Ние не би следвало да търсим нищо друго за легитимация на българската църква на Балканите основана от Павел и неговият помощник Климент освен Кодекса на Юстиниан:

Със закон от 14 април 535 император Юстиниан постановява да се обособи самостоятелен географски район със самостоятелен духовен център - независим от никого. Тъй като географският район обхваща етническо българско население, то с този декрет фактически се дава абсолютна самостоятелност на българската църква. Ето и текстът на закона, който говори сам за себе си относно подбудите и намеренията на Юстиниан, ГИБИ 2 47:

„...Същият император до Кателиан, преблажения архиепископ на Първа Юстиниана.

Понеже силно желаем да възвеличим по много и различни начини нашия роден град, където за първи път Бог ни позволи да се явим на този създаден от самия него свят, ние искаме и по отношение на църковната си власт той да се разрасне до голяма степен, така че сегашният свети предстоятел на Първа Юстиниана да стане не само митрополит, но и архиепископ и под негова власт да бъдат някои провинции, а именно както самата Вътрешна Дакия, така и Крайбрежна Дакия, също Първа Мизия, и Дардания, и провинция Превалитана, и Втора Македония, и част от Втора Панония, която е в Баценската област.

В старо време е била учредена провинция Сирмиум и там е била цялата висша власт на Илирик както по гражданските, така и по епископските дела. После обаче, по време на Атила, понеже местата на същия (Илирик) били опустошени, префектът Апремий дошъл в Солун, като избягал от град Сирмиум, и тогава епископското достойнство последвало самата префектура, и солунския епископ заслужил известно предимство не поради своята власт, но под сянката на префектурата. Но когато днес по божия воля нашата държава е така уголемена, че и двата бряга на Дунав изобилстват вече с наши градове, и Виминациум, и Рецидива, и Литерата, които са отвъд Дунава, са отново подчинени на нашата власт, ние сметнахме за необходимо да установим близо до Паниния, в нашия най-щастлив роден град най-славната префектура, която е била учредена в Панония, тъй като втора Панония наистина отстои надалеч от Средиземна Дакия, но Първа Македония се намира на голямо разстояние от Втора Панония. И понеже не беше полезно за държавата хора, които винаги са много заети с военни дела, да минават през такова разстояние и толкова големи трудности, за да дойдат в Първа Македония, затова ние решихме, че е необходимо да преместим префектурата към по-горните области, та разположените близо до нея провинции да чувстват по-добре нейните грижи. И затова Твое Блаженство и всички светейши предстоятели, архиепископи на споменатата Първа Юстиниана да имат предимство и пълна свобода да държат епископите под своя власт, да ги ръкополагат и във всички гореспоменати провинции да се ползват с най-голяма почит, да имат най-голямо достойнство, най-високо свещенослужителско положение, най-висок чин. Те да бъдат поставени от твоя престол и да имат само тебе за архиепископ, като на Солунския епископ се отнеме всякакво право на общение с тях. Но ти си сам и всички предстоятели на Първа Юстиниана да бъдете съдии и съдници, да решавате и да туряте край на всеки спор, който се породи между тях, да ги ръкополагате и те да не отиват при никой друг, но всички споменати провинции да знаят своя епископ и да чувстват неговата власт. И той или лично, или чрез нарежданията си, или чрез изпращане на клирици да има пълна власт и пълен йерархически надзор, и право на назначаване.

Но ние желаем да бъде ръкополаган от твоя светлост и епископът на Акве, който е град в провинция Крайбрежна Дакия, за да не бъде оставен за в бъдеще под властта на меридийския епископ. Меридийският епископ, разбира се, да си остане в Меридиум, като му се отнеме всяко общение с Акве, а аквенският епископ да има споменатия град, всичките му крепости, земи и църкви, за да може да прогони от града и областта боноциевата ерес (Бонос, епископ от Средец твърди, че Мария има от Йосиф и други деца) и я замени с православна вяра.

И тъй, ние изпратихме настоящия закон до светия ти престол, за да знае Твое Блаженство разпореждането на наше величество, та църквата на нашия роден град да има за вечни времена такива права за слава на всемогъщия Бог и за вечен спомен от наше величество. Когато обаче се случи управителят на твоя престол да напусне този свят, ние постановихме да се постави своевременно архиепископ от неговия свещен събор на митрополити, за да се издигне, както подобава, архиепископ, уважаван във всички църкви, като и в този случай се изключи напълно общението със солунския епископ.

И тъй, Твое Блаженство да не отлага да приведе в изпълнение на всяка цена това, което Наше Величество постанови.

Издадено на 14 април (през консулството на преславния Велизарий (535))“

Таблица 8.1 съдържа пояснение за географската област, обозначена в новелата на Юстиниан.

