени от окупационната червена армия всички ръкописи като военна плячка, без никакъв документ и разписка почти! Повече от 90% от българските ръкописи сега се намират в руски книгохранилища[32]. С това приключи тъжната поредица от унищожаването на българските старини от гърци, турци и руснаци.
Човек си задава въпроса, как стана така, че между 1944 и 1989 г. „диктатурата на пролетариата“ не преиздаваше не само трудовете на Ценов, но и много книги на нашите забележителни възрожденци, и дори не ги споменаваше в учебниците по история? Обяснението намираме в инструкцията: „За управление на окупираните от Съветската армия Източноевропейски държави“, КАА/08.113. № НК/003 47 спусната на 2.VI.1947 г. В точка 56 от нея се казва: „Водещите имена в политическата, научната и културната местна история да бъдат дискредитирани и изчиствани от историята. На тяхно място да бъдат въвеждани обвързани с нас и наши исторически имена. Приоритетът и върховенството на нашите исторически имена над местните да се подчертава и налага. Опити за опазване на позициите на местните имена в историята да бъдат обявявани за национализъм. Застъпниците им да бъдат репресирани и при възможност премахвани.“[33]
Какъв цинизъм! „Застъпниците им да бъдат репресирани и при възможност премахвани“, т.е. който дръзне да издаде старите ни автори е застрашен от физическо изтребление. Така че, за периода до ноември 1989 г. историографията традиционно се е създавала в държавната Академия на науките (БАН) и държавните университети, контролирани от българската комунистическа партия.
А след 1989 г.? Последва ли пренаписване на българските учебници по история? На този въпрос отговаря професор Алтънков в своята „История на БКП[34] 1919-1989“, издадена през 2018 г.[35]
„…Но положението и в момента не е много обнадеждаващо. В съвременна България от 2018 г. статутът на голямото мнозинство (99%?) професионални историци е казионен: те са заплащани от държавата, за да преподават в училища и университети, както и да създават (квази?, псевдо?) исторически произведения. Преподавателите – учители, доценти, професори – и академии и агенции са фактически административни чиновници и техните произведения, външно наподобяващи легитимна историческа продукция, са по горните причини със съмнителна стойност. Това особено личи и се налага при писането на учебници за средното образование.
БАН е на държавна издръжка и е препълнена – особено в хуманитарните дисциплини – с кадри, останали отпреди Прехода. Един от академиците – сега получаващи заплати, изравнени с тези на депутатите – е член на БКП от 1958 г., от 1973 г. завежда отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦК[36] на БКП, секретар на ЦК от 1976 до 1988 г., инициатор на Насилието срещу турците и носител на орден „Георги Димитров“.
Друг академик, който е бил заместник председател на БАН (1996-2007) и заместник-директор на Института по история и на Единния център по история на БАН (1973-1978), професор по история в СУ, от 1972 г. е лейтенант и инспектор четвърта степен във Второ главно и в Шесто главно управление на Държавна сигурност.
Трети академик, професор и доктор на историческите науки, директор на Института по история на БАН (1993-2013), е секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност, вербуван през 1981 г.
Деканът на историческия факултет от 2007 до 2015 г. (заместник-декан от 2003 до 2007 г.) и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1982 г., е бил щатен служител в Първо главно управление на Държавна сигурност от 1983 г., а от 1987 г. старши разузнавач в отдел 14 ПГУ ДС[37]. Той се занимава с писане на учебници и учебни помагала.
Изобилието на агенти и доносници на Държавна сигурност, както и на щатни чиновници в МВР[38] или МО[39], сътрудници на ДС[40] и РУМНО[41] в хуманитарните дисциплини, особено в историческите науки, археология, политология и социология, не проличава от вече разкритите имена от Комисията по досиетата, понеже тя разследва и разкрива имената само на тези, които са били на ръководни длъжности. Преподавател, учител, доцент или професор, който не е бил ректор или декан, както и научен сътрудник от БАН, който не е заемал ръководно място: директор или заместник-директор на институт и т.н., по съществуващия закон не подлежи на разследване и разкриване. Нито на починалите. Свързани по един или друг начин с ДС или РУМНО историци и други хуманитаристи по всяка вероятност са хиляди.
