Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03 10:03 - Как падна България под турско робство?
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 463 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Откъс от: Христаки Павлович, Царственик или Българска история. Издадена за първи път в Будапеща през 1844, написана за всички училища в Пеща, препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-01-8, 74 стр., 9 лв.

https://www.book.store.bg/p219901/carstvenik-ili-bylgarska-istoria-hristaki-pavlovich.html
image

ЙОАН ШИШМАН

          След Александър българското царство прие вторият му син Йоан Шишман през 1363. Тогава султан Мурад (Мурад I Хан 1359-1389) седеше в Бурса и беше мир между българи, гърци и турци. Но против намеренията на Александър този мир се наруши и Йоан Шишман нападна гърците и взе от тях Сараис, Бургас, Чорлу, Къркклисия, Малки Самоков и др. и наложи на гърците данък. И поради това те с голяма молба повикаха Мурад, да дойде в България. Той дойде с велика сила и раздели войската си на две. Половината отиде във Влахия, където владееше Димитър Загорски от Видин, а другата половина остави при себе си срещу българите. Оная войска, която отиде във Влахия, погина, защото едни бяха убити от власите, а други се издавиха в Дунава, като бягаха. И онази, която остана в България, не се избави, защото Йоан Шишман и двамата негови братя, Георги Деспот и Асен, се съюзиха, поразиха ги и убиха до 23 000 души турци. Асен обаче загина в това сражение. И така българите и власите се избавиха от това турско нападение. Султан Мурад обаче се разгневи и озлоби много срещу българите. Той събра много войска и я насочи срещу България. Гръцкият цар Мануил го поощряваше в това. В това време между Георги Страшимир и неговият брат Йоан Шишман имаше голяма разпра, защото Страшимир искаше да царува в Търново като по-стар, а Шишман не го оставяше и му казваше: „Баща ни ме остави на своето място, а тебе те постави над Видин. Владей си там.“.

ВТОРО ТУРСКО НЕШЕСТВИЕ В БЪЛГАРИЯ

По време на това несъгласие на българите турците нападнаха България от всички страни: от Бяло море излязоха в Ипсала, Калипол, Енес и Солун, а от Черно море излязоха във Варна, Месембрия, Анхиало и Бургас. И така турците обкръжиха отвсякъде България. Настъпи голям смут и разстройство и големи трусове през 1367. Турците заеха много места в България.

        През 1369 българският княз Момчил Пирдопски поведе войска срещу турския цар Оркан. Първото сражение беше в Ипсела. Там турците победиха българите. Българската войска беше в това сражение 112 000 души, а турската 159 000 души. Турците избиха 93 000 души и убиха техния княз Момчил. Обаче и българите убиха техния цар Оркан. Но турците не отслабнаха, а веднага си поставиха за цар Сюлейман, по-стария син на Оркан. Българският цар Йоан Шишман събра пак 24 000 души войска. Моли Страшимир да дойде на помощ, но той не дойде. И така Йоан Шишман отиде само със своята войска и много се труди, но не можа да успее. Турците победиха българите и завладяха Тракия и Македония. И превзеха Кизик, Енес, Кавала и Демотика, Къркклисия и Ескиполис, Бургас, Анхиало и Месембрия, после Варна, където стана голямо кръвопролитие, после Добруджа, Каварна, Пазарджик и Бабадаа. После обсадиха Шумен и за 8 месеца го превзеха, след това Карнобат и за 70 дни го превзеха, след това Ямбол, Сливен, Загора и още много други места. Най-после отидоха и заеха Едрине. Там Сюлейман постави своя престол.

        След 10 години Вукашин, княз на Битоля и Охрид, и неговият син Марко, и Константин, сръбският княз, и много още князе събраха войска до 125 000. Йоан Шишман им прати от Дакия на помощ 15 000 души българи и власи. И така отидоха срещу турците с намерение да ги изгонят и изтребят от България. Но Божието провидение беше против това, защото някои турците избиха, а други взеха и откараха в плен в Едрине. Тогава и храбрият Марко Кралевич, и Константин, сръбският крал, бяха пленени, откарани в Едрине и държани в тъмница 12 месеца. А Вукашин и други князе преследваха чак до Филипопол и Пазарджик и там ги убиха. В това сражение обаче беше убит и самият Сюлейман, турският цар. Но турците веднага си поставиха за цар Мурад II, който веднага отиде в Анадола и събра войска от 30 000 турци и 2050 генуезци и завладя цяла България.

