Прочетен: 2522 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2020 19:53
„...През същата (528) година и царят на хуните на име Грод (при Скилица записан Гордас или Горд), който живял близо до Босфора, минал на страната на императора, като се покръстил и станал християнин. Императорът го приел и като му дал много дарове, изпратил го в страната му да охранява римските предели и града Босфор (на левия бряг на Кимерийския Босфор, старото му име било Пантекапейон). Понеже плащал ежегодно данък на римляните във волове вместо в пари, този град се нарекъл Боон форос. Юстиниан поставил там известен брой римски войници и трибун да пазят града от хуните и да изискват определения данък във волове. В този град имало оживена търговия между римляни и хуни. А царят на хуните, като станал християнин, отишъл в страната си и намерил там своя брат, комуто разказал за любовта и уважението на императора и за това че станал християнин. После взел статуите, които хуните почитали - те били направени от сребро и електрон (сплав от 52% злато и 48% сребро, известна под името бяло злато) и ги стопил. Разярени, хуните се споразумели с брат му, отишли и го убили. И направили цар неговия брат Муагерис (при Скилица записан Моагер, около 527). Но като се уплашили да не би римляните да поискат да отмъстят за него, те отишли неочаквано в Босфор и убили трибуна Далмаций и войниците. Научавайки това, императорът изпратил бившия консул Йоан, внук на Йоан Скит и син на патриций Руфин, с голяма скитска войска. Той се отправил срещу тях по суша от Одесопол заедно с Годила и стратега Бадурий. Като чули това, хуните избягали и изчезнали. Тогава настанал мир в Босфора и римляните, без да се страхуват от нищо, го завладели.“
Йоан от Никиу (…696…) описва същото събитие по следния начин:
„…И след това дойде един мъж от хуните на име Жарокс при император Юстиниан, и беше кръстен, и стана християнин. И императорът му стана кръстник, и му даде велики почести и го изпрати обратно в родината му. Сега този мъж стана васал на Римската империя. Този Жарокс взе всички идоли, които почитаха хуните, и ги натроши на парчета, и взе среброто, с което те бяха покрити, и ги изгори. И целият народ на страната на хуните, които бяха варвари, побесня и се надигна срещу него и го уби.
И когато император Юстиниан чу това, той се вдигна и отиде да воюва срещу тях, и изпрати много кораби по Черно море и много войници скити и готи. И той изпрати Тулилан, храбър пълководец с кораби. Но конницата той изпрати по суша и още голяма армия начело с Бадуариус като командир. И, когато жителите на страната на хуните чуха (за тези сили), те избягаха и изчезнаха. И императорът завладя страната им и се помири с тях.
В тези дни в държавата на хуните царуваше мъж на име Грепес и той отиде при император Юстиниан и стана християнин, той с всичките си роднини и офицери. И императорът му даде голяма сума пари, и го изпрати обратно в страната му с почести като васал на Римската империя.“
Виждаме тук, че братята Грод и Муагерис са наречени Жарокс и Грепес, а пълководците Годила и стратега Бадурий са наречени Тулилан и Бадуариус.
Виж стр. 209 в:
Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв. 3.010 kg.
https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105
Други книги на този издател:
https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html
https://ciela.com/publisher/guta-n.html
http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
С анимирана "Лада" по анимиран...
Готите в Крим: германски отпечатък върху...
Римските пътища в България и съвремените...
Август фон Гнайзенау и Карл фон Клаузеви...
Още Константин Велики води жестоки войни за да установи властта си над цялата империя. Основата на неговата армия са мизийците, от който народ е и той (той е роден в Ниш) и които са християни от времето на св. Павел. По тази причина той им дава фактическа автономия и им възстановявала най-важните градове, Плиска, Преслав, Силистра и Томи (Кюстенджа). Сенатора натоварен с тази задача е същия които е натоварен със задачата да построи Новия Рим, наречен след него на неговото име – Константинопол. Константин се грижи и за духовното извисяване на народа си в империята. Той въвежда тяхната религия, християнството като държавна религия. Той не само че подкрепя Урфил, автора на глаголицата (наричана и днес в Словения и Хърватско готика), които превежда Библията на нашия език (с изключение на книгите за царете), но и го обсипва с внимание наричайки го „нашия Моисей“. Константин нарежда на държавна сметка да се правят красиви преписи на църковните книги и в стари текстове се казва, че той е обичал преводите на Урфил, тоест той е говорил езика на мизите. Даже има източници, че на Никейския събор, той не е разбирал споровете на гърци и латинци, защото не е разбирал езика има. За това, това е единствения римски император обявен за светец от нашата национална църква (21 май, Св. Константин и Елена).
Така че българите първоначално частично изтласкани от балканския полуостров в 250 годишна война обособяват по времето дискутирано в постинга три формации. Българи в рамките на империята, които участват в обществено политическия и стопански живот, българи федерати (от федера – договор с непобеден народ), за които питате, свободни българи, които служат срещу заплащане на Източната римска империя (живеещи в Мизия, Тракия и на територията на бивша Югославия) и българи във Велика България – самостоятелна държава.
Приятен ден!
Гаврил Кръстевич, Българска история, Том 1 Българска история под името на хуните. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 316 стр. Цена 20 лв.
https://www.book/p188433/bylgarska-istoria-tom-1-bylgarska-istoria-pod-imeto-na-hunite-gavril-krystevich.html
и
написаната от мене
Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.
https://www.book/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
Приятен ден!
Поздрави!
Желая ти всичко хубаво!
Николай