Университетите са държавни или субсидирани и разрешени от българската държава. Държавата съвсем не е анонимна, нито играе ролята на обществен арбитър, понеже тя се олицетворява от политическата партия, която властва в момента.
С незначителни отклонения главните партии, които са се изредили в управлението на страната през последните 28 години след номиналното падане на комунизма, са все още свързани с комунистическото минало, ако не и негова функция. Комунизмът е жив и здрав, бодър, весел и щастлив, приемничката на БКП, сега наричаща се БСП, води летоброенето си от 1891 г. Наскоро тя бе събрана на своя 49-и конгрес и се опита да присвои Бузлуджа – за свои партийни цели като светиня на българския социализъм.
БКП е управлявала България 45 години през миналия век и 13 години от изминалите 28 след ноември 1982 г. В проведените след 1989 г. избори 15 години тя е имала свой президент и е била първа или втора политическа сила, с изключение на изборите през 2001 г., когато е била трета. Позициите ѝ във властта са разклатени, но все още мощни. Доминацията ѝ в стопанството и финансите е неоспорима, а в съдебната система и в областта на културата и образованието – почти непокътната. При това положение: който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, той владее и миналото! Баналните съждения са банални, понеже в повечето случаи са верни.“
Настоящият труд е опит да разсеем идеологическите затъмнения налагани ни през изминалите столетия, да видим какво е останало през хилядолетията за нашия народ, и да се опитаме да вникнем в него без идеологически предразсъдъци, съзнавайки дълбокият смисъл на наблюдението на нашия именит сънародник Г. С. Раковски: „Националната история, е част от националния характер на народа.“
Трудове на Ганчо Ценов (1870-1949)
(1900) Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? Gantscho Tzenoff. - Nachdr. d. Ausg. Ebering, Berlin 1900. - Vaduz: Kraus Reprint, 1965. Д-р фил. Ганчо Ценов, "Кой запали Москва през 1812 година?"(дисертацията за получаване на научна степен доктор на философските науки на университета „Александър фон Хумболдт”) Превод от немски Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-04-9, стр. 128.
http://bgkniga.bg/articul/18490/Koj_zapali_Moskva_prez_1812_godina.html
(1907) "Праотечеството и праезикът на българите, Историко-филологически издирвания". Второ фототипно издание 2005, ХЕЛИОПОЛ, София. "Праотечеството и праезикът на българите. Историко-филологически издирвания", Д-р Ганчо Ценов (2021) Трето издание. Първо издание на автора: 1907, София. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София, 2021. ISBN 978-619-7444-45-2, 274 стр.
https://www.book.store.bg/p302716/praotechestvoto-i-praezikyt-na-bylgarite.html
(1907) "Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните", статия, сп. Преглед, кн. 4, 1907
(1908) "Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните. Исторически издирвания въз основа на първоизточници", фототипно издание. Печатница „Военен журнал“. София. Д-р Ганчо Ценов, "БЪЛГАРИТЕ са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните (Исторически издирвания въз основа на първоизточници)". Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-03-2, 82 стр.
https://www.book.store.bg/p219970/bylgarite-sa-po-stari-poselnici-na-trakia-i-makedonia-ot-slavianite-d-r-gancho-cenov.html
(1910) "Критически разбор на българите".
(1910) "Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква", Печатница Глушков, София. Второ фототипно издание 2002, „Народен будител” ХЕЛИОПОЛ, София. Д-р Ганчо Ценов.
Произход на българите и началото на българската държава и българската църква. Трето издание в съвременен правопис: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2025, ISBN 978-619-7444-96-4, 706 стр.