        В това време Йоан Палеолог (Йоан V Палеолог (отново) 1379 – 1390) почна война с турците. Но и той бе победен окончателно през 1383 г.

        В това време жителите на Солун бяха повикали венецианска войска на помощ, за да си защитят града. Когато Мурад (Мурад I Хан 1359-1389) отиде към Солун, латинците веднага избягаха, а тамошните жители се затвориха в града, султан Мурад ги обсади и започна сражението. Тогава един калугер от манастира „Свети Йоан Предтеча“, който сега се казва Чауш манастир, съобщи с писмо на султан Мурад за подземния воден канал, който влизаше в Солун и го напояваше. Той му писа така: „Многолетен Царю! Ние искаме да те видим днес в град Солун, а догодина в Цариград. Ти само трябва да отбиеш на това-и-това място водата, която влиза в Солун.“

        Това писмо предателят върза на една стрела и я изстреля в царската шатра. Турците намериха писмото и го прочетоха. И така, те веднага отидоха на указаното място и отбиха водата. Когато солунци видяха това, те веднага отвориха градската врата и се предадоха сами през 1390 г.

        След това султан Мурад отиде да воюва със сръбския княз Лазар при Шар планина и в този бой султановата войска уби княз Лазар, а Момчил Милош уби султан Мурад, но и него турците убиха в царската шатра през 1391 г. (?Мурад I Хан 1359-1389).

        След смъртта на Мурад цар на турците стана Баязид I Илдарам (Баязид Светкавицата, Баязид I, 1389-1403), синът на Мурад I. Той извади Марко и Константин от тъмницата с ходатайството на своята майка Мария и постави Марко да владее Битоля, докато е жив, и го нарече Битолски паша, а на Константин даде Серес и го нарече бей.

        След това Баязид I нападна престолния град българско Търново и отиде там с голяма сила. Биха се много със Шишман и беше голямо кръвопролитие през деветте месеца след гръцкото предателство, тъй като гръцкият цар Мануил, както се каза по-горе, по свидетелства на руски историци доведе турците в България.

        През тази война след 9 месеца Иван Шишман видя, че турците ще победят и заедно с цялото си войнство и с всичките си велможи избяга от Търново и отиде в Средец, тоест в София. По същия начин избягаха всички, които живееха в Мачин, Растол или Силистра, Русчук, Свищов, Никопол и Плевен, някои в Средец, а някои в Дакия. И тогава турците превзеха Търново и всичките градове по реката през 1396 г.

        Иван Шишман отиде в София, скри всички царски съкровища в манастира Урвич, който беше край Искър, беше ограден с яки стени и заобиколен отвсякъде наоколо му с вода. Там той остави малко войници, а с останалите си войници се съпротивляваше на турците в продължение на 7 години.

        В това време султан Баязид I повика Марко от Битоля и Константин от Серес и отиде във Влахия да воюва с българския воевода Мирчо (Йоан Зонара го нарича Мирчо, а Мавро Орбини, латинският летописец, го пише Димитър, българин, родом от Видин). Мирчо видя това, събра и той много войска и се опълчи на Пиазита, но когато видя на хоругвите, които носеха войниците на Марко и Константин, кръстове и свети изображения, се побоя от Бога и не рачи да се бие. А Баязид I, като видя, че той не ще да се бие с християните, веднага повика своите турци и те съсякоха Марко и Константин на малки части на мястото, наречено Калугерен, по-долу от Букурещ, после се сражава с Димитър и го направи поданик.