Таблица 8.1. Географска област, заемана от архиепископия Първа Юстиниана

Названия в Новелата на Юстиниан Днешни райони

Първа Юстиниана - Царичин град в Сърбия на 45 км южно от Ниш
Вътрешна Дакия - Ниш, София, Кюстендил, Сапарева Баня
Крайбрежна Дакия - Северозападна България между Дунав и Вит, Стара планина, част от бившата Югославия
Първа Мизия - След Аврелиян 275: басейна на р. Морава с брега на Дунав между Белград и Долни Милановец
Дардания - днешна Северна Македония
Превалитана - Западна Югославия до р. Дрин и Албания
Втора Македония Гр. Стоби в Градско
Втора Панония - Една от четирите провинции на диоцеза Панония
Баценска област - Развалини на града при Петровци, Югославия
Виминациум - Град в Горна Мизия на десния бряг на Дунава, дн. Костолац
Рецидива - Резидина - крепост в Мизия
Литерата Уй Паланка в Югославия
Акве - Сега развалини на север от Неготин при Праово
Меридиум Меридио у Прокопий
 

Изключително любопитно сведение ни дава цариградския патриарх Фотий в своя номоканон, под тълкованието на 131-та новела на Юстиниан, където казва, че едва чрез даването на църковна независимост на България, тя е била присъединена към Източната римска империя, т.е. преди това тези земи са се считали за неконтролирани от нея: „Разбирай от настоящата юстинианова новела привилегиите на архиепископа на България, защото той е архиепископ на Първа Юстиниана, отечеството на Юстиниан. България затова се нарича Юстиниания, защото император Юстиниан присъединил тази страна под властта на римляните (Bibliothecae juris canonici veretis tomus secundes Opera it studio Guliellni Vodi et Nenrici Justelli, Christophori F. Lutetiae Passiorum 1661, p. 822.) А „…римския папа Инокентий III, който много добре е знаел историята на древните илирийски българи и тяхното произхождение, които са населявали стара класическа България в Македония, като езичници и свободни римски граждани още преди Христа, пише в своето писмо на българския цар Калоян, като казва: „Щото ти, който си римлянин по произход, да станеш такъв и по начин на живот, и твоят народ, доказвайки, че в жилите му тече римска кръв, да следва наредбите на римската църква в божествения култ да върви по обичаите на дедите си“. (Българска историческа библиотека, том III, стр. 90, София 1928 г.). От тази стара България, която е била населена с древни илирийски българи, коренни жители в Илирия на Балканския полуостров, която е била посветена с евангелското Христово учение от св. Апостол Павел (Рим. XV, 19 ст.), костурския митрополит носи своята древна църковна титла, от най-дълбока апостолска древност и до настояще време: Костурски митрополит и екзарх на цялата стара България. “, Архимандрит Кирил Рилски (1930).

Виж стр. 213 в:

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

https://m.helikon.bg/193818-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE-XII-%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8.html

Четириезична История на България

на български:

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

на немски:

https://www.book.store.bg/p265092/die-bulgarische-geschichte-bis-zum-12-jahrhundert-aus-der-sicht-der-alten-autoren-nikolay-ivanov-kolev.html

на руски:

https://www.book.store.bg/p332815/bolgarskaia-istoria-do-xii-veka-glazami-staruih-avtorov.html

на английски:

https://www.ciela.com/bulgarian-history-up-to-the-12th-century-through-the-view-of-the-ancient-authors.html

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

 

Смятам,че духовен център на Прима Юстиниана е бил гр. Скопие,понеже самото му име говори за това:

Скопие= Пископие (виж Пешкопия в Албания),ще рече Епископия. Епископи в нашите земи някога е имало много но не са много градовете,които носят такива имена и това не може да е случайно още повече,че Българите запазили това име до днес а средновековни преселници от Скопие ще да са дали името на "албанската" Пешкопия.

Звучи разумно, но не е така. За това имаме пряко сведение:

Родното място на Юстиниан е документирано от Прокопий Кесарийски, ГИБИ 2 156:

„...У европейските дарданци, които живеят зад епидамнийските предели съвсем наблизо до укреплението, което се нарича Ведерина, има едно място на име Тавризон (дн. Царичин град в Сърбия на 45 км южно от Ниш), откъдето произлиза император Юстиниан, възстановителят на света. В късо време той оградил това място със стена във вид на четириъгълник и построил на всеки негов ъгъл по една кула, та го направил наистина да бъде четирикулие и така да се нарича. А до самото това място построил великолепен град, който нарекъл Юстиниана Прима (първа, лат.) и така изпълнил своя дълг към родината си, загдето го отгледала"

Имам една молба към всеки който коментира. Смисълът на този блок е да се дават източниците за споделеното сведение. Приятен ден!