(1912) "Първите религиозни борби в България", Печатница Ден, София.
(1914) "Покръстването на българите" – обяснение.
(1914) "Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент Охридски?", Печатница на Народното осигурително д-во „Балкан“, София. "Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент?" Критични бележки. Д-р Ганчо Ценов. Първо издание: Печатница на Народното Осигурително Д-во „Балкан“, София 1914. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021. ISBN 978-619-7444-47-6.
https://www.book.store.bg/p304729/hiliada-godini-li-ot-smyrtta-na-sv-kliment-kritichni-belezhki.html
(1915) Goten oder Bulgaren: quellenkritische Untersuchung ьber die Geschichte der alten Skythen, Thraker und Makedonier", Ganco Cenov – Leipzig, Verlag der Dykschen Buchhandlung. Д-р Ганчо Ценов, "Готи или българи, Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци с две карти". Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-09-4. 270 стр.
https://www.book.store.bg/p238666/goti-ili-bylgari-d-r-gancho-cenov.html
(1915) "Кой е Климент Охридски?" Придворна печатница, София
(1915) "Произходът на хуните"
(1915) "Русия и завоевателните стремежи на сърбите", Печатница Искра, София. Първо издание: Печатница „Искра“ улица „Раковски“ № 133, Забранена в България от 1944 до 1990. Второ фототипно издание на монархическо-консервативен съюз 2004. Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-39-1, 136 стр., Цена 12 лв.
https://www.book.store.bg/p296415/rusia-i-zavoevatelnite-stremezhi-na-syrbite-istoriko-politichesko-izdirvane.html
(1917) Dr. Gantscho Tsenoff, Geschichte der Bulgaren, Bahnhof- und Feldbuchhandel Gesellschaft m. b. H. Berlin, S. 14., Berlin 1917. Ганчо Ценов, "История на българите". Превод от немски: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-6-2, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 140 стр.
https://www.book.store.bg/p215181/istoria-na-bylgarite-gancho-cenov.html
(1924) Das wissenschaftliche Leben in Bulgarien, Nachrichten fьr die Gelehrte Welt. Erster Jahrgang, Heft 1, S. 13-15, Berlin, 6 Sept.
(1930) Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven, eine historisch-philologische Untersuchung ьber die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skyten, Goten, Hunnen, Kelten u. a., von Dr. Gantscho Tzenoff, Lektor an der Universitдt Berlin, 1930, Walter de Gruyter & co. Д-р Ганчо Ценов, "Произход на българите и прародината на славяните. Историко-филологическо изследване на историята на тракоилирийци, скити, готи, хуни, келти и др." превод от немски, Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-10-0. 392 стр.
https://www.book.store.bg/p244113/proizhod-na-bylgarite-d-r-gancho-cenov.html
(1935) Geschichte der Bulgaren und der anderen Sьdslaven von der rцmischen Eroberung der Balkanhalbinsel bis zum Ende des neunten Jahrhunderts, Dr. Gantscho Tzenoff, Walter De Gruyter & Co., Berlin/Leipzig. WALTER DE GRUYTER & CO., ПРЕДИШНОТО ИЗДАТЕЛСТВО G. J. GЦSCHEN"SCHE VERLAGSHANDLUNG - J. GUTTENTAG, VERLAGS., КНИЖАНИЦА - GEORG REIMER - KARL J. TROBNER - VEIT & COMP. Д-р Ганчо Ценов, "История на българите и на другите южни славяни от римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие", Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-08-7. Стр. 364.
https://www.book.store.bg/p231301/istoria-na-bylgarite-i-na-drugite-iuzhni-slaviani-d-r-gancho-cenov.html
(1936) "Препирните по народността на българите. В що се състоят и защо се водят?", Първо издание: Придворна печатница, София 1936. Забранена в България от 1944 до 1990, Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2021, ISBN 978-619-7444-44-5, 56 стр., Цена 10 лв.
https://www.book.store.bg/p298032/prepirnite-po-narodnostta-na-bylgarite-v-shto-se-systoiat-i-zashto-se-vodiat-gancho-cenov.html
(1937) "Кроватова България и покръстването на българите", ХЕЛИОПОЛ, София. Второ издание 1998. Трето издание 2004.