        В това време унгарският крал Зигизмунд съвсем неочаквано нападна Никопол и принуди Баязид I да сключи мир с Мирчо воевода, и така дойде до Никопол и победи Зигизмунд, който и като побягна с коня си едва се спаси от турския меч. Зигизмунд беше изпратен от светия римски папа на помощ на християните, понеже светейшият папа беше разбрал жестокостите, които турците нанасяха на християните в България. Той беше посъветвал и склонил франкския крал Карл Шести и бурундския херцог Филип, венецианци и поляци да отидат със Зигизмунд на помощ на християните. Но както вече се спомена по-горе, те в нищо не успяха, а Баязид I видя своето щастие, възгордя се и отиде да превземе Цариград. Той взе със себе си българските князе Вълко Добруджански и Лазар Евхаитски и опустоши и разори околните градове. Цариград държа в обсада цели 10 години и войниците му можеха да го превземат, ако не го беше възпрепятствал Темерлан, турски султан, който беше излязъл от Меотийските и Карпатски планини с 500 000 татари. Темерлан завзе Скития, Сарматия, Мидия, Месопотамия, Персия и Анатолия. Когато Баязид I разбра за това, веднага остави Цариград и отиде да воюва с Темерлан. Той остави в Тракия и Македония двамата свои синове Узун Мусулмана и Муса, като им нареди неотслабващо да се бият с останалите българи и сърби и да ги покорят. Той отиде в Анатолия и се сражава с Темерлан. Но Темерлан го победи (1402) плени и го заключи в желязна клетка, което той не можеше да понесе и се самоуби (1403).

        След смъртта на Баязид I в турското царство се възцариха неговите синове Узун Сулиман и Муса (1403-1421) (тези владетели не са носели титлата султани). Тези двама братя се съгласиха да се бият с българите и със сърбите, а след това се сражаваха помежду си с голямо кръвопролитие, докато зет им Ахмед Паша ги помири. И така султан Муса отиде в Дардания, която е Западна България, като Охрид, Битоля, Херцеговина и Далмация сиреч Илирик, като водеше със себе си и българските князе, които бяха под турска власт, Вълко Добружански и Лазар Евхаитски през 1409 г.

        Узун Мусулман взе със себе си зет си Ахмед паша и го прати да воюва при Златица, а сам дойде в Самоков. Събралите се българи в Костенец го убиха заедно с много от неговите през 1411.

        Когато султан Муса чу за това, разгневи се и уби Вълко и Лазар и колкото други князе имаше до себе си. Той остави дарданската земя и дойде до Самоков, и там се сражава с българите, победи ги и уби цар Йоан Шишман. От Йоан остана един син жив на име Владислав, който избяга при Страшимир във Видин.

        След това султан Муса отиде да превземе Златица. Когато Георги Шишман чу за убийството на брат си Йоан Шишман, веднага събра множество войска българи, сърби и маджари и отиде в Златица, сражава се турците, победи ги и уби султан Муса и Ахмед паша и цялата тяхна войска до един през 1421. След това се върна във Видин.

        След султан Муса се възцари султан Мехмед I (1421-1423), но за много кратко време и умря. След него се възцари Мурад Втори през 1422 г. (?Мурад II 1421-1451) През 1422 умря царица Мария, майка на българския цар Георги. По това време имаше голямо и ужасно знамение, сиреч помрачи се Слънцето и настана тъмнина на Земята дотолкова, че се виждаха звездите на небето като нощем.

        На 17 юли 1432 султан Мурад II тръгна на война срещу българския цар Георги, който не можеше да му се съпротивлява, и помоли за мир, като му даде сестра си Мария. Така пише Йоан Зонара. А Мавро Орбини пише, че Александър я дал в Бурса за мир на султан Мурад I. И тя била наречена Каламария (Хубавата Мария).

