Числото на траките в отечеството им от Йонков-Владикин (1901 г.)1]:

„След индийците тракийският народ е най-многобройният на земята. Ако траките бяха само единни и под един владетел, мисля, че щяха да са непобедими и много по-силни от всички народи. Но тъй като те никога не са могли да постигнат единодушие, това е коренът на тяхната слабост. Племената им във всяка област имат специални имена. Нравите и обичаите им са едни и същи, с изключение на гетите, трабите и племената на север от крестонците.“, Херодот, V, 3[2].

            Горните думи на Херодот са казани 450 години преди Христа и те са авторитетни, защото той е живял няколко години в Македония, в столицата на която – Пела – бил умрял и погребан според Суида.

            Траките живели в пет страни:

I. Балканска Тракия, между Дунава и трите морета. Тукидит (II, 98) [4] ни съобщава, че през 429 година преди Христа тракийският цар Ситалко вдигнал една армия от 150 000 души, от които 50 000 кавалерия, нахлул в Македония през Кюстендил и стигнал до Термопилите. Страбон (кн. VII, гл. 7 фрагмет 47) говори, че по негово време, 50 години преди Христа, Тракия, при всичкото си изтощение, могла да извади 200 000 пехота и 15 000 кавалерия.

II. Карпатска Тракия, между Дунава, включително Карпатите, Тиса и Днестър. При силния си цар Бурябиста изваждала 200 000 войници според Страбон (кн. VII, гл. 3 § 12). При царя Декебал император Траян се бил пет години против тия траки и победил само ония в полето, между Дунава и Карпатите, а планинците, източните и западните, останали свободни.

III. Малоазийска Тракия или Фригия при цар Мида и баща му Гордий се състояла от целия малоазийски полуостров. Не ни е известно колко войни е могла да дава, но има вероятност за до 100 000 души. Тези траки били по-стари от египтяните, казва Херодот (II, 2).

IV. Кимерийска Тракия, разположена на сегашния Кимерийски полуостров и около бреговете на Азовско море. Това царство траело 800 години, до III век след Христа, изкарвало до 100000 войници, Кери (1752)[3].

V. Македония, само долината на Вардар с притоците му, между Пирин и Албанските планини, Шар и Солун с Тесалия, била населена от тракийското племе пеани, изваждала отбор войници до 40 000 души, обаче тълпи (нередовна войска) е могла да изважда до 100 000 души.

Пълната сума войници на тия пет части тракийски земи възлиза на 700 000 души. Не ни е възможно да изчислим числеността на самото население. Остава да се предполага. При царуването на Александър Македонски всички тракийски царе се събрали под знамената му и победили Египет и цяла Азия, които страни траките владели 270 години до нашествието на римляните.

[1] Зачатките на българската история, Х. Йонков-Владикин. Отпечатани за първи път в Т-Пазарджик, Печатница „24 април“ на Цветан Радулов, 1901, препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 31.01.2018, София, ISBN  978-619-7444-00-1, 136 стр., 12 лв. 0.190 kg.

https://www.book.store.bg/p219959/zachatkite-na-bylgarskata-istoria-h-jonkov-vladikin.html

https://ciela.com/zachatkite-na-balgarskata-istoriya.html

https://m.helikon.bg/211689-%D0%97%D0%B0%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=47724

[2] История, Херодот, Издателство ГУТА-Н, София, 2024. 810 стр. ISBN 978-619-7444-88-9. Цена 50 лв.

https://www.book.store.bg/p149983278/istoria-herodot.html

https://www.ciela.com/istoria-herodot.html

https://knigabg.com/index.php?page=book&id=68064

https://m.helikon.bg/246202-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%82.html

https://www.ozone.bg/product/istoriya-herodot/

https://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%82-139232.htm

https://www.orangecenter.bg/istoriya-na-herodot.html

[3] Кери, Феликс. История на князете на Тракия и на Кимерийския Босфор илюстрирана с древните монети, Издадена за първи път в Париж 1752 г. Превод от френски: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2024. ISBN 978-619-7444-85-8, 256 стр., 35 лв. (Histoire des rois de Thrace et de ceux du Bosphore cimmйrien йclaircie par les mйdailles Par M. Cary de l"acadйmie de Marseille et de celle de Cortone. A Paris, Chez De Saint & Saillant, Librairies, rue S. Jean de Beauvais. M. DCC. LII. Avec approbation et privilиge du Roy.)

https://www.ciela.com/istorija-na-knjazete-na-trakija-i-na-kimerijskija-bosfor.html

https://www.ozone.bg/catalog/product/view/id/768647/s/istoriya-na-knyazete-na-trakiya-i-na-kimeriyskiya-bosfor/

https://www.book.store.bg/p522573117/istoria-na-kniazete-na-trakia-i-na-kimerijskia-bosfor-feliks-keri.html

https://m.helikon.bg/244537-История-на-князете-на-Тракия-и-на-Кимерийския-Босфор,-илюстрирана-с-древните-монети.html

https://knigabg.com/index.php?page=book&id=67119

https://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%9A%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%91%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80-137496.htm

[4] История на Пелопонеската война, Тукидид, Второ издание на български: София, Издателство ГУТА-Н, София, 2026. ISBN 978-619-7813-16-6. 918 стр. Цена 32 €/ 62,59 лв.

https://www.ciela.com/istoria-na-peloponeskata-voina.html

https://www.book.store.bg/p139014451/istoria-na-peloponeskata-vojna-tukidid.html

https://m.helikon.bg/254488-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=72753

https://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-154430.htm