(1938) "Народността на старите македонци". Сказка, държана на 4 ноември 1938 г. в София от д-р Ганчо Ценов, София – Печатница П. Глушков – 1934, Препис: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София 2022, 20 стр. ISBN 978-619-7444-56-8.
https://www.book.store.bg/p338688/narodnostta-na-starite-makedonci.html
(1938) "Прокопиевите хуни и Теофановите българи. Турци или славяни основаха българската държава?" Добавка към книга: "Кроватова България и покръстването на българите", Печатница на военно-издателския фонд, София, Второ издание 1998, трето издание 2004.
(1938) "Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство" (Второ издание, печатница Древна България 1940, Трето издание на монархическо-консервативен съюз 2002). Ценов, Д-р Ганчо (1940), "ХУНИТЕ които основаха българската държава, техният произход и тяхното християнство", София. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019, ISBN 978-619-7444-23-0. 208 стр.
https://www.book.store.bg/p270530/hunite-koito-osnovaha-bylgarskata-dyrzhava-tehnia-proizhod-i-tiahnoto-hristianstvo-gancho-cenov.html
[1] Габровски, Спиридон Йеросхимонах (1792) "История во кратце о болгарском народе славенском", превод М. Г. Минчев (c), ред. П. Тотев, худ. доц. Ив. Кънчев (c), предп. инж. Д. Кънев, печ. УИ "В. Априлов" - Габрово, ИК "Луна", 2000 г. Новоиздадена: Спиридон Габровски, История во кратце о болгарском народе словенском. Пето издание. Първо издание: 1792 г. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019. ISBN 978-619-7444-21-6.
[2] "Зографска българска история" (1875), Академик Йордан Иванов, "Зографска българска история", Преписана през 1785 г. от монах Яков, в параклиса Св. Апостоли, Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019. ISBN 978-619-7444-25-4.
[3] Поп Йовчо от Трявна (1855) , "ЛЕТОПИС", Съставен преди 1855, Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890-91, Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-27-8.
[4] Венелин, Юрий Иванович (2020) "Древните и сегашни българи и отношението им към русите, Критично историческо изследване". Том I. Венелин, Юрий Иванович (2020) Издадена за първи път от Университетската печатница в Москва, 1829 г. Превод от руски: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-28-5, 198 стр. (Древнiе и нынѣшние болгаре в политическомъ, народностномъ, историческомъ и религiозномъ ихъ отношенiи къ россiянамъ. Историко-Критическiя изследования, Юрiя Венелина, Том 1. Москва, Въ Университетской Типографiи, 1929). - Б. изд.
[5] Венелин, Юрий Иванович (1849) "Критически изследвания към историята на българите от идването на българите на Тракийския полуостров до 968 година, или до покоряването на България от великия руски княз Святослав". Венелин, Юрий Иванович (2020) Издадена с даренията на българина И. Н. Денкоглу в Москва в типографията на Николай Степанов през 1849. Превод от руски: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-26-1. (Венелин, Ю. И. (1849) "Критические исследования об истории болгар, с прихода Болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или покорения Болгарии Великим Князем Русским, Святославом". М.: В тип. Николая Степанова, 1849. III, 342 с.) 352 стр.
[6] Фритцлер, Карл (1923) Общ произход на баварците и българите, според Авентин (1477-1534). Печатана за първи път във Франкфурт, 1923. Превод от немски и сравнение с древните източници на българската история: Д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София, 2023. 106 стр. ISBN 978-619-7444-70-4.