        След това султан Мурад II отиде в Сърбия, завзе сръбската земя и през 1438 завзе град Борч. После отиде в България и разори град Скопие и Велес, завзе и всичките околни градове и изгори в тях много хора. После отиде в царския град Семередов. Българският цар Георги Страшимир нямаше войска да му се противопостави и отиде в Унгария и събра унгарци. И така през 1440 г. той дойде с тях и с колкото имаше свои да воюва с Мурад II в Белград, сражава се с него, победи го и взе Белград от него. След това се върна в унгарската земя. А Юсеин паша, турски воевода, завзе град Ново бърдо. След това отиде да обсажда Белград, а султан Мурад отиде в Далмация и я превзе цялата и най-вече великия град Рогоза (Дубровник) и всички останали околни градове и села, и зароби много народ от Босненската земя. После отиде срещу Йоан Кастриот. Той нямаше войска да му се противопостави и помоли за мир, и даде на Мурад в залог за вярност трите свои момчета: Георги, Константин и Светослав, и трите свои дъщери. Тогава, чувайки, че братята на Константин Палеолог - Димитрий и Тома, владетели на Аморея, имат междуособна война, Мурад II се помири с Йоан и отиде в Аморея. Когато Тома чу, че Мурад II идва към Аморея, излезе в мирно смирение и обеща да му даде голяма част от земята си само да не го убива. Димитрий обаче оказа съпротива. После обаче видя, че не може да му устои, остави Аморея и побягна в Рим при папата, вземайки със себе си и светия апостол Андрей.

        Когато папата чу, че цар Димитрий Аморейски идва, бързо излезе да го посрещне и го прие тържествено. Димитрий му разказа за всичките жестокости на турците по аморейската земя и го помоли за помощ. Папата му каза: „Знам, че турският султан е неприятел на всички нас, християните. Но между християните има несъгласие във вярата. Ако всички гърци, българи, сърби и арбанаси се съгласят с Римската догма, тогава всички заедно французи, венецианци, немци, маджари и поляци могат да отидат срещу турците и да ги победят, и да ги изгонят от българската и гръцката земя. Те написаха писма до Георги Страшимир, царя на българите, и до сърбите и искаха отговор.

        Българският цар Георги, а също и сърбите и арбанасите не се съгласиха с този съвет и не отидоха с папата. Въпреки това гърците, французите, немците, венецианците, унгарците и поляците се събраха и отидоха да воюват с турците, предвождани от Димитър Палеолог, който беше убит още в първото сражение от турците. След това му отрязаха главата, сложиха я в кожена торба, напълнена с мед, за да може да се съхрани, и я отнесоха в Бурса на султана като знак на победата. Безброй папски бойници бяха тогава убити, турците им режеха главите и правеха големи могили от тях, а от труповете – планини големи за вечна памет. И беше голям страх и ужас.

        След това Мурад II отиде да воюва в Анатолия с персийския шах Узун Хасан, а в Едрине остави турския султан Мехмед II (1432-1481).

        В това време българският цар Георги Страшимир, неговият брат княз Владимир и битолският воевода Янкул събраха много войска. Георги отиде в Златица, разби Мустафа паша и уби всичките му войници до един. После отиде в Ниш и разби турския везир Осман през 1447. Най-после отиде в Сърбия.

        Воеводата Янкул отиде във Влашко и там разби Магзег близо до Букурещ, после разби Юсеин паша на река Яловица и изгони всички турци от Влашко, след това отиде на Родостол, или Силистра, и най-после в престолния град Търново.

        Княз Владислав, който беше на възраст 23 години, отиде в Добруджа и обсади град Варна.

        В тия времена се върна султан Мурад II (1421-1451) от войната с Узун Хасан и пристигна в Бурса, понеже неговият син му беше писал, че българите успяват и наближават Едрине, за да го превземат. И той веднага събра 300 000 души войска и отиде в България, сражава се в Шумен с Владислав, победи го и го уби през 1448. Като чу това, Янкул веднага се върна във Влашко. Георги изпъди всички турци от Сърбия и дойде до София. Но веднага дойде срещу него силна войска начело с Георги Арбанас и с великия турски паша.

        Този Георги беше един от тримата синове на Йоан Катриот, който бяха дали, както по-горе се каза, за залог на Мурад. Другите Мурад вече беше убил, а него не го уби заради неговата храброст, но го направи бейлербей и го нарече Скендер, сиреч втори Александър.

        Този Георги, понеже търсеше начин да избяга от турците, изпрати напред споменатия паша. Той воюва с Георги и беше взет в плен. И тогава Георги Арбанас побягна в българската войска и помоли от цар Георги да му даде до 300 изкусни във военните работи хора. Арбанас събра до 12 000, а от Черна гора му дойдоха на помощ 8 000 души и отиде в Албания да освободи отечеството си от турците, които бяха отишли да го превземат след смъртта на баща му.