[7] Павлович, Христаки (1844) "Царственикъ или история болгарская, която учи отъ где са Болгаре произишли, како са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и подъ иго попаднали изъ Мавробира Латинскаго, Баронiя, Iоанна Зонаря, Буефира Французского, Теофана Греческаго, Светого Евтимiя Терновскаго, Светаго Димитрiя Ростовскаго и другихъ летописцевъ собрана". Изданiе первое, Bolgarische Geschichte. У БУДИМУ, Писмены Кр. Свеучилишта Пештанскогъ. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 31.01.2018, София, ISBN 978-619-7444-01-8, 74 стр.
[8] Войников, Добри (1861) "КРАТКА българска история", Първо издание, Издадена за първи път във Виена в печатницата на Л. Соммер през 1861, Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, 2017, ISBN 978-619-90656-2-4, София.
[9] Цанков, Драган Киряков (1868) „Кратка българска история“, Шесто издание. Първи издание януари 1868, Виена. Препис: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, 2022 Колев, София, 2022, 92 стр. ISBN 978-619-7444-58-2.
[10] Раковски, Г. С. (1860) "Няколко думи за Асен Първи, великия български цар и сина му Асен Втори". ("Нѣколко реѣчи о Асѣню Пьрвому, великому царю болгарскому и сыну му Асѣню Второму". От Г. С. Раковскаго. У Бѣлградъ печѧтано въ кн. Сърб. Книго-печѧтницѫ, 1860) Препис: д-р Николай Иванов Колев Издателство ГУТА-Н, София 2022, 150 стр. ISBN 978-619-7444-55-1.
[11] Раковски, Г. С. (1865) "Българска старина: книга I"., Второ издание: препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, Колев, 29.06.2020, София, ISBN 978-619-7444-30-8, 264 стр. (Издадена за първи път в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г.) Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; Кимбри или кимерии.
[12] Раковски, Г. С. (1859) Показалец или ръководство, как да се изискват и издирят най-старите черти на нашето битие, език, народопоколение, старото ни управление, славното ни прошествие и проч. Част I. Печатана за първи път в типографията на В. Францов, Одеса, 1859. Препис: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2023. 204 стр. ISBN 978-619-7444-68-1.
[13] Раковски, Г. С. (1860) Кратко разсъждение върху тъмните и лъжовни начала на които е основана старата повестност на всички европейски народи. Първи издание 1860, Белград. Препис: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София 2022, 100 стр. ISBN 978-619-7444-59-9.
[14] Раковски, Г. С. (1885) Ключ на българския език. Започната в Одеса през 1858. Напечатана в Букурещ през 1885. Издадена за първи път от Киро Стоянов, племенник на Раковски, Одеса, тип. Г. Ульриха, Красный переулокъ, дом 3, 1880. Препис: д-р Николай Иванов Колев. Четвърто издание. Издателство ГУТА-Н, София 2022, 180 стр. ISBN 978-619-7444-62-9.
[15] Раковски, Г. С. (1886) Преселение в Русия или Руската убийствена политика за българите (с предисловие от З. Стоянов), Г. С. Раковски, Издадена за първи път с този предговор от издателство „Независимост“ от Скоро-печатница на К. Т. Кушлев, София, 1886 г., Препис: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София 2022, 24 стр. ISBN 978-619-7444-54-4.
[16] Кръстевич, Гаврил (2017) "Българска история", Том 1 "Българска история под името на хуните". Издадена за пръв път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 2017, София.
[17] Кръстевич, Гаврил (2019а) "Българска история", Том 2 (485-668 г.). Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-117, Издателство ГУТА-Н, 2019, София, 278 стр.
[18] Кръстевич, Гаврил (2019б) "Българска история", Том 3 (668-1041 г.). Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-124, Издателство ГУТА-Н, 2019, София, 498 стр.
[19] Йонков-Владикин, Х (1901) "Зачатките на българската история". Отпечатани за първи път в Т-Пазарджик, Печатница „24 април“ на Цветан Радулов, 1901, препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-00-1, 136 стр.
[20] Nikola Stanev, Vasil Nikolov Zlatarski, Geschichte der Bulgaren, Verlag von Dr. Iwan Parlapanoff, 1917, Leipzig.
[21] Неговият правнук и в момента е министър председател на Гърция.
[22] "Обезбългаряването на Западна Тракия 1919 – 1924", Атанас Спасов Разбойников. Второ издание. Издателство ГУТА-Н, 27.09.2019, София. Първо издание: ТРАКИЙСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ, БИБЛИОТЕКА „ТРАКИЯ“, София, 1940. Препис на съвременен български език: Д-р Николай Иванов Колев. 144 стр. ISBN 978-619-7444-17-9.
[23] (Обезбългаряването на) "ОДРИНСКА ТРАКИЯ", Димитър поп Николов. Трето издание. Първо издание: Печатница „Военно-Издателски фондъ“, София, 1919. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 29.11.2019, София. ISBN 978-619-7444-22-3. 128 стр.
[24] "Западните краища на българската земя", Проф. д-р А. Иширков. 1915, София, Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 28.01.2020, София. ISBN 978-619-7444-24-7. 348 стр.
[25] Майор А. П. Никол (2024) За жестокостите на сърби, гърци и румънци срещу българите след 1918 г. Писмо на майор А. П. Никол до монсеньор Авенол, генерален секретар на лигата на нациите, Женева. Превод от английски: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София. 28 стр. ISBN 978-619-7444-80-3.
[26] "Кой запали Москва през 1812 година?" Д-р фил. Ганчо Ценов. Отпечатана за първи път в издателство „E. Ehering“, Берлин, 1900. (дисертацията за получаване на научна степен доктор на философските науки на университета „Александър фон Хумболдт”) Превод от немски Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 29.03.2018, София, ISBN 978-619-7444-04-9, стр. 128.
[27] "Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство" (Второ издание, печатница Древна България 1940, Трето издание на монархическо-консервативен съюз 2002). Ценов, Д-р Ганчо (1940), "ХУНИТЕ, които основаха българската държава, техният произход и тяхното християнство", София. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019, ISBN 978-619-7444-23-0. 208 стр.
[28] Комунизъм – антирелигиозна идеология, в която чрез обществена собственост на средствата за производство, премахване на частната собственост и установяване на диктатура на работническата класа ще се достигне до общество, в което всеки ще произвежда според възможностите си и ще консумира според потребностите. Тази утопична идея въведе между 1917 и 1990 г. на практика диктатури, които сринаха икономиките на източноевропейските страни и ги доведоха до бедност и хаос.
[29] "Народността на старите македонци". Сказка, държана на 4 ноември 1938 г. в София от д-р Ганчо Ценов, София – Печатница П. Глушков – 1934, Препис: д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София 2022, 20 стр. ISBN 978-619-7444-56-8.
[30] "Българска история до XII век през погледа на старите автори", 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.
https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
Die bulgarische Geschichte bis zum 12. Jahrhundert aus der Sicht der alten Autoren, Nikolay Ivanov Kolev, 2017, ISBN 978-3-00-048101-7, Sofia. 930 Seiten davon 130 in Farbe.
https://www.book.store.bg/p265092/die-bulgarische-geschichte-bis-zum-12-jahrhundert-aus-der-sicht-der-alten-autoren-nikolay-ivanov-kolev.html
Болгарская история до XII века глазами старых авторов, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издательство ГУТА-Н, София 2022, 930 стр., из них 124 в цвете.
https://www.book.store.bg/p332815/bolgarskaia-istoria-do-xii-veka-glazami-staruih-avtorov.html
Bulgarian History up to the 12th century through the view of the ancient authors, Nikolay Ivanov Kolev, ISBN 978-3-00-048101-7, GUTA-N Publishing House, Sofia, 2022, 894 pages,121 of them are in color.
https://www.book.store.bg/p335108/bulgarian-history-up-to-the-12th-century-through-the-view-of-the-ancient-authors.html
[31] Юлия Хаджи Димитрова (2023) Сведения на старите автори доказващи идентичността на готи и гети и техния тракийски произход (79 г. – 1420 г.). Извадка от „Готи сиреч гети“. 40 стр. Издателство ГУТА-Н, София. ISBN 978-619-7444-79-7.