        Когато се разчу за идването на Арбанас много хора се зарадваха и всички се стичаха в войската му, така че той събра там още 22 000 души. И така той отиде до град Крой, и нападна нощем турците, посече 40 000 души от тях и превзе Крой.

        След като Мурад II (1421-1451) и неговият син Мехмед II (1432-1481) чуха за това, много се разгневиха. Мурад II събра до 300 000 души отбрана войска и отиде да воюва с Георги Арбанас, обсади градовете Крой и Дурацо. Георги обаче нападна пак нощем Мурадовата войска и му изкла до половината от войската му. И така пак на следващата нощ. И така изпъди турците от своето отечество. А Мурад II от гняв и ярост се разболя и беше отнесен едва жив в Едрине, където умря през 1449 (?).

        След смъртта на Мурад II се възцари синът му Мехмед II (1432-1481). Той остави българите, сърбите и арбансите и отиде срещу гърците и обсади Цариград. Веднага построи и крепост над Цариград. Направи и до 80 лодки и ги пусна в Черно море, в Боаза. Отидоха обаче само до Галата, а нататък не можеха да преминат, защото във водата имаше железни вериги (синджир) от Галата до Цариград. Случи се обаче така, че в това време повя силен южен вятър и така разигра морето, че морските вълни прехвърлиха всичките лодки през веригите. И тогава турската войска можа по море и суша да обсади Цариград.

        Когато гърците видяха това, те се приготвиха да умрат за отечеството си и да не се дадат на турците. Биха се три дена и от гърците и от турците паднаха повече от 200 000 души. Гърците обаче отслабнаха и убиха своя цар Константин (Константин XI Палеолог 1449 – 1453) и неговия брат Теофил. И тогава турците напълниха всичките цариградски улици (1453 г.). Кой може да изкаже тогавашното безчестие на цариградските християни! Мехмед II нареди на своите турци в продължение на три дена всеки да прави каквото иска. Тогава турците посичаха старите, а младите заробваха, вземаха девици за жени, обираха богатствата и правеха безброй други неща.

        И така беше три дена. След три дена Мехмед II заповяда да се изведат всички цариградски християни на Ат мегдан, колкото са останали живи, отделно боляри, отделно сиромаси. И султанът ги попита къде са си скрили съкровищата. Те му отговориха: „Ние събирахме толкова, колкото да се изхраним, а за богатство не работехме.“. Тогава султанът повика техните слуги и с мъчения ги разпита къде са скрили техните господари своите богатства. След това, разбира се, веднага нареди да се изнесат среброто, златото и скъпоценните камъни на Ат мегдана. От тях направиха могила. Изнесоха и съкровищата от „Света София” и направиха от нея друга могила.

        Удиви се Мехмед II, като видя толкова голямо богатство, и заповяда да мъчат гърците, и посякоха всички техни жени и деца, а простият народ раздели като роби на своите турци. После отиде в Патриаршията. Тя беше там, където сега е джамията на султан Мехмед II, и беше и в църквата на светите апостоли Петър и Павел.

        Патриархът излезе с народа, който се намираше вътре, и се поклони на султана. Той го попита: „Ти кой си?“. Патриархът му отговори: „Аз съм, многолетни царю!“. Султанът му каза: „Подарявам ти живота, тази църква и по хиляда жълтици в годината, за да останеш такъв, какъвто си бил досега.“. Патриархът рече: „Хей, многолетни царю, въпреки че намерих милост при тебе, моля те, дари ми и този народ, който е с мене.“. Султанът му каза: „Колкото са калугери и попове, дарявам ти ги, но светските лица ще погубим, защото ми се съпротивляваха, не дойдоха да ми се поклонят и подчинят.“. Като каза това, султанът си отиде.

        През 1454 султан Мехмед II събра войска до 500 000 души, избрани турци, и отиде да покори останалите български и сръбски градове. Стига до Филипопол и научава, че в Туловското поле се крие българска войска. Начаса изпрати Арап Исуф паша с 15 000 души турска войска да избият там всички българи.