[32] Проф. Асен Чилингиров, „Писмо до Българската академия на науките“.
[33] Текстът на инструкцията е публикуван от Янко Гочев.
[34] Българска комунистическа партия.
[35] Никола Г. Алтънков, "История на БКП 1919-1989", ISBN 974-954-411-254-7, Издателство „Факел“, 2018.
[36] Централен комитет.
[37] Първо главно управление на държавна сигурност.
[38] Министерство на вътрешните работи.
[39] Министерство на отбраната.
[40] Държавна сигурност.
[41] Разузнавателно управление на министерството на народната отбрана.
https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html
https://ciela.com/publisher/guta-n.html
https://m.helikonbg/publish.er/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html?ipp=48&page=1&sort[]=date&sort[]=available
http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/
Извадка от въведението в Четириезична История на България
на български:
https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
на немски:
https://www.book.store.bg/p265092/die-bulgarische-geschichte-bis-zum-12-jahrhundert-aus-der-sicht-der-alten-autoren-nikolay-ivanov-kolev.html
на руски:
https://www.book.store.bg/p332815/bolgarskaia-istoria-do-xii-veka-glazami-staruih-avtorov.html
на английски:
https://www.book.store.bg/p335108/bulgarian-history-up-to-the-12th-century-through-the-view-of-the-ancient-authors.htmlБЪЛГАРИТЕ са по-стари поселници на Траки...
КАКЪВ ЕТНИЧЕСКИ ГРАД ПО НАЧАЛО Е ОДРИН ?
Чел съм една книга от него и се убедих, че е такъв!
Не говоря празни приказки, завършил съм инженерна специалност, защитил съм дисертация, имам внедрени изобретения в производството Не го посочвам , за да се хваля? Може да се вярва на оценката ми , с такава цел!
Той не само цитира източници, което си е чиста справка, той анализира написаното и в резултат извлича допълнителна информация Това прави трудовете му научни!
Моите поздравления за положения труд и за късмета!
Защото за подобно занимание те са задължителни! Трябват подкрепа, разбиране и финансиране!
Явно ги имате, без тях всичко увисва!
Особено като се добавят типичните за нас злоба и завист!
Хубава вечер!
Имаше собствено издателство? Занимаваше се и с картография Много интелигентен и енергичен човек, бил е и в свитата на Людмила Понякога ми правеше габровски номера и получаваше отговор Например, нищо не съм му давал нещо за публикуване Но съм му подарявал вече публикувано
За книгата за Анхиало отзивът му беше- Има само един недостатък, че снимките не са правени от мен! Съгласих се веднага, беше майстор!
Разменяхме си любезности, приятелски- Той- Не забравяй, че съм от Габрово!
Аз , с усмивка- А ти , че съм от Твърдица!
Той даваше кръгом и бързо изчезваше...
Шегувахме се взаимно, но се уважавахме!
1.Гетите са готи, но готите не са гети - по дефиниция на подмножество. Прокопий го е написал директно - гетите са най-голямото подмножество на готите и няма проблем нашите готи са били доста по-различни от германските
2.Хуните изобщо не са били многобройни като по кината. Всяка империя е използвала чужда кръв за разширение и имаме летопис на Йорданес в Гетика за това - той описва как гетите само обграждат Атила на бойното поле и от там докъдето поглед ти стига има други народи. А какви да са те ако не местни и между тях гети - вечния враг на Византия и борещи се от 400г за освобожедение на земите си.
-Даки и гети
-Максимин Трак
-Каракала и Гета
- Битката при Абритус
-Битката при Адрианопол