        И така те дойдоха в Средна гора и намериха там манастира „Свети Николай”, разсипаха го до основи и избиха всичките калугери и мирски хора, които се бяха скрили в него. После отидоха в село Турия и го разориха. След това влязоха в Туловското поле, където нямаше българска войска, а простият народ с жените и децата се криеха в горите, събрани в околностите на градове и села, които, като видяха турците, много се уплашиха и молеха Бога и викаха на висок глас до небесата: „Господи, помилуй!“. И Господ чу техните молби, и покри веднага цялото поле с мъгла, и притъмня толкова, че турците не се виждаха един друг и се избиха до един. И веднага след като не остана нито един от турците, мъглата се вдигна. Народът видя това чудо, прослави Бога и чудотвореца Николай и нарече това място тогава, та и досега Мъглиш.

        Султан Мехмед II, като чу това, се разгневи много на българите и отиде в Самоков, а Зинан паша прати в Златица, който с бой завладя Златица. После отиде и обсади Ловчанската крепост (кале). Оттам отиде във Видин на война с българския цар Георги Страшимир и се сражаваха в голяма война. Султанът завладя Самоков за 7 месеца с голямо кръвопролитие, а славния град София за 7 години. После взе Пирот без бой. Обаче българите побягнаха и се затвориха в Ниш. Турците веднага обсадиха и Ниш и след 9 месеца го превзеха. След това отидоха в Сърбия и разориха град Отравица, Ново бърдо и Ситница през 1456. Зинан паша се би при Видин три години с Георги, победи го и го изгони от Видин, и го плени жив него и всичките му деца в Капинско през 1459 г. А най-последният благочестив български цар Георги и неговата царица Ирина починаха и двамата в Рудник през 1460. А какво стана с трите им деца, Стефан, Мария и Анастасия, не е известно.

        И така българите, гърците и сърбите паднаха под турско иго, та и до днес.

ПОСЛЕДНОТО РАЗОРЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ

          Когато Мехмед II завладя Цариград, му се роди син, който се нарече Селим (вероятно грешка, Селим I Гази 1512-1520 е син на Баязид II 1481-1512, а синът на Мехмед II е Баязид II 1481-1512). Когато този Селим стана на 16 години, почна да търси начин да убие баща си и да се възцари на неговото място. Мехмед II разбра това и заповяда да му извадят безмилостно очите. Селим обаче разбра за това и скоро избяга по Черно море в татарската земя, където го прие татарският господар, и живя там до смъртта на баща си. След смъртта му той събра 125 000 татарска войска и отиде в Цариград, и седна на бащиния си престол. Тогава онзи, който тогава беше патриарх, отиде да се поклони на Селим I и му каза: „Царю многолетний! Има в твоята държава твои поданици, българския род, които са сурови хора и непобедими във война. Ако тях не умириш докрай, те може пак да въстанат срещу тебе и да си вземат земята. Заради това те съветвам да разориш всичките техни места и да избиеш техните градоначалници и учени, за да бъдеш в покой.“. И му показа всичките места подробно.

        Когато чу това от патриарха, султан Селим се вдигна с голям гняв срещу българите през 1486 г. И сам разсипа Тракия от Едрене до Средец. След това изпрати един татарски воевода с 46 000 души татарска войска и разсипа всичко покрай Дунава от Черно море до Видин. В Македония изпрати своя везир с 33 000 войска, която потурчи всичко от Драма до Босна.

        В немската история се намират сведения за този Селим, който като разорил България, колкото намерил хубави момчета и девици, ги събрал и отвел в Едрине. Там той ги потурчил и нарекъл еничари, сиреч ени чирак, нови ученици. Юношите, които били 32 500, обучил като войници, а от женски пол само Бог знае колко са били.

        В тези времена турците изгориха Търновската патриаршия и убиха патриарха. И беше голяма тъга между хората, скръб, жалост, плач и ридание. Турците избираха хубавите църкви и ги обръщаха на джамии, и си присвоиха всички хубави места, избиха по-първите хора и учени и им разграбиха именията.

        Така стана последното разоряване на България поради гореуказания предател.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 106850
Постинги: 151
Коментари: 196
Гласове: 389